Джейн Ан Кренц
Изборът (1)

Първа глава

— Обичам те, Травис. Прегръщай ме.

— Джулиана! — Травис Сойер чу собствения си приглушен вик, потръпвайки върху жената с огненочервена коса, която държеше в прегръдките си. Остатъкът от нажежената му до бяло страст се изразходва в ослепително вихрената буря на освобождаването. Той се загуби в прегръдките на любимата си, отдаден на огъня й, самият той ликуваше от победата си. Джулиана се притискаше в него с цялата си женска сила, докато накрая почувства, че потъва в друг свят.

Никога преди не се бе чувствал така. Беше на тридесет и осем години. Не му се бе налагало да тича след жени, но смяташе, че е живял достатъчно дълго, за да има преценка. Това беше нещо специално. Нищо в живота му преди не е било толкова хубаво. Страстно, диво, мощно. Рядко се бе чувствал толкова жив, толкова силен. Задоволството се разля в него след бавно затихващата страст.

Сега беше негова. Неохотно той се освободи и се търкулна настрани, ръката му бавно премина по нежната извивка на гърдите й. Тя му се усмихна от възглавницата, изражението й, както винаги, го поразяваше, дори тук в мрака на спалнята й.

Гъстата, буйна маса на косата й беше елегантна, езическа корона, обрамчила ослепителното й лице. Травис се загледа надолу към нея, омаян от огромните очи с дълги мигли, благородния нос, арогантната и все пак учудващо деликатна брадичка и сластните устни. Дългият й крак бавно, похотливо се плъзна между неговите. След това тя затвори очи и се сгуши в топлината му.

Постигна го, победоносно си помисли Травис и я притисна по-здраво в прегръдката си. Той желаеше тази червенокоса кралица с топазените очи.

Но в следващия миг реалността му напомни за себе си. Какво по дяволите търсеше тук, защо така я прегръщаше? Никога не бе имал намерение да отиде толкова далеч в отмъщението си, не беше възнамерявал да се озове в леглото на Джулиана Грант.

Погледът му потъна дълбоко в сенките на спалнята, търсеше отговорите, които не се намираха там. Сега, след като страстта се беше уталожила, той се чувстваше зашеметен.

Отмъщението тласка човека по странни пътеки. Джулиана Грант се оказа неочаквано отклонение от дългия път, по който се движеше през последните пет години. Той не можеше, нямаше да допусне това отклонение, колкото и екзотично да бе то, да го откаже от избрания курс. Беше стигнал твърде далеч. Вече нямаше връщане назад, дори да искаше.

Травис винаги правеше много добре нещата, с които се захващаше, и тъй като се беше захванал да организира отмъщението си, не допускаше никакви вратички. Изход нямаше за никого, дори за самия него.

 

Чистото ярко калифорнийско слънце, танцувайки, прекоси залива и игриво се промъкна през прозорците на спалнята. Джулиана бавно отвори очи и се загледа в светлината на ранната пролет, която танцуваше из поразяващата с белотата си стая, бяло върху бяло. Тя проблясваше по дебелия светъл килим, отскачаше към белите стени, удряше се в столовете от хром и бяла кожа и се заиграваше на блестящата тоалетна масичка, лакирана в бяло. Разпръсна се, когато се удари в единствения цветен акцент в спалнята — абстрактна рисунка с цвят на яйчен жълтък, на стената над леглото от хром в бяло.

Омаяна, Джулиана проследи слънчевата светлина, която рикошираше между огледалото и рисунката, припляскваше през разпенените бели чаршафи на разхвърляното легло. Там в последен изблик на заслепяващ блясък утринното слънце разкри чуждия мъж, нахлул в стаята й предишната вечер.

Мъж в леглото й. Само по себе си това беше достатъчно рядко събитие, което да възбуди учудване и любопитство, но в случая беше дори още по-забележителен инцидент. Джулиана се наслади на тайната, която таеше в себе си.

