Джейн Ан Кренц
Горещи следи (47)

46.

Щеше да бъде дълга нощ. Сега, след като вече не се тревожеше за Лутър, Грейс усети умората от дългия полет и прилива на адреналин след идентифицирането на Сирената.

Включи кафе машината, която стоеше на гранитния плот, и отиде в банята да си вземе душ. Не очакваше да пътува с кола до Ел Ей.

Малко по-късно, когато спря водата, усети как гърлото й се стяга от напрежение. Без някаква причина сетивата й внезапно се изостриха. Интуицията й крещеше настойчиво.

В спалнята стоеше мъж, облечен в смокинг. Той държеше странна кутийка в ръката си.

— Извинявам се, госпожице Ренкуист — каза той. — Но наистина нямам избор.

— Кой сте вие? — промълви тя.

— Нюлин Гътри. — Той погледна странното устройство. — Това е най-новото ми изобретение. Ще има огромен успех на пазара на продукти за самозащита. Прилича на тейзър, но първоначално няма да усетите нищо. Приспива ви невероятно бързо за няколко часа, но без трайни странични ефекти.

Не можеше да повярва. Той говореше, сякаш искрено се извиняваше за това, което се канеше да й причини. Тя нямаше къде да избяга, така че се хвърли насреща му с ръце, готови за самозащита, и опита да извика за помощ.

Двата лъча на електрошока я поразиха, преди да прекоси и половината стая. Болката прониза нервите и сетивата й сякаш за цяла вечност.

После тя потъна в мрак.