Джейн Ан Кренц
Наследството (4)

Четвърта глава

Кон с изумление установи, че не искаше тя да се страхува от него, а да му има доверие. Още повече се изненада, когато усети колко силно чувстваше, че трябва да я защитава. Образът, който бе създал за себе си като за облечен с лъскава броня, трябваше да го разсмее, но не го разсмя. Започна да има усещане за притежание, което бе редно да го притесни.

Когато се озова в колата си пред жилището й, чакайки да види кой ще я изпрати, Кон най-после призна, че пред него стоеше непредвиден проблем.

Той бе възнамерявал да бъде този, който изплита паяжината. А не сам да се заплете в тънките нежни нишки. Никога нямаше да бъде толкова обективен, че да си признае истината, ако загубеше контрол върху себе си или върху положението.

Тази нощ бе много важно отново да овладее положението и същевременно да задоволи опасното желание, което застрашаваше да провали първоначалните му цели.

— Да — каза си Кон, когато усети как устните на Онър трепетно откликват, — точно това правеше тази нощ. Просто овладяваше положението.

Устните й бяха меки и топли. Той искаше да ги покрие със своите, както искаше да я повали върху бродираната покривки на леглото. Нейната несигурност бързо се превърна в страст. Кон прегръщаше жена, която го желаеше, макар че не бе сигурна, редно ли бе. Усещайки желанието й, му идеше да литне.

— Всичко е наред, скъпа — каза той, поемайки дъх, като освободи устните й и се насочи да вкуси сладостната топлина на шията й. — Спокойно. Остави да стане това, което трябва. Аз ще бъда до теб и ще се погрижа за всичко.

— Кон — прошепна несигурно тя. — Трябва ми време. Точно сега в нищо не съм сигурна.

Кон обгърна с пръсти тила й, повдигна брадичката й така, че Онър да се взре право в очите му. Погледът й бе замъглен от желание, примесено с предпазливост.

— Аз съм мъжът, който ще бъде до теб, когато имаш нужда от него, нали знаеш? — напомни й нежно той. — А тази нощ ти имаш нужда от мен. Ние взаимно се желаем. Нямам навик да вися пред дома на някоя жена, за да видя кой ще я изпрати. Стоях там около два часа и мислех как да се справя с другия.

— Какво… какво щеше да направиш, ако бях с друг?

Той изстена и бурно я привлече към себе си.

— Не питай. Това, че някакъв тип те преследва с пикап, направо ме потресе. Не е хубаво да живееш сама. Опасно е.

— Да, знам. — Тя изговори тези думи в тъмната му риза и Кон знаеше, че искаше да се скрие както от него, така и от заблудените вандали с черни пикапи.

— Не се страхувай от мен, Онър.

Той не знаеше как с думи да разсее опасенията й, но със сигурност знаеше, че трябва да я докосне по-интимно. Ароматът, който Онър излъчваше, бе примамлив, подканящ, обещаващ.

— Тази нощ не бих могъл да ти устоя, дори да се опитвах. А изобщо не искам да се опитвам — каза с дрезгав глас той. Кон плъзна длани по гърба до заоблената линия на бедрата й. Промълви нещо, притегляйки тялото й към своето. От начина, по който тя се напрегна и след това се отпусна, Кон разбра, че тя бе наясно с неговото състояние.

— Кон, трябва да поговорим… — Гласът й се загуби под устните му.

— Сутринта — обеща той, когато освободи устните й. — Всичко ще уредим сутринта.

— Наистина ли?

Очите й бяха като изпълнена с въпроси бездна, в която човек може да се загуби.

— Моля те, Онър, довери ми се тази нощ.

Той ли беше този, който моли за доверието на една жена, чудеше се смътно Кон. На другия ден, когато бъде по-разумен, може би щеше да се изуми от тези излишни думи. Но тази нощ той жадуваше единствено за положителен отклик.

— Мога ли да ти се доверя, Кон Ландри?

Той направи рязко движение и я повдигна.

— Да, можеш!