Защото знаеше без сянка на съмнение, че тъкмо този мъж — якият, строен, секси мъж на име Травис Сойер — е мъжът. Идеалният мъж. Този, когато е чакала през целия си живот.

Тя се наслади на прелестната тайна и се помъчи да не вдига никакъв шум, за да не събуди екзотичното същество, което лежеше до нея. Трябваше й миг, през който да се полюбува на вълнуващата сигурност, че най-накрая го е срещнала.

Той не беше точно това, което тя наивно си представяше през годините, когато се отдаваше на невинно фантазиране. Преди всичко не беше достатъчно висок. На нея самата малко не й достигаше до сто осемдесет и три сантиметра, винаги бе мислила, че идеалният мъж трябваше да бъде около метър и деветдесет и три. Достатъчно висок, за да може тя спокойно да носи високи токове до него. А Травис едва-едва достигаше сто осемдесет и осем сантиметра. На петсантиметрови токчета очите им се изравняваха. На седемсантиметрови тя се извисяваше над него.

Но недостигът на височина той компенсира с телосложението си, радостно се успокояваше Джулиана. Травис беше гладък, мускулест и як като парче гранит. Снощи тя ни най-малко не се усъмни в силата му. Мъжката сила в него беше напълно контролирана, а това го правеше още по-възбуждащ. Това беше мъж, който със сигурност се владееше, напълно овладял техниката на самоконтрола. Тя се възхищаваше на този вид контрол у мъжете. Той създаваше у жената чувство за сигурност — старомодна, примитивна увереност, че не бива да се страхува от по-голямата му физическа сила, че може да разчита на нея за закрила.

Травис не отговаряше напълно на идеята на Джулиана за идеалния мъж и в няколко други отношения. Джулиана предпочиташе чувствени, топли кафяви или лешникови очи. Травис имаше студени, кристално сиви очи, които не издаваха чувствата му, освен при силно емоционални ситуации. Снощи ситуацията беше емоционална, с удоволствие си спомни тя. Видя страстта, искряща в очите му, и тръпки на силна възбуда преминаха по цялото й тяло.

Тази сутрин беше напълно готова да захвърли старите си норми за цвета на очите, тъй като очите на Травис не само бяха способни да отразяват страстта му, те излъчваха и интелигентност, която допълваше нейната, както и рядко чувство за хумор, което я очароваше всеки път, когато се проявеше.

За нещастие, и косата му малко се отклоняваше от представите й. Беше много по-тъмна. Джулиана винаги бе харесвала мъже със светлокафява или руса коса, но трябваше да признае, че късо подстриганата, черна като нощта коса на Травис, изглежда, му отиваше. Едва забележимото побеляване по слепоочията съвсем не беше непривлекателно.

Имаше още няколко дребни разминавания между истинския Травис Сойер и представата на Джулиана за истинския мъж. Например, ако беше прекалено придирчива, би се заяла с безспорния факт, че грубият му, суров вид никога нямаше да му позволи да украси корицата на списанието „Джентълмънз Куотърли“. Е, разбира се, от това губеше „Джентълмънз Куотърли“, си каза тя. Той изглеждаше чудесно тук, в леглото й.

Но не трябваше да се забравя и очевидната липса на интерес към стил и облекло. Познаваше го вече от почти цял месец и нито веднъж не го видя с друго нещо, освен с тъмни панталони, строга бяла риза, консервативна раирана вратовръзка и островърхи обувки. Саката му също бяха в убити оттенъци на сиво. Но Джулиана си мислеше, че би могла да реши този проблем. В края на краищата тя имаше повече от достатъчно стил и за двамата, каза си тя. Погледна към гардероба си и се усмихна, като си представи окачените там скъпи, модни дрехи и кутиите с обувки вътре. Пазаруването заемаше челно място в списъка на хобитата й.

