Джейн Ан Кренц
Изборът (6)

Шеста глава

— Джулиана, положението е твърде сериозно. Много се тревожим за последиците. Затова всички решихме да организираме тази семейна среща. Трябва да разберем точно какво става.

— Естествено, мамо. Разбирам. Но всичко е под контрол. Вярвай ми.

Джулиана огледа трите сериозни лица около масата, пое си въздух и потопи лъжица в купата с пикантната супа от черен боб. Тази малка семейна група не вдъхва много доверие. Само много тревога, реши тя. Великолепната мексиканска храна в калифорнийски стил, която сервираха в живописния ресторант в търговския център, компенсираше неприятното преживяване с печалната компания, която беше принудена да търпи.

Когато тази сутрин я поканиха на обяд, Джулиана се опита да измисли някакво любезно извинение и да откаже, но не успя да измисли приемлив довод, с който да откаже на родителите си и на чичо Тони. В случая обядът беше нещо малко или повече заповед.

— Тони и аз много пъти обмисляхме въпроса — информира Рой Грант дъщеря си.

Той отблизо я наблюдаваше през бифокалните си очила, бръчките по лицето му изразяваха тревога.

— Не можем да си представим какво е намислил Сойер, но няма никакво съмнение, че за всички нас това е лоша новина.

— Точно така — обади се Тони Грант, който се мръщеше над чинията си, от която преливаха царевичната питка с плънка от пиле с чили и сметана, която местните хора наричаха енчилада. — Сойер носи само беди. Всички го знаем. Той иска „Флейм Вали“ и ще го вземе по един или друг начин. Пет години се е подготвял за това. Можеш ли да повярваш? Пет години. Господи, човекът наистина е злопаметен.

— Още тогава знаехме, че нещата могат да тръгнат на зле, след като той разбра, че Ели не иска да се омъжи за него — каза Рой. — Опитах се някак да му се отплатя, но той не искаше и да чуе.

Джулиана вдигна поглед.

— Както разбирам, възнаграждението е трябвало да бъде една трета участие във „Флейм Вали“. Предложихте ли му това, след като Ели го отблъсна?

— По дяловите, не — избухна Тони. — Не можехме да дадем една трета от мястото на човек, който не е от семейството. За Бога, момиче, къде ти е умът? „Флейм Вали“ е семейно предприятие. След като сватбата беше отменена, това означаваше, че и сделката е анулирана. Но Рой и аз се опитахме да предложим компенсация на Сойер. Не е като да сме го измамили напълно.

— Аха. — Джулиана си взе шепа хапки от царевична питка и ги топна в соса. — Предложихте ли му пари, равностойни на една трета от „Флейм Вали“?

Устата на майка й се стегна.

— Разбира се, че не, скъпа. Това би означавало да му дадем около милион долара. Не бихме могли да платим на него или на който и да е друг консултант толкова пари. Но му предложихме напълно разумен хонорар като на консултант.

— Единственото лошо нещо с хонорара, който сте му предложили, е, че не е възнаграждението, за което сте се уговорили, когато е приел работата.

Лицето на Тони Грант почервеня.

— Беше просто уговорка, а не подписан контракт и всичко беше свързано с женитбата с Ели. Не се получи и слава Богу. Само при мисълта колко нещастна щеше да бъде, ако се беше омъжила за Сойер, стомахът ми се свива. По дяволите, и сега ме боли.

Джулиана извъртя очи и сдъвка хапките.

— Мисля, че се дължи на соса от зелени чушлета в енчиладата ти. Знаеш, че от тях винаги те боли стомах, чичо Тони.

— Вижте какво, така няма да стигнем до никъде — каза баща й. — Скъпа, не сме се събрали, за да предъвкваме миналото. Лошо или добро, стореното е сторено. Трябва да мислим за настоящето.

— Но няма за какво да се тревожим, татко — Джулиана се усмихна успокоително. — Казах ти, всичко е под контрол. Травис сега работи за мен. Покрай ангажимента си с „Каризма“ той се съгласи да се опита да спаси „Флейм Вали“. Знае, че ако курортът фалира, аз ще загубя част от парите си.

— Скъпа, това няма смисъл — каза Бет Грант тревожно. — Защо Травис Сойер ще ти прави услуги?

— Казах ти защо. „Каризма“ е клиент на „Сойер Мениджмънт Систъмз“. Не е услуга, а делово споразумение.

— Всички тези проклети инвеститори във „Фаст Форуърд Пропъртиз“ са и негови клиенти — изсумтя чичо Тони. — По-големи клиенти от „Каризма“, вярвай ми. Те първи ще дойдат, не забравяй.

Джулиана почервеня.

— Добре, може би има нещо повече от чувството на Травис за ангажимент към „Каризма“. Може би го прави заради мен.

Родителите й и чичо Тони се втренчиха в нея със зяпнали уста. Бет Грант първа се съвзе.

— Заради теб? Какво искаш да кажеш, Джулиана? Какво става тук?

