Джейн Ан Кренц
Наследството (12)

Дванадесета глава

На следващия ден следобед Легаси победи категорично с цели три дължини. Едва се появиха резултатите на светлинното табло и Кон повлече стремително младата си съпруга към мястото на победителя. Адина, която бе присъствала на надбягването заедно с Кон и Онър, доволно се усмихваше, бързайки до сестра си.

Като се смееше от възбуда, Онър ситнеше непосредствено зад Кон. Новият й златен пръстен блестеше на слънцето. Останала без дъх, тя застана до гордия собственик на Легаси, докато правеха снимката. Обичайната тълпа от зяпачи, фукльовци и най-различни други типове се блъскаха за снимката, но никой не обръщаше внимание на това. Най-малко жребецът, който високомерно тръскаше грива.

— Убеден ли си, че той не преживява емоционално всичко това? — промърмори Онър на Кон, когато видя как конярят и жокеят водят жребеца към конюшнята.

Кон леко сви устни.

— Признавам, че в момента е трудно да се каже какво точно мисли конят.

— Той ви поднесе страхотен сватбен подарък — отбеляза Адина. — Кога заминавате на вилата?

— Веднага щом успея да отведа Онър на паркинга и я сложа да седне в колата — решително заяви Кон.

— Не си ли се влюбила в един много енергичен мъж? — изгука подигравателно Адина към сестра си.

— Точно в този енергичен мъж — отговори Онър толкова тихо, че никой не можа да я чуе.

— Колко ще останете там? — продължи заинтригувано Адина.

— Само няколко дни. — Кон със сила си проправяше път през тълпата, влачейки зад себе си двете жени. — Онър трябва да се връща на работа. Приключва няколко проекта и не може да си позволи да отсъства дълго.

— Жестока новина беше за полицията, че сгащила онзи ужасен Тони, нали? — коментира Адина. — Представете си как са го намерили в един амуничник. Направо да се чуди човек как е попаднал там, нали?

— Наистина — каза прочувствено Кон. — Принадлежностите за състезателите коне са скъпи. Трябвало е да заключват амуничниците. Предполагам, че Тони е влязъл там, някой е отишъл, затворил е вратата и я е заключил, без да знае, че той е вътре.

— Сигурно. — Онър се усмихна. — После един пазач случайно погледнал в амуничника и го намерил. Веднага го познал и го предал на ченгетата. Чиста работа.

Кон я погледна косо.

— Много чиста. — Той млъкна. — Изглеждаш леко самодоволна, скъпа.

— Така ли? — Онър се престори на изненадана.

— Ето какво — намеси се Адина, като махаше енергично към един младеж, облечен в кожа и коприна, — виждам един познат. Той ще ме закара до нас. Приятно прекарване на вилата. Щом се върнете, ще се видим. Ще вдигнем голям купон. Чао.

Кон измери от глава до пети младия мъж с екзотични дрехи.

— Познаваш ли го?

— О, да. Това е Джейсън. Много е сладък. Работи в мъжкия отдел на един бутик за висша мода. Адина доста отдавна се среща с него от време на време. Няма нищо страшно, Кон. Няма нужда да влизаш в ролята на по-голям брат.

Той сви рамене и отново се зае да я отведе при поршето.

— Правя го само заради теб — обясни той с почти извинителен тон.

— Какво? Играеш ролята на по-голям брат? — усмихна се Онър. — Знам. Опитваш се да поемеш отговорност, за да не се налага аз да се грижа за нея. Но аз от години не я изпускам из очи. Тя вече наистина става голяма. Скоро няма да има нужда от грижи.

— Докато ти се тревожиш за нея, и аз ще се тревожа за нея. — Кон протегна ръка и отвори вратата на колата си.

— Знам.

Но каза това на себе си, защото той вече бе затворил вратата. Щеше да се тревожи за Адина, защото бе влюбен в Онър и всичко, което засягаше Онър, засягаше и него. Оплетени бяха в сложна гъста мрежа, от която никой от тях не можеше да избяга. И един ден, Онър обеща пред себе си, Кон щеше да разбере, че неговото емоционално обвързване бе любов.

Кон се настани на мястото на шофьора и пъхна ключа в стартера. Върху лицето му бе изписана смесица от доволство и глад. То бе такова от предишната вечер, когато постави пръстена на ръката на Онър, и повтори клетвите си. Тя все още потрепереше при спомена за страстта и чувството на притежание, с което после я любеше в елегантната хотелска стая.