Кон се изненада от силата, с която изрече тази клетва. Тя като че ли прие обещанието. Ръцете й обвиха врата му и тялото й изведнъж се подчини, като стана по-топло и по-нежно, отколкото той си представяше, че може да бъде.

Кон не светна ламата в спалнята, когато внесе Онър на ръце. Бледата светлина от коридора осветяваше толкова, колкото бе необходимо. Поставяйки я внимателно на крака, той потърси с пръсти мястото, където се закопчава яркочервената й рокля. Когато Онър се притисна до него и сгуши глава на рамото му, той се зачуди какво бе станало с иначе добре координираните движения на ръцете му. Пръстите му никога не бяха треперели така.

Сякаш измина цяла вечност, докато копринената дреха послушно се предаде и се свлече около краката й като пяна.

— Онър — промълви учудено той, леко галейки раменете й и надолу към извивката на гърдите. Докосна края на дантеления й сутиен, плъзна пръст под него и усети как гърдите й се надигат. — Онър, толкова много те желая!

Тя произнесе името му съвсем близо до неговото рамо, докато ноктите й потъваха в материята на ризата.

— Тази нощ направи така, че направо не мога да мисля. Защо е така с теб, Кон?

С леко нетърпеливо движение той разкопча сутиена отпред. Ръцете му се плъзнаха по гърдите й.

— Не знам — чу той гласа си, излъчващ изненадваща искреност. — Мога да ти задам същия въпрос. Защо се чувствам така с теб? Никога не съм имал намерение…

— Какво не си имал? — Тя вдигна глава, за да го погледне.

— Няма значение. Не мисли за нищо друго, освен за тази нощ, скъпа. Бог ми е свидетел, че в момента мога да мисля единствено за теб. — Той обви лицето й с длани и я целуна упоително, ликувайки от трепетния отклик. — Свали ризата ми. Искам да почувствам ръцете ти върху тялото си — нареди й с плътен глас той.

Онър отзивчиво се подчини, като пръстите й леко трепереха, когато с усилие разкопчаваха ризата. Но след миг тя я свали и започна несръчно да се бори с токата на кожения му колан.

Стараейки се да не бърза, но със съзнанието, че трудно ще се овладее, Кон я доразсъблече. Той плъзна ръка надолу по тялото й и смъкна сатенените й пликчета. Когато тя посегна към прилепналите му джинси, той се отдръпна и ги свали.

След миг гащетата му се свлякоха по краката и той чу как Онър силно си пое въздух при вида на силно изразеното му желание.

— Казах ти, че те желая, скъпа. Не ми ли повярва? — каза с дрезгав глас той, съзнавайки, че му е необходим знак, че е приет като любовник. Не можеше да каже защо това имаше значение. Само знаеше, че иска тя да потвърди, че го желае. Искаше тя да го желае толкова, колкото той нея. — Все още ли се страхуваш от мен?

Тя поклати глава и се притисна до него така, че Кон усети с твърдото си тяло гладката кожа на стомаха й. Тя го обгърна нежно и Кон имаше чувството, че загубва контрол над себе си.

— Желая те, Кон. — В дълбокия й глас звучеше искреност, която го хипнотизира. — Тази нощ не мога да си обясня чувствата си, но знам, че те желая.

— Онър, ще направя така, че да ти е хубаво, обещавам.

Устните й нежно се извиха в извечната женска многообещаваща и провокираща усмивка.

— А ако на теб не ти е хубаво с мен?

— Котенце — промълви той, решен с целувка да отнеме от нея дразнещата чувственост. — За мен ти си идеална.

Той наведе глава, раздели устните й и пъхна език дълбоко в устата. След това обхвана задните й части, като пръстите му дразнещо докосваха плътта й. Когато чу, че тя се задъхва от очакване, той погали тялото й, докосвайки интимните й части.

Онър изстена, Кон усети как пулсът му силно бие, когато навлезе в нея. Когато тя като че ли загуби равновесие и леко се отпусна към него, Кон изпита първично чувство на мъжко удовлетворение. Навеждайки се, той рязко отметна покривката на леглото, повдигна Онър и внимателно я положи върху меката постеля.