— Е, ако искаш да знаеш, мамо, надявам се да се омъжа за този човек в близките дни. Мисля, че и той ме харесва, макар че все още се стеснява да си го признае.

Баща й изглеждаше ужасен, след това възмутен.

— Да не би мошеникът да ти е дал някакви надежди?

— Натам върви — увери го Джулиана.

— По дяволите, момиче, направил ли ти е предложение? — избухна Тони Грант. — Това ли е всичко? Да не би да иска да заместиш Ели в този проклет бизнес с отмъщението?

— Ами не, чичо Тони, всъщност все още не ми е направил предложение, но храня големи надежди.

Майка й се наведе напред, топазените й очи изразяваха дълбока загриженост.

— Скъпа, разбира се, че няма да се подведеш от някакво предложение за женитба от този мъж? Имаш голям опит с такива предложения. Мъжете непрекъснато ти предлагат. Но никога дълго време не са били сериозни.

Джулиана се намръщи.

— Благодаря, мамо.

— О, скъпа, не исках да те засегна, но знаеш, че това е истината. Колекционираш предложения, откакто постъпи в колежа. Мъжете непрекъснато искат да се оженят за теб двадесет и четири часа, след като са се запознали с теб, и след това, след още двадесет и четири часа променят решението си.

— И започват да търсят най-близкия изход. Да, знам, мамо. Тъжно, но феномен, който не може да се отрече. Никакво съмнение, че имам странно влияние над мъжете. Имам надмощие над тях. Но Травис е различен. Нищо не може да вземе надмощие над него. — Джулиана засия. — В интерес на истината трябва да ви кажа, че според мен е добър знак, че не бърза да ми направи предложение.

— Защо? — баща й изглеждаше подозрителен.

— Ами, както каза мама, останалите го правят двадесет и четири часа, след като са се запознали с мен. Очевидно Травис повече размисля, което означава, че когато ме поиска, ще е сигурен какво прави. — Джулиана се усмихна. — Но всъщност Травис винаги знае какво прави. Той винаги е една крачка напред.

Чичо Тони от другата страна на масата насочи вилицата си към нея.

— Запомни това, момичето ми. — Този мъж винаги е една крачка преди всички. Това го прави опасен.

Джулиана раздразнено поклати глава.

— Той е енергичен и находчив, но това не означава, че не трябва да му вярвате. Що се отнася до мен, аз му имам пълно доверие. Ако някой може да спаси „Флейм Вали“, това е той.

Джулиана изведнъж усети нещо, което я накара да обърне поглед. Травис стоеше зад нея. Тя го поздрави с усмивка, когато той постави ръка на рамото й.

— Благодаря за гласуваното доверие, скъпа — каза Травис.

— Травис. Какво правиш тук?

— Отбих се в „Каризма“, за да проверя дали можеш да излезеш за обяд. Санди ми каза, че вече си отвлечена и че те държат като откуп тук.

Травис изследва намръщените физиономии на останалите трима на масата.

— Помислих си, че мога да се отбия и да те спася.

— Тя не се нуждае от спасяване — измърмори Тони Грант.

— Точно така — мрачно добави Рой Грант. — Дъщеря ми може да се грижи сама за себе си.

— Разбира се, че може — допълни Бет Грант с майчинска гордост.

— Всеки се нуждае от спасяване от време на време — въздъхна Травис, седна до Джулиана и взе листа с менюто.

— Умирам от глад. На един мъж му стига да поработи цяла сутрин върху финансите на „Флейм Вали“, за да му се възбуди апетитът. Или да му се повдигне в зависимост от гледната точка. За щастие, имам силен стомах. Курортът отново е в страхотен батак, нали?

Тони Грант пребледня, след това почервеня.

— Извинявайте — измърмори той и избута стола си назад от масата. — Трябва да тръгваме, ако искаме да се доберем до Сан Диего тази вечер. Рой, ти и Бет трябва да хващате самолет.

Бет се изправи и кимна на съпругата си.

— Да, скъпи нямаме много време. — Тя се намръщи към Джулиана. — Скъпа, нали помниш за какво говорихме?

— Разбира се, мамо. Приятен път до Сан Франциско.

Като хвърли последен несигурен поглед към Травис, Бет се обърна, тръгна след съпруга и девера си и излезе от ресторанта.

— А сега какво — каза Джулиана. — Май сметката остана за мен.

— Можеш да си го позволиш. Парите не спират да се стичат към теб, откакто си отворила „Каризма“.

— Означава ли това, че трябва да платя и твоя обяд?

Травис затвори листа с менюто и се замисли.

— Обичайно е клиентът да поема разходите на консултанта.

— О.

— А сега, колко предложения за брак си колекционирала, откакто си постъпила в колежа, Джулиана?

Джулиана започна да мига.

— Подслушвал си, а?

— Нямаше как. Всички бяха така увлечени в този малък интимен семеен разговор, че никак не ми се искаше да ви прекъсна.

— Забрави за дългата ми и жалка история с колекционирането на предложения за женитба. Никое от тях не е имало някакво значение.

— Щом казваш.

 

Два дни по-късно Джулиана отново се хранеше в ресторант. Този път сама с Травис.

— И как мина срещата с Дейвид днес?

Джулиана бодна една от пържените стриди в чинията си и ентусиазирано я сдъвка. „Трежър Хаус“ винаги приготвя особено добре този конкретен специалитет, помисли си тя. След като от другата страна на масата не дойде никакъв отговор, веждите й се събраха в дълбока бръчка.

— Не мина ли добре?

— Да кажем, че в момента Къркуд не е за завиждане.

Травис съсредоточено поглъщаше рибата меч, което показваше, че не е много доволен.

— Знаеш ли какво, Травис, през последните няколко дни си доста кисел — натърти Джулиана.

— Работя по осемнадесет часа дневно и се опитвам да спася проклетия курорт, да помогна на новия си офис да стъпи на крака, да поддържам духа на маса важни клиенти и да намирам време за теб. В какво настроение точно искаш да бъда?

— Може би вечерята навън не беше толкова блестяща идея.

— Не. В офиса ме чакат куп документи, които би трябвало да преглеждам дори сега, в момента, в който говоря. Но след като идеята да вечеряме навън беше моя, мисля, че трябва да си затварям устата.

— Е, и как мина срещата с Дейвид?

— Както казах, не е доволен. Предложих един възможен начин за излизане от батака, но той не я хареса.

— И какъв беше начинът?

— Да намери купувач за „Флейм Вали“. Може би някоя хотелиерска верига. Организация, която би се съгласила да плати на кредиторите на курорта и да остави Къркуд като мениджър.

Джулиана се намръщи.

— Разбирам защо не е приел веднага с радост това предложение. Последното нещо, което той иска, е да продаде мястото. Най-важното е то да не се пипа. — Тя се спря, замисли се върху това, което чичо Рой й каза преди два дни. — Това е семейно предприятие.

— Той не пропусна да ми го напомни, Джулиана, трябва да ти кажа, че има вероятност, много голяма вероятност да не бъда в състояние да го спася.

— Ще го спасиш.

Тя му се усмихна с цялото доверие, на което беше способна.

— По дяволите, бих искал да не си толкова безразсъдно сигурна, че ще спася курорта. — Нетърпението на Травис блесна в погледа му. — О, Господи. Виж какво, всъщност не искам тази вечер да говоря за „Флейм Вали“.

— Добре. Тогава искаш ли да говорим за „Каризма“? — Джулиана взе последната стрида от чинията си. — Мисля да въведа нова линия чаши с голяма емблема на тях. Намирам го за страхотна реклама. Всеки клиент, който използва една от тях вкъщи, ще се сеща за „Каризма“.

— Навярно не е лоша идея, но точно сега не искам да говорим за нея или за каквото и да било за „Каризма“.

— Добре, тогава за какво искаш да говорим? — попита тя търпеливо, докато с вилица събираше остатъка от салатата си от аншоа с чесън.

— За нас.

— За нас?

Тя спря да дъвче и напрегнато го изгледа. Той определено беше в странно настроение тази вечер.

— И какво за нас?

Тя наблюдава Травис, докато той оглеждаше небрежно шикозната трапезария. Мястото беше пълно с небрежно шикозни посетители, небрежно шикозни папратовидни растения и множество сервитьори, достойни за кориците на луксозни списания. Ресторант в класически калифорнийски стил.

— Казваш, че Къркуд те е довел тук вечерта, преди да ти направи предложение? — попита Травис.

— Да. Както и повечето, които са ми правили предложение, откакто дойдох в Джуъл Харбър.

— И колко са били те?

Тя го погледна намръщено.

— Пак ли питаш за бройка? Всъщност не бяха толкова много. Двама или трима, най-много. Искам да кажа, че едва ли могат да се смятат агентът на недвижими имоти, който ми осигури наемането на „Каризма“, или неотразимият секси красавец, който ми продаде първата машина за еспресо. Бяха много мили мъже, но безкрайно повърхностни. Търговци.

— Аха.

— Виж какво, Травис, съжалявам, че толкова много мъже са искали да се женят за мен. Вече ти обясних, че никой от тях не е бил сериозен продължително време.

Травис кисело се усмихна.

— Тероризирала си ги всички, така ли? — Посегна към портфейла си. — Хайде, да си тръгваме.

— Къде отиваме?

— На разходка.

— По това време на нощта?

— Това не е центърът на Ел Ей. Това е Джуъл Харбър, не забравяй. Искам да поговоря с теб, но не тук.

Травис улови погледа на сервитьора и младият мъж избърза да представи сметката.

След пет минути Джулиана се остави да бъде изведена от ресторанта и поведена надолу към пристана за яхти. Известно време Травис вървеше до нея, без да говори. Беше приятна вечер, духаше лек бриз, миришеше на море. Под краката на Джулиана водата припляскваше по дъските на мостика. Лодките леко се олюляваха, тук-там светлинката в някоя кабина показваха, че някои собственици си живеят на борда.

Травис пое по привидно задънена пътека, която ги отведе към най-отдалечената редица от рампи за яхти. Накрая се спря, застана, замисли се, мълчаливо загледан във водата.

Джулиана издържа на мълчанието минута или две, след което любопитството й надделя.

— Защо ме доведе тук, Травис?

— За да ти предложа да се омъжиш за мен.

Той не я погледна. Изглеждаше като замаян от тъмния хоризонт.

Джулиана не можеше да повярва на ушите си.

— Какво?

— Каза ми, че имам месец, за да се вразумя. Не ми трябва месец. От доста време знам, че искам да се оженя за теб. Само дето всичко беше толкова объркано. Всъщност все още е. Нищо не се е променило. Но съм изморен да чакам удобния момент. С темпото, с което нещата с курорта се движат, може би няма да има удобен момент.

— Травис, обърни се и ме погледни. Сериозно ли говориш? Искаш ли да се ожениш за мен?

Той бавно завъртя глава, лека усмивка се очерта на устата му.

— Сериозно. Нямах време да ти купя пръстен, но съм много сериозен.

— И няма да промениш решението си след двадесет и четири часа като другите?

Имам му доверие, но старите навици умират бавно, установи Джулиана. Тя инстинктивно стана предпазлива, след като трябваше да реши дали да приеме предложението.

— Джулиана, гарантирам ти, че няма да променя решението си да се оженя за теб. Вярвай ми.

Тя разтреперано се усмихна.

— Вярвам ти.

— Ще получа ли отговор тази вечер или ще ме оставиш да страдам известно време?

— О, Травис, как изобщо можеш да задаваш такъв глупав въпрос? Разбира се, че ще се омъжа за теб. Всъщност нали си спомняш, че аз първа ти направих предложение?

— Спомням си.

Радост обзе Джулиана, когато огледа лицето му на меката светлина. Не можеше да си спомни да е имала по-щастлив момент в целия си живот.

— Съжалявам за аншоата и чесъна в салатата ми — каза тя и се втурна към него с лице вдигнато за целувка.

— Джулиана, не, чакай…

Беше твърде късно. Обикновено не би било проблем. Травис вече свикваше да поема цялата тежест на Джулиана с тялото си. Но тази вечер дъските под краката му опасно се люлееха и той загуби равновесие, когато тя връхлетя в прегръдките му.

Едва в последния момент Джулиана осъзна надвисналата опасност. Вкопчи се в Травис, широко ококорена от ужас, когато го усети да отстъпва назад. Опита се сама да запази равновесие, но едно от петсантиметровите й токчета се заклещи между дъските.

Травис примирено изсумтя, когато и двамата изхвърчаха от ръба и пльоснаха във водата.

Джулиана изплува след няколко секунди, плюейки солена вода. Косата й моментално се беше превърнала в мокра, сплъстена маса. Усещаше как тежестта на облеклото й я тегли.

— Травис? Къде си?

Тя бързо се обърна, за да го потърси.

— Тук — каза той зад нея, леко приплясквайки, докато се придвижваше към брега.

Джулиана се завъртя навреме, за да го види как опира ръце на ръба на моста и да се издърпва от водата. Джулиана му се усмихна, много успокоена.

— Благодаря на Бога. Добре ли си?

— Ще оцелея.

Седна на края и се присегна, за да улови ръката й.

— Трябваше да се сетя, че дори такова просто нещо като предложението за женитба може да се превърне в авантюра в Страната на чудесата. С пълно право мога да включа премия за риск към възнаграждението си.

— Просто го прибавете към обичайния си хонорар, господин Сойер.

 

Обичайният му хонорар. Много по-късно през нощта Травис лежеше буден до Джулиана и реши, че за обичайния си хонорар обичайно даваше добри резултати. Този път не беше съвсем сигурен, че ще може да задоволи клиента си.

Чудеше се дали годежният пръстен би бил достатъчно силен да задържи Джулиана, ако той не успее да спаси „Флейм Вали Ин“.

Напоследък не можеше да се отърве от предчувствието за нещастие, надвиснало над него. В усилието си да се отърси от него той се завъртя и хвана Джулиана по-здраво в прегръдките си. Тя не се възпротиви и инстинктивно се притисна по-плътно в него. След известно време Травис успя да заспи.

 

Джулиана, небрежно облегната назад в скърцащия стол на бюрото си, опряла обутите си в ботуши крака в ръба на бюрото, весело се заяждаше с доставчика си, който беше закъснял с доставката.

— Не, Мелвин, не искам двойна пратка от редовния сорт „Суматра“. Искам от отлежалия. Правя разлика, затова не се опитвай да ме подвеждаш. Не забравяй, че трябва да поддържам определено равнище.

— Ти дори не обичаш кафе — добродушно се оплакваше мъжът от другата страна на линията.

— Това не означава, че не знам вкуса му. Между другото какво правиш, за да ми доставиш нова партида от онези прекрасни гватемалски зърна? Използвам ги за новата смес на заведението.

— Опитвам се, Джулиана, опитвам се. Двете имения, откъдето обикновено ги купувам, за известно време преустановиха пратките. Проблеми с времето. Как си с декофеинизираните смеси?

— Вървят като топъл хляб. Макар че не мога да разбера защо някой иска да пие декофеинизирано кафе. Струва ми се безсмислено. В края на краищата защо да пиеш кафе, ако не за да получиш кофеинен удар? Кажи ми, Мелвин.

— Да?

— Разбираш ли нещо от покупки на чай?

— Разбира се. Чаят е също важна дейност на предприятието ми. Защо? Искаш да започнеш да предлагаш и чай в заведението си?

— Мисля за това. Всъщност мисля да отворя чайна.

— Забрави. Няма достатъчно любители на чай, които да поддържат бизнеса ти. Първо се опитай да предложиш чай в „Каризма“.

— Ще го обсъдя с новия си бизнес партньор.

— Партньор? Вече имаш партньор? Това е нещо ново. Мисля, че искаше „Каризма“ да си е изцяло само твое.

— Новият ми партньор е годеникът ми — довери му се Джулиана самодоволно.

Тя се загледа във върха на ботушите си от гущерова кожа. Екзотичните ботуши прекрасно се връзваха с надиплените пастелни панталони и елегантното малко болеро, които беше облякла днес.

От другия край на линията настъпи мълчание.

— Не знам, Джулиана. Не съм сигурен дали е добра идея да се смесва бизнесът с брака. Виж ме мен. Имал съм три жени. На всяка съм отстъпил част от бизнеса си. След всеки развод закъсвах финансово и трябваше да започвам отново.

— Трябвало е да обръщаш на жените си толкова внимание, колкото на вноса си на кафе — сгълча го Джулиана.

Тя погледна през вратата на офиса си и зърна позната тъмнокоса жена да влиза в кафенето.

— Ей, трябва да бягам. Виж какво можеш да направиш с отлежалото „Суматра“, окей? И за гватемалското. Като услуга за мен, Мелвин.

— Джулиана, ако ти направя още услуги, вероятно ще се разоря.

— Само се погрижи да ми оставиш списък от други вносители на кафе, в случай че се разориш.

— Ти си коравосърдечна жена, Джулиана Грант.

— Просто съм делова жена, Мелвин. Опитвам се да си изкарвам хляба и клиентите да са доволни от мен. Ще си поговорим по-късно.

Джулиана смъкна краката си от бюрото и постави слушалката на място, докато ставаше. Избърза навън от офиса и поздрави жената, която току-що беше влязла.

— Анджелина. Точно човека, от когото се нуждая.

Анджелина Кавъно се усмихна от другата страна на бара. Аристократичното й испанско потекло личеше в красивите тъмни очи и гладката кафява коса, която носеше на класически кок.

— Добро утро, Джулиана. Как се чувстваш днес?

— Великолепно.

Санди се усмихна.

— Внимавай, Анджелина. Тя най-после успя здравата да притисне мъжа. Повали го на колене и все още тържествува от победата си.

Анджелина доволно се изсмя, когато Санди й подаде малка чашка със силно, черно еспресо.

— Вярно ли е, Джулиана? Бизнес консултантът ти направи предложение?

Мат заговорнически се надвеси над бара.

— Не е било лесно. Сойер ми каза тази сутрин точно как е станало. Тя препънала горкия човек, той изгубил равновесие и тя го хвърлила в морето. Каза, че в момента, в който изплувал, знаел, че с него е свършено. Решил да се предаде, преди тя да опита нещо по-драстично.

— Това — възкликна Джулиана — е грубо изопачение на събитията.

— Ей — каза Мат, — научих го от самата жертва.

— Не му обръщай внимание, Анджелина. Ела и седни. Искам да поговоря с теб за годежното тържество и плановете за сватбата. Имаш ли място за мен в списъка си с клиента?

Яркочервените устни на Анджелина се извиха в усмивка.

— „Пърфект Уедингз“ на Анджелина винаги има място за още един клиент, не че не сме претрупани с работа, след като някои клиенти се повтарят.

— Тази сватба ще бъде еднократно събитие — обяви Джулиана.

— Всички казват така до развода. Определили ли сте дата?

Джулиана се намръщи.

— Не за сватбата. В момента Травис е много зает, хм, с други неща. Но не виждам никаква причина аз сама да не определя датата за годежа. Травис няма да има нищо против.

— Искаш нещо голямо?

— Шегуваш ли се? — Джулиана доволно се изсмя. — Няма да жаля сили и средства. Искам да организирам на Травис женитбата на мечтите му, а това включва пищно годежно тържество.

