Джейн Ан Кренц
Горещи следи (16)

15.

— Трима агенти на „Нощните сенки“ са под твое наблюдение, нали? — попита Фалън. Въодушевлението в гласа му отекна осезаемо. — И Юбанкс е един от тях?

— Трима агенти на „Нощните сенки“ — каза Лутър, като опитваше да овладее прилива си на адреналин. — Също и техните бодигардове. Освен това има и един неидентифициран ловец някъде наблизо, този, на когото попаднахме снощи. Не го забравяй. Изглежда сме попаднали на някакъв конгрес на паранормални таланти.

— Сигурен ли си, че двамата можете да разпознаете хората от „Нощните сенки“ по определени модели в аурите им?

— Успокой се, Фалън. Сблъскваме се с необичайна енергия в техните полета и Грейс твърди, че психичният аспект на профилите им не е естествен. Смятаме, че ефектът се дължи на използвано от тях вещество. Това е всичко, което знаем със сигурност за момента.

— Всяко лекарство, което има толкова последователен ефект върху психичния талант на различни хора, трябва да е сходно с формулата на основателя.

— Добре, съгласен съм, че е логично. Но ако има и друго лекарство, което предизвиква такъв ефект?

— Това е прекалено голямо съвпадение — каза Фалън. — Не, трябва да са от „Нощните сенки“. Не забравяй, че Юбанкс е уважаван член на Обществото. Всички доказателства сочат, че организацията има свои влиятелни хора на високи позиции в Обществото „Аркейн“. Вероятно така са се сдобили с формулата първи и успяват винаги да ни изпреварват.

— Чакай малко. Да не би да ми казваш, че според теб „Нощните сенки“ все още имат доверени хора в Обществото?

— Да. Нещо повече — Зак Джоунс е на същото мнение. Обсъждаме този проблем редовно, откакто пое магистърския пост преди няколко седмици.

Фалън беше известен с това, че от време на време се отклоняваше прекалено в теориите си. Но Зак Джоунс, новият Магистър на Обществото, беше съвсем хладнокръвен, здравомислещ и с изключителна интуиция. Ако и той споделяше мнението на Фалън по този въпрос, значи имаше голяма вероятност Фалън да е прав в заключенията си.

— Добре — съгласи се Лутър. — Ето ти още нещо, върху което да помислиш. Грейс е наблюдавала подобни вълни и по-рано.

— По дяволите. Къде?

— В аурата на бившия си работодател, Мартин Крокър, и в аурите на двама мъже, с които той се е срещал по работа.

— Кучият син! — изруга тихо Фалън. — Значи Крокър е бил от „Нощните сенки“!

— Пак правиш прибързани заключения.

— Така е. По дяволите! Знаеш ли, че бях започнал да подозирам Крокър. Той беше много известен и беше от Обществото, така че от време на време попадаше в моя обсег. Чудех се дали не е замесен в долнопробен страничен бизнес. Обаче смятах, че е свързан с оръжия или наркотици. Никога не съм го свързвал с „Нощните сенки“.

— Какво се случи?

— Той изчезна, преди да реша дали да разпоредя разследване. Даваш ли си сметка какво означава това? Ако имаме начин да идентифицираме с поглед хората от „Нощните сенки“, значи разполагаме с огромно предимство. В Обществото има много таланти, които виждат аурите на хората. Трябва да започна да ги подбирам и обучавам.

— Няма да бъде толкова лесно — предупреди го Лутър. — Грейс твърди, че само хора с талант с много висока степен ще могат да разпознават тъмната енергия. Повечето от тях, които виждат аури, долавят само неясни неща, като например дали човек е болен или душевно нестабилен.

— Което означава, че се нуждая от вас двамата. Вие трябва да наблюдавате какво става в Мауи, докато успея да изпратя още хора.

— Аз ти стигам — настоя Лутър. — Искам Грейс да напусне острова незабавно.

— Искам да говоря с нея.

— Не.

— Предположих, че ще се противопоставиш.

Лутър чу, че мобилният телефон на Грейс иззвъня.

Тя се изненада и отвори чантата си.

— Наистина си кучи син, Фалън — каза му Лутър.

Грейс отговори на обаждането.

— Ало?

— Почакай — каза Фалън на Лутър. — След малко ще ти се обадя пак.

Лутър затвори.

— О, здравейте, господин Джоунс — каза Грейс. — Мислех, че разговаряте с Лутър. Да. Съвсем близо до хотела. Просто се усамотихме, за да обсъдим ситуацията. Моля? Не, ловецът, на когото попаднахме снощи, нямаше тези блуждаещи вълни в аурата си. Да, сигурна съм, че господин Крокър ги имаше. Кога съм го видяла за последно? Ами момент да си спомня. Мисля, че малко преди да изчезне. Получих от секретарката му искане за едно проучване. Занесох му доклада малко преди да замине за частния си остров.

Лутър се подпря на дървото и се загледа в аурата на Грейс, докато тя говореше с Фалън.

— Темата на проучването ли? — Тя остана замислена. — Мина повече от година, но доколкото си спомням, имаше нещо общо със заявки за селскостопанско оборудване от една благотворителна фондация, която работеше в развиващите се страни. Двамата мъже, които видях и имаха подобни блуждаещи вълни, бяха представители на онази фондация.

Последва пауза, докато тя слушаше съсредоточено.

— Да, сър, разбира се. Радвам се, че мога да помогна. Разбира се, обадете се отново, ако имате още въпроси. Да, сър, ще кажа на Лутър.

Тя затвори телефона си, пъхна го в чантата си и погледна Лутър.

— Няма да заминеш за Еклипс Бей днес, нали? — попита той.

— Господин Джоунс ми нареди да остана тук с теб. Трябва веднага да се върнем в хотела и да видим дали ще забележим още хора от „Нощните сенки“.

— И ти се съгласи.

Тя вирна глава:

— Точно така.

— Това не ми харесва.

— Знам, но такова е моето решение.

— Той защо мисли, че има още хора, освен тримата и техните бодигардове, които вече видяхме.

— Господин Джоунс твърди, че където има няколко змии, сигурно има и гнездо.

— Каква е вероятността група хора от „Нощните сенки“ да се окаже на Мауи?

— Всъщност вероятността е много голяма. Господин Джоунс изтъкна, че „Нощните сенки“ е организация. Това означава, че тя има формална структура и строга йерархия. Никоя организирана група не може да оцелее без срещи лице в лице, поне от време на време. Какво е странното да проведат тук конференция на ръководството на организацията? Фармацевтичните и застрахователните компании го правят постоянно.

Възбудата беше изместила напрежението в гласа й. Той знаеше, че е победен, и си го призна.

— Наистина ти харесва ролята на таен агент, а?

— Нямаше нищо интересно за една година в Еклипс Бей.

Той се подпря на бастуна си и се отдалечи от дървото.

— Добре. Ще наблюдаваме гостите на хотела ден-два. Да видим какво ще стане. Но помни Правило номер едно в тази мисия!

— Опасявам се, че от вълнение съм го забравила.

— Правило номер едно е, че аз издавам заповедите.

— Аз съм твой партньор и освен това съм специален консултант на „Джоунс и Джоунс“, единственият, с когото агенцията разполага в момента.

— Ще правиш каквото ти казвам или ще се озовеш в самолета още преди да си събрала багажа си, партньоре.

— Но господин Джоунс каза…

— Фалън Джоунс не е тук. А аз съм.