Джейн Ан Кренц
Наследството (11)

Единадесета глава

Онър се събуди с убеждението, че все още имаше проблеми за разрешаване между нея и Кон, но не си бе съставила план за това как да изясни несигурните неща между тях, когато той несъзнателно я избута в ъгъла.

Отвори очи и видя, че той седи, облегнат на таблата на леглото с чаршаф, небрежно увит около кръста. Не се бе облякъл, но явно бе станал по-рано, защото държеше каничка с кафе.

— Тази сутрин безспорно си ранобуден и в добро настроение — отбеляза тя, протягайки се уморено. — Не е ли рано, за да изглеждаш толкова бодър? След всичко, което преживяхме през последните няколко дни, струва ми се, че заслужаваме малко повече сън.

— Размишлявам — заяви много сериозно Кон, без да отговори на поздрава й.

В подсъзнанието на Онър отекна предупредително звънче, но тя нямаше представа защо.

— О?

Погледна към кафето с нарастващ интерес.

— Този следобед можем да вземем самолет до Вегас, да прекараме нощта в някой от големите хотели и да се приберем тук навреме, за да гледаме Легаси утре следобед.

Онър се опита да схване всичко това.

— Предполагам, че можем. Има ли някакви причини да го правим? И има ли и за мен кафе?

Кон се намръщи и се пресегна към другата чаша на масичката.

— Ето. А причината, поради която трябва да отидем във Вегас, е, че там най-бързо и лесно ще можем да се оженим.

— Да се оженим! — Онър едва не изля горещото кафе върху чаршафите, когато пое каничката и с усилие седна в леглото. При това движение няколко капки капнаха върху нощницата на черно-бели райета. Тя с ожесточение ги почистваше, като същевременно се опитваше да мисли. — Да се оженим ли?

Кон се пресегна да вземе каничката, докато тя приключи с петната.

— Бихме могли да подадем молба за разрешение тук, в Калифорния, но се чака известно време, а ми се иска да се погрижа за всичко колкото може по-бързо и по-добре.

Онър най-после престана усърдно да почиства нощницата си и после не помръдна. Като че ли й бе трудно да се съсредоточи върху най-главното. Умът й блуждаеше и търсеше начин да избяга. В този момент Онър не си правеше труда да си задава въпроса защо искаше да избяга.

— Сигурен ли си, че искаш да се оженим, Кон? — попита бавно тя.

Изражението му стана още по-неумолимо.

— Това е логичното заключение. Бихме могли да живеем заедно, но няма да изглежда достатъчно официално за това, което съществува между нас. Сега ти ми принадлежиш. Ние взаимно си принадлежим. Между нас има ангажимент, задължения, отговорности. Всичко това е свързано с брака, а не с обикновена любовна връзка. Струва ми се, че го знаеш. — Той сръбна кафе и добави ласкаво: — В края на краищата, нали ти си тази, която непрекъснато казва, че ме обича?

Онър пребледня от добре преценения натиск. Мъжът действително бе ловец. Знаеше точно къде да удари. Тя трескаво събра сили.

— Да, така е — съгласи се мрачно Онър. — Подай ми кафето.

Той й го подаде, в очите му проблесна лека тревога.

— Онър? Какво има?

Тя отпи голяма глътна горещо кафе.

— Нищо. Но ми трябва време. И на двамата ни е нужно време. — Умът й се вкопчи в единствения изход, който можеше да намери. — Трябва да се подготвят много неща, да се направят много планове. Например, къде ще живеем? Моята работа е тук, в Пасадина. Не мога току-така да я пренеса на друго място. А и ти сигурно си имаш добре развит бизнес в Сан Франциско.

— Моят бизнес е подвижен — прекъсна я веднага той, — много лесно мога да преместя бизнес операциите си в Пасадина.

Онър премига притеснено, усещайки, че той бе обмислил всичко предварително, за да предотврати нейния протест, дори преди всичко да й е напълно ясно. Тя побърза да намери друго извинение.

— Трябва да помисля и за Адина.

— Повярвай ми, от впечатлението, което придобих от нея, мога да ти кажа, че нея изобщо няма да я интересува дали се омъжваш. Мисля, че Адина ме одобрява.

— Не ме тревожи нейното одобрение. Струва ми се, че е хубаво да я поканим на сватбата! — избухна Онър.