Тя се отпусна чувствено, косата й се разпиля върху възглавницата, изпод миглите блестяха кестенявите й очи.

— Хипнотизирал ли си ме, Кон Ландри? Или е така, или сигурно тази нощ съм обезумяла.

Той почувства как кръвта му кипна, когато се изправи и втренчи поглед в нея. Ако преди бе усетил прилив на чувство за собственост, то беше нищо в сравнение с това, което бушуваше в него.

— Радвам се, че си объркана — промълви той, снижавайки се бързо до нея. — Точно такава те желая — топла, отзивчива, цялата моя. Не искам да си в състояние да разсъждаваш правилно. Не и тази нощ.

Той зарови устни в основата на шията й, като галеше с ръка стомаха и постепенно се спускаше все по-надолу. Онър с болезнено желание шепнеше името му и той почувства готовност от нейна страна. Когато изви бедра към него в мълчалива молба, Кон си каза, че ще я накара да почака още малко. Искаше я толкова гореща и страстна, че да не може да си представи как би прекарала нощта, без да го усеща в себе си. Той се чувстваше точно така.

— Кажи ми, скъпа. Кажи ми колко силно ме желаеш.

Той отправи молбата си с дрезгав глас, прекъсвайки я със страстни целувки по гърдите й.

— Много, Кон. Много те желая. Никога не съм се чувствала така.

Тя отново повдигна бедра и обгърна раменете му в знак на подкана.

Кон пъхна коляно между краката й и усети нейната отзивчивост. Поканата изтръгна от гърлото му страстен вик и той знаеше, че не може да чака повече. Кон се настани удобно, изгарящ от желание.

— Поеми ме, скъпа. Трябва да го направиш, иначе ще се побъркам!

Той плъзна ръка надолу и я погали, още веднъж уверявайки се, че тя е готова. В отговор Онър промълви страстно:

— Моля те, Кон, сега!

Той не можеше да се въздържа повече. Улови раменете й и навлезе в нейната пулсираща топла и жадна плът. Усети как по нея премина тръпка, сякаш тялото й се настройваше за мъжко нашествие. Внезапно той се спря.

— Онър?

Тя не отвори очи, но бавно уви с крака стройните му бедра. Кон почувства ноктите й в гърба си и леката болка предизвика у него още една вълна на възбуда.

— Люби ме, Кон. Моля те, люби ме!

— Онър, друго не съм в състояние да правя!

Той започна да се движи, усещайки как тялото й се напряга.

— Кон! Кон!

Той усети несигурност в задъхването, с което произнесе името му и смътно осъзна, че тя не бе напълно сигурна, че това, което й се случва, е истина.

— Да продължаваме, скъпа — промълви той дрезгаво над гърдите й. — Нека да продължаваме. Аз ще те настигна.

Тя извика, когато нарастващото напрежение изведнъж се освободи в разтърсваща конвулсия. Кон вдигна глава, за да покрие устните й със своите, пиейки страстните гърлени звуци, които тя издаваше. След това усети как тялото му силно се извива, сякаш търсеше освобождение.

Няколко секунди, които му се сториха цяла вечност, той управляваше бурята, обгърнал жената, като се притискаше към нея все по-здраво.

Онър бавно се върна от света, обвит в мъгла. Усещаше върху себе си едрото тяло на Кон, както и тежестта на бедрото му, което заклещваше краката й. Тя стоеше неподвижна на сигурно място в прегръдките му и тази мисъл я изпълваше с голямо удоволствие. Бавно си играеше с черната му коса, прошарена тук-там от сребърни косми, разглеждайки тъмните мигли, които бяха единственият знак за нежност на лицето му. Тогава той отвори очи.

Също като котарак, той внезапно бе нащрек, в погледа му нямаше нито сънливост, нито следа от чувствена летаргия. Но излъчваше силно задоволство — забеляза Онър — самоуверено арогантно мъжко задоволство. Стори й се някак забавно, докато Кон проговори.

