Джейн Ан Кренц
Изборът (3)

Трета глава

— Най-изненадващото е как всички запазиха самообладание — промърмори Джулиана в ухото на Ели двайсетина минути по-късно, когато най-сетне успя да я измъкне и да се отделят в един отдалечен ъгъл на терасата. — Помислех, че ще припаднеш в първия миг и две секунди след това го поздрави като най-обикновен гост. Чичо Тони също беше много хладнокръвен. Просто стар съдружник в бизнеса. А мама и татко се държаха, като че ли едва си спомнят за него.

— Е? И какво очакваше от нас? — попита Ели. — Да крещим истерично и да се хвърлим от балкона? В края на краищата минали са пет години.

— Да, но и двете знаем, че появата му тук в този момент не е просто едно от онези странни малки съвпадения, които понякога се случват в живота. Нищо, което този човек прави, не е съвпадение. Вярвай ми.

— Толкова добре ли го познаваш? — Ели сграбчи парапета и се обърна към морето. Вечерният бриз диплеше ефирната й бяла пола.

— Да кажем, че с всяка минута го опознавам по-добре. Това е той, нали така? Този, за когото си щяла да се омъжиш преди пет години. Този, който спаси „Флейм Вали Ин“ от банкрут.

Ели наведе глава.

— Да. Искаше мен, искаше и курорта, а татко и чичо Рой отчаяно се нуждаеха от помощ.

— Никой никога не ми е разказал цялата история. Знам само, че си била потресена до мозъка на костите си от целия инцидент. Мислех, че те е съблазнил и изоставил, или нещо подобно, но май не е било точно така?

— Не. — Ели звучеше много нещастно. — Аз развалих годежа.

— Но не преди да си изиграла ролята на Козата на Юда? Подвела си го, накарала си го да си мисли, че ще се омъжиш за него и че съответно ще получи дял от курорта? Но първо на всички е трябвало да направи дребната услуга да спаси „Флейм Вали“ от кредиторите.

Ели се обърна към Джулиана, изражението й беше тревожно.

— Не беше така. Отначало честно мислех, че съм влюбена в него. И всички ме насърчаваха да мисля така, също и Травис. С течение на времето започнах да разбирам, че не съм влюбена в него, било е просто увлечение, хлътване. Знаеш какво е това хлътване. На мъжете често им се случва с теб.

— Разбира се. И всичко продължава само един ден, ако продължава и толкова. За четиридесет и осем часа винаги отрезняват и се разбягват, възможно най-бързо. Но това е било повече от хлътване, Ели. Ти си била сгодена за човека.

— Беше грешка — извика Ели.

— И как дойде голямото прозрение?

— Не знаеш какво беше… Той… той ме плашеше в някои отношения, Джулиана. Винаги беше една крачка пред останалите. Винаги кроеше планове. Никога не изпускаше от поглед главната цел. Винаги готов да направи каквото трябва, за да постигне целта си. Реших, че просто ме използва, за да получи дял във „Флейм Вали“. Не мислех, че наистина е влюбен в мен. Такъв мъж всъщност никога не се влюбва в жена.

— Значи те е използвал? Но ти не му каза, че годежът се разваля, преди да свърши работата си по спасяването на „Флейм Вали“?

— Не съм го използвала — протестира Ели. — Или ако съм го използвала, би могло да се каже, че бяхме квит, защото той безспорно също ме използваше. Всъщност причината, поради която не му казах, че годежът се разваля, е, защото татко не ми позволи.

— О, хайде, Ели.

Но Джулиана й вярваше. Антъни Грант имаше своите недостатъци, но беше добър баща и напълно предан на Ели, грижеше се за нея през цялото време след смъртта на любимата си жена преди много години. Ели му отговори със същата преданост. Нужно бе голямо усилие, за да я убеди човек да се противопостави на желанията на баща си. Очевидно това, което е изпитвала към Травис, не е било достатъчно, за да надделее над лоялността към баща й.

Ели тежко преглътна и изкосо изгледа ядосаното изражение на Джулиана.

— Беше грешка, знам, но се страхувах. Не можах да събера сили да кажа истината на Травис и да стана причината за банкрута на курорта. И не си въобразявай, че Травис нямаше да си тръгне, ако беше разбрал, че сватбата няма да се състои. Татко ми обясни, че Травис е приел тази работа преди всичко, защото е искал дял от „Флейм Вали Ин“. Те са се били споразумели. Нещо като джентълменско споразумение. Травис щял да си прибере възнаграждението — участие във „Флейм Вали“ — в деня, в който се ожени за мен.

