Джейн Ан Кренц
Горещи следи (45)

44.

Дяволите да я вземат тази Ренкуист! Пак заплашваше да провали всичко. Как смееше да се появява в Акейша Бей точно тази вечер?

Сирената гледаше сърдито Нюлин Гътри в огледалото на гримьорната си.

— Сигурен ли си, че е тук?

— Да, любов моя, и бодигардът също. — Нюлин разпери ръце едновременно успокояващо и умолително. — Не бе проблем да проникна в компютрите на „Джоунс и Джоунс“. Снощи агенцията е купила два билета на името на господин и госпожа Кърни. От Хонолулу до Ел Ей. Кърни е името, което госпожица Ренкуист и Малоун използват за прикритие. Съжалявам, любов моя, но приеми, че се е получил най-лошият вариант.

— Това не е честно. Не заслужавам такова нещо. Тази вечер пях гениално.

Пътуването до Мауи се беше оказало много полезно за гласа й. Тя беше разгърнала напълно силата му върху Юбанкс и това беше му вдъхнало удивителна енергия. Трябваше отдавна да е осъзнала, че гласът й има нужда да се упражнява, и да полага максимални усилия по-често, за да бъде във върхова форма.

— Ти беше безупречна, любов моя — каза Нюлин. — В края на краищата ти си Сирената. Публиката те обожава почти колкото те обожавам аз.

Бяха я аплодирали, тя се кланяше и през цялото време се чувстваше като истинска Кралица на нощта. След това Нюлин и охраната бяха принудени да прогонят въображаемата върволица от почитатели от гримьорната й. Важните критици от Ел Ей и дори един от Сан Франциско бяха дошли на представлението. Новият й импресарио се беше обадил възторжен още по време на антракта. Беше я уверил, че рекламният агент е уредил поредица интервюта за следващия ден.

Всичко беше идеално, а сега да се случи това… Възнамеряваше да се справи с тази Ренкуист след ангажимента в Акейша Бей. Тя беше човек на изкуството. Не можеше да пилее времето си.

Продължи да почиства тежкия грим, а гневът я заливаше. Идеше й да се разкрещи. Но това беше пагубно за гласа й.

Тя смачка салфетката, с която почистваше лицето си, и я захвърли настрани. Пръстите й стиснаха четката за коса. Преди дори да помисли какво прави, тя я запокити срещу огледалото. Дървената дръжка се удари в стъклото и отскочи, без да го счупи или дори надраска. Вивиан грабна шишенце с грим и го хвърли към огледалото. Този път ударът беше успешен. Появи се голяма пукнатина.

Нюлин примигна и отстъпи назад. Изглеждаше по-смутен от всякога. Какъв страхливец! Калас е имала за любовник Онасис, прочутия корабен магнат, един от легендарните едри собственици на миналия век. А с какво трябваше да се примирява Сирената? Не с богат грък, а с някакъв компютърен маниак. Това не беше добре. Това не беше истинската й съдба.

Трябваше да признае обаче, че като добавка към милионите си той я обожаваше. Нюлин й беше изключително полезен. Той беше бог на компютрите. След смъртта на Крейгмор Дамарис не можеше да проверява какво става в „Джоунс и Джоунс“ и беше загубила следите на Грейс Ренкуист. Но скъпият Нюлин с лекота беше проникнал в строго засекретените и криптирани бази данни на агенцията. Това не беше изненадващо, след като собствената му компания беше създала софтуера, използван от „Джоунс и Джоунс“.

Сирената напрегна волята си, за да се овладее, и се насили да мисли.

— Вече обсъждахме това. Знаеш защо тя е тук. — Тя се обърна и погледна Нюлин в лицето. — Тази жена ме преследва.

— Скъпа, сигурна ли си в това?

Тя се изправи, пристегна колана на халата си и започна да крачи из пищно обзаведената гримьорна.

— Казах ти, Грейс Ренкуист ме преследва от седмици.

