Джейн Ан Кренц
Горещи следи (32)

31.

Грейс пъхна няколко кичура влажна от пот коса под мрежичката си и хвана тежката тенджера с две ръце.

— Кога за последно сте чистили фритюрника и сте сменяли олиото му? — попита тя.

— Не помня. — Петра се появи от хладилния склад с пакет замразени филенца от риба. — Колкото повече неща се пържат в него, толкова по-ароматна става мазнината. Освен това всеки път кипи и убива всички бактерии.

— Това е интересна теория. — Тя пъхна голямата тенджера в сапунената вода и се пресегна да вземе телената четка. — Бих се изненадала, ако от здравната служба не са на друго мнение по въпроса.

— Нямаме проблеми със здравните инспектори в „Тъмната дъга“. — Петра отвори пакета и изсипа филетата на плота. — Не се появяват често, а когато все пак дойдат, не се задържат дълго. Накратко казано, поглеждат и си тръгват.

— Моля те, не ми казвай, че Лутър използва таланта си, за да ги отпраща.

— Добре, няма. — Петра изсипа замразени картофи в кошничката на фритюрника. — Но все пак дарбата му има практични приложения.

Тя я пусна в горещото олио и отскочи назад с тренирано движение, за да избегне пръските от мазнина.

Вратата на кухнята се отвори. Вълна от рок музика нахлу откъм ресторанта. Появи се Уейн, пъхнал празна табла под мишницата си.

— Нова поръчка — съобщи той. — Три порции риба с картофи. — Той откъсна три листчета и ги добави към поръчките, които вече висяха над плота. — Има доста клиенти. Пълно е. Появиха се и някакви туристи, случайно попаднали в „Дъгата“.

Той се обърна и излезе през летящата врата, като пусна още една вълна хард рок да нахлуе в кухнята.

— Ужас — измърмори Петра. — Какво си мислят, че съм? Автомат? Не мога да бълвам готови порции като конвейер.

— Изглежда се нуждаем точно от нещо такова — каза Грейс. Тя изсуши ръцете си в престилката. — Аз съм заета с чиниите. Но мога да поема всички поръчки за пържена риба и картофи, докато ти се занимаваш с хамбургерите.

— Планирала си го — съгласи се Петра. — Внимавай да не се изгориш с проклетия фритюрник.

Грейс погледна кипящото олио с тревога.

— Ще внимавам.

Петра огледа останалите поръчки и се намръщи.

— Три порции риба и картофи и още пет хамбургера.

— Ясно. — Грейс избра няколко парчета размразено филе и ги потопи в панировката.

— Гледай порциите да не са над сто грама — каза Петра. — Тя метна пет кюфтета за хамбургер върху скарата. — Най-добре да са към деветдесет. Не сме благотворителна кухня.

— Деветдесет грама риба не е ли твърде малка порция?

— Не и когато храниш туристи. Те не забелязват разликата. Освен това панировката се издува, като я пържиш. Така порциите изглеждат по-големи. После допълваш чинията с пържени картофи. Зеленчуците са по-евтини от рибата. А тъй като и едното, и другото е пържено, са с еднакъв цвят. Никой не забелязва къде свършва рибата и къде започват картофите.

— Виждам, че си превърнала това в цяло изкуство.

— И още как.

Летящата врата отново се отвори. Рок музиката нахлу точно когато Грейс пускаше кошничката с потопените в панировка рибни филета във фритюрника. Лутър влезе и изглеждаше сърдит.

— Внимавай с фритюрника. Опасен е.

— Повярвай ми, наистина внимавам.

— Мислех, че ти миеш чиниите.

Петра вдигна глава от бургерите.

— Получи повишение благодарение на това, че днес сме затрупани с поръчки. При вас как върви?

— Тежка вечер. Сигурно натоварването ще бъде след около час. Някакви туристи са ни открили. Двете добре ли сте?

— Как ти се струва? — сопна му се Петра. — Тук е горещо като в ада и сме претрупани с поръчки до шия.

— Не си много приветлива. Така ли говорят по кулинарния канал?

— Откъде да знам — сряза го Петра. — Не съм ползвала услугите му.

— Е, аз съм просто барман. Не искам да забавям процеса тук. Ще ви оставя да творите своето кулинарно изкуство.

Той намигна на Грейс и изчезна през летящата врата. Петра го изпрати със сърдит поглед.

— Какво представлява кулинарното изкуство?

— Готвенето — обясни Грейс.

— А, да. Това го знаех.

— Къде си се учила да готвиш? — попита тя с любопитство.

— Двамата с Уейн наехме професионален готвач, когато купихме „Дъгата“. Наблюдавах го известно време. Когато той напусна — рано или късно всички напускат — прецених, че мога и аз да се справя с кухнята. Не е голяма философия. Пускаш храната във фритюрника, печеш кюфтета на скарата и готово — хората ядат. Съвсем просто е.

— Виждам, че в „Тъмната дъга“ има сериозен интерес към здравословното хранене с екологично чисти продукти. А Лутър как се появи тук?

— След преместването му в Уайкики той посети „Дъгата“ като всички останали клиенти. Започна да идва от време на време да пийне бира, а понякога и да хапне. В по-спокойните вечери си говорехме. Нали знаеш как става. Хората като нас се разпознават един друг.

— Да — кимна Грейс и си спомни как бе разпознала Лутър на летището. — Знам.

— Имаше общи неща помежду ни. Той беше работил в полицията и от време на време изпълняваше задачи на „Джоунс и Джоунс“. Ние с Уейн сме работили в същата сфера. Нито той, нито ние имахме някакви близки. Сигурно може да се каже, че тримата много добре се разбирахме.

— И сте станали нещо като семейство.

— Да, така стана.

— Но Лутър как започна работа при вас?

— След известно време, имахме проблеми с ресторанта. В алеята отзад се продаваха наркотици, в бара взеха да се навъртат проститутки. Често ставаха сбивания. Полицията започна да ни навестява доста често. Това смущаваше редовните клиенти. Те спряха да идват. С две думи, започнахме да затъваме. Лутър оправи нещата.

— Как?

— Да кажем, че ни отърва от някои проблеми. Редовните клиенти се завърнаха и оттогава всичко е наред.

Грейс се усмихна.

— Още едно практическо приложение на таланта на Лутър.

— Казах ти, от време на време е доста полезен.