— Повече никакви нощи като тази — заяви рязко той.

— Така ли? Не ти ли беше приятно? — подразни го леко тя, съзнавайки, че той надали имаше предвид това, което се бе случило между тях.

Кон поклати глава, след това с явна неохота се надигна от тялото й.

— Исках да кажа, че повече няма да има такива нощи, в които аз ще вися пред дома ти, за да чакам да видя кой ще те изпрати.

Кон с чувство на притежание я залюля в извивката на ръката си. Миризмата на тялото му изпълни ноздрите й, когато тя с удоволствие зарови глава в рамото му.

— За още колко нощи ще трябва да се тревожим, Кон? Скоро ти ще се върнеш в Тахо и няма чак толкова много да те измъчва мисълта как прекарвам вечерите.

Вълната от нещастие, която я заля, като чу собствените си думи, задържа вниманието й няколко секунди. След това изумена забеляза, че Кон бе станал опасно тих.

— Откъде знаеш за Тахо? — попита той с нисък и груб глас.

Онър неловко се раздвижи.

— Итън спомена, че там имаш бизнес.

Тя обърна глава и срещна погледа му.

— Само това имам там. Там не е моят дом — заяви отсечено той. — Просто притежавам недвижимо имущество.

— Разбирам. — Онър не знаеше как да продължи.

Той явно не искаше да говори за Тахо или за мястото, където живее. А тя не искаше да разваля магичната интимност на момента. Сутринта ще има достатъчно време, за да се разкрият всички факти, които бяха от значение.

— Добре, Кон. Нямах намерение да изкопчвам информация. И ти не ми дължиш никакви обяснения, нито обещания. Разбирам всичко.

Думите й видимо го подразниха.

— Едва ли — изръмжа Кон, като се изви и нежно я прикова към възглавницата. — Онър, ние с теб вече сме свързани. Не разбираш ли? Ти току-що ми се отдаде.

— Съзнаваш ли какво казваш, Кон? — попита внимателно тя, опасявайки се да не храни прекалени надежди към него.

— Знам точно какво съм казал — заяви с равен глас той. — Няма да се измъкна от това, което започна между нас. Няма да ти позволя и на теб.

Тя развълнувано се усмихна.

— Имам ли вид на човек, който се опитва да се измъкне?

— Тази вечер се опита да ме избегнеш — изтъкна навъсено той. Каза го така, сякаш това го бе засегнало.

Пръстите й внимателно докосваха широките му рамене. Без да се страхува от изсечените черти на лицето му, тя вдигна очи към него с нежния поглед на жена, която знае, че се влюбва.

— Това беше преди. Сега е друго — обясни Онър сякаш беше очевидно.

— Вече не се ли страхуваш от мен?

— Струва ми се, че никога не съм се страхувала, просто бях предпазлива — отговори решително тя.

— Вече не се ли притесняваш? — настояваше той.

— А трябва ли? — контрира го леко Онър, без да разбира защо толкова настояваше.

— Не — отвърна с дрезгав глас той, отново навеждайки устни към нейните. — Вече не е необходимо.

От една страна, тя искаше да знае какво точно имаше предвид Кон, но вече отново възбуждаше такова желание, каквото само той можеше да разпали. Онър усети туптящото напрежение у него и нямаше намерение да му се противопоставя.

Това, което ставаше между тях, бе нещо ново и неизпитано, крехко и неизследвано, но се бе случило. Кон беше прав. Вече никой от двамата не можеше да се освободи от него.

След няколко часа Онър бавно се събуди, усещайки, че мъжът до нея не спеше. Тя се сгуши до него.

— Кон? Какво има? Не можеш ли да спиш?

— Просто размишлявам, скъпа.

— За какво?

— За пикапа, който те преследваше през нощта. Между другото… — Последните думи бяха изговорени едва чуто.

— Какво за този пикап?

— Не ми допада това, че някой те е следил.

Тя леко се намръщи в тъмнината.

— Нали не допускаш, че Грейнджър е изпратил някого да ме следи?

