Джейн Ан Кренц
Горещи следи (49)

48.

„Джоунс и Джоунс“ изпратиха още доверени хора от офиса в Ел Ей да се погрижат за Нюлин Гътри. Щом те пристигнаха, Лутър ги информира за случилото се и после настани Грейс в колата.

— Сигурен ли си, че е необходимо да се връщаме в Ел Ей тази вечер? — попита тя, като се прозяваше.

— Докато Сирената е на свобода, ние няма да останем в Акейша Бей.

Това беше твърдо решение. Грейс беше прекалено изтощена, за да спори. Тя отпусна глава на седалката си и се загледа в тъмните води на океана.

— Много се радвам, че петната върху дрехата на Лучия не са били от истинска кръв — каза тя. — Бил е костюм от гардероба на операта.

— Фалън Джоунс смята, че твоята теория за бавното й умопомрачение е вярна. Тя е била нестабилна от началото. Като е използвала гласа си да убива хора без причина, просто е обезумявала все повече. А с лудостта идва и загубата на контрол върху нормалната й природа.

— Ти как ме откри? — попита тя.

— Винаги ще те откривам — отвърна той.

Тя се усмихна.

— Такъв си романтик! Говоря сериозно.

— Аз също.

Тя се извърна и го погледна.

— Хайде, кажи ми как разбра, че Гътри ме е завел в операта.

— По пътя на елиминирането. Сирената е имала ограничен брой места, където да те затвори. Това е малък град. В дома на Гътри имаше голям прием, така че там не можеше да е. Трудно би могла да те отведе тайно в хотелския си апартамент. Къде другаде би могла да отиде? Ти сама ми каза, че тя обожава светлините на прожекторите. А Нюлин Гътри има достъп до най-добрата сцена в града.

— Гениално.

— Да. Работил съм като детектив, ако си забравила.

Тя отпусна ръка върху ранения му крак.

— Който е бил детектив, винаги си остава такъв.