Теорията за преследването я беше обзела, когато се чудеше как да обясни на Нюлин ситуацията. В един момент и сама беше започнала да вярва на този сценарий. Вече изобщо не се съмняваше, че Ренкуист, ръководена от завист, я преследва.

— Може би сега е моментът да се обадим на полицията — предложи Нюлин.

— Полицаите са свикнали с подобни ситуации. Повярвай ми, знам това. Не за пръв път се сблъсквам с нещо такова.

— Тогава поне ми позволи да наема денонощна охрана за теб.

Беше прекалено. Последното нещо, което тя искаше, бе някой бодигард да я следва по петите.

— Казах ти, това ще предизвика само слухове и скандали — бързо възрази тя. — Не мога да си го позволя, не и в този деликатен за кариерата ми момент.

Това със сигурност бе една от най-крещящите лъжи, които бе изричала. В света на операта нищо не се отразяваше по-добре на кариерата от някой пищен скандал.

Нюлин вече кършеше ръце.

— Но твоята безопасност е на първо място. Мога да си позволя най-добрата охранителна фирма. Кълна се, че ще бъдат абсолютно дискретни.

Тя махна с ръка и отхвърли предложението му.

— Не, не, сега, като се замисля, може би си прав. Трябва да проверя възможността да не би Ренкуист да е моя страстна почитателка и да е пристигнала от Хаваите, за да присъства на представлението ми тази вечер.

Как ли не. Имаше само една причина за присъствието на Ренкуист в Акейша Бей. Тя я преследваше. Макар да беше голямо удовлетворение, че тази жена оценяваше силата на Сирената, тя не трябваше да живее.

Сирената спря до гардероба и се обърна с лице към Нюлин. Отиграното движение накара полите на синия сатенен халат да се развеят по драматичен начин.

— Имам една идея — каза тя. — Но ще се нуждая от помощта ти, любов моя.

— Разбира се, скъпа. Ще направя всичко за теб.

— Имам само една възможност за действие. — Тя заговори с тон, който да му въздейства убедително. Гласът й прозвуча деликатно, мелодично. Той имаше естествена сила, но нали талантът й се разгръщаше само когато пееше високите тонове. — Трябва да се срещна с Грейс Ренкуист лице в лице, да поговоря с нея като жена с жена. Ако поговоря, може би ще разгадая причината за манията й.

Нюлин грейна от възхищение.

— Това е чудесна идея.

— Ще направя запис на разговора. — Думите й излизаха наситени с лека искряща енергия. — Ако имам късмет, ще успея да разбера дали тя е мой почитател, или неприятел. Ако ме преследва, ще имам доказателство, което да представя на полицията.

— Гениално, любов моя, абсолютно гениално! — Той вече беше унесен от въздействието на гласа й.

Тя виждаше копнежа в очите му.

Тя вложи още енергия в думите си. Гласът й придоби сила, резонанс и жестока мощ.

— Трябва да ми я доведеш — изпя тя.

Тъмните вежди на Нюлин се събраха над рамките на очилата му. За момент не беше в състояние да мисли трезво.

— Няма ли да е по-лесно, ако просто й се обадиш в хотела утре сутринта? — попита той с жален глас. — Сигурен съм, че госпожица Ренкуист ще бъде очарована от възможността да се срещне с теб.

Изведнъж тя си въобрази, че е лейди Макбет на Верди, изправена пред влудяващото предизвикателство да насърчи любовника си да преодолее глупавите си скрупули. Тя запя арията и енергията изпълни тялото й.

… Трепериш?

… Срамота.

Към края се понесе на вълните на „ми бемол“ от четвърта октава. Дори божествената Калас не би издържала на този тон. Но не бе трудност за Сирената, никакъв проблем. Гласът й го изпълни с лекота.

Нюлин беше като вкаменен.

— Ще направя всичко за теб — прошепна той. — Всичко.

Тя не се съмняваше в това — нали имаше своя глас.