В последна сметка Джулиана беше повече от склонна да се примири с малкото неща, по които Травис Сойер не отговаряше на идеализирания й образ за Господин Истинския. Беше свикнала да работи за това, което иска, и беше съвсем склонна да жертва колкото е нужно време и усилия, за да лъсне този твърде специален необработен диамант. Снощи напълно се увери, че усилието си струва. Все още потръпваше от глава до пети от горещите спомени.

След като свърши прегледа си, Джулиана бавно се протегна, нарочно с един пръст на крака си погали по дължината мускулестата подбедрица на Травис. Тъй като не получи отговор, тя въздъхна и се примири с факта, че мъжът вероятно се нуждае от съня си след миналата нощ.

Джулиана се усмихна развеселена, но и със съжаление, отметна чаршафа и се изправи на крака. Леко се стресна, като установи, че цялото тяло приятно я болеше. Травис беше взискателен, но и смел и великодушен любовник. Беше взел всичко, което можеше, но й беше отвърнал със също толкова силна страст. Затвореше ли очи, все още можеше да усети силните му, чувствени ръце върху нея тази сутрин. Чувстваше се, сякаш докосването му е оставило следи навсякъде по нея.

Застанала в средата на блестящата си бяла стая, Джулиана си позволи още един последен, любовен поглед към мъжа в леглото си и след това с изправена, тържествуваща походка се отправи към банята.

Ще поздрави истинския си мъж с подходяща женска домашна атмосфера, реши тя. Така мъжът може да добие известна представа за чудесата, които го очакват.

 

След половин час, след като си беше взела душ, прибрала масата от червени къдрици в буйна конска опашка и облечена в панталони с модна кройка и висока талия и риза с широки ръкави, Джулиана се отправи обратно към спалнята. Носеше поднос за чай от черен емайл. Кацнали на елегантния поднос, се виждаха чайник в стил Арт Деко и две яркочервени чаши с интересен дизайн.

— Добро утро.

Тя лъчезарно се усмихна, когато видя, че Травис е буден. Той се отпусна по гръб и се загледа в нея с полузатворени очи.

— Добро утро.

Гласът му беше дрезгав, сънлив и много секси.

— Хубав ден, нали? Всъщност тук в Джуъл Харбър той винаги изглежда хубав. Едно от нещата, с които трудно свикнах, когато за първи път пристигнах преди четири години. Това е идеалният калифорнийски морски град, а идеалното винаги те прави малко подозрителен, не е ли така? — Джулиана се зае с подноса. — Дори мъглата, когато се спусне, тук е по-различна откъдето и да било другаде. Мека, романтична и ефирна. Нали не пиеш чая си с мляко или захар?

— Не.

Травис бавно се изправи и се облегна на възглавниците.

— Така си и мислех. Не си този тип.

— Има някакъв тип?

Той се загледа в нея, сякаш дълбоко заинтригуван от ритуала на разливане на чай.

— О, безспорно. Но знаех, че не си един от тях. — Подаде му една червена чаша. — Също така в деня, когато влезе в заведението ми, знаех, че пиеш черно кафе, не еспресо, не с мляко или капучино.

Явно озадачен, той погледна надолу към силния тъмен чай, след това нагоре, за да срещне изпълнения й с очакване поглед.

— Не се обиждай, но съм малко изненадан да установя, че кралицата на местната кафеена империя сервира чай в леглото.

Джулиана се изсмя и взе втората чаша.

— Ще ти издам малка тайна — каза тя, докато сядаше на стола от хром и бяла кожа. — Всъщност не обичам кафе, особено от този моден френски и италиански тип, който сервирам в заведението. Разстройва стомаха ми.

Устата на Травис леко се изви.

— Знам повечето ти тайни, но тази добре си укрила. Никога не бих допуснал, че пиеш чай. Какво ли биха казали постоянните клиенти на „Каризма Еспресо“, ако знаеха?