— Покани я, ако искаш. Нямам нищо против да взема билет и за нея — каза Кон.

— През следващите няколко дни в полицията може да искат да ни зададат още въпроси — заяде се Онър.

— Знаят къде да ни намерят.

— Имам уговорки с клиенти — продължаваше упорито Онър. — Точно сега не мога повече да отсъствам от работа.

— Ще отложим медения си месец. Ще отсъстваш от Пасадина само за една нощ. Освен ако не искаш да си вземеш няколко дни отпуск и да заминеш за няколко дни.

— Майка ми…

— Ще я уведомим — каза веднага Кон. — Ако искаш, когато заминем за медения месец, може да й отидем на гости.

Онър помисли за още извинения, но установи, ме бе изчерпала всички. С изключение на истината.

— Много е скоро, Кон. Необходимо ми е време.

Той допи кафето си и остави каничката с решителен вид.

— Ти увърташ.

— Може би! — изтърва тя, чувствайки се поставена на тясно.

— Защо ти е да увърташ? — леко я предизвика той. — Обичаш ме, нали си спомняш? Мога да те побъркам от страст. Спасих кожата ти. Свързани сме от петнайсет години. Взаимно сме обвързани. Отричаш ли това?

— Не, не го отричам, но няма да си простя, ако те оставя да ме накараш да се омъжа, без да си наясно с чувствата си към мен!

Той я погледна изумен.

— Какво говориш? Аз съм наясно с чувствата си към теб. Ти си моя. Ще се грижа за теб, ще те закрилям, ще те любя. Какво повече искаш?

— Любов! Искам да разбереш, че това, което чувстваш към мен, е любов! — Тя вече не можеше да контролира думите си. Емоциите я овладяваха и я караха да казва неща, за които по-късно може би щеше да съжалява. Вече виждаше гневът, който се надигаше в очите на Кон. Изплаши се, но не можеше да се спре.

Той протегна ръка и я хвана за китката, като взе каничката от ръката й и я привлече към гърдите си. Погледна я мрачно изпод черните си мигли.

— Веднъж те попитах дали искаш да те лъжа. Каза, че не. Променила ли си мнението си?

— Разбира се, че не — каза задъхано тя.

— Тогава ме изнудваш, за да чуеш, което желаеш, така ли? Ти ли слагаш капан, Онър? Опитваш се да ме поставиш натясно с това, че не мога да те имам, докато не се съглася с теб?

— Съвсем в твой стил е да решиш, че се опитвам да те хвана в капан. Ти си специалистът по плетене на мрежи, нали си спомняш? Аз паднах във всички мрежи, които ти бе опънал, но вече — край. Искаш всичко от мен, но не ти се ще да дадеш всичко от себе си. Искам мъж, който да ми е предан така, както аз съм му предана. Не искам едностранна връзка, Кон.

— Предан ли? — каза дрезгаво той. — Съмнявам се, че дори знаеш значението на тази дума. Преданите хора не оцеляват много в този свят, освен ако някой не се грижи за тях.

— Аз ще се грижа за теб — обеща бързо тя. — Няма да те предам, нито ще те засегна. Обичам те.

— Ако беше така, нямаше да си играеш с мен на думи.

— Ти не разбираш — извика тя.

— Опитваш се да ме принудиш да се съобразя с твоята представа за съпруг и любовник. Да си сигурна, че имаш власт над мен. Точно това имаш предвид под предан, нали? Искаш да си сигурна, че по отношение на теб съм слаб.

— Сякаш изпитваш удоволствие от властта, която имаш над мен — нахвърли се вбесена тя.

— Значи искаш да изравним резултата?

— Може и аз да не обичам неизчистените сметки! Нямаш монопол върху равния резултат.

Тя вече не се и опитваше да говори спокойно и разумно. Емоциите изцяло завладяха Онър, когато усети, че Константайн Ландри насила я натиква в поредната си мрежа.

— В този случай нямаш избор — каза й напористо Кон. — Принадлежиш ми.

— Това важи и за двамата.

— Добре, значи аз ти принадлежа. Това е основание за брак, госпожице.

— Основание е за връзка — отвърна тя. — Не за брак.

— Искаш да се хванем за косите заради една дума от пет букви ли? — попита той.

— Любовта е нещо повече от дума с пет букви. В противен случай нямаше толкова да се тревожиш заради нея!

