Джейн Ан Кренц
Горещи следи (38)

37.

Татко беше мъртъв.

Дамарис седеше сгушена на края на леглото и опитваше да спре треперенето, предизвикано от лекарството, докато преглъщаше сълзите си. Беше в живота й толкова кратко, само година, и сега вече го нямаше. Не можеше да повярва. Той изглеждаше толкова силен, толкова здрав, толкова непобедим.

Уилям Крейгмор беше богат човек. Новината за смъртта му веднага се бе разпространила по интернет, а после и в сутрешните вестници. „Финансист намерен мъртъв в дома си“. Преди часове тя разбра, че е станало нещо ужасно в Хонолулу. Известно време живя с надеждата, че греши, повтаряше си, че предчувствието за нещо лошо е поредният страничен ефект от лекарството. Но когато първите репортажи започнаха да се появяват в интернет, тя прие истината. Татко беше мъртъв.

Единственото нещо, което не можеше да разбере, беше как тялото му се е озовало в дома му в Лос Анджелис. Отказваше да повярва, че той е починал от сърдечен удар. Знаеше, че е заминал за Хонолулу. Той й се беше обадил веднъж, за да я информира, че е пристигнал, и да я увери, че всичко е под контрол. Това беше последният път, когато разговаряха. На следващия ден тялото му беше намерено в къщата му в Лос Анджелис.

Невъзможно. Каквото и да се беше случило с баща й, то се беше случило в Хонолулу. А това означаваше, че „Джоунс и Джоунс“ носеха отговорност за смъртта му.

Телефонът иззвъня и тя се стресна. Обърна се и го взе от нощното шкафче.

— Здравей, Вивиан — каза тихо.

— Научих новината. — Вивиан беше разгневена. — Защо не ми каза?

— И аз научих току-що. Канех се да ти се обадя. — Започна да масажира слепоочията си. — Нуждаех се от малко време, за да се отърся от шока.

— Какво се е случило?

— Не знам. Във вестниците пише, че е получил сърдечен удар, но аз не вярвам на това.

— Нито пък аз. Пипнали са го, нали?

— „Джоунс и Джоунс“? Да, така мисля. Не знам как е станало. Трябва да са разбрали, че е от „Нощните сенки“.

— Мислиш ли, че знаят за мен и теб? — попита Вивиан. За пръв път звучеше искрено загрижена.

— Не, ние сме в безопасност. Татко внимаваше да опази и двете ни в тайна. Дори и да са научили за нас, няма какво да направят. „Джоунс и Джоунс“ нямат никакви доказателства, че сме замесени в нещо незаконно.

— Това е ужасно — прошепна Вивиан. — Толкова е несправедливо. Не трябваше да става така.

Дамарис се изненада от терзанието в гласа на сестра си. Вивиан очевидно беше изпитвала някакви чувства към баща им, повече, отколкото беше показвала.

— Знам — каза Дамарис. — Беше с нас за толкова кратко…

— Това е типично за копелето.

— Какво?

— Да умре така, преди да е открил онази жена. Честно, ако не беше мъртъв, щях да се изкуша да му изнеса едно от моите представления…

— Вивиан…

— Твърде много ли исках? Едно име. Само това — името на онази жена. Но не, татко трябваше да се остави да му видят сметката, преди да я е намерил. Едно шибано име — това беше единственото нещо, за което съм го молила. Копелето не ми даде и това.

Дамарис се отпусна на леглото.

— Той я намери, Вивиан. Освен това откри и бодигарда й. Точно затова отиде в Хонолулу. Искаше да оправи нещата заради нас.

— Защо не ми каза?

— Не ти казах, защото татко искаше сам да се справи с нея. Мога да ти кажа името, но то няма да ти е от полза. След като татко го няма, вече нямаме достъп до компютрите на „Джоунс и Джоунс“. Имаме само едно име.

— Кажи ми го.

— Грейс Ренкуист.

— Сигурна ли си? — попита Вивиан въодушевено.

— Да, но не разбирам какво ще…

— Благодаря. Чао засега. Време е за репетиция. Няма да повярваш какво ми се налага да понасям от диригента тук, в Акейша Бей. Той е никой, а си мисли, че може да заповядва на Сирената.

Връзката прекъсна. Дамарис остана загледана в една точка дълго време. Татко беше мъртъв, тя също се чувстваше така. Той беше нейният източник на лекарството и сега беше лишена от него. Добрата новина беше, че скоро нямаше да има от ужасните инжекции. Лошата новина беше, че ако спреше лекарството, щеше да полудее и да умре. Баща й я беше предупредил за това. Имаше за около три седмици. Вече знаеше, че дните й са преброени. Запита се дали Вивиан ще тъжи за нея.