— Нямам никакво намерение да ги оставя да узнаят. Докато, разбира се, не бъда готова да открия верига от чайни.

Травис се намръщи, автоматично отрицателно поклати глава.

— Забрави за чайните. Нали целта ти е да разшириш „Каризма“? Тук много повече хора пият кафе, отколкото чай.

— Да оставим идеята ми за чайна. Така или иначе тази сутрин не искам да говоря за нея. — Джулиана го изгледа с голям интерес. — Мислиш ли, че знаеш всичките ми тайни, само защото през последните седмици се ровиш из документацията на предприятието ми?

— Повечето.

Травис сви рамене, голите му, загорели плещи се раздвижиха с мъжествена грация на бялата сатенена възглавница.

— Не забравяй, че съм бизнес консултант. Познавам си добре занаята. Разбрал съм, че след като научиш финансовите тайни на някого, обикновено узнаваш и останалите му тайни.

— Звучи страховито.

Джулиана потрепери елегантно и пое глътка от собствения си „Дарджийлинг“.

— Радвам съм, че в нашия случай все още има някои изненади. Така е по-забавно, не мислиш ли?

— Не всички изненади са приятни.

Тънко предупреждение. И, както можеше да се очаква, остана пренебрегнато. Джулиана реши, че Травис все още е сънлив.

— Сигурна съм, че в нашия случай, изненадите ще бъдат най-малкото интересни, ако не и направо приятни — каза тя уверено. — С нетърпение очаквам всяка от тях.

Заля я вълна на щастие, докато го изучаваше. Изглеждаше толкова добре, легнал в леглото й. Обичаше този мъж с тъмна окосменост на широките гърди. Като си помислеше само, че си е губила времето да мечтае за русокос мъж. Невярвайки, поклати глава, като си спомни колко е била глупава.

— Нещо не е наред? — попита Травис.

— Ни най-малко.

— Помислих си, че може да съжаляваш за някои неща — той нарочно замълча, погледът му срещна нейния, — от миналата нощ.

Джулиана изненадано впери поглед в него.

— Разбира се, че не. Ако се тревожех, че ще съжалявам за нещо, изобщо нямаше да легна с теб. Знаех точно какво правя.

— Така ли?

— Абсолютно. Сигурна съм, че и ти също.

— Да — съгласи се той, замислено. — Знаех какво правя. Тази сутрин изглеждаш доволна от себе си, Джулиана.

— Така е.

Тя широко се усмихна, наистина безкрайно доволна от него, от живота и от света.

— Радвам се, че не си разочарована.

— Разочарована? — По лицето й се изписа искрена изненада. — Как е възможно да бъда разочарована? Беше великолепно. Отлично. Всичко, както си го представях. Ти си чудесен любовник, Травис Сойер. Блестящ!

Неочаквана издайническа руменина обагри високите му скули. Джулиана можеше да се закълне, че в течение на няколко секунди Травис беше смутен от щедрото хвалебствие. Това, че не парадираше с тези си конкретни умения, моментално я трогна.

— Не — въздъхна Травис, съсредоточавайки се в чая си. — Не мисля, че съм направил нещо специално. Мисля, че ние просто си допаднахме. Понякога става така. Двама души се срещат, намират се, всеки установява, че другият е привлекателен, и нещата се решават в леглото.

Веждите на Джулиана се вдигнаха и тя замислено присви устни.

— Подобно нещо често ли ти се е случвало в миналото?

Травис премигна и кристалните очи блеснаха зад клепачите му.

— Не — призна той тихо. — Подобно нещо не ми се е случвало много често.

Джулиана веднага се отпусна, доволна да разбере със сигурност, че чувствата в случая не бяха едностранни.

— Добре. Знаех, че миналата нощ беше специална.

— Приемам, че и на теб подобно нещо не ти се е случвало много често, така ли.

Травис зададе въпроса неохотно, сякаш не искаше да знае отговора, но не можеше да се спре да не зададе интимния въпрос.