Пътуването към вилата бе приятно. Слънцето грееше, но облаците се събираха далеч над океана. Онър знаеше, че по-късно ще се разрази буря. Тя се усмихна при мисълта за приятен огън в камината и чаша топло бренди. Когато с Кон отключиха вилата, Онър се чувстваше изненадващо доволна от живота.

Първото й впечатление при влизането бе, че не изпита и следа от смътното усещане на потиснатост, което винаги я обхващаше, когато отиваше там. Сега във вилата всичко бе наред. Нямаше никакви отлагани въпроси и тревожни спомени. Там се чувстваше добре.

Кон я заведе на продължителна разходка на плажа, след която вечеряха домашно сготвено ястие от паеля с вино. Онър подразни Кон за кулинарните му умения и той я убеди, че е случила на съпруг.

Едва когато седнаха заедно на дивана пред камината с по чаша коняк, погледът й попадна върху стария сандък от дърво и желязо. Тя го загледа продължително и замислено.

— Какво мислиш, скъпа? — попита тихо Кон.

— Чудех се какво ли би могло да е скрито в този стар сандък. Никога не съм разглеждала нещата на татко както трябва. Беше прекалено болезнено. Може би вече е време да погледна.

Кон се взря в нея за малко, после, без да продума стана, прекоси стаята и отключи желязната ключалка. Капакът изскърца, когато го повдигна. Онър стана, отиде до Кон и погледна в сандъка.

— Още снимки, формуляри и списания за конни състезания — отбеляза тя. Коленичи и започна да взема един по един пожълтелите документи. Кон коленичи до нея.

Около два часа преглеждаха съдържанието. През повечето време Кон се спираше и четеше всичко, което намираше за Стайлиш Легаси.

— Хъмфри твърди, че след около година Легаси може да постигне такива резултати като предшественика му — заяви гордо той. — После може да го дадем в конезавода.

— На Легаси може би ще му хареса — усмихна се Онър, като се пресегна да вземе друг брой на „Дейли Рейсинг Форм“. — Като всеки мъж, той може би много размишлява и си мечтае за такова нещо.

— Пак започваш — оплака се Кон. Той млъкна, когато един малък увит в списание бележник падна от сгънатия вестник. — Какво е това?

— Прилича на дневник или на тетрадка — каза Онър, като обръщаше бележника в ръце. Внимателно го отвори и се загледа в решителния почерк. — На баща ми е. Сигурна съм. Приличат на някакви сметки.

— Дай да видя. — Кон се пресегна и взе тефтера. — Права си. Това са текущи сметки за дълг. Искаш ли да позная на кого са били изплащани суми всеки три месеца?

— На Итън Бейли ли? — Онър се наведе над рамото му, за да надникне в страницата пред него.

Кон кимна.

— Трябвало е да има нещо записано. Човек не взема назаем огромна сума от човек като Итън Бейли, без да си отбелязва как я връща. Всичко е тук. Въз основа на този бележник един добър счетоводител може да проследи цялата история на финансовата операция.

— И да докаже, че Бейли е бил свързан с татко и със Стоунър — заключи Онър. — Макар че не знам докъде можем да стигнем с това. Минало е много време.

Кон продължи да разгръща страниците. Връщането на дълга продължаваше да бъде прецизно записвано, но вече в долната част на страницата имаше забележки. Кон се спря, за да ги прочете с Онър.

— „Дик казва, че има някакво странно предчувствие по отношение на Бейли. Че у него има нещо, с което не вдъхва доверие.“ — прочете Кон.

— Дик вторият ти баща ли е? — попита с любопитство Онър. — Съкратено на Ричард?

— Точно така. Чуй това.

Кон избра друга страница и зачете на глас.

— „Трябва да се съглася с Дик. Редно е тази работа с Бейли да се провери. Ще започна да записвам по-подробни бележки в счетоводната книга. Тя ще служи като документ за това, което ние с Дик се опасяваме, че става. Ако грешим, Итън никога няма да разбере, че не сме му имали доверие. Ако сме прави, това означава, че новата фирма на Стоунър и Мейфийлд е изпаднала в голяма беда. Ще бъде много трудно да се потуши такъв скандал.“

После се даваха подробности за предполагаемото оръжие, пренесено контрабандно, както и името на мъжа, продал информацията. Имаше и кратко описание на клопката, която му е била поставена, след което вече в кожения бележник нямаше нищо записано.

След доста време Онър въздъхна, когато Кон затвори тефтера и го прибра в сандъка.

— Всичко е тук.

— Искаш ли да се огласи? Все още ми се струва, че няма да успеем да докажем всичко. Това е стара история, която се е случила много отдавна в една далечна страна.