— Започвам да разбирам какво точно означава това — каза смело той. — Поне според теб. Преданост и слабост и съзнание за силата ти над мен. Признай си, Онър. Ти точно това преследваш.

Тя безпомощно се вторачи в него.

— Ако мислиш, че това е любовта, няма смисъл да продължаваме да спорим, нали?

Кон стисна зъби, усещайки, че Онър отегчено се оттегля от спора.

— О, не, няма толкова лесно да се измъкнеш. Ще се омъжиш за мен. От мен ще излезе добър съпруг. Отношенията ни ще се градят на честност. На честност и привързаност. И на страст. Нищо друго не е от значение.

Тя направи усилие да се овладее.

— Искаш да кажеш, че ако престана да те обичам, няма да се притесниш? Щом като продължавам да давам своя дял от честност и привързаност? О, и от страст, естествено.

Той изглеждаше като стреснат. Изражението му веднага стана напрегнато и намръщено.

— Това, което наричаш любов, е именно чувството ти на преданост към мен. И не можеш да го промениш, скъпа. Като се омъжиш за мен, ще приемеш, че ми се доверяваш именно с тази сила. И аз няма да злоупотребя с доверието ти.

— Ти си играеш с думите.

Като освободи китката си, Онър се измъкна от него. Той я пусна, гледайки с присвити очи как намъкна един пеньоар от гардероба и завърза колана. Щом се осмели отново да срещне погледа му, установи, че нежността и спокойствието, които излъчваше Кон през нощта, се бяха изпарили. От него струеше предизвикателството на хищник, което разби и последните й надежди.

— Правиш сцени, защото няма как да се увериш, че влиянието ти върху мен е толкова голямо, колкото моето върху теб. За това е всичко, нали? — попита с леден глас той.

— Още от самото начало ти започна да ме манипулираш — въздъхна тя. — Толкова много мрежи оплете около мен, че невинаги мога да мисля както трябва. Предполагам, че затова сега допускаш, че се опитвам да обърна нещата. Не се опитвам, Кон, но все в някакъв момент аз трябва да тегля чертата.

— За да изчистиш сметките ли?

— Ти ме научи колко важно е това.

Тя се обърна и отиде в банята, тъй като не знаеше какво ще направи, ако остане заедно с него в едно помещение. От отчаяние, примесено с гняв, бе станала толкова несигурна, колкото от страха, който я бе обзел предишната нощ. Беше й омръзнало да става жертва на толкова силни чувства. Те вземаха прекалено много от нея, като в един момент я възнасяха на върха на еуфорията, а в следващия я запращаха в отчайващи дълбини.

Онър пусна душа и започна да си налага да се учи на самоконтрол. Самоконтролът, който Кон проявяваше, изведнъж се оказа завидно качество. Ще работи върху себе си, зарече се тя, когато застана под душа. Ще работи усилено, за да го развие. Вече няма да допусне да бъде главозамаяна от Кон. Вече никога нямаше да допуска той да я манипулира или да плете мрежи около нея. Тя бе решителна жена — поне беше такава. В Южна Калифорния човек не може да преуспее, ако не е твърд и решителен. Щеше да се справи с Кон Ландри по свой начин. Щеше да го накара да признае истинските си чувства, да се привърже силно към нея. Тя не искаше мъж, чиито чувства произлизат единствено от суровата страна на мъжката му природа. Чувството за притежание, сексуалното удовлетворение и закрилата са силни и важни фактори. Но им липсва любов.

Онър все още си повтаряше това, когато след петнайсет минути излезе от банята и установи, че Кон го няма.

 

Двайсет минути след като изхвръкна от жилището на Онър, Кон отиде в конюшнята, където Хъмфри държеше поверените му породисти коне. Двама коняри, с които бе в приятелски отношения, като видяха изражението му, дискретно изчезнаха. Една коза, която свободно се разхождаше из конюшните заради успокоителното й въздействие върху напрегнатите коне, прояви интелигентността, присъща на козите, и с лека стъпка изчезна.

Кон намери бокса на Легаси и спря. Жребецът любопитно се обърна, но не изглеждаше разстроен от настроението, което излъчваше мъжът. Той се замъкна до вратата и напъха муцуната си в ръката на Кон.

