Метаданни
Данни
- Серия
- Обществото на Аркейн (5)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Running Hot, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Дори Габровска, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 73гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Джейн Ан Кренц. Горещи следи
ИК „Хермес“
История
- —Добавяне
21.
Той се събуди с усещането, че тя е в стаята. Нямаше нужда да отваря очи, за да я види. Имаше начин, който не можеше да обясни, знаеше, че винаги ще усеща присъствието й, когато е наблизо. Чувството, че я познава, го връхлетя още когато я видя на летището, то беше станало хиляди пъти по-силно, когато тялото й потрепери за пръв път в мига на освобождение и когато му се стори, че аурите им са се слели в едно цяло, което никога не би могло да бъде разрушено.
По дяволите, тя беше права. Може би той наистина беше романтик.
— Буден си — каза Грейс. — Как се чувстваш?
Той отвори очи и се повдигна на лакти. Тя стоеше до плъзгащата се стъклена врата. Завесите бяха дръпнати леко. Навън беше безоблачно утро.
Лутър забеляза, че тя все още не се е преобличала. Долови някаква неестествена напрегнатост у нея. Веднага разпозна симптомите. И той беше изпитвал същото неведнъж след прекарана безсънна нощ.
— Аз съм добре. — Той я погледна внимателно. — Но ти имаш уморен вид, сякаш изобщо не си лягала.
— Ти спеше много дълбоко. Реших, че при тези обстоятелства е по-добре аз да остана будна.
Той се поразмърда и свали краката си от леглото.
— С други думи, страхувала си се, че няма да мога да си свърша работата, че не съм способен да опазя двама ни, ако някой влезе в стаята, докато спя.
— Нали сме един екип.
Той разтри тила си. Дори и да имаше някаква специална връзка помежду им, това не означаваше, че тя не го вбесяваше за секунди.
— За твое сведение — каза той спокойно — мога да се справя със случайните последици от работата, която върша.
— Сигурна съм, че можеш. Просто си помислих, че е най-добре да сме по-предпазливи.
— Щях да се събудя, ако някой беше опитал да влезе в стаята. Повярвай ми.
— Винаги ли си такъв мърморко, като се събудиш? — попита тя по-скоро с любопитство, отколкото с укор.
— Не, само когато открия, че клиентът, когото се предполага, че охранявам, мисли, че е необходимо да охранява мен.
— Аз не съм ти клиент, а партньор.
— Аз съм тук да си върша работата.
— И снощи го направи. За Бога, това е излишен спор. Защо не отидеш да си вземеш душ?
Той обмисли това предложение. Вероятно беше добра идея.
— Ами ти? Трябва да поспиш.
— Дремнах на креслото.
— Нямаше нужда да прекарваш цялата нощ на пост.
— Не ми е за пръв път да прекарам една безсънна нощ. Нищо ми няма. Хайде, върви да си вземеш душ.
Той стисна бастуна и се изправи. Когато се погледна, проумя, че още е с ризата и панталона. Вдигна глава и видя отражението си в огледалото. Дрехите му бяха измачкани, под очите му имаше сенки, брадата му беше набола. Определено трябваше да се избръсне. Доста неугледен вид имаше.
На всичко отгоре беше гладен, и то не само за храна. Погледна Грейс, опитвайки да отгатне колко е уморена тя.
— Знаеш ли — каза той, като опипваше наболата си брада, — човек с паранормална чувствителност сигурно не би питал жена, прекарала безсънна нощ, дали не иска да си вземе душ заедно с него…
Тя смръщи ядосано вежди.
— Прав си, човек с развита чувствителност със сигурност не би предложил това в подобен момент.
Той кимна покорно.
— Да, знам. Имам доста неугледен вид в момента.
— За Бога, това няма нищо общо с вида ти — възкликна тя.
— А с какво? — попита той в недоумение.
— Току-що се карахме. — Тя размаха ръце. — Преди минута недоволстваше насреща ми. А сега искаш да правим секс, все едно нищо не е станало.