— Чудя се какво ли говори Бейли в полицията.

Кон поклати глава.

— Съмнявам се, че ще спомене нещо за този скандал с контрабанда на оръжие. Прекалено е хитър, за да повдигне повече въпроси, отколкото е необходимо.

— А ако го направи, Кон? Може отново да очерни имената на бащите ни.

— Този път притежаваме нещо конкретно.

Той посочи към кожения тефтер.

— Това надали ще го спре — каза ядосано Онър. — Бейли може да реши, че няма какво да губи. Никога не сме мислили за това. Ако наистина проговори, отново ще се разкрие цялата афера.

— Нали и двамата ще успеем да преживеем още един скандал? — попита тихо Кон.

Тя нежно се усмихна.

— Струва ми се, че заедно можем да преживеем всичко. Той се пресегна да затвори сандъка.

— Всичко е станало толкова отдавна, че много малко хора ще се заинтересуват. Освен, разбира се, тези, които се мотаят по хиподрума. Това вероятно ще привлече голямо внимание към Легаси. Ще го превърне в нещо като мистериозен кон. Може би именно нещо магическо му е необходимо, за да се наложи името му в средите на тези, които се занимават с конни надбягвания. За славните коне винаги се разказват истории и легенди.

Онър не успя да се въздържи и избухна в смях.

— Ти си заклет собственик, Кон Ландри. Пристрастил си се към коня си.

Той се изправи и я притегли в прегръдката си, куршуменосивите му очи изведнъж започнаха да излъчват напрежение.

— Не съм се пристрастил към него повече, отколкото към теб, Онър Мейфийлд Ландри. Струва ми се, че най-после намерихме точната дума. Тя направо не излизаше от ума ми още когато ти ми стана съпруга.

Тя притихна в ръцете му.

— Така ли?

— Обичам те, Онър. — Той изрече тези думи с плътен дрезгав глас, който я разтърси. — Не знам защо ми трябваше толкова време, за да разбера това. Но го знам. Вече съм сигурен. Много сигурен!

— Радвам се, Кон — прошепна тя, нежно докосвайки с върха на пръстите си лицето му. — Много те обичам.

— Съжалявам, че ми бе необходимо толкова много време, за да кажа тези думи. Тревожех се за други подробности като доверие и честност. Едва тази вечер проумях, че нямаше да се замислям толкова много за другите неща, ако не бях влюбен в теб. Колко е лесно, когато се види от правилната гледна точка. Един Господ знае защо съм бил толкова сляп.

— Както каза, мислил си за други неща — усмихна се подканващо Онър. — Но бях сигурна, че не си състезателен кон.

— Какво?

Той я изгледа с недоумение.

— Точно това искаше да кажеш преди, нали? Когато говореше за това, че Легаси се състезава и печели. Каза ми, че той не е обвързан емоционално с хората. Дава им най-доброто от себе си, когато те го искат от него, но го нрави просто защото си е такъв. Но ти си обвързан с мен, Кон. Ти не ме закриляш и не се грижиш за мен и от време на време, не ми крещиш само защото аз искам това от теб. Доколкото си спомням, никога не съм го искала — добави замислено тя. — Знаех, че го правиш, защото си свързан по-дълбоко, отколкото го съзнаваш. Поне така си мисля.

— Изцяло съм свързан с теб. През целия си живот не съм бил толкова свързан с друго човешко същество. Знам, че звучи смешно, но с теб не исках да е по друг начин. Не исках да бъда разделен от теб. Не исках да бъда като Легаси. Аз съм човек, а не някакъв расов кон, който няма нужда от хора. — Той рязко я сграбчи и я вдигна високо с яростна радост. — Знаех, че имам нужда от теб, скъпа, но си мислех, че това е повече на физическа основа. Но то е нещо много повече. Не бях го разбрал. Изобщо не го бях разбрал.

Приповдигнатото му настроение бе заразително. Очите на Онър заблестяха от щастие, когато той я отнесе в спалнята.

Бурята, която се надигаше над океана, се разрази точно когато Кон легна до Онър. Той я прегърна и всички думи, които преди му бяха толкова чужди, сега ги изрече като славна възхвала на любовта.

— Прегърни ме — въздъхна той, когато потъна в топлината на тялото й. — Прегърни ме, Онър. Много те обичам.

Онър го прегърна и се отдаде на страстта, която заслепяваше и нея, и Кон. А Кон доказа без съмнение, че е силно емоционално обвързан с нея.

Кон Ландри знаеше как да обича.