Джейн Ан Кренц
Горещи следи (19)

18.

До десет и петнайсет вечерта бяха идентифицирали общо десет души с блуждаещи вълни в аурата, петима, от които приличаха на шефове. Другите петима бяха бодигардове с незавършени профили на ловци.

Грейс и Лутър седяха в дъното на неосветената открита тераса на хотела. Тя пиеше газирана вода, слушаше изпълнението на китариста в бара и наблюдаваше набелязаните обекти.

Петимата мъже с ръководни функции седяха заедно, пиеха и си говореха по начин, който Грейс беше виждала много пъти през годините. Техните бодигардове заемаха една от съседните маси и изглеждаха напрегнати и нещастни на фона на спокойната атмосфера на острова.

— Знаеш ли, ако се пренебрегнат промените, причинени от лекарството, в аурите им, както и фактът, че всички те са силни таланти и че се охраняват от бодигардове, профилите им са присъщи за хора на високи ръководни постове — отбеляза тя. — Мисля, че господин Джоунс е прав. Попаднали сме вероятно на делова среща на хора на високи позиции в „Нощните сенки“.

— Все още нямаме доказателства, че те са от организацията — изтъкна Лутър. — Но съм съгласен, че които да са те, изглеждат като ръководители на корпорации. Иска ми се да знам какво е мястото на Юбанкс в йерархията им.

Тя отново проучваше аурите им.

— Бих казала, че те се възприемат почти като равни, което означава, че са на едно ниво в организацията. Адресните етикети на куфарите им го показват — всички са от Западния бряг плюс един от Аризона.

— Според Фалън „Нощните сенки“ са концентрирани точно на Западния бряг и в Аризона — обясни Лутър. — Може би тези са някакви регионални шефове.

— Определено всички са много приятелски настроени помежду си — каза тя, — но в истинската им същност има много агресия.

— Това и аз го забелязвам — каза Лутър. — Обзалагам се, че всеки от петимата с удоволствие би прерязал гърлото на всекиго от останалите, ако прецени, че това ще му бъде от полза. „Нощните сенки“ е Дарвинов тип организация. Само най-силните и безмилостните се издигат на върха.

Грейс потрепери.

— Нивото на потенциално насилие около тях е много силно, но най-тревожното е, че двама-трима от тях изглежда са започнали да се сдобиват с допълнителни таланти.

— Мислех, че това е невъзможно от генетична гледна точка.

— Не съвсем. Като генеалог знам, че множествените таланти са изключително редки. Но през вековете е имало доста изключения. Работата е там, че те винаги са загубвали ума си и са умирали млади. Получава се прекалена стимулация на мозъка.

— Значи тези таланти имат изкуствен интелект благодарение на лекарството.

— Да. Виждала съм подобно нещо в аурата на господин Крокър, след като се отдаде на тъмната енергия, макар да не знаех какво означава.

— Трябва ни повече информация за Юбанкс. Искам да разбера каква е връзката му с „Нощните сенки“.

— Какво предлагаш?

Той остави чашата с газирана вода на масата.

— Ще направя оглед на стаята му, докато е зает в ресторанта.

Тя потрепери.

— Тази идея не ми харесва.

— Какъв е проблемът? Знаем къде се намира той. Ти ще го наглеждаш, докато аз проверявам апартамента му.

— Как да те предупредя, ако реши да си тръгне от бара?

— Обади се на мобилния ми телефон. От тук ще му трябват пет, може би дори осем минути да прекоси фоайето, да вземе асансьора и после да се придвижи до стая номер шестстотин и четири. Достатъчно време, за да се измъкна, преди той да ме забележи.

— Лутър, знам, че това ще ти прозвучи истерично, но имам лошо предчувствие.

— Права си, наистина звучи истерично. — Той се изправи, без да бърза. — Обади ми се, ако той се отправи към фоайето.

Тя не сподели следващия си аргумент, който не беше по-убедителен от първия. Наблюдаваше внимателно, но никой от петимата опасни мъже, нито бодигардовете им, не обърна внимание на Лутър, който излезе от бара.

Тя остана в очакване, стиснала телефона си в ръка.