— Никога през целия ми живот — увери го тя съвсем честно.

Той леко се усмихна.

— Може би нямаш достатъчно опит, за да прецениш.

— На тридесет и две години съм и междувременно съм целунала достатъчно жаби, за да открия принца си.

— Но не си спала с много от жабите, нали?

— Разбира се, че не. Както знаеш, жабите могат да бъдат много лигави. Жената трябва да внимава.

— В днешно време това важи и в двете посоки.

— Давам си сметка. Но знам, че не си от тези мъже, които скачат в леглото с всяко тяло, което им се изправи на пътя.

Джулиана с отвращение сбърчи нос.

— Никога не бих си паднала по мъж, който не е безкрайно придирчив, когато стане дума за секс. Още чай?

— Благодаря.

Той подаде червената чаша, развеселен и загледан в нея, когато тя скочи от стола, за да налее от разкошното чайниче в стил Арт Деко.

— Като нищо мога да свикна с този вид услуга.

Тя се изсмя.

— Улучи ме в добро настроение. То или новостта на ситуацията ме вдъхнови.

Подаде му чашата и същевременно се наслади на докосването на пръстите му.

— Е? — попита тя, едва успявайки да прикрие нетърпението си. — Сега ли искаш да поговорим за това или по-късно?

— Да поговорим за какво?

— За бъдещето ни, разбира се.

Тя усети как Травис притихна на възглавниците, но реши да не иска обяснение.

— Кога смяташ да ми направиш предложение? Не бих искала да разваля изненадата, но би ми помогнало да знам датата, която имаш предвид, за да започна да правя планове. Нали знаеш колко много работа има. Просто искам всичко да е съвършено.

Травис се вторачи в нея, забравил за чая.

— Планове? За какво по дяволите говориш?

— Винаги ли си така напрегнат сутрин? — Тя снизходително му се усмихна.

— Говоря за плановете за нашата женитба, разбира се.

— Нашата какво?

Червената чаша с чая се изплъзна от ръката на Травис, съдържанието й с тихо ромолене се разля по белите чаршафи. Изтърколи се от ръба на леглото и с тъп удар се приземи на белия килим.

— О, Боже. По-добре веднага да го изчистя. Чаят оставя петна, нали знаеш.

Джулиана скочи на крака, избърза към облицованата с бели плочки баня и отвори шкафа.

— Джулиана, чакай. Върни се тук. Какво по дяволите искаше да кажеш преди минута? Кой е казвал нещо за женитба?

Тя се обърна с гъба и препарат за почистване на килими в ръка и се възхити на гледката, която представляваше Травис, изправен гол-голеничък на вратата. За няколко мига забрави за петната от чай в другата стая.

— Кого го е грижа, че леко клониш към нисък? — попита тя тихо. — Ти просто си съвършен.

— Нисък? — той я погледна навъсено. — Аз не съм нисък. Ти си твърде висока, това е проблемът.

— Не е проблем. Ще се справим. Повечето време ще нося обувки без токове или с ниски токове — обеща тя. Очите й замечтано обходиха дължината му. — А някои части от теб изобщо не са къси.

— Джулиана, за Бога!

Травис грабна бял пешкир от най-близката закачалка и го уви около стройните си бедра.

— Изчервяваш се. Не знаех, че мъжете са способни на подобно нещо.

— Джулиана, хвърли гъбата и престани да говориш глупости. Какво искаш да кажеш с това да се оженим?

Тя веднага се сети за килима.

— Почакай за секунда, трябва да изтрия този чай. Това е неприятното с белите килими. Не можеш дълго време да оставиш нещо да се задържи на тях, защото петното остава.

Тя премина покрай него и се забърза към кафявото петно, което бавно потъваше в красивите бели влакна.

— Би трябвало да е устойчив на петна, но за нещастие, това не означава, че би удържал на всякакви злоупотреби. Може би не биваше да постилам бяло, но тук изглеждаше толкова прекрасно, че не устоях на изкушението.