Кон поклати глава.

— Не, той няма защо да те преследва. По-скоро би тероризирал сестра ти, а тя…

Той замлъкна, тъй като Онър изведнъж се изправи.

— Сестра ми? Кон, ами ако той направи нещо на Адина?

Кон се пресегна и я побутна да легне.

— Успокой се. Щях да кажа, че тя вече е изплатила дълга си. Грейнджър няма за какво да я преследва.

— Много убедено го казваш.

— Убеден съм.

Поради някаква причина Онър му повярва. Спокойствието, което излъчваше неговата сила, бе завладяващо. Тя се отпусна.

— Тогава инцидентът от тази вечер може да бъде причислен към поредното шантаво събитие в Южна Калифорния.

— Освен ако към него не се прибави и това, че предишната вечер параванът ти е бил преместен — отбеляза замислено той.

За момент Онър замълча.

— Сигурна съм, че грешката е моя.

— Наистина ли?

Лежейки в тъмното до силния и спокоен мъж, до когото можеше да се притисне, на Онър й беше лесно да е сигурна. Тя подканващо захапа долната му устна.

— Наистина.

На другата сутрин Онър се събуди с чувството, че за една нощ целият й живот се бе променил. Когато се обърна, за да погледне великолепното изтегнато тяло на Кон, тя знаеше, че интуицията й бе вярна. Дори ако той я напуснеше още същия ден, животът й вече нямаше да бъде същият, защото тя нямаше да може напълно да го забрави.

На фона на белите разбутани чаршафи се открояваше слабото му, покрито със слънчев загар, тяло. Предизвикващата му тъмна коса върху възглавницата накара Онър да протегне ръка и да прокара пръсти през нея както през изминалата нощ.

Мъжете със сурови физиономии не изглеждаха ли по-спокойни и дори по-нежни в съня си, чудеше се в бездействието си тя, когато изучаваше строгите черти на лицето му. Ако това бе вярно, Кон не отговаряше на този тип. Силата и решителността му бяха неотменна част от него, за да изчезнат временно, докато спи. При свежата светлина на слънчевата утрин той продължаваше да прилича на човек, на когото само глупак би искал да бъде враг — беше от мъжете, на които никоя жена не би искала да рискува да се налага прекалено много.

Тази мисъл предизвика у Онър безпокойство и тя стана от леглото. Отиде боса в банята, облицована с черно-бели плочки. Огледалото, голямо колкото човешки ръст, отрази образа й, разкривайки ореол от разрошени златисто кестеняви коси и очи, които таяха дълбокото чудо на женствеността.

През изминалата нощ Кон я бе любил по възможно най-задоволителния начин. Той не бе играл сложни игри, опитвайки се да я омае с техника и стил. Бе се загубил в нея и същевременно изцяло я бе притежавал.

Естествено, че нейният опит бе ограничен, но Онър инстинктивно знаеше, че страстта, която бе изпитала през изминалата нощ, бе необичайна.

Отивайки под душа, тя отпусна приятно морното си тяло под горещата струя. Всяко движение през този ден щеше да й напомня за стихията, която бе Кон в любовта.

Онър чу, че вратата на банята се отваря и затваря. След малко Кон се появи от другата страна на стъклената врата на кабинката с душа, усмихвайки се лениво. Промяната в него бе видима. Тази сутрин усмивката му беше широка, а не странна мрачна гримаса, която тя толкова добре познаваше. Тази констатация й достави голямо удоволствие.

Кон отвори кабинката и влезе вътре, протягайки ръце към нея.

— Ммм… — промълви той през една продължителна щедра целувка. — Колко е хубав вкусът ти сутрин.

— Като се има предвид количеството френско сирене, което погълнах снощи, това вече означава нещо.

Тя се усмихна и обви ръце около врата му.

— Приемам го като земната страна от твоята природа.

Той плъзна ръце по мокрото й тяло към бедрата и нежно я щипна.

— Аз съм от Южна Калифорния. Нямам земна страна в природата си. Цялата съм като едно блестящо острие — оплака се тя.

