Джейн Ан Кренц
Горещи следи (21)

20.

— Попаднал си на Хари Суитуотър в стаята на Юбанкс? — Фалън звучеше напълно изумен, много рядко достигаше подобни състояния. — По дяволите! Невероятен е шансът това да се случи.

— Престани да повтаряш това. — Лутър стигна до плъзгащите се врати, обърна се и продължи да се придвижва към другия край на стаята. Бастунът му топуркаше тежко върху мокета. — Ето какво, Фалън. Ти би трябвало да знаеш какъв е шансът. Това ти е работата, забрави ли? Да преценяваш шансовете. Да навързваш точките. Да обмисляш вероятностите. Това беше голям провал. Какво, по дяволите, става? Забрави да ни предупредиш, че си изпратил професионален убиец да премахне Юбанкс?

Лутър знаеше, че Грейс седи на канапето и го гледа угрижена. Последиците от голямата загуба на енергия, която бе понесъл, за да задържи Суитуотър неподвижен на леглото, сега се стоварваха тежко отгоре му. Адреналинът и другите биохимични вещества в кръвта му бяха се изчерпали и сега беше изнервен и трепереше от студ. Ненавиждаше този момент. Чувстваше се ужасно зле заради това, че Грейс го вижда толкова изтощен. Не стигаше проклетият бастун, ами и това.

— Не съм изпратил Суитуотър по петите на Юбанкс — каза Фалън.

— Кой друг, освен „Джоунс и Джоунс“ би желал смъртта на Юбанкс?

Грейс вдигна ръка.

— Някой, който желае да заеме мястото му?

— Чух това — каза Фалън. — Тази идея е доста добра. Логично е, предвид това, което знаем за „Нощните сенки“. Безмилостна битка за това кой ще заеме ръководния пост.

Лутър спря и погледна към Грейс.

— Суитуотър каза, че според човека, който му изготвя графика, някаква жена се е представила за Уинтръп. Очевидно истинският Уинтръп е мъж.

— Човекът, който изготвя графика на Суитуотър, е жена му — каза Фалън. — Вероятно тя не греши. Тя е с висока степен на интуиция.

— Не мога да повярвам. Жена му съставя графика за убийствата?

— Суитуотър създадоха семейна фирма — обясни Фалън. — Основана е малко след създаването на „Джоунс и Джоунс“. Оттогава винаги е имало връзки между двете фирми. Скоро ще се появи още едно поколение Суитуотър. Най-големият син на Хари се ожени преди известно време.

— Той спомена нещо, че трябва да се прибере вкъщи, за да отбележат събитието.

— Те са много сплотено семейство.

— Сплотено семейство поръчкови убийци?

Грейс повдигна вежди въпросително.

— Явно това засилва връзките помежду им.

— Любопитен съм колко често „Джоунс и Джоунс“ използва услугите на клана Суитуотър?

— При необходимост и само когато няма друг вариант. Винаги се стараем да съберат нужните доказателства, така че случаят да се представи пред правоохранителните органи и съда. Знаеш това. И ти си помагал за някои такива случаи. Понякога имаме работа с талант с много висока степен, който е преминал на страната на злодеите, който използва хитрост и мощ. Сесил Фъргюсън например.

— Какъв е бил той?

— Хипнотизатор, десета степен, също така и сериен убиец. Убил дванайсет души, преди да привлече вниманието ни. Нужно ни бе време да разберем, че той е един от нас, човек с паранормални способности. Хипнотизатори с толкова висока степен са рядкост, задавал съм си въпроса дали способностите му не са били подсилени от формулата.

— „Нощните сенки“?

— Може би. Не можахме да докажем нищо. Беше съвсем в началото, когато открихме съществуването на „Нощните сенки“. Тъкмо разбрахме, че си имаме работа с криминална организация, а не просто с някакъв учен ренегат, който е решил да се прави на алхимик. Във всеки случай знаехме, че не можем да предадем Фъргюсън на ченгетата дори и с множество доказателства. Всеки, попаднал на няколко крачки от него, рискуваше да изпадне в транс. Фъргюсън просто би си тръгнал необезпокояван от полицаите, отишли да го арестуват.

— И си изпратил Суитуотър.

— Който го ликвидира от безопасно разстояние. За протокола: използвам Суитуотър само в краен случай, и то с позволение от Съвета и Магистъра. Напълно съм сигурен, че не сме го изпратили в Мауи.

— Тази, която го е изпратила, е знаела как да се представи като клиент Номер две. Суитуотър каза, че използвала точните кодове.

— Интересно — каза Фалън замислено.

— Добре. Да се върнем към нашия проблем тук. Напредваш ли с осигуряването на хора за продължително наблюдение на петимата мъже? Те могат да си тръгнат всеки момент.

Седейки на канапето, Грейс отново вдигна ръка:

— Аз мога да проследя един от тях.

Лутър я изгледа със застрашителен поглед. Тя се престори, че не го забелязва.

— Чух я — каза Фалън. — За нещастие Грейс не е обучена още за работа.

Лутър й се усмихна.

— Той каза, че ти не си обучена за такава работа.

Тя се намръщи и се облегна ядосано назад.

— Работя по въпроса относно проследяването — продължи Фалън. — До двайсет и четири часа ще изпратя петима агенти на острова. Дотогава вие ще трябва да ги наблюдавате.

— Грейс не ни е необходима тук повече. Искам тя да напусне острова.

— Може да пристигнат още хора на „Нощните сенки“.

— Аз мога да ги идентифицирам.

— Да, но не можеш да им направиш профили. Щях да забравя: предай на Грейс, че получих профилите, които тя е изготвила този следобед. Изглеждат много задълбочени.

Телефонът рязко замлъкна. Лутър погледна към нея.

— Харесал е профилите ти.

Тя сияеше.

— Много се радвам. Това означава ли, че сме още партньори?

— Да.

— Искреният ти ентусиазъм ме радва. — Тя се изправи, хвана го за ръцете и го поведе към спалнята. — Ела с мен. Имаш нужда от почивка. Вече си на предела на енергията си.

— Да, изразходвах я за Суитуотър. Ще трябва да поспя малко. Ти внимавай. Заключи всички врати. Не излизай от стаята и не пускай никого вътре, дори и момчето, което зарежда минибара. Ясно?

— Напълно.

Той се отпусна на леглото и се загледа в маратонките си. Човек с бастун сигурно не се нуждаеше от тях. Преди да прецени колко сили има, за да ги развърже и събуе, Грейс коленичи пред него със сведена глава. Меката светлина блестеше върху тъмната й коса. Тя развърза маратонките му.

— Мислиш ли, че е сигнал за тревога, че пример за идеално семейство, на което попаднахме по време на това пътуване, е фамилия от наемни убийци? — попита той.

— Семейството си е семейство.