Джейн Ан Кренц
Горещи следи (29)

28.

Главната готвачка носеше нож, който изглеждаше подходящ за рязане на други неща, а не на зеленчуци. Покритият с татуировки сервитьор имаше пистолет в кобура на крака си под панталона. Аурите и на двамата показваха над средните нива на психични способности и сигурни признаци на трайни увреждания, причинени от крайно насилие. Личеше им, че двамата приемат философски това, което са правили, и това, което знаеха, че са.

„Тъмната дъга“ явно обслужваше странна тълпа от хора с паранормална чувствителност, повечето от които изглеждаха дошли от някое много, много далечно място и изхвърлени от течението на брега на Хаваите. Повечето посетители на заведението имаха профили, типични за хора, чиито аури са били объркани или силно несиметрични. Мнозина вероятно дори и не подозираха за способностите си, камо ли че проблемите им произтичаха от тази страна на природата им.

Тогава защо се чувствам у дома тук? — чудеше се Грейс.

Тя седеше с Петра Гроувс в едно сепаре в дъното на помещението, точно до врата, която водеше към горещата, изпълнена с пара кухня. Беше късно следобед. Зад бара Уейн полираше чашите с такава прецизност, сякаш зареждаше пълнител с патрони и от това зависеше животът му.

Петра й беше обяснила, че това е спокойствието между обяда и вечерята. В момента имаше само един клиент. Той беше паркирал отпред ръждясалата си количка от супермаркет, в която имаше спален чувал, осеян с петна, и множество празни кутийки и бутилки. Всъщност трудно можеше да се нарече клиент, помисли си Грейс, защото в „Дъгата“ му даваха да хапне, без да плаща.

— Това е Джеф — обясни Петра тихо. — Има травма на главата от третата война, в която е участвал.

— Виждам пораженията — кимна Грейс. — Той е ниска степен. Изглежда абсолютно параноичен.

— Да. Не вярва на администрацията, която се грижи за ветераните от войните. Сигурно причината е основателна. Съмнява се, че медиците знаят как да лекуват човек, който има паранормални способности. Когато изпадне в криза, се появява тук. Лутър се опитва малко да подреди обърканата му аура. В дните, когато е по-добре, като днес, се отбива и си поръчва риба и пържени картофи.

— Които му сервирате безплатно?

Петра сви рамене.

— Той винаги предлага да ни плати, но нямаме нужда от повече празни кутийки или шишета.

— След като видях обедната тълпа, имам чувството, че доста от редовните ви клиенти имат нужда от консултации с психиатрите на Обществото.

Петра изпъшка.

— Повечето от тях дори не знаят, че Обществото съществува. Нещо повече — ако разберат, че има такова нещо, сигурно ще побегнат като попарени в противоположната посока.

Грейс кимна с разбиране.

— Толкова е силна параноята им, че се страхуват от всеки, който би ги откарал в болница.

— Някои от тях имат сериозно основание за параноята си — каза Петра мрачно. — Много от редовните ни клиенти са се забърквали в неприятности, когато парапсихичната им природа е привличала вниманието на хората в бели престилки.

— Когато другите са ги мислил за обезумели?

Уейн спря с полирането на чашите. Погледът му беше студен като змията, която опасваше обръснатата му глава.

— Някои от тях са били подлагани на различни лабораторни експерименти.

Петра остави чашата си с кафе на масата.

— Тук, в „Тъмната дъга“, не сме лекари. Ние с Уейн дълго отлагахме момента да имаме деца, а после открихме, че вече не можем. След като се преместихме тук, постепенно започнахме да осиновяваме хора като Джеф, Рей и останалите. Първия път клиентите идват, за да хапнат или пийнат. После се връщат, защото се чувстват по-добре.

Грейс се усмихна.

— А те се чувстват по-добре, защото собствениците на заведението ги разбират и защото барманът притежава особеното умение да ги прави по-спокойни.

Петра рязко махна с ръка.

— За щастие, не получаваме много кутийки и шишета вместо пари. Повечето ни клиенти плащат в брой. Достатъчно ни е. Да поговорим за теб. Лутър каза, че трябва да внимаваме за жена, която може да убие човек, като му запее опера.

— Мисля, че да. Песните й звучаха като арии.

— Аз предпочитам класически рок. Уейн е човекът, който си пада по операта.

На бара Уейн излъска следващата чаша.

— Харесва ми. Сякаш ме пренася на друго място и в друго време. Ходил съм няколко пъти на представления, но имам много дискове. Тази сирена добра ли е?

— Пеенето й има драматично въздействие върху публиката — каза Грейс. — Но като оставим психичния й талант, мисля, че е повече от добра. Фалън Джоунс смята, че тя е професионален наемен убиец, а не оперна певица, но аз не съм толкова сигурна. Може и да е обратното.

Уейн обмисли това, докато бършеше с кърпата следващата чаша.

— И в двата случая Лутър е прав. Ти не трябва да оставаш сама, докато „Джоунс и Джоунс“ не й продупчат билета.

Грейс се опита да не се впечатлява от небрежния начин, по който той говореше за убийството на сирената. Тя се изкашля.

— „Джоунс и Джоунс“ в действителност вършат ли такива неща?

— Фалън Джоунс никога не би го признал — обясни Петра. — Но да, от време на време се случва.

Телефонът на стената иззвъня. Уейн не му обърна внимание. Петра се надигна и отиде да отговори.

— Да, Джули — каза тя. — Не се тревожи. Дано детето да се оправи по-бързо. Целуни мъничето от мен. Няма проблем.

Тя остави слушалката на мястото й и въздъхна.

— Джули не може да дойде довечера. Сигурно и утре вечер. Синът й е болен.

— Нямаме мияч и сервитьор — отбеляза Уейн. — И то точно през уикенда. Когато идват най-много хора.

Петра поклати глава.

— Това са обичайни проблеми с персонала, когато едно заведение има успех. По-рано изобщо не се тревожехме, че някой от хората ни ще отсъства от работа.

— По-рано? — попита Грейс.

— Преди Лутър да дойде да работи при нас — обясни Петра. — Кой да предположи, че успехът на заведението ще се окаже такава досада. Можем да се справим по някакъв начин без Джули, но няма как едновременно да готвя и да мия чиниите, когато всички маси са пълни.

— Аз мога да мия чиниите — предложи Грейс.

Уейн и Петра се спогледаха, сякаш тя беше започнала да говори на китайски.

— Изкарвала съм си прехраната с това — обясни тя. — А после станах икономка. Може да се каже, че съм направо професионалист.