Джейн Ан Кренц
Горещи следи (34)

33.

— Трябва ли да говоря с нашия човек в полицията в Хонолулу? — попита Фалън Джоунс.

— Не — отвърна Лутър. — Крейгмор стреляше със заглушител. Никой не разбра какво става. Петра и Уейн почистиха мястото.

Лутър и Грейс бяха в апартамента. Той говореше по телефона и крачеше непрекъснато, като се стараеше да пренебрегва последиците от тежкото изгаряне. Грейс се взираше в монитора, сякаш беше кристална топка. Изучаваше ценните си генеалогични архиви.

Налагаше се Лутър да направи усилие, за да се съсредоточи върху разговора с Фалън. Всъщност се нуждаеше от чаша уиски и спокоен сън.

— Какво направихте с тялото? — попита Фалън, лаконичен както винаги.

— На Хаваите сме. Тук е твърде топло. Увихме го в няколко метра найлоново фолио и го натикахме в хладилния склад на ресторанта.

За техен късмет Петра купуваше от най-дебелото фолио, и то в промишлени количества.

— Действате дискретно, нали? Крейгмор беше изтъкнат член на Съвета. Беше в него петнайсет години и се смяташе за един от най-влиятелните хора в Обществото. А сега се оказва, че е бил предател.

— Какъв талант имаше? — попита Лутър.

— Крейгмор можеше да генерира кристали — отвърна Фалън.

— Това пък какво означава?

— Много специфичен талант. Можеше да прокарва енергия през изключително редки скъпоценни камъни. Лазерното фенерче, което ми описа, е работело, като е смущавало и неутрализирало твоята аурата.

— Откъде, по дяволите, се е сдобил с него?

— Добър въпрос. Все още проверяваме това. Със сигурност не е излязло от нашите лаборатории. Най-вероятно е било създадено специално за неговия талант в неизвестната правителствена агенция, за която е работил.

— Работил е в разузнавателна агенция?

— Отдавна. Има над двайсет агенции, занимаващи се с разузнаване и национална сигурност. Някои са информирани и твърдят, че броят им е около трийсет. Всички имат отдели, които са недостъпни и се използват за провеждане на тайни операции. Постоянно някой от тях експериментира с паранормални проучвания. Не биха го признали, разбира се. Те получават официално финансиране от Конгреса. Медиите направо ще обезумеят, ако научат, че федералните харчат парите на данъкоплатците за псевдонаука.

Лутър долавяше внезапния прилив на гняв в гласа на Фалън. Много членове на „Аркейн“ смятаха, че отношението на обществото към паранормалното е отчайващо безинтересно и дразнещо.

— И без това си имат достатъчно проблеми около споровете кое да финансират и кое не. Остава да разкрият, че харчат милиони за паранормални проучвания.

— Но как ще докажем, че хора като теб, мен, Грейс и всички останали в Обществото не са безумци или шарлатани, ако всички продължават официално да отричат съществуването на паранормалното? Получава се параграф двайсет и две. Или нещо като новите дрехи на царя. И това ако не е късогледство… Това е абсурдно.

— Фалън, може ли да се върнем на темата какво да правим с тялото на Крейгмор? Много съм добър в обработването на аури, но дори и аз си имам възможности. Ако някой инспектор, отговарящ за хигиената, се появи в ресторанта утре, може да не успея да му внуша да пренебрегне мъртвеца в хладилника.

— Извинявай. Обикновено не се разсейвам така.

— Знам.

Фактът, че Фалън си бе позволил да се отклони от темата, говореше прекалено красноречиво колко сериозна е ситуацията.

— Не искам да го признавам, но мисля, че това, което вие разкрихте, започва да ме тревожи — продължи Фалън мрачно. — Организацията на „Нощните сенки“ е много по-голяма и развита, отколкото си представяхме. А ние сме сами в тази битка.

Накратко казано, помисли си Лутър, „Нощните сенки“ представляваха реална опасност. Съветът бе ангажиран с тази заплаха, но не беше лесно да се води битка, която да остане незабелязана за обикновените хора.

За повечето хора паранормалното беше равносилно на развлечение. То беше нещо, копирано от телевизията, книгите и филмите. Хората си имаха истински грижи в истинския свят — тероризма, глобалното затопляне. Никой нямаше да повярва сериозно на предупрежденията за неизвестна организация, когато са отправени от друго тайно общество, посветено на изучаването на паранормалното.

Имаше членове на „Аркейн“, които работеха на различни нива в правителствени агенции, полицейски управления и други организации, хора, които „Джоунс и Джоунс“ можеше да призове, но те можеха да осигурят ограничена помощ. Освен това каквото и да предлагаха, трябваше да става неофициално. Никой не желаеше да рискува кариерата си, като оповести, че притежава парапсихични способности.

— Относно тялото — каза Лутър — има два варианта. Или Уейн и Петра да го изнесат с лодката си в морето и да го изхвърлят, или да уредиш транспортирането му до неговото семейство.

— Крейгмор няма семейство. Женил се е три пъти, но няма деца. Според слуховете причината била в него. Последната му жена е починала преди почти десет години. Но все пак трябва да върнем тялото. Той не може просто да изчезне. Ще се породят много въпроси. Трябва да помисля.

Лутър чу, че Фалън използва клавиатурата на компютъра си.

— Добре, изглежда е пристигнал с редовен полет — каза Фалън накрая. — Частният му самолет е в Лос Анджелис. Аз ще изпратя самолет с хладилно отделение, за да прибере тялото.

— Ще има ли аутопсия?

— Вероятно не — каза Фалън. — Ще изглежда, че е умрял от сърдечен удар и е бил открит след известно време. Той беше на седемдесет години. Никой няма да се усъмни какво е причинило смъртта му.

