Метаданни
Данни
- Серия
- Обществото на Аркейн (5)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Running Hot, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Дори Габровска, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 73гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Джейн Ан Кренц. Горещи следи
ИК „Хермес“
История
- —Добавяне
51.
Чу се почукване на вратата точно когато Грейс пъхаше в куфара чифт ботуши, които навярно никога нямаше да обуе на Хаваите.
— Аз ще отворя — каза тя на Лутър.
Той беше зает да връзва един кашон с книги, но се изправи и погледна през прозореца.
— Някаква стара дама с маскировъчно облекло, тъмни очила и черен дъждобран. Май е въоръжена.
— Това е хазяйката ми — обясни Грейс. — И това не е пистолет, а специален фотоапарат.
— Интересна хазяйка.
Грейс отвори входната врата.
— Здравей, Аризона. Влизай. Много вали навън.
— Което си е вярно, вярно е. — Аризона влезе в малкото антре и изтръска водата от дъждобрана си. — Цяла сутрин съм навън и правя обиколки. В такива дни човек трябва да бъде нащрек. Онези обичат да пренасят тайните доставки, когато вали. Сигурно си мислят, че тогава никой не ги забелязва.
— Запознай се с Лутър Малоун — представи го Грейс. — Лутър, това е хазяйката ми, Аризона Сноу.
Лутър кимна любезно и протегна ръка.
— Приятно ми е.
Аризона свали огледалните си очила и изгледа Лутър с присвити очи.
— Значи ти си човекът, а?
— Кой човек? — попита Лутър.
Аризона дишаше шумно, свали дебелите си кожени ръкавици и се ръкува енергично с него.
— Няма нужда да се шегуваш с мен, млади човече. Мога да позная един професионалист, когато го видя. Преди малко те забелязах да вървиш по пътеката с Грейс. Разбрах, че ти си човекът, когото е чакала през цялото това време, докато се спотайваше в Еклипс Бей.
Лутър се усмихна на Грейс.
— Всъщност, мисля, че аз съм този, който чакаше.
Аризона му намигна.
— Ясно. Не е лесно да стоиш под прикритие, нали? Но след като вече си тук, приемам, че мисията е завършена.
— Да, госпожо — каза Лутър. Грейс отиде в кухнята.
— Ще пийнеш ли едно кафе да се стоплиш, Аризона? Току-що го направих.
— Благодаря. — Аризона оглеждаше кашоните и куфарите. — Изглежда двамата заминавате заедно този път.
— Ще се женим — обясни Грейс. — Ще живеем на Хаваите.
— Обаче пак ще работите за агенцията, нали?
Лутър отправи въпросителен поглед. Грейс се усмихна.
— Със сигурност — каза тя уверено. Тя подаде чашата с кафе на Аризона. — Но ще работим и в един малък ресторант в Уайкики.
Аризона погледна към ръката си, която беше докоснала пръстите на Грейс. Тя долови притеснението й и усети, че не изпита нещо необичайно заради неволното докосване до старата жена.
— Моята малка фобия май изчезна най-после — каза тя.
Аризона кимна доволна.
— Браво, пък и нали вие двамата ще се жените.
Лутър се засмя и взе чашата с кафе, която Грейс му подаде.
— Да, добре че стана така.
— Уайкики значи? — Аризона отпи от кафето си и се замисли, сякаш се взираше в миналото си. — Познавах едни хора, които се пенсионираха и се преместиха да живеят в Уайкики.
— Така ли? — попита Лутър.
— Помня, че се канеха да си купят ресторант или бар. Петра и Уейн Гроувс. Никога няма да ги забравя. Най-добрият екип снайперисти, който е имало някога. Аз се пенсионирах от агенцията точно след тях. Те бяха с няколко години по-млади от мен. Сигурно сега са около шейсетте. Всичките поостаряхме малко или много.
Грейс застина. Чашата на Лутър остана във въздуха. Той погледна Аризона, сякаш тя беше призрак.
— Познаваш Петра и Уейн? — попита той с равен тон.
— И още как. Те бяха като вас двамата. — Аризона докосна слепоочието си. — Имаха шесто чувство. Тази страна им дължи много повече, отколкото подозира. Хората като тях не получават ордени и почести, но със сигурност ги заслужават.