Травис бавно премина през стаята и застана над нея, а тя, коленичила, започна усърдно да търка.

— По дяволите, Джулиана. Опитвам се да говоря с теб.

— О, добре. За нашата женитба. Е, добре, мислила съм за нея и реших, че няма причина да чакаме, нали така? Искам да кажа, не сме деца.

— Не, не сме — отвърна й Травис. — Ние сме възрастни. И това означава, че няма защо да започнеш да говориш за женитба само защото сме прекарали заедно една нощ.

— Вече ме познаваш достатъчно добре, за да знаеш, че обичам незабавно да се залавям за проблема — припомни му тя самодоволно. — След като веднъж съм решила нещо, нищо не може да ме спре. Питай, когото искаш.

— Престани да търкаш този проклет килим и ми обърни внимание.

— Но макар и да няма причина да се чака, навярно не ти се иска и много да бързаме. — Джулиана се изсмя. — Искам да кажа, че винаги си твърдял, че не бива да бързам, а внимателно да планирам важните си ходове, нали така?

— Точно така.

— Ето защо ми се ще внимателно да планираме тази сватба. Мисля, че бих желала тя да бъде нещо голямо, блестящо, изпипано до край според традициите, включително годеж преди това. В края на краищата заслужава си да положиш труд за нещо толкова уникално в живота ти, нали разбираш? И го искам да бъде както трябва. Естествено, държа цялото семейство да присъства. Братовчедка ми Ели и съпругът й живеят само на няколко километра надолу по брега, родителите ми ще могат много лесно да дойдат от Сан Франциско. Чичо Тони живее в Сан Диего, така че и той не е проблем. Бих искала да поканя и някои добри клиенти на „Каризма“.

— Джулиана…

— Бихме могли да го направим в малкия параклис с изглед към пристанището.

— Не ти ли се струва… — Травис я прекъсна със строг глас, — че малко прибързваш?

Тя престана да търка и любопитно вдигна поглед към него.

— Прибързвам?

— Да, прибързваш.

Беше доволен, че най-после успя да привлече цялото й внимание.

— Спомням си всичко, което се случи миналата нощ, както и всяка подробност от всичко, за което сме говорили през последните три и половина седмици, и със сигурност знам, че нищо, повтарям, нищо никога не е споменавано за женитба.

— О, скъпи. Развалих ти великолепната сцена на предложението, така ли? Вероятно си мислил за романтична вечеря с вино и хайвер, след това разходка по брега на пристанището и официално предложение за женитба. — Джулиана разкаяно прехапа устна и се изправи на крака. — Съжалявам, Травис. Но няма защо да се тревожиш. Всичко това можеш да направиш довечера или утре вечер. Онзи ресторант, където вечеряхме снощи — „Трежър Хаус“ — е чудесно място за предложения за женитба. Можем пак да отидем там довечера.

— Откъде знаеш, че е толкова чудесно място за предложения? За Бога, какво говоря? Забрави. — Сивите очи на Травис ядовито и раздразнено проблеснаха. — По дяволите, Джулиана, нямам намерение да ти правя предложение за женитба.

Настъпи кратко вълнуващо мълчание, докато Джулиана осмисляше информацията. За момент беше убедена, че не е разбрала правилно.

— Моля?

— Чу ме — каза той, почесвайки се по тила с жест на раздразнение и обърканост.

— Но аз мислех… Просто допуснах…

На Джулиана не й стигаха думи, потресаващо, необичайно събитие. Тя леко, неопределено, безпомощно махна с ръка — тази с гъбата.

— Мислех, че миналата нощ…

Травис кисело изви уста.