— Разбирам — провлачено отговори Анджелина. — И попитала ли си Травис какви точно са му мечтите?

Джулиана отклони отговора.

— Казах ти, че напоследък е много зает. Аз ще се заема с подробностите по организирането на сватбата и годежа вместо него.

Мат, който невъзмутимо подслушваше, почти се задъха.

— Горкият Травис. А той си мислеше, че с топването му във водата на пристанището проблемите му са свършили.

— Не му обръщай внимание, Анджелина. Как ти харесва еспресото?

— Чудесно. Характерен аромат. Много плътно и силно.

— Да, страшно ободрява — съгласи се Джулиана. — Изпий още една чашка, докато си водя някои бележки за годежа. Санди — провикна се тя през помещението — би ли ми направила чаша чай, ако обичаш? Тази сутрин скрих една кутия „Инглиш Брекфъст“ зад бара.

 

Травис с ръкави навити до лактите, с отпусната вратовръзка и измачкана риза наблюдаваше човека, който седеше от другата страна на преливащото от листове бюро.

— Просто няма много възможности, Къркуд. От месеци залиташ на ръба на банкрута и го знаеш. Казвам ти, най-доброто, което мога да направя, е да се опитам да намеря купувач за курорта.

— Не, по дяволите! — Дейвид скочи на крака и се отправи към прозореца. Изражението му беше измъчено. — Казах ти, че продажбата не е решение. Не мога да продам курорта. Просто обади се на вълците си и купи малко време да си поемем въздух.

— Времето за поемане на въздух няма по никакъв начин да ти помогне.

Травис посочи купчина документи всичките предвещаващи неизбежна катастрофа.

— Може би ще успея да задържа инвеститорите си, но остават банките, с които си имаш работа. Освен това се нуждаеш от пари. Много. Дори и ако успея да отблъсна моята компания за няколко месеца, което е невероятно, няма начин да им поискам да налеят още пари в предприятието ти.

— „Фаст Форуърд“ е твоя компания. Сам ми го каза, ти вземаш решенията за инвестиране.

— Да. Но имам ангажименти към гарантите си. Поел съм ангажименти, които трябва да изпълня.

Дейвид хвърли напрегнат поглед назад през рамо.

— Не мога да продам курорта, Сойер. Дори и ако на тази късна дата успееш да намериш някакъв купувач, просто не мога да го продам.

Травис за момент мълчаливо го изучава.

— Заради Ели? — накрая попита той тихо.

Дейвид отново се завъртя към гледката към пристанището.

— Да. Заради Ели. Аз също съм поел много ангажименти. Казах й, че ще превърна курорта в най-големия и най-добрия по крайбрежието. Казах й, че ще го запазя за семейството, така, както баща й искаше. Казах й, че тя винаги ще се гордее с него. Не мисля, че някога ще ми прости, ако го загубя.

— Какво ще направи Ели, ако не изпълниш обещанието си?

— Не знам.

— Мислиш, че ще те напусне? От това ли се страхуваш?

— Млъкни, Сойер. Ти мисли за спасяването на курорта. Аз ще мисля за брака си, окей?

— Както искаш. Но по-добре си го втълпи, че може и да не успея да спася курорта.

Дейвид се поколеба, след това измърмори под носа си:

— И аз няма да мога да спася брака си.

Настъпи нов момент на мълчание.

— Май по-добре да се заловим за работа — най-накрая каза Травис.

След петнадесет минути той отново вдигна поглед.

— Казах ли ти, че съм сгоден за Джулиана?

Дейвид неохотно бавно вдигна поглед от счетоводната книга, която разглеждаше.

— Какво каза?

— Казах, че предложих на Джулиана да се омъжи за мен.

Дейвид бавно се усмихна.

— Сигурен ли си, че така е станало? Ти си й предложил? Не тя?

— Доколкото си спомням, преди месец тя ми каза да й предложа, както си е редно. Направих го снощи и тя ме възнагради, като ме бутна във водата на пристанището.

— Много романтично. Надявам се, че знаеш в какво се забъркваш.

— Знам.

Травис се усмихна на себе си, като си спомни как Джулиана топна и двамата в пристанището предишната вечер.

— И го правиш заради Джулиана, така ли? — попита Дейвид. — Не, защото си нейният бизнес консултант, а защото искаш тя да се омъжи за теб и знаеш, че ако унищожиш курорта, ще я загубиш.

Травис сви рамене и се зае с бумагите.

— Ще бъде малко странно, ако това се окаже повторение на случилото се преди пет години. Да не би Джулиана да те подвежда, за да те принуди да спасиш курорта и след това да те прати по дяволите, след като „Флейм Вали“ изплува.

— Достатъчно, Къркуд.

— Знаеш ли, съвсем ясно ми е, че ти не си бил подходящ за Ели и тя не е била подходяща за теб — разприказва се Дейвид.

Травис остави молива и сгъна лакти на бюрото.

— Така ли?

— Така. — Дейвид изчака с предизвикателен поглед.

— Ще ти кажа нещо, Къркуд. Имаш право. Ели и аз не бяхме подходящи един за друг. Ще ти кажа и нещо друго.

— Какво?

— Ти и Джулиана щяхте да бъдете абсолютна катастрофа.

Травис взе молива и посегна към телефона.

— На кого се обаждаш?

— На ексцентричен венчърен капиталист, когото познавам. Твърд като скала. Плува в пари и няма кой да му ги харчи. Страшно си пада по предизвикателствата. Понякога е готов да се залови за нещо абсурдно, към което никой друг не би посегнал.

— Казах ти, че не искам да продавам курорта — каза Дейвид ядосано.

— Няма да се опитвам да го продавам на него — обясни Травис. — Ще се опитам да го убедя да плати на най-големите ти кредитори и да налее малко пари в курорта.

Изражението на Дейвид светна.

— Мислиш ли, че ще се съгласи?

— Не, но нищо не пречи да го попитам. Просто нямаш много възможности.

Травис се съсредоточи в телефона.

— Обажда се Травис Сойер — каза той, когато по линията се чу приятен глас. — Моля, кажете на Сам Бикърстаф, че бих искал да поговоря с него няколко минути… Да, ще почакам.

 

Малко след обяд Ели влетя през вратата на „Каризма Еспресо“. Тя премина през тълпата почитатели на кафето, огледа мястото и зърна Джулиана.

Джулиана видя братовчедка си да се приближава и веднага разбра, че е научила за годежа. Ели изглеждаше поразена.

— Джулиана. Джулиана. Току-що научих. О, Боже мой, как можа? Не знаеш какво правиш?

— Винаги знам какво правя, Ели, и ти го знаеш. Всички го знаят. А сега се успокой. Ето ще помоля Санди да ти направи кафе лате. Харесваш нейното лате. Можеш да го пиеш в офиса ми.

След пет минути Ели пое чашата димящо кафе с мляко в ръце, двете жени затвориха вратата на офиса на Джулиана и седнаха.

— И така — започна Ели напрегнато, — кажи ми преди всичко дали е вярно. Сгодена ли си за Травис?

— Вярно е — каза Джулиана развеселена. — Откъде научи? Щях да ти го съобщя довечера. Всъщност какво правиш тук в Джуъл Харбър? Сигурно не си се почувствала принудена да изминеш целия този път до града, защото си дочула за годежа ми?

— Дейвид има среща с Травис днес. Дойдох с него в града. Видях го преди няколко минути на обяд и той ми каза, че Травис твърдял, че е сгоден за теб. Джулиана, как стана това?

— Е, не беше лесно, това мога да ти кажа. Травис беше толкова зает с цялата тази работа с курорта. Но снощи…

— Знаех си, че ще те насили да спиш с него, но очевидно това не е било достатъчно, за да задоволи егото му. О, не. Добре се е постарал да те подмами да се сгодиш. — Ели тъжно поклати глава. — Той наистина се опитва да повтори миналото само дето този път използва теб, а не мен.

Джулиана се усмихна малко кисело.

— Познаваш ме достатъчно добре, за да знаеш, че не бих се сгодила за някой мъж, ако не съм влюбена в него. Не виждаш ли какъв опит съм натрупала любезно да отклонявам предложения за женитба. И престани вече да повтаряш, че съм увлечена в заговор за отмъщение, а да поговорим за нещо по-интересно.

— Като?

— Сватбата ми.

Джулиана потършува по бюрото си и откри два внушителни тома, които беше взела от библиотеката на Джуъл Харбър.

Ели пребледня при вида на книгите за сватбен етикет.

— Недей, Джулиана, моля те. Размисли. Не бързай. Не се подвеждай. Той просто те използва. Няма намерение да се ожени за теб.

— Тази сутрин говорих с Анджелина Кавъно. Нали я помниш? Тя притежава онази фирма за сватбени тържества в града. Даде ми брошура, която да прочета, и ми препоръча тези книги. Първата стъпка е годежното тържество. Мисля да бъде нещо супер елегантно в „Трежър Хаус“. Там имат специална зала, която дават под наем за такива угощения.

— Джулиана, това е лудост. Чуй ме, той няма да стигне дотам. Просто иска да си отмъсти и ще го направи, като те подведе и след това те изостави, когато накрая вземе „Флейм Вали“.

Джулиана отвори едното ръководство по етикет.

— Той работи, за да спаси курорта, не забравяй.

— Не вярвам — промълви Ели. — Знам, че Дейвид му вярва, но аз не му вярвам. За Травис всичко е игра. Игра на отмъщение. Никой от двама ви не го познава. Попитай родителите си или моя баща. Те точно знаят какво представлява Травис. Те са го чули още преди пет години да се кълне, че ще си отмъсти.

— Хората се променят — каза Джулиана.

— Господи. Чувствам се като Касандра, която предупреждава, а никой не й обръща внимание.

Джулиана съчувствено кимна.

— Винаги неразбрана.

— Не е смешно — избухна Ели. — Това е сериозно. Много сериозно. Точно сега Травис тъпче главата на Дейвид с всевъзможни глупости като да намери нов инвеститор за курорта. Някой си Бикърстаф. Само това ни липсва. Още един кредитор. О, Джулиана, какво ще правим? Такава каша е.

— Травис ще оправи нещата. А сега за годежа ми. Мисля, че искам бюфет с най-различни деликатеси, вместо вечеря на маса. Би било забавно, ако поръчаме и оркестър, не мислиш ли? Чудя се дали Травис танцува.

— Не издържам. Никой не ме слуша.

Ели остави чашата с кафе лате, покри очи с ръце и заплака. Джулиана въздъхна и се присегна за кърпичка. Подаде я на братовчедка си и стана.

— Хайде, Ели, избърши си очите. Връщам се веднага.

— Къде отиваш? — попита Ели, вдигайки лицето се, по което се стичаха сълзи.

— Да ти донеса чаша чай. Когато се стигне до важно решение, една хубава чаша чай действа безкрайно по-благотворно на нервите от чаша кафе.

След няколко минути Джулиана се върна в офиса с чаша чай в ръка и установи, че Ели наистина е успяла да спре потока от сълзи.

— Благодаря — измърмори Ели и пое чая.

— По-добре ли се чувстваш?

Ели кимна, изискано отпивайки от чая.

— Съжалявам, че съм толкова емоционална, но съм изплашена, Джулиана.

— Виждам. Но се тревожиш до поболяване за нищо. Всичко ще се оправи. Травис ще спаси курорта и ще даде на теб и на Дейвид още един шанс. Ще видиш.

— Ами ако не го спаси? Дори и нарочно да не заговорничи срещу нас, може да не успее да го спаси. Дейвид намекна подобно нещо днес. Джулиана, страхувам за това какво ще се случи, ако загубим „Флейм Вали“.

Джулиана забарабани с нокти по бюрото.

— Ще бъде нещастие, но няма да бъде краят на света, Ели.

— Може да бъде краят на моя брак.

— Е, хайде сега.

— Говоря сериозно. Напоследък Дейвид е много напрегнат. Изобщо не е на себе си.

— Тревожи се за курорта. Всички се тревожим.

— Не е само това. — Ели вдигна поглед от димящия чай. — Ако загуби „Флейм Вали“, аз може да загубя Дейвид.

Джулиана притихна.

— Това е смешно. Защо го казваш?

— По начало той много искаше курорта. Знаеш го.

Гласът на Ели едва се чуваше.

— Знам, че се интересуваше от самото начало. С истинско удоволствие управляваше мястото и правеше планове за бъдещето му — предпазливо се съгласи братовчедка й. — Но… понякога си мисля, че се ожени за мен, за да получи „Флейм Вали“…

— Ели. Как можеш да казваш подобно нещо? Не е вярно. Абсолютно невъзможно е. Бях тук, когато двамата се запознахте, бях тук, когато установихте, че сте влюбени, не забравяй. Фактически разбрах, че двамата сте влюбени, преди нито един от вас да го признае на другия.

— Толкова се стараехме да укрием чувствата си. Дори пред самите себе си — Ели замечтано си припомни. — Не искахме да те нараним, Джулиана.

— Много добре знам. Сега слушай внимателно. Дейвид много държи на теб. Една от причините, поради които толкова е загрижен за „Флейм Вали“, е, защото знае колко важен е той за теб. Това е наследството, което баща ти иска ти да притежаваш, и Дейвид се чувства задължен да го запази заради теб на всяка цена.

— Това непрекъснато си го повтарям, но напоследък започнах да се съмнявам. А сега установявам, че част от мен винаги се е съмнявала. Откогато…

— От кога, Ели?

— Сигурно си спомняш, че за малко не се омъжих преди това заради курорта. За Травис Сойер. Мисля, че съм чувствителна на тази тема.

Джулиана присви очи и се загледа в братовчедка си.

— Нищо чудно, че жените от време на време си задават въпрос за мотивите на мъжете — отбеляза тя. — Всички сме се опарвали, при това неведнъж. Но жените са родени да поемат рискове. Както се казва, който не рискува, не печели.

Ели смътно се усмихна.

— Джулиана, ти си невероятна.

Джулиана се усмихна и взе друг лист хартия, който преди това изучаваше.

— А сега за менюто за годежа ми. Какво ще кажеш за малки хапки мариновано козе сирене в лозови листа?

— Всъщност никой не обича козе сирене, Джулиана. Те просто го ядат, защото е модно.

— Това, че е модно, е великолепно основание да включим козето сирене. Освен това, ако щеш ми вярвай, но аз го харесвам.

Веждите на Ели се вдигнаха.

— Пък и нали си е твое тържество?

— Точно така.