— Извинявай, приятел. Днес не ти нося абсолютно нищо. Утре си на състезание. Не може да се рискува — промърмори Кон, галейки загладения му врат. Ушите на коня се наостриха при приближаването на друг човек.

— Здравей, Ландри — каза приветливо треньорът, когато се приближи и застана до яслата на Легаси. — Дошъл си да видиш коня си ли? — взря се Хъмфри с разбиране в своя клиент. — Много добре изглежда. Наистина много добре. Няма причина утре да не се представи, както при последното надбягване. Определил съм да го язди Еди Камбъл. Казах му при старта малко да го забави, а след това да го остави да се откъсне напред.

Кон кимна, слушайки с половин ухо познатото бъбренето на треньора. Ако на следващия ден Легаси не постигнеше победа, щеше да има окуражаващо изброяване на причините за това — кален терен, конят бил много нервен, жокеят не успял да го управлява добре и т.н. Всичко това беше част от живота на надбягванията с коне. Също както мелницата за слухове. Кон се зачуди дали някои слухове за Итън Бейли бяха проникнали в мрежата. Очевидно не, защото Хъмфри нищо не спомена. Треньорът приключи с анализа на коня и след това повдигна въпросително вежди към клиента си.

— Нещо искаше да попиташ ли?

— Не. — Кон поклати глава, неспособен да започне някакъв неангажиращ разговор. Точно в този момент му се искаше да остане сам. Може би не трябваше да идва на хиподрума. Но мисълта да се връща в хотелската си стая бе потискаща. — Просто исках още веднъж да погледна Легаси. Според теб дали притежава качествата на предшественика си?

— На Стайлиш Легаси ли? Притежава ги. — Хъмфри кимна към жребеца. — Ако питаш мен, Легаси е взел най-хубавото от гените на Стайлиш Легаси. Яка предница, силни хълбоци. Умен. Бърз. Обича да се надбягва. Какво повече може да се иска от един кон!

Колко ли може да се иска от една жена — чудеше се мълчаливо Кон. Колко може една жена да иска от един мъж? Легаси беше приятелски настроено животно, на надбягванията бе готов да даде всичко от себе си. Но това не означава, че той беше емоционално обвързан с хората.

По дяволите — помисли си отчаяно Кон, — побърквам се. Доколко ще изтъняваш, Ландри? Няма смисъл да правиш сравнение между животните и хората. Не и когато става въпрос за отношения.

— Тук съм, ако ти потрябвам — обяви Хъмфри, като кимна за сбогуване. — За днес искаш ли ложата?

— Не, благодаря. Няма да гледам състезанията.

Хъмфри отново кимна и се отдалечи, като остави Кон с Легаси. Мъжът разсеяно продължи да гали муцуната на коня.

Онър нямаше да успее да запази дистанцията, която тази сутрин бе поставила между тях — каза си Кон. Той по най-различен начин си повтаряше тези думи, откакто излезе от жилището й. Както Онър казваше, тя имаше слабост към него. Искаше го, имаше нужда от него. По дяволите, обичаше го! И знаеше, че той е привързан към нея. Тя го знаеше! Трябваше да го знае с цялото си същество. Той никога не бе изпитвал такива чувства към друга жена. Въздействието, което оказваше върху него, разбърка целия му живот.

Кон знаеше, че неговото въздействие върху нея бе също така силно. Беше сигурен в това до мозъка на костите си. Тя не можеше да скрие всеотдайността, с която се подчиняваше в прегръдките му. Въпреки това се бе въздържала да направи последната крачка — да се омъжи. Кон си блъскаше главата, за да разбере причината. Обвиняваше я, че иска да се наложи над него, но вече не беше толкова сигурен в това. Една друга много по-шокираща възможност проблесна през ума му.

Дали тя не бе толкова против узаконяването на връзката им, защото все още му нямаше доверие?

Ръката на Кон престана да гали муцуната на Легаси, когато тази мисъл направо го разтърси. Разбира се, че му имаше доверие. Трябваше да му има доверие! Беше му казала, че му вярва, по дяволите!

Но нещо я възпираше да вземе окончателно решение. Твърдеше, че иска любов и Кон й бе казал, че използва тази дума, но има предвид сила. Може би той грешеше. Може би тази дума означаваше доверие.

Легаси подуши смутено рамото на Кон, настоявайки за повече внимание. След като той не реагира, а продължи да гледа с невиждащ поглед бокса, жребецът мъдро се оттегли.

След всичко, което бяха преживели заедно, мисълта, че тя може да му няма доверие, бе непоносима. Абсолютно непоносима! Не разбираше ли, че той е готов да направи буквално всичко за нея? Да я защити с цената на живота си?

Кон се обърна и тръгна като на сън към дъното на дългата конюшня. Там намери една пейка. Наоколо нямаше никого. Бавно се свлече на твърдата седалка и се опита да разбере какво става с него.

Онър може би го смяташе за непоносимо безочлив. И си беше такъв — призна си Кон. Невероятно безочлив. Как можеше да му се доверява напълно, след като съзнаваше, че той не й се доверява дотолкова, че да я разбере? Когато човек дава нещо, той очаква в замяна да получи нещо също толкова ценно. Той не й бе дал това, което й бе необходимо.

 

Онър се ръководеше от инстинкта си, когато излезе с колата от подземния гараж и се насочи към магистралата. Кон сигурно бе тръгнал към хиподрума. Убедена бе в това. На негово място би отишла точно там. Не беше от хората, които ще седят и ще се цупят в хотелската си стая.

Каква глупачка беше тази сутрин! Бе рискувала толкова много. Кон бе прав. Тя си играеше с думите и искаше да бъде окуражена, когато съзнаваше, че той й дава всичко, което можеше да даде на една жена. Щеше да го намери и да го увери, че то бе достатъчно, дори повече от достатъчно. Обичаше го, а чувствата му към нея сигурно бяха много близки до това чувство. Какво значение имаше, че той не можеше да ги изрази с думи?

Да можеше тази сутрин да се овладее и да не допуска да дава воля на емоциите си! Онър горчиво се упрекваше за реакцията си на предложението за брак от страна на Кон.

С тази разлика, че не бе предложение, припомни си тя с тъжна въздишка. Може би ако я бе помолил както трябва, вместо дръзко да реши, че тя ще иска да се омъжи за него колкото може по-скоро, вероятно нямаше да избухне така.

Животът с Кон нямаше да бъде лесен. Той бе много твърд и се ограждаше с почти непреодолими емоционални бариери.

Все пак не бяха напълно непобедими и тя трябваше да не забравя това. Щеше да бъде необходимо усилие от нейна страна, може би няколко години, за да го накара да й се довери така, че той да снижи тези бариери. Онър си каза, че най-много от всичко искаше да спечели пълното и безрезервното му доверие. Тя нямаше избор, защото го обичаше.

Онър остави колата на паркинга, насочи се към конюшните и показа пропуска за посетители, който Кон й бе осигурил. След това тръгна към конюшнята на Легаси. Като примижа, когато влезе от ярката слънчева светлина в прохладното помещение, тя се огледа и видя коня, който надничаше от бокса. Нямаше и следа от Кон. Тя тръгна бавно към Легаси, учудена дали бе сгрешила в предвиждането си за това къде би отишъл Кон.

— Здравей, Легаси — промърмори успокоително тя. — Видя ли го?

Конят изостри вниманието си и насочи муцуна към рамото й. Онър остана така за известно време, като обгърна с поглед сенчестата дълга конюшня. Чак след известно време усети, че Кон я гледаше от другия край на помещението.

Той не помръдна, когато тя се обърна и го зърна, но погълна с поглед стоящата жена, с джинси и розов пуловер, които в бързината бе облякла. Онър бе много сигурна в това, което искаше да каже, когато излезе от дома си, но сега изобщо не можеше да намери думи, за да го изрази. Тя бавно отдръпна ръка от муцуната на Легаси, после тръгна към Кон.

Той стана, когато Онър се приближи към него, слабото му здраво тяло се очертаваше под прилепналите джинси и бялата риза с дълъг ръкав. Без да помръдне, Кон я изчака да отиде до него. В един момент Онър се изплаши, че бе взела погрешно решение, поемайки такъв голям риск. За тези няколко секунди й се стори, че хищническата му същност надделява и че тя нямаше шанс да я потисне. Когато бе толкова близо, че успя да види очите му, вече никаква сила не можеше да я възпре да се хвърли в прегръдките му. Последните няколко крачки се затича, устремена към очакващите я разперени ръце. Кон я притисна, вдъхвайки й увереност.

— Извинявай, Кон — прошепна тя, останала без дъх. — Тази сутрин нямах намерение така да ти се нахвърлям. Разбира се, че ще се омъжа за теб, ако все още ме желаеш. Ние сме създадени един за друг. Не знам защо се усъмних в това. Знам, че ще ми дадеш всичко от себе си. Знам, че не би говорил за всеотдайност, ако тя не съществуваше. Какво повече мога да искам?

Ръцете му развълнувано галеха гърба й.

— А какво ще кажеш за малко доверие? — Гласът му бе дрезгав от едва овладяно чувство.

Тя повдигна глава от рамото му, като очите й се разшириха от изумление.

— Ти ми имаш доверие, нали?

— Мислех, че ти имам, Онър — каза тихо той, като притегли главата й към себе си. Пръстите му ровеха из косата й. — Имах ти повече доверие, отколкото на когото и да било. Но като размислих, реших, че не съм ти се доверявал изцяло.

У нея се надигна тревога.

— Но защо? Какво съм направила, за да си помислиш, че те предавам? Мислех, че между нас всичко е решено. Аз те обичам, Кон.

— Точно това не ми се искаше да повярвам. Струваше ми се, че се заблуждаваш, защото говореше за чувство, което никога не бях вярвал, че съществува. Тази сутрин изхвърчах от дома ти и си мислех, че се стремиш да ме принудиш да кажа неща, които искаш да чуеш, а искаш да ги чуеш, защото така ще си сигурна, че имаш власт над мен.

— Не — започна отчаяно тя, но Кон внимателно запуши устата й с ръка.

— Макар да бях вбесен, трябва да си призная, че ти имаше право да знаеш, че не възнамерявам изцяло да давам тон на нашите отношения. Сигурно ти се струва, че още отначало аз решавам как ще се развива нашата връзка. Аз те проследих, уредих първата ни среща, продължих да стягам нишките на мрежата, докато ти нямаше къде да отидеш, освен в прегръдките ми. Мислех си, че като настояваш да ти дам някаква нелепа декларация за любов, искаш да се наложиш в нашите взаимоотношения.

— Настоявах, но не защото исках да ти се налагам — обясни отчаяно тя.

— Разбирам — съгласи се с пресипнал глас той, като я галеше с пръсти по врата и наклони глава така, че челото му докосна нейното. — Сега разбирам. Нямах ти достатъчно доверие, за да повярвам напълно на чувствата ти. Представях си, че изпитваш това, което и аз. Ти или даваше някакви определения, или драматизираше нещата, или искаше да се разделим. Не ти повярвах, че просто си се влюбила в мен.

Онър долови, че той бе до болка нещастен и го прегърна през кръста.

— А сега? — прошепна с треперещ глас тя и очи, блеснали от сълзи.

— Имам ти доверие, скъпа. Наистина. — Той хвана с палци брадичката й и повдигна главата й за бърза и страстна целувка, която изразяваше всичките му чувства. Когато се отдръпна, продължи с пресипнал глас. — Искам всичко, което можеш да ми дадеш, включително и това, което наричаш любов. Не съм съвсем сигурен какво точно имаш предвид под това, но го искам.

— Твое е, Кон. Винаги ще бъде твое.

Той поклати глава.

— В замяна ще ти дам всичко, което мога, скъпа.

— Знам.

— Още не съм сигурен какво точно включва. Това огорчава ли те? Не бих понесъл да те огорча.

— Не — отрече тя. — Не би ме огорчил, ако се посветиш на мен колкото можеш повече. И знам, че ще го направиш. Ти си такъв.

Той бавно издиша, сякаш камък му падна от сърцето. Кон я притегли до себе си, държа я продължително време в прегръдките си, после отново заговори.

— Вегас?

Тя кимна върху гърдите му.

— Да.

— Още днес ще взема билетите. Искаш ли Адина да дойде с нас?

— Не е необходимо. Тя ще разбере. Тази сутрин я използвах само като извинение.

Той въздъхна, като я освободи от прегръдката си и я поведе към изхода на дългата конюшня.

— Говорихме за доверие и си го обещахме взаимно, но не изяснихме какво точно означава то. Приехме, че е само да се казва истината за фактите. Не съобразихме, че означава и да вярваме на чувствата един към друг — каза Онър с лека усмивка. — Но ми се струва, че можем да бъдем извинени. В края на краищата, всичко се случваше толкова бързо. Нищо чудно, че тази сутрин все още взаимно се проучвахме.

Кон кимна объркано.

— Преди малко седях на онази пейка и се чудех как да се обърна към теб. Най-после разбрах колко безочлив сигурно ти изглеждам.

— Понякога ужасно безочлив — съгласи се весело тя.

Той трепна.

— Ще положа големи усилия, за да овладея тази черта от характера си.

— Аха.

Той я изгледа косо.

— Май си скептична.

— О, вярвам, че ще се опиташ — каза му с тънка усмивка тя.

— Но няма да успея?

— Струва ми се, че това е много важна част от теб. И че е затвърдена с времето.

— Това като че ли вече не те тревожи — отбеляза с интерес той. Изражението на куршуменосивите му очи омекна и Онър беше сигурна, че погледът му излъчваше облекчение и весело настроение.

— Предполагам, че в бъдеще от време на време ще имам задължението да ти посочвам къде грешиш. Ще бъде част от съпружеските ми задължения.

— Омъжиш ли се за мен, можеш да ми крещиш до Второ пришествие — увери я усърдно той. После спряха за малко пред бокса на Легаси. Жребецът протегна главата си и любопитно изгледа двете човешки същества.

— Утре ще победиш, нали? — попита Онър животното.

— Ще вложи в надбягването всичките си сили — каза спокойно Кон. — Ще даде всичко от себе си.

Докато галеше коня, Онър погледна Кон. Лицето му бе придобило острите твърде познати черти.

— Хубав кон — отбеляза колебливо тя.

— Но ще се надбягва, защото точно затова е роден и трениран. Инстинктът му го кара да води останалите. Това го прави победител. Но той не се надбягва и не печели, за да достави удоволствие на мен или на Хъмфри, нито пък на жокея на гърба си. Не го прави за никого от нас, а защото си е такъв.

Онър се поколеба, опитвайки се да разбере какво точно имаше предвид.

— Нещо се опитваш да ми кажеш ли. Кон?

Кон погледна от жребеца към лицето на Онър.

— Легаси не е много свързан с хората. Нашата компания му е приятна, но може да мине и без нас, когато има храна и коне около себе си.

Онър почувства, че изпуска нещо важно и не може да го задържи.

— Все пак е животно.

— Само едно животно — повтори тихо Кон.

— И действа според своята така да се каже логика. Разбирам. — Тя се усмихна. — Все пак, ако утре наистина победи, ще ми бъде приятно да си помисля, че с тази победа ни прави сватбен подарък.

Кон се отпусна и отново взе ръката й.

— Като стана дума за сватба, трябва да уредя една. Защо не се върнеш в дома си? Ще дойда там веднага след като направя резервациите.

— Добре.

Но Онър все още имаше чувството, че е пропуснала нещо много важно от това, което й каза Кон. Той я заведе мълчаливо до паркинга. Тя кимна към посоката на колата си и го поведе натам. Онър правеше усилие да намери начин да го попита дали не искаше да й каже нещо повече по въпроса за Легаси, когато двама стилно облечени мъже, които доста напомняха на Грейнджър, излязоха от един ред паркирани коли.

— По дяволите! — Кон рязко спря, като дръпна Онър до себе си. — Защо тъкмо когато си мисля, че вече всичко е наред и е изяснено, става нещо такова?

Въпросът явно бе реторичен и нито един от двамата мъже не изглеждаха склонни да му отговорят. На слънчевата светлина проблеснаха големи диамантени пръстени, когато един от мъжете направи извинителен жест.

— Идваме от името на господин Грейнджър — започна първият.

— Точно от това се опасявах — промърмори Кон.

Онър почувства у него напрежение, но то не бе като онова дебнещо и фатално, което бе усетила, когато се срещнаха първо с Тони и после с Итън Бейли. Този път Кон изглеждаше предпазлив, но не прекалено разтревожен. На Онър й се искаше да можеше тя да се държи така в присъствието на двама души, които открито заявяват, че работят за кредитор, но бе невъзможно. Това, че човек живее в Южна Калифорния, може да го накара да се перчи, но всичко си има граници.

— Господин Грейнджър би искал да знаете, че много съжалява за неприятностите, които сте преживели заради някаква личност на име Тони — каза много учтиво втория мъж. — Господин Грейнджър не се занимава с това. И му е неприятно, когато някой твърди, че той му плаща, когато не е вярно. Нареди ни да следим споменатия мъж на хиподрума. За всеки случай. Най-внимателно го наблюдавахме. Според мен Тони щеше да се насочи към границата, а Джо предположи, че просто ще опита да се скрие. Изглежда той пак се оказа прав.

Мъжът, наречен Джо, изсумтя, но нищо не каза.

— Господин Ландри? — обади се първият мъж с тържествено любезен вид. — Господин Грейнджър поиска да ви предадем, че много съжалява за всичко това. Той ще поеме отговорността за последствията. Каза, че с него имате сделка и не иска да останете с впечатлението, че се е отметнал от думата си.

Кон продължаваше да държи ръката на Онър.

— Предайте на господин Грейнджър, че съм му благодарен за почтеността. Вече трудно се срещат почтени бизнесмени.

— Господин Грейнджър държи на репутацията си — отбеляза Джо с известна гордост. Той очевидно ценеше това, че работи при бизнесмен с добро име.

— Знам, че може да се разчита на думата на господин Грейнджър — заяви хладно Кон.

— Добре — кимна другият мъж. — Ще му бъде приятно да го чуе. Няма смисъл да ви задържаме повече. Просто искахме да знаете, че господин Грейнджър ще се погрижи за всичко.

— Това означава ли, че сте хванали Тони? — попита тихо Кон.

— Хванахме го, когато се опита да се промъкне в конюшните — каза Джо с явно задоволство. — Господин Грейнджър бе много доволен. Заловихме го преди един час.

— Заловили сте го? — намеси се изплашена Онър. — Хванали сте Тони?

— Да, госпожице. Вече няма защо да се безпокоите.

— Но какво ще правите с него? — попита задъхано тя, без да обръща внимание на това, че Кон стисна ръката й.

— Искаме да се уверим, че Тони няма да се излага в бъдеще — й бе отговорено много любезно.

— Ако… ако може да предложа… — започна внимателно Онър.

— Онър, млъкни — изсъска тихо Кон.

Тя облиза устни, когато първият мъж и Джо обърнаха към нея любезни изпитателни погледи.

— Само… само нещо, което си мисля — успя тихо да изрече.

— Какво е то, госпожице?

Кон изпъшка зад нея и впи пръсти в ръката й. Онър знаеше, че той може да я дръпне към себе си и да й запуши устата, ако тя каже нещо опасно.

— Полицията вече търси Тони. Иска да го прибере заради един инцидент на крайбрежието. Вие казвате, че вашият господин Грейнджър не прави удари?

— Ние ще се справим с Тони — обясни й Джо като на бавноразвиваща се.

— Онър, тези господа знаят какво правят — обади се категорично Кон.

— Само исках да им предложа да го предадат на ченгетата. Тогава нито господин Грейнджър, нито ние ще се тревожим за него. Шефът ви ще бъде чист — добави услужливо към мъжа, наречен Джо. — Няма да се налага да си цапа ръцете, за да защити репутацията си. Може да остави полицията да свърши това вместо него. Според вас дали ще одобри идеята?

За всеобщо изумление, Джо намери предложението за интересно.

— Ще предам идеята ви на шефа — заяви накрая, като кимна. — Може да му хареса. Нищо чудно. Ще допадне на чувството му за хумор. Карл, да вървим при господин Грейнджър.

Двамата мъже изчезнаха между паркираните коли.

Онър трепереше в прегръдките на Кон. Тя обърна изумен поглед и видя киселото му изражение.

— Според теб ще го убият ли? — попита притеснено тя.

— Онър, много си наивна — въздъхна той. — Прекалено наивна.

— Не съм! Аз съм от Южна Калифорния. Тук никой не е наивен! — избухна тя.

— Кротко, скъпа — успокои я той. — Ще се грижа за теб.

— Ако липсата ти на наивност се дължи на това, че цял живот работиш с хора като Грейнджър, Джо, Карл, Бейли и Тони, значи ти имаш нужда от закрила. Аз ще се грижа за теб. Ще те предпазвам от лоша компания.

Той изненадан сведе поглед към нея, като й отвори вратата на колата.

— Никога не съм мислил за това по този начин. Може би имаш право.

Кон се наведе да я целуне с чувството, че му принадлежи, и тръшна вратата.