— Мислиш, че само защото се срещахме през последните две седмици и спахме заедно, автоматично следва, че аз съм имал намерение да се оженя за теб? Хайде, Джулиана, не си толкова наивна. Всъщност можеш да бъдеш достатъчно мъдра, когато решиш. Ти си хитра, делова жена. Знаеш как да се грижиш за себе си. Освен това сама каза, на тридесет и две години си и вече си целувала някоя и друга жаба. Затова не ме гледай с поглед на ранена кошута.

Обвинението я ужили. Джулиана мигновено присви очи, а вените й бавно се изпълваха с гняв.

— Искам да знаеш, Травис Сойер, че през цялото време намеренията ми бяха почтени. В момента, в който те срещнах, знаех, че ще се омъжа за теб.

— Така ли? Ами в такъв случай може би трябваше да ме предупредиш. Тогава щяхме да избегнем цялата тази глупава, притеснителна сцена. Защото за момента нямам намерение да се женя за когото и да било.

— Разбирам. — Тя гордо се изправи. — Значи просто си ме използвал?

— Не, не съм те използвал и много добре го знаеш. Ние сме двама възрастни, които се привличат физически. Имаме общи професионални интереси, и двамата не сме женени, работим заедно, защото ти ме нае като консултант. Напълно естествено беше да започнем роман. И ето докъде докарахме нещата. Заплетохме сме в роман, нищо повече.

— Още не си готов да се ангажираш, така ли? — предизвика го тя.

— Винаги ли така удряш по главата партньорите си на другата сутрин?

— Вече говорихме, не е имало чак толкова такива сутрини и нощи и, разбира се, че обикновено не ги удрям по главата. Но пък и не са много тези, за които съм искала да се омъжвам.

— Колко от тях са си дали труд да ти предложат да се омъжиш за тях? — попита Травис саркастично.

— Много мъже са ми правили предложение за женитба. Всъщност винаги ми предлагат. Обикновено в „Трежър Хаус“. Затова знам, че там обстановката е идеална.

— След като си имала толкова много възможности, защо не си приела предложението на някой жалък нещастник?

Джулиана се вбеси.

— Защото никой от тях не беше идеалният мъж. Отблъснах всички. С изключение на един, но така или иначе от това нищо не излезе.

— Значи аз съм щастливецът, когото намираш за подходящ, а? Какво се случи с другата жертва?

Джулиана усети как напират горещи сълзи. Тя усилено започна да мига, за да ги потисне.

— Няма защо да си толкова груб. Не беше жертва, а чудесна, очарователна личност. Мил човек. Истински красавец. Красиви лешникови очи и тъмноруса коса. Красив, златен бог. И много по-висок от теб.

— Не ме е грижа как е изглеждал. Искам да знам как се е измъкнал.

— Защо? За да можеш и ти да се измъкнеш по същия начин? Е, добре, ще ти кажа как се измъкна от хватката ми. Подви опашка и избяга. Направо в прегръдките на друга. Друга, която ми е много близка. Дребна, руса и с добър нрав. Жена, която никога не е спорила с него. Жена, която никога не е поставяла под въпрос неговата преценка. Жена, която никога не го е поставяла в затруднено положение като мен. Ето това е. Доволен ли си?

— По дяволите, Джулиана. Не искам да събуждам стари спомени. — Травис отново се почеса по тила. — Просто исках да го направя на въпрос.

— Считай, че си го направил. Продължавай, последвай примера на годеника ми преди години. Бягай, ако си толкова страхлив. Мислех, че си мъж, който не може да бъде стреснат от жена като мен. Мислех те са по-смел.

— Никога няма да бягам — отвърна Травис хапливо. — Но и нямам намерение да те оставя да ме притискаш да се женя. Достатъчно ли ясно се изразявам?

Джулиана покри очите си с ръце и тъжно кимна.

— Достатъчно. Очевидно, станала е ужасна грешка. Предполагам, че неправилно съм изтълкувала всички сигнали. — Тя преглътна досадните сълзи. — Извинявай.

Суровото лице на Травис омекна. Приближи се към нея и вдигна ръка, за да я погали по бузата.