— Значи не си истинска южнокалифорнийка. Разбрах това още когато те видях.

Тя наклони глава.

— Така ли?

За нейна изненада, той я изгледа мрачно и напрегнато.

— За теб най-малко може да се каже, че си превзета, Онър. Въпреки че жилището ти прилича на снимка от списание за вътрешна архитектура. Когато научих, че ще се изправиш срещу Грейнджър, разбрах, че си смела. А желанието ти за голямата победа на Легаси бе искрено, въпреки че бе заложила на жребеца само два долара. Тази нощ ти изцяло ми се отдаде. Без никакви номера. Мога да изброя още много други поводи, по които съм разбрал, че не си лекомислена.

— Но? — подсказа тя, малко изненадана от откровените му наблюдения и решена малко да разведри атмосферата.

— Но може би всички мои блестящи комплименти ще те главозамаят и ще развалят естествената приятна нагласа на природата ти.

Той тихо се засмя, като я плесна страстно по задните части и се обърна да вземе сапуна.

— Звяр такъв! Тъкмо комплиментите щяха да започнат да ми харесват. Предпочитам да слушам тях, отколкото да ми крещиш, че снощи съм се осмелила да поема друг ангажимент.

— Не съм ти крещял. — Затворил очи, той протегна глава изпод душа, кранът, на който бе завъртян до края. — Просто обясних няколко житейски факта.

Тя притихна, като чу собственическия тон в гласа му.

— Кон?

— Хм?

— Това важи и за едната, и за другата страна.

Той отново измъкна главата си изпод душа и отвори очи. Сведе питащ поглед към нея.

— И за едната, и за другата страна?

— Не искам да се обвързвам с едностранна връзка — каза тя с тиха настойчивост. — Искам да съм сигурна, че ще живееш по същите правила, които се опитваш да налагаш на мен.

— Мислиш, че аз няма да ги спазвам, така ли?

В думите му звучеше нежно предизвикателство.

Онър го изгледа по-продължително, мислейки за това какво знае за този мъж. В известно отношение, не бе чак толкова много. И все пак, жадуваше да му се довери безусловно.

— Мисля, че ще ги спазваш.

Най-после Онър развълнувано се усмихна. Не беше ли усетила още отначало, че той е човек, който живееше по определени правила? Човек, който поддържа везните в равновесие.

Кон се раздвижи, привлече я към топлата си мокра гръд.

— Това означава ли, че най-после ми се доверяваш? Пръстите й разрошваха влажните къдри, които му придаваха по-голяма сексуалност.

— Да.

— Благодаря ти, Онър. Радвам се — каза само той.

И аз — помисли си тя — защото те обичам.

След един час Онър режеше на филийки папая и я поръсваше с лимонов сок, а Кон приготвяше кафе. Тъкмо когато сервираше пресния плод, звънецът иззвъня. Избърсвайки ръце с червена кърпа, Онър отиде да отвори.

— Адина! — възкликна тя. — Какво правиш тук?

— Отбивам се на отиване на работа, за да те попитам дали ще ми дадеш онзи страхотен голям кожен колан, който си купи преди два дни. Я, това парче папая в повече ли ти е? Жестоко! Тъкмо сутринта нямах време да закуся.

С обичайната си импулсивност Адина се шмугна през вратата и спря изведнъж, взирайки се в Кон. Той отвърна на погледа й, любезно разглеждайки шикозната гаменка пред себе си.

Светлорусата коса на Адина бе подстригана във впечатляваща форма на клин и подчертаваше силно гримираните й кестеняви очи. Докато Онър се обличаше стилно, дрехите на сестра й бяха подчертано модерни. По-безпощаден наблюдател би ги определил като скандални. Тази сутрин тя носеше кавалерийски ботуши до коленете, плътно прилепнал червен панталон и огромно нарязано горнище от рехава тъкан. Носеше го с обичайния си ентусиазъм и подчертано демонстративно.

— Гледай ти! — извика Адина, явно изумена. — Кой сте вие? Онър никога не оставя мъжете за закуска.

— Аз настоях. Вие Адина ли сте?

— Точно така. — Адина се завъртя с усмивка. — Откъде го изкопа, Онър? Той е много по-интересен от ония дизайнери, с които обикновено се мъкнеш. Гледай ти! Тоя дори не носи бледолилаво.

— Това е Константайн Ландри — каза твърдо Онър. Тя усети как бузите й леко се изчервяват, когато любопитната й сестра започна да изкопчва информация. — Струва ми се, че ти споменах за него — продължи иронично тя.

— Ландри! Онзи, дето се справи с Грейнджър вместо мен. Разбира се. — Адина едва не скочи срещу изумения Кон. — Вие сте истинско съкровище, да знаете. — Тя шумно го целуна, преди той да разбере какво става и после го пусна, за да скочи към кафеварката. — Нямам думи да изразя благодарността си за вашата помощ. Смъкнахте ужасен товар от плещите ми. Грейнджър направо ми лази по нервите. Моите притеснения бяха нищо в сравнение с това, което преживя бедната Онър! — Адина потръпна театрално, отпивайки от кафето си.

— Тогава се надявам, че в бъдеще ще стоите далеч от него и от други като него. Дано не ми се налага да се справям отново с такава ситуация и ако разбера, че се опитвате да принудите Онър да направи това вместо вас, ще ми бъде много неприятно — каза направо Кон като взе кафеварката и я остави на масата.

Онър чу студения наставнически тон, разбра, че и Адина го е чула. Вятърничавата й сестра не бе свикнала да я поучават мъже.

— Това да не би да са наставления от по-голям брат? — попита Адина, сядайки тежко на масата. — Много ранен час е за такива неща. Още папая, Онър?

— Има още една в хладилника, ако искаш да я разрежеш.

— Много работа е. Ще си взема от твоята. — Адина се наведе напред и загреба доста голям къс от плода с апетитен цвят.

Потискайки въздишка на възмущение, Онър се залови с останалата папая, знаейки, че ако я остави, Адина бързо ще я погълне.

— Аз не съм ти брат — нито по-голям, нито никакъв — изтъкна мрачно Кон. — Интересувам се единствено от сестра ти. Затова ще те държа отговорна за всичко, с което я поставяш в затруднено положение. Ясно ли се изразих?

— Кон, няма нужда да се нахвърляш върху нея — прекъсна го малко неприветливо Онър, виждайки недоумяващото изражение на Адина. — Това беше грешка и Адина го знае. Тя вече няма да се забърква в такива неща, нали, Адина?

— Имам чувството, че съм в сцена от „Татко знае най-добре“. Не ви ли се струва, че утрото е много хубаво, за да се пропилява за наставления? — оплака се Адина.

— Какво беше утрото, когато започна да взимаш заеми от Грейнджър? — Кон спокойно отхапа от папаята, без да обръща внимание на навъсения поглед на Онър.

— Разбирам — каза с недоволство Адина, като пъргаво скочи на крака. — Ако ме извините, струва ми се, че трябва да си вървя. Нещо в атмосферата тук ми действа депресиращо. Какво става с колана, Онър? Може ли да го взема?

— Разбира се — съгласи се Онър, както почти винаги правеше. — О, Адина…?

— Какво? — Адина бе по средата на коридора.

— Сигурна ли си, че не си била тук онази вечер?

— Абсолютно. Бях с Гари на онзи нов филм — убиец, за който ти казах. — Тя изчезна в спалнята и след миг се появи, носейки прехваления колан. — Боже мой, вие двамата много енергично сте действали върху леглото. Е, доскоро.

Тя излезе, преди нито Кон, нито Онър да могат да реагират.

След като вихърът изчезна, около масата настъпи тишина. Кон се обади много замислено:

— Виждам, че ти създава много грижи. А майка ти…?

— Тя се омъжи повторно преди няколко години и се премести на Източното крайбрежие. Адина поиска да остане с мен. Понякога се опасявам, че не се справям с нея както трябва, но по природа е добро момиче.

— Може би — внимателно отбеляза Кон, — като малка е имала нужда от по-твърда ръка.

— Беше само на осем години, когато убиха баща ми. — Онър се опита с това да приключи темата.

— А ти на колко си била?

— На тринайсет. Кон, не ми се говори за миналото — обясни спокойно Онър.

Той я погледна втренчено.

— Не можеш да се преструваш, че то не съществува — каза спокойно Кон.

— Просто предпочитам да не го обсъждам. Обстоятелствата около смъртта на баща ми бяха травмиращи за всички нас. Това направо ме съсипа. Тринайсет годишните приемат нещата много сериозно.

— Какво се е случило, Онър?

Тя го погледна над чашата си с кафе.

— Защо искаш да знаеш?

— Защото искам да знам всичко за теб.

Онър затвори очи.

— Повярвай ми, не би искал да научиш за тази подробност от моя живот.

— Напротив — отвърна й той с нежен, но твърд глас. — И няма да престана да питам, докато не получа всички отговори.

Тя рязко постави чашата си върху чинийката, раздразнена от неговата настойчивост.

— Добре, ще ти кажа. Аз съм дъщеря на един мъж, който беше убит заедно с партньора си, докато нелегално са пренасяли оръжие в Близкия изток. С това отговарям ли на въпроса ти? Беше гадно, объркващо и травмиращо. Вестниците непрекъснато пишеха за това. Нарекоха баща ми предател и престъпник. Основният извод беше, че е получил това, което си е заслужил.

— Заедно с партньора си — каза бавно Кон.

— Ако искаш да знаеш мнението ми — продължи тъжно Онър, винаги съм вярвала, че сигурно истинският престъпник е бил неговият партньор. Сигурна съм, че баща ми го е хванал с доставка и приятелят му е стрелял. Накрая и двамата са починали. Баща ми явно също е бил въоръжен. — Онър преглътна част от гнева си от детинство. — Те са били уважавани петролни доставчици.

Тя въздъхна.

Кон присви очи и пръстите му още по-здраво хванаха чашата с кафе, докато гледаше напрегнатото лице на Онър.

— Винаги ли си смятала, че партньорът на баща ти е бил виновен?

— Това никога няма да се разбере. От полицията казаха, че и двамата са били замесени с една и съща доставка. — Онър поклати глава, опитвайки се да се овладее. — Но ми се струва, че вече не е от значение, нали? Оттогава мина много време.

— Някои хора не се примиряват, докато не си изяснят нещата — промърмори Кон Ландри толкова тихо, че Онър не беше сигурна, че го е чула.

Тя бързо вдигна глава и разгледа лицето му, като научаваше все повече за него.

— Ти си един от тези хора, нали? — рискува да попита тя. — Този, който иска всичко да си изясни. Обичаш везните да бъдат в равновесие.

— Да.

Онър погълна тежкия звук на тази единствена утвърдителна дума, която й въздейства като нож. Константайн Ландри бе честен, прям и искрен, реши тя. Не й казваше нещо, за което вече не се бе сетила, но като отново установяваше това, у Онър се засилваше предчувствието, че опасността витаеше около Кон като аура.

В съзнанието й спомените за нощта се смесиха с процеждащото се безпокойство, което този мъж пораждаше у нея. Адина бе права, като каза, че той не беше като останалите й познати. За момент Онър помисли да прекрати връзката с него, но знаеше от дъното на сърцето си, че няма да успее. Още не. Кон бе обявил, че вече нещо ги свързва и Онър до известна степен признаваше това. У нея съществуваше силно желание да следва опасния път, който може би щеше да премине емоционалните бариери на Кон Ландри. През изминалата нощ за няколко минути й бе позволено да надникне през тези бариери. Тя искаше да има още възможност да разкрие мъжа зад наглед непроницаемата преграда на хладнокръвното му самообладание.

Онър взе решението при топлата светлина на новия ден. Ще поеме риска да бъде обвързана с Константайн Ландри. Нямаше избор.