— Според теб преди малко карахме ли се?
— А според теб какво правихме?
Той се замисли.
— Обсъждахме. Сега разговорът приключи и аз отивам да си взема душ. Просто се чудех дали не искаш да дойдеш с мен.
— Карахме се — настоя Грейс.
— Преувеличаваш. Сигурно защото си напрегната от недоспиването.
— Карахме се и не съм напрегната.
— Знаеш ли, ако сме под душа заедно, би се освободила от напрежението.
Тя направи опит да каже нещо преди него, взе една от малките декоративни възглавнички и я запрати към главата му.
Той я отби с юмрук и тръгна към Грейс.
— Виж, бой с възглавници е нещо различно, което бих разбрал.
Той бързо скъси разстоянието помежду им. Стаята изведнъж стана по-светла от енергията им. Грейс се отдръпна към стената.
— Ако мислиш, че съм в настроение за секс след нашето малко „обсъждане“, жестоко се лъжеш.
— Виждаш ли, това е различното в отношението на мъжете към секса. — Той хвърли бастуна си на леглото и се подпря на стената, така че Грейс остана по средата. — Те не мислят.
— Това обяснява доста неща.
— Радвам се, че имаше полза от мен.
Той я целуна. Бавна целувка — такава, каквато мъжът дава на жена, която знае, че е задоволил, и която смята да задоволи отново. И също да бъде задоволен. Покоряваща целувка.
Но тя не реагира като покорена жена. Вместо това го целуна с такава страст, сякаш тя смяташе да го покори.
— Добре — каза той, като оттегли за момент устните си от нейните. — Така да бъде.
Тя се дръпна назад.
— Как да бъде?
— Забрави! Ще ти обясня друг път.
Устните й се отпуснаха, аурата й се изпълни с искряща светлина и се сля в синхрон с неговата. Той се наслади на усещането, че тя е свързана с него, независимо дали го знаеше, или не.
Четирийсет и осем часа. Това беше времето, което бяха прекарали заедно. Как можеше да е сигурен, че ще мисли за нея, ще копнее за нея, ще я желае до края на живота си, дори и ако никога вече не я видеше? Как, по дяволите, се беше стигнало дотук?
Не мислеше за това, защото Грейс разкопчаваше панталона му. Той разтвори ризата й и забеляза, че през нощта тя беше свалила сутиена си. Лутър беше сигурен, че тя го носеше. Покри гърдите й с дланите си. Усещането беше неописуемо.
Той спусна ръце към панталона й. Докато успее да го разкопчае и избута надолу, Грейс вече трепереше и нашепваше името му. Не спираше да го докосва навсякъде. Ръцете й се плъзгаха по тялото му, сякаш опипваха някакво рядко и безценно творение на изкуството.
— Толкова е хубаво — каза тя, като целуна рамото му. — Толкова е приятно, че мога да те докосвам така.
— Харесва ми, че обичаш да ме докосваш. — Той хвана лицето й в дланите си и го обърна към своето, така че погледите им се срещнаха. — Но мисълта да докосваш друг мъж така ме влудява.
— Единственият мъж, когото искам да докосвам в момента, си ти.
— Не очаквах да чуя това, но можем да го обсъдим и друг път.
— Не разбирам…
— Няма значение. Не и сега.
Той грабна бастуна, стисна китката на Грейс и я поведе към блестящата, облицована с мрамор баня. Там освободи и двама им от дрехите и я отведе под силната струя на душа.
Каквото и да станеше помежду им, мислеше си Лутър, Грейс никога нямаше да го забрави.
След известно време тя стоеше пред изпотеното огледало, увита в огромна бяла хавлия. Чувстваше се изпълнена с енергия. Освежена. Кой се нуждаеше от сън?
Лутър се бръснеше до нея, увил хавлия около кръста си. Грейс срещна погледа му в огледалото.
— Все пак се карахме — каза тя.
Той се ухили.
— Значи трябва да го правим по-често.