— И ти продължи да носиш пръстена на Травис, докато той извади „Флейм Вали“ от червеното.

— Трябваше да изчакам, докато татко и чичо Рой бъдат сигурни, че всичко е стабилно от финансова гледна точка. Чувствах се отговорна към семейството. Трябва да разбереш това. Всички те работиха толкова усилено, за да създадат това място. То беше част от тях. Все още е. Не можех да ги изоставя в кризата.

— Все трябва да си изпитвала нещо към Травис. Никога не си искала да говориш за времето, когато си била сгодена за него. Дори не си споменавала името му, откакто се установих тук преди четири години.

— Никой в семейството не говори за него. Никой не иска да си спомня цялата бъркотия, най-малкото аз. Беше объркващо, травматизиращо и мъчително. И страшно, за да бъдем напълно честни. Особено накрая, когато Травис откри, че развалям годежа.

— Как реагира той?

— Като отломък от камък. Никога не съм виждала някой да изглежда толкова студен. Беше ужасно, Джулиана. Очаквах да започне да крещи, да се разгневи или да сплаши със съд. Но той не промълви и дума. Никакви емоции. Застана там в средата на фоайето и ме фиксира с поглед в течение на най-дългата минута през живота ми. Накрая каза, че някой ден ще се върне да си прибере възнаграждението. Само че, каза той, следващия път няма просто да вземе дял от курорта, а цялото проклето място. Това бяха точните му думи. След това се завъртя и излезе през вратата. Повече не го видях.

— До тази вечер. О, Ели, каква каша.

— Знам. — Ели затвори очи. Сълзи се процедиха през миглите й.

— Преди всичко защо си мислила, че си влюбена в него? Защо се остави толкова да хлътнеш, както обичаш сама да се изразяваш? Той не е обичайният ти тип.

— Знам. Но моля ти се, опитай се да си спомниш, че тогава бях много по-млада. Само на двадесет и четири години. Травис беше по-възрастен, преуспяващ, силен. Развълнувах се, като разбрах, че съм го привлякла. И всички повтаряха каква чудесна двойка ще бъдем. Татко, чичо Рой и леля Бет — всички го искаха в семейството, защото знаеха, че спокойно могат да му поверят „Флейм Вали“. Той знаел как да го управлява. Отначало беше лесно да си въобразявам, че съм влюбена в него, и когато установих, че не съм, беше много късно. Всичко беше толкова сложно.

— Сигурно.

Джулиана се приближи и застана до братовчедка си.

— Много лошо, че тогава не съм била тук. Веднага щях да кажа, че ти и Травис не сте един за друг. — Поколеба се и добави: — Дейвид знае ли кой е той?

— Не.

Ели бързо поклати глава, погледът й беше помътнял от тревога.

— Никога не съм му казвала за Травис. Предпочитам да не знае. Вероятно няма да разбере. Джулиана, какво да правим?

— Ние?

— Не ме измъчвай. Трябва да ми помогнеш.

Джулиана вдигна рамене.

— Не мисля, че можем нещо да направим. Поне докато не разбера защо Травис си е дал толкова труд да инсценира това голямо завръщане.

— Има само една причина да се появи така като гръм от ясно небе — процеди през зъби Ели. — Ще си отмъщава. Ще намери начин да ни изтръгне „Флейм Вали“. Или да го разори.

— Ели, вразуми си. Как ще го направи?

Тихият звук на кожена обувка, пристъпваща по плочи, накара и двете жени да завъртят глави.

— Ще ви кажа как ще го направя — рече Травис, който изплува от дълбокия мрак на олеандровите храсти. — По най-простия възможен начин. Ще наблюдавам как „Флейм Вали Ин“ ще падне направо в ръцете на най-големия кредитор.

Ръката на Ели отскочи към врата й.

— О, Господи!

Джулиана се втренчи в Травис.

— Как може така да стряскаш хората?

Но си помисли, че той дори не я е чул. Цялото му внимание беше към Ели. Джулиана до голяма степен се почувства като пето колело и това чувство никак не й хареса. Някога беше изпитала същото чувство, застанала до красивата си братовчедка и друг мъж.

Ели се втренчи в мрачното изражение на Травис.

— Знаеш, така ли? Знаеш всичко.

Той раздвижи ръката си и ледът издрънча в стъклената чаша, която държеше.

— Знам. Знам от самото начало.

Погледът на Джулиана скачаше от едното лице към другото.

— Вие двамата, за какво говорите?

— Не разбираш ли, Джулиана? — Гласът на Ели беше задъхан от потискани сълзи. — Той е тук, защото знае, че „Флейм Вали“ отново има финансови проблеми. Тук е, за да наблюдава как всичко се разпада, както щеше да стане преди пет години, ако той не го беше спасил.

— Ти и съпругът ти очевидно сте успели да объркате всичко с големите си планове за разширение — отбеляза Травис. — Ако Тони и Рой Грант бяха продължили да държат юздите, вероятно щяха да го спасят. Но след като са предали нещата на теб и Дейвид Къркуд, всичко е било само въпрос на време.

Джулиана се вбеси.

— Какво смяташ да правиш, Травис? Да дебнеш като лешояд и да гледаш как курортът рухва под планина от дългове? Това ли е представата ти за мъст? Щом ти не можеш да го имаш, никой не може да го има, така ли?

Той я погледна.

— Кой казва, че не мога да го имам?

— Какво искаш да кажеш? — попита Ели, още по-паникьосана, отколкото преди миг.

Травис бавно отпи от напитката си, след което мрачно, кисело се усмихна.

— Ще ти обясня, Ели. Преди пет години ми обещаха една трета участие във „Флейм Вали Ин“. Измамиха ме и не получих дела си, както сигурно си спомняш. Затова този път ще го взема целия.

— Но как? — гласът на Ели прозвуча като печален шепот.

— Ти и Къркуд в нетърпението си да продължите с грандиозните планове да промените и разширите „Флейм Вали“ сте вземали заеми от много източници, но най-много сте задлъжнели към консорциум от инвеститори, наречен „Фаст Форуърд Пропъртиз Инкорпорейтид“.

— Но какво общо има това с теб? — попита Ели.

— Аз съм „Фаст Форуърд“ — каза Травис тихо.

— Ти?!

Ели изглеждаше поразена.

— Аз създадох тази група от инвеститори и вземам всички важни инвестиционни решения — обясни Травис хладно. — Когато „Флейм Вали“ рухне, както сигурно ще стане по някое време през следващите шест месеца, той ще падне направо в моите ръце. Така разчетох нещата, че да бъда тук, за да се намеся и да уредя всичко от новото седалище на „Сойер Мениджмънт Систъмз“ в Джуъл Харбър.

— Травис, ти не можеш да направиш това — помоли се Ели.

— Грешиш, Ели. Все едно, че вече е направено. Всичко си е на мястото и всички фитили са запалени. Твърде е късно да се прави каквото и да било. Нищо не може да спре онова, което ще се случи на „Флейм Вали“.

— О, Господи!

Ели избухна в сълзи. Те се стекоха по лицето й, проблясвайки като бижута на лунната светлина. Не направи никакво усилие да ги изтрие.

— Трябваше да знам, че рано или късно ще се върнеш. Трябваше да знам.

— Ти знаеше. Казах ти, че ще се върна, не помниш ли?

Сълзите на Ели започнаха да се стичат по-едри.

На Джулиана й дойде до гуша. Тя се намръщи на красивата си братовчедка.

— За Бога, Ели, така ли просто ще стоиш тук и ще плачеш? Нямаш ли поне малко гордост? Не го оставяй така да те смазва.

Травис хвърли нов бърз поглед към Джулиана.

— Не се намесвай — каза той. — Сега това няма нищо общо с теб.

— Вече съм си изиграла ролята, така ли? Помогнах на големия лош вълк да организира грандиозната си поява. Сега знам какво искаше да кажеш тази сутрин, когато напускаше апартамента ми, че съм само глазурата на кекса. Искал си цялото семейство Грант да плати за случилото се преди години, така ли? Дори и аз, единственият член, който не е бил тук, когато са ти отнели дела от „Флейм Вали Ин“.

— Достатъчно, Джулиана — прекъсна я Травис, толкова студено, колкото и спокойно.

— Достатъчно? — яростно изкрещя тя. — Имам новина за теб, Травис. Не съм започнала. Ако си мислиш, че ще унищожиш „Флейм Вали“, за да си отмъстиш, направо си полудял. Ще се бия с теб със зъби и нокти.

Очите на Травис блеснаха.

— „Флейм Вали Йн“ принадлежи на другите членове на семейството, не на теб. Не се намесвай.

— Как ли пък не. Това е семеен въпрос и аз съм от семейството. Ще намерим начин да се преборим с теб, нали, Ели?

Ели тъжно поклати глава, сълзите й все още продължаваха обилно да се леят.

— Безнадеждно е — промълви тя.

— Не говори така.

Вбесена, Джулиана хвана братовчедка си за раменете и леко я разтърси:

— Става дума за твоето наследство. То принадлежи на теб и на Дейвид. Разбира се, че няма да се откажеш и да се предадеш просто ей така. Трябва да се бориш.

Травис пристъпи към края на терасата и с лакът се облегна на парапета от тиково дърво.

— Губиш си времето, Джулиана. Ели не е като теб. Тя не знае как да се бори за това, което иска. Свикнала е някой друг да й го поднася на сребърен поднос.

Ели рязко вдигна глава.

— Ти… ти, проклетнико. Благодаря на Бога, че не се омъжих за теб преди пет години. Щях да съм омъжена за, за истинско чудовище.

Ели шумно се задави в сълзи и се отскубна от прегръдката на Джулиана. Без да поглежда назад, тя изтича към относителната сигурност на тълпата около басейна.

Джулиана скръцна възмутено със зъби, докато наблюдаваше как братовчедка й тича като грациозна газела, подгонена от ловец. Тя се завъртя, за да се изправи срещу Травис.

— Доволен ли си? Гордееш ли се със себе си? Радваш ли се, когато нараняваш същества по-деликатни и по-слаби от теб?

— Братовчедка ти не е нито толкова деликатна, нито толкова слаба. Може да не знае как се води честна битка, но това не означава, че не е достатъчно добра, когато се бори да получи това, което иска. Тя използва деликатността си, търгува с нея.

— Тя е мило, любещо същество по природа. А ти си много нахален да говориш за честна битка. Така ли наричаш това долно отмъщение, което преследваш? Честна битка? Досега съм забелязала само много низка, подла, коварна, манипулативна, вероломна тактика.

— Вярвай ми, всичко, което знам за този начин на борба, съм научил от семейството ти.

— Не смей да го използваш като извинение. Допускам, че по рождение познаваш този начин на борба.

— Не е извинение. След това, което ми сториха преди пет години, имам всякакво право да водя толкова мръсна битка, колкото е необходимо, за да бъдем квит.

— Звучиш сякаш участваш в някаква вендета.

— Предполагам, че може и така да се нарече — съгласи се Травис. — Казах на Ели, когато развали годежа, че ще се върна и че когато се върна, ще отнема проклетото място от ръцете на Грант. Винаги докрай изпълнявам обещанията си, Джулиана.

— Наистина ли? — Тя вдигна брадичка. — Затова ли толкова внимаваше да не обещаеш нищо за женитба? Искаше да си сигурен, че спазваш високата си норма за етика в бизнеса дори и в леглото? Колко благородно от твоя страна!

— Знам, че няма да ми повярваш, но съжалявам, че попадна в този кръстосан огън. Ти се различаваш от останалите. Не трябваше да те намесвам. Сега разбирам това.

— Нямаше как да не ме намесиш. Аз съм от семейството, не забравяй. Аз съм Грант.

— Не забравям. И това автоматично те поставя от другата страна. Знаех какво ще стане от самото начало. Но, както казах, все пак съжалявам.

— Престани да съжаляваш. Нито за миг не ти вярвам.

Той разклати съдържанието в чашата.

— Да, предполагам, че не ми вярваш.

Погледът му беше вперен в мрака на морето.

— Ако наистина съжаляваш — внезапно се обади Джулиана, съзнавайки, че се лови за сламка, — ще се откажеш от всичко, ще си тръгнеш оттук още тази вечер и никога вече няма да смутиш братовчедка ми, съпруга й и останалата част от семейството.

Зъбите му се оголиха в кратка, злокобна усмивка, която изчезна толкова бързо, колкото се появи.

— Никакъв шанс това да стане, Джулиана. Стигнал съм вече твърде далеч, чаках твърде дълго и планирах много грижливо. Никой, който ме прави на глупак, както направи семейството ти преди пет години, няма да се измъкне.

— Звучи, сякаш сам си се направил на глупак.

— Вярно е, че направих няколко грешки. Позволих личната страна на живота ми да се смеси с бизнеса. Такива грешки вече не правя.

— Да, направи няколко грешки…

За миг Джулиана усети как я обзема чувство на загуба.

— По дяволите, Травис, как може да си толкова сляп? Можехме да постигнем нещо чудесно заедно — ти и аз. Толкова бях сигурна в нас. Толкова сигурна, че сме родени един за друг. Но ти ще проиграеш всички възможности заради отмъщението си. Ти си глупак!

Лицето му доби гневно изражение.

— Трябва да знаеш нещо, Джулиана. Не очаквам от теб да приемеш ситуацията и не очаквам да ми простиш. От самото начало знаех, че ще минеш на страната на семейството си в случая. Но мисля, познавайки способността ти да действаш открито, поне ще разбереш моята позиция.

— Говориш за желанието си за мъст — вече губеше търпение. — Бих могла да разбера това. Но не го одобрявам. Как бих могла? Та нали ще нараниш моето семейство.

— Да, знам — въздъхна той, наблюдавайки я примирено и със съжаление. — Така се подредиха картите.

— Просто за сведение — каза Джулиана, — не представата ти за мъст ме убеди, че си глупак, умопомрачен, упорит идиот.

Тя се завъртя на токчетата си и се отправи към тълпата около басейна.

— Джулиана, почакай.

Думите прозвучаха грубо в мрака, като насила изтръгнати от него.

Тя не се обърна. С високо вдигната глава, на петсантиметровите си токчета затрака по каменната тераса и бързо се отдалечи от мъжа, когото обичаше.

— Джулиана! — Травис тръгна след нея. — Виж, знам, че си ядосана, знам, че навярно няма да ми простиш. Но имам своите съображения и направих това, което трябваше. Може би ако изпаднех в същата ситуация днес, щях да постъпя по различен начин.

— Не ми дрънкай врели-некипели.

Джулиана не се спря. Приближи към шведската маса.

— Добре, отново щях да постъпя по същия начин, ако пак ми се случеше подобно нещо. Това не означава, че не съжалявам, задето по този начин увлякох и теб.

— Престани да хленчиш. Не искам извиненията ти. Нещата и без това са достатъчно лоши.

— По дяволите, не хленча. Не се извинявам. Просто се опитвам да обясня…

Той прекъсна, изруга едва чуто, докато бързо се придвижваше, за да я настигне.

— Джулиана, какво искаше да кажеш преди малко, когато заяви, че не плановете ми за мъст са те убедили, че съм глупак?

Джулиана се задържа до шведската маса достатъчно дълго, за да вземе стъклена купа с коктейл от авокадо, домати, лук и подправки, известно с екзотичното име гуакамоли. Завъртя се с купата в две ръце.

— Мъст, да, разбирам. Бидейки великодушна, либерална личност, бих могла да разбера дори това, че ме използваш, за да изпълниш плана си. Не одобрявам, отбележи, но те разбирам. При подобна ситуация, навярно и аз бих се изкушила да постъпя също горе-долу така.

— Знаех, че ще ме разбереш. — Травис изглеждаше направо доволен. — Разбирам, че не можеш да вземеш моята страна, но поне разбираш защо постъпвам така.

— Това, което не мога и няма да простя — Джулиана продължи гневно, — е фактът, че цялата тази каша е станала, защото си мислил, че си влюбен в братовчедка ми.

— Джулиана, чуй ме. Това беше много отдавна. Тогава бях по-млад.

— О, млъкни. Повече не искам да те слушам. Защо да слушам някакъв глупак? Как си могъл да бъдеш толкова сляп, Травис? Тя е твърде млада за теб. Твърде деликатна. Щеше да се отнасяш безобразно грубо с нея и щеше да се ядосваш, че тя не те понася. Шест месеца след женитбата горчиво щеше да съжаляваш. Не разбираш ли това?

— Ей, Джулиана, защо не оставиш тази купа?

Травис неспокойно поглеждаше към гуакамолито.

— Тя не е твоят тип. Аз съм твоят тип.

— Джулиана — каза Травис много твърдо. — Купата. Остави я.

— Ще я оставя, когато искам. Попита ме защо мисля, че си глупак. Казах ти. Глупак си, защото си се влюбил в погрешната жена. Все още не разбираш, че аз съм жената за теб. Мога да простя едва ли не всичко, но не тази явна, неподправена мъжка тъпота.

— Джулиана — той се пресегна, сякаш да я улови.

— Не ме докосвай.

— По дяволите, Джулиана. Джулиана!

Травис я пусна и отскочи назад, но беше много късно. Авокадовозеленото съдържание на купата вече летеше по въздуха към него. Той протегна ръка и инстинктивно отстъпи, но гуакамолито се оказа по-бързо от него. Разплиска се по бялата му риза и сако, голяма част се разля по раираната му вратовръзка.

Джулиана огледа постижението си с известно задоволство и остави купата на масата.

— Сега поне имаш точно цвят на жаба.

Отдалечи се от масата, премина през слисаните наблюдатели като царица през тълпа от вцепенени царедворци. Никога не е била толкова ядосана, толкова обидена през целия си живот. Не дори и когато годеникът й каза, че се жени за друга.

Този път беше толкова сигурна в себе си, толкова сигурна в Травис. Как можеше да бъде толкова сигурна и същевременно толкова да грешеше? Не беше честно.

Майка й, дребничка, с посребрени коси и все още хубава на петдесет и девет години, изведнъж, разтревожена, застана пред нея.

— Джулиана, скъпа, какво става? Добре ли си?

— Добре съм, мамо.

— Баща ти и Тони се тревожат. Този мъж…

Гласът на Бет Грант се провлече, когато безпомощно погледът й се отмести от дъщеря й към мястото, където стоеше Травис, целият залят в гуакамоли.

— Знам всичко, мамо. Извинявай, моля те. Прибирам се.

— Но…

Джулиана успокоително потупа майка си по рамото и бързо мина покрай нея. Няколко пъти си пое дълбоко въздух, докато преминаваше през фоайето, за да излезе на паркинга. Трябваше да се успокои малко, преди да седне зад волана на колата си.

Травис продължи втренчено да я наблюдава, закован на място като всички около него. Не можеше да повярва на случилото се. Никой от познатите му не е постъпвал така. Не пред сто души.

— Поздравявам ви за опасното ви хоби да кавалерствате на Джулиана Грант.

Като добър домакин, Дейвид Къркуд се отправи през шокираната тълпа към Травис. Хитро се усмихна и взе салфетка от бюфета.

— Ако имате намерение дълго да се въртите около нея, по-добре да свикнете с изненади — посъветва той Травис, докато му подаваше салфетката. — Знае как да изважда мъжете от равновесие.

Травис сграбчи салфетката от домакина си и няколко пъти ожесточено я прокара по гуакамолито.

— Звучите, сякаш говорите от опит. Предполагам, че сте виждали и други мъже, залети с гуакамоли?

— О, не. Джулиана рядко се повтаря. Има богато въображение. Но със сигурност съм виждал не един мъж с това конкретно изражение на лицето.

— Какво изражение?

— На повален елен. Ако това ви успокоява, знам точно как се чувствате.

— Откъде знаете? — Травис с отвращение погледна към изцапаната с авокадо салфетка.

— Бях сгоден за Джулиана за кратък, но незабравим месец преди почти четири години.

Травис смачка салфетката в юмрука си, погледът му се заби в развеселените очи на Дейвид Къркуд. Съчувствени, живи, лешникови очи. Най-малко сто и деветдесет сантиметра, пресметна той. Рус. Усмихва се като от реклама за паста за зъби. Скъп италиански пуловер над дизайнерска спортна риза и надиплен панталон. Масивен златен пръстен на едната ръка, който се връзва с масивен златен часовник на китката му. Травис инстинктивно разбра. Никакво съмнение, това е златният бог на Джулиана, този, който я е изоставил заради дребната блондинка. Блондинката беше Ели.

— Били сте сгоден за нея? — Травис избърса още гуакамоли.

— Знам какво мислите. Трудно е да се повярва, нали? Определено не е моят тип. Самият аз не знам как се случи. Очевидно за известно време ме е зашеметила. Нещо в нея кара мъжът два пъти да се огледа. След това да бяга.

— Какво искате да кажете с това, че ви е зашеметила?

— Ей, почакайте. Достатъчно вече се въртите около нея, за да знаете какво искам да кажа. Тя е толкова много жена. Все пак може би малко прекалено много жена за повечето от нас простосмъртните мъже. Кой би искал да се ожени за Диана, богинята на лова? Винаги си с чувството, че си крачка зад Джулиана. Ей, не искате ли да изчистите остатъка от напитката в мъжката тоалетна?

Травис поклати глава, чувстваше се странно вцепенен. Преди да успее да помисли какво да прави оттук нататък, бащата и майката ни Джулиана изплуваха в полезрението му, застанаха точно пред него. Само това ми трябваше, помисли си той. Те най-безцеремонно го пренебрегваха през повечето време до този момент. Очевидно напускането на Джулиана ги е подтикнало да инсценират сблъсък.

— Какво по дяволите мислиш, че правиш, Сойер? — попита Рой Грант.

Той изгледа враждебно Травис през лещите на бифокалните си очила.

— Какво каза на дъщеря ми, че толкова я разстрои?

— Защо не попиташ нея? Аз съм залятият с гуакамоли — измърмори Травис.

Рой Травис много се е променил, помисли си той. От двамата братя Грант той е по-млад с две години и за годините си все още е в добра форма. Винаги е бил по-спокойният, по-тихият, но тази вечер не играеше добре ролята си.

— Всъщност въпросът е — намеси се Тони Грант, червендалестото му лице почервеняло от гняв, — какво правиш тук тази вечер, Сойер? Познавам те. Наумил си си нещо. Каквото и да е то, по-добре внимавай, господине. Рой и аз няма да те изпускаме от око.

— Ще го имам предвид.

Травис се зачуди дали вратовръзката му може да бъде спасена. Изведнъж го блъсна мисъл, която отново го възбуди към действие. Тази вечер Джулиана беше в състояние да си тръгне и фактически да го изостави на петдесет километра от апартамента му.

— О, колата!

— Ако ключовете са в нея, вероятно отдавна е тръгнала — увери го Дейвид развеселено.

— Ключовете са в мен. — Травис пъхна ръка в джоба си и ги намери. — Но не знам дали не е от жените, които държат резервни в чантата си.

— Винаги носеше, когато излизах с нея — отбеляза Дейвид. — Както казах, тя обикновено е една крачка пред мъжа. Такава е нашата Джулиана. Това понякога много дразни, не е ли така?

— Колата.

При мисълта, че е останал без транспорт, Травис се юрна към вратите на фоайето.

— Почакай само още една проклета минута — Рой извика след него.

Травис пренебрегна предупреждението. Излетя през вратите на фоайето, изтича покрай стреснатия служител на рецепцията и се насочи навън към ярко осветения вход на курорта.

Ръмженето на ядосаната спортна кола вече ечеше в нощния въздух. Травис рязко се спря на алеята и гневен и объркан видя как червеното купе на Джулиана зафуча към главния път.

— Проклетата червенокоса вещица!

Травис застана с ръце, свити в юмруци на бедрата си, и проследи как фаровете на купето изчезнаха на завоя към магистралата.

— Направи го. Тръгна си и ме изостави.

— Това, което не трябва да забравяте за Джулиана — каза Дейвид, който небрежно пристъпи и застана до Травис, — е, че е малко импулсивна дори при нормални обстоятелства. Единственото нещо, за което винаги запазва присъствие на духа, е бизнесът. От друга страна, е щедра до крайност. Не може да търпи да гледа някой да страда. Има шанс, след като пропътува двадесетина километра, да се сети, че няма с какво да се приберете, да се върне и да ви спаси.

— Сигурно има шанс това да стане. Страхотен шанс!

Дейвид кимна.

— Вероятно сте прав. Очевидно ви беше ядосана. Ей, ама не се тревожете, приятелю.

Той потупа фамилиарно Травис по рамото.

— Ще ви върна в Джуъл Харбър. Никакъв проблем.

Травис тихичко, цветисто и от все сърце изруга. Мисълта да приеме приятелско извозване от мъжа, когото имаше намерение напълно да разори, беше достатъчна, за да му замае главата. И на всичкото отгоре Къркуд е бившият годеник на Джулиана — златният й бог.

Травис се зачуди дали Джулиана нарочно го е изоставила — именно, за да се окаже той в тази странна светска ситуация. Беше сигурен, че неловката ирония на цялото положение ще допадне на изопаченото й чувство за хумор. Тази жена беше заплаха.

— Може би някой от гостите ви ще се върне в Джуъл Харбър по-късно вечерта — не се предаваше Травис.

Дейвид замислено се намръщи.

— Точно сега никой не ми идва наум.

— Може би бих могъл да се обадя от рецепцията и да наема кола.

— Нямаме услуга за наемане на коли.

— А кола от летището? — раздразнено опита Травис.

— Момчето, което обслужва летището, вече се прибра. — Дейвид се усмихна. — Страхувам се, че оставате с мен.

Травис отърси друга локва от гуакамоли от ръката си и много внимателно каза:

— Мисля, че е най-добре да ви кажа кой съм.

— Защо не? — заяви Дейвид спокойно. — Откакто се появихте на терасата, се чудя кой сте и защо станахте причина жена ми за малко да не припадне. А Рой и Тони гледаха, сякаш са видели призрак.

Травис го изгледа, без да иска, с известно уважение, след като му стана ясно, че Дейвид Къркуд е нещо повече от това, което се виждаше на повърхността. Трябваше да е подготвен да открие у човека скрити дълбочини, припомни си Травис. В края на краищата някога Джулиана е била влюбена в него.

— Аз съм шефът на „Фаст Форуърд Пропъртиз Инкорпорейтид“ — каза Травис.

Дейвид бавно си пое въздух.

— Значи времето ми изтече?

— Почти. Аз управлявам бизнес, Къркуд, а не благотворителна фондация.

Дейвид прокара пръсти през косата си.

— Не, изобщо нямате вид на благотворител. Но това не отговаря на въпроса. Какво сте още, освен големият лош вълк, дошъл да събори къщата ни?

Травис въздъхна, не му се искаше много да му разкаже всичко, но знаеше, че в последна сметка то ще излезе на бял свят.

— Аз съм човекът, който спаси мястото преди пет години, когато Тони и Рой балансираха на ръба на банкрута.

Погледът на Дейвид се изостри.

— Консултанта, когото преметнаха? Този, който е очаквал да получи една трета от курорта като възнаграждение за направените услуги?

— Знаете за сделката?

— Не всичко. Никой не говори за този инцидент. Никой не говори за вас или за случилото се преди пет години. Но намерих някои документи и записи в офиса, когато поех бизнеса след брака си. Мисля, че сглобих цялата история. Включително факта, че някога сте бил сгоден за жена ми.

— Да, добре, и ако това ви успокоява, не съм дошъл, за да си я искам. Това, което искам, е „Флейм Вали“.

— Не искате просто възнаграждението си. Значи, дошли сте да си отмъстите?

Травис вдигна рамене.

— Искам само дължимото ми.

— Нали Джулиана не е част от случилото се преди пет години?

— Не. — Травис се загледа в мрака. — Не трябваше да я намесвам.

— Нямаше начин да го избегнете.

Дейвид извади връзка ключове от джоба си.

— Хайде, Сойер. Ще ви откарам обратно в Джуъл Харбър.

— Защо искате да ми правите услуги?

— Не го приемам като услуга — каза Дейвид, тръгвайки към белия мерцедес. — Приемам го като последна, отчаяна битка на удавник. Искам да използвам времето оттук до Джуъл Харбър, за да ви накарам да изслушате моята позиция.

— По-добре да си спестите въздуха, Къркуд. Казах ви вече, че не управлявам благотворителна организация.

Но неохотно Травис тръгна към мерцедеса. Нямаше да спори за безплатния превоз по това време на нощта.

— А вече ми казахте, че бихте предпочели да не сте намесвали Джулиана.

Дейвид отвори вратата на колата.

— Точно така. Що се отнася до мен, сега тя е вън от всичко това. Най-малкото финансово.

Дейвид хладно се усмихна.

— Имам новина за вас, вълчо. Джулиана е хлътнала до големите си красиви очи.

Травис остро го изгледа над покрива на колата.

— Как?

— Миналата година тя даде назаем значителна сума пари на „Флейм Вали Ин“.

— Какво е направила?

Травис се почувства като прободен в стомаха.

— Чухте ме. Беше много голям заем. Мислех да й го изплатя в края на тази година. Разбира се, това няма да бъде възможно, ако го сложите под възбрана. Ако курортът банкрутира, всички големи планове на Джулиана за „Каризма Еспресо“ вероятно ще се провалят заедно с него.