— Но ако има аутопсия?

— Естествена смърт — каза Фалън разсеяно. Вниманието му вече беше насочено към следващия ход в триизмерната игра на шах, която играеше.

— Защо си толкова сигурен в това, Фалън?

— Ти не си първият, унищожил аура.

— Така ли? — Лутър погледна Грейс. Беше загледана в монитора, но той бе сигурен, че тя слуша разговора. — Имало ли е други?

— Известен брой. Това е много рядка способност на таланта да вижда аури. Изискват се способности, надвишаващи скалата, какъвто е твоят случай — и двамата знаем това. Също така навсякъде е документирано, че е имало физически контакт с жертвата, за да може да се премахне напълно енергийното й поле.

— Борехме се — обясни Лутър. Той погледна едната си ръка. — Аз бях застанал върху него.

Фалън бързо потракваше на компютъра си.

— Ще ти трябва известно време да се възстановиш от подобно изгаряне. Трябва да поспиш няколко часа.

— Не думай. — Жалко, че Фалън беше толкова далече, помисли си Лутър. В момента имаше желание да го удуши.

— Има няколко неща, които може би ще искаш да знаеш — продължи Фалън.

— Казвай, слушам те.

— Преди време попаднах на едно старо проучване на Обществото по въпроса. Очевидно да погубиш някого по начина, по който си го направил, се описва като директен контакт, все едно си го убил с голи ръце или с нож.

Лутър стисна бастуна си.

— Много ти благодаря.

— Това обяснява и срива, който следва.

— Какво следва?

— Посттравматичен стрес и така нататък. В проучването пишеше, че последствията са напълно непредсказуеми.

— Хрумвало ли ти е някога да ме предупредиш за всичко това?

— Не — призна Фалън.

— Защо не?

— Ами, първо, няма как да се знае предварително дали някой с твоя талант може да изгаси енергийното поле на друг човек. Това изключва всякакви експерименти, поне в рамките на Обществото. Освен това документите за малцината таланти, успели да генерират такава енергия, винаги са били най-строго засекретени. Обществото не би искало подобна информация да достигне до интернет или таблоидите.

— Не мога да изразя благодарността си, че си опазил тази информация от мен, Фалън.

— Както ти казах, нямаше как да знаем дали го можеш, преди да си го направил. — Пак се чу потракване. — Ето нещо интересно…

— Не съм сигурен, че мога да понеса още интересни новини.

— Според експертите ти не си убил Крейгмор.

— Това звучи все по-налудничаво.

— Ето обяснението — продължи Фалън, без да се впечатлява от липсата на ентусиазъм у Лутър. — Очевидно това, което си направил с твоята аура, е било да отразиш убийствената енергия, която Крейгмор е произвеждал. На практика си направил нещо като огледало. Когато си се докоснал до него, той е получил силен удар от върналата се обратно към него енергия. Тя е създала дисонанс във вълните на полето му и аурата му се е пръснала. По същество Крейгмор е станал жертва на рикошет.

— Хм.

— Повярвай ми, няма следи в подобни ситуации. Ще изглежда сякаш сърцето на Крейгмор е спряло. Може да се случи, без значение какво го е убило.

— Крейгмор беше богат човек — каза Лутър. — Този, който наследи финансовата му империя, може да има въпроси относно смъртта му.

— Преди години Крейгмор е информирал предишния Магистър, че възнамерява да остави цялото си състояние на Обществото за финансиране на проучванията. При дадените обстоятелства се съмнявам Съветът да задава излишни въпроси.

— Двамата с Крейгмор не говорихме дълго в гаража — каза Лутър, — но като имам предвид признанието му, че е бил от „Нощните сенки“, може да е променил решението си за това кой ще наследи богатството му.

— Да, нямам търпение да видя кой ще е негов наследник — каза Фалън. — Изпратих хора в дома и офиса на Крейгмор, за да проучат нещо. Добрата новина е, че той не е открил, че сте разпознали останалите четирима от „Нощните сенки“ в Мауи. Било му е известно само, че се интересувате от Юбанкс, защото „Джоунс и Джоунс“ го разследват за убийство.

— Крейгмор беше в Съвета. Как не е осведомен, че сме разпознали останалите от „Нощните сенки“?

— Не съм давал сведения по този въпрос, касаещи „Нощните сенки“. Зак не информира Съвета за вашето разкритие.

Лутър подсвирна тихо.

— Двамата наистина ли сте се страхували от шпиони?

— Казах ти, Зак усещаше, че „Нощните сенки“ разполагат с човек на много високо ниво в Обществото. Дори мислеше, че шпионинът може да е в Съвета. Големият въпрос сега е колко членове на „Нощните сенки“ са в Обществото.

— Имаш ли някаква представа защо Крейгмор е искал Юбанкс да бъде премахнат?

— Още не — призна Фалън. — Тепърва започвам да работя по този въпрос. Сигурно е свързано с конкуренция помежду им. Може би и двамата са искали да се издигнат на един и същи пост в „Нощните сенки“.

— Но защо, по дяволите, искаше да ме убие?

— Защото ти охраняваше Грейс — заяви Фалън съвсем логично.

Побиха го ледени тръпки.

— Единствената причина той да се интересува от Грейс е, че би могла да разпознае певицата — каза тихо той.

— Точно така. Явно Крейгмор е бил убеден, че ако ние разкрием певицата, ще открием връзка, която ще ни отведе към него.

Лутър се замисли.

— Чудя се защо не е премахнал певицата и така да реши проблема си?

— Казвам ти, тя е професионалист, също като Суитуотър. Не е толкова лесно да бъде премахната.

Фалън приключи разговора както обикновено — без да си направи труда да каже довиждане. Единственият знак, че е затворил, беше неочакваната тишина в слушалката.