— Ей, няма нужда толкова да се вълнуваш. Познавам те достатъчно дълго и съм разбрал, че си импулсивна.

— Братовчедка ми Ели казва, че съм спонтанна.

Травис се усмихна и с грубия ръб на палеца си очерта линия по челюстта й.

— Така е.

— Толкова е объркващо.

— Забрави — великодушно заяви Травис. — Миналата нощ беше прекрасно. Разбирам, защото си си въобразила повече, отколкото…

— Повече, отколкото си имал намерение?

— Да кажем повече, отколкото всеки от нас е имал намерение.

— Говори за себе си. — Тя се обърна, отдръпна се от обсега на ръката му. — Става късно. По-добре се обличай. Сигурна съм, че имаш много работа днес.

— Нищо, което да не може да почака до понеделник. — Травис се втренчи в нея. — Какво ще кажеш да прекараме остатъка от неделния ден на плажа?

— Не, благодаря.

Тя се наведе и за последен път прокара гъбата по килима. След това взе празната червена чаша.

— Имам хиляди неща да върша днес — добави тя мрачно. — Знаеш го. Мисля, че първо ще измия косата си, след това ще отида в пералнята. Тези чаршафи определено имат нужда да бъдат изпрани.

Травис не помръдна.

— Ще се цупиш ли?

— Никога не се цупя — увери го тя тържествено.

— Тогава защо са тези извинения? Снощи и двамата крояхме планове да прекараме деня заедно.

— Всичко се промени. Сигурна съм, че го разбираш.

Тя влезе в облицованата с бели плочки баня и прибра препаратите за почистване на килими в шкафа.

— Искам да побързаш и да се облечеш, Травис. Смущавам се, като те гледам да ходиш напред-назад из спалнята ми, облечен само с един пешкир.

— Мога да сваля пешкира.

Тя го стрелна с поглед през отворената врата.

— Да не би да намекваш отново да си легнем?

— Защо не? И двамата се съгласихме, че нощта беше прекрасна.

— Не мога да повярвам. — Тя се подпря с една ръка в рамката на вратата. — Травис, сигурно не очакваш пак да скоча в леглото с теб, след като вече знам, че намеренията ти не са почтени?

— Ще престанеш ли да говориш като героиня от деветнадесети век, която мисли, че е компрометирана?

— Изглежда, не разбираш? — каза Джулиана, която губеше търпение. — Гоня те. Сега. Обличай се и напускай жилището ми. Всеки от време на време прави грешки, но на свине два пъти бисери не хвърлям. И нямам никакво намерение да си пилея ценното време с толкова объркан и заядлив мъж като теб.

— Може би това е любезен начин да ми кажеш, че съм глупав?

— Точно така. Аз съм жената за теб, Травис Сойер. Създадена съм за теб. И ти за мен. Ако си толкова глупав, да не го разбереш, няма никакъв смисъл да продължаваме тази връзка. Тръгвай си.

Очите му бяха тесни процепи, когато дръпна панталоните си от закачалката.

— Означава ли това, че ще развалиш договора си със „Сойер Мениджмънт Систъмз“?

Джулиана се стресна. Ако наистина го уволнеше, вече никога нямаше да го види. Ужасно, само като си го помислеше.

— Не, не означава. Ес Ем Ес е най-добрата фирма за бизнес консултации в тази част на Калифорния и бъдещето на „Каризма Еспресо“ е много важно, за да го жертвам, като се освободя от теб. За съжаление.

— Така ли?

Травис нахлузи панталоните и посегна към бялата си риза.

— Приятно ми е да чуя, че все още ме ценят за някои неща. Но не се ли страхуваш, че има опасност да смесиш работата с удоволствията? Не се ли оказахме точно в това положение?

Джулиана вдигна брадичка.

— Не, ни най-малко не се опасявам за това. Напълно съм способна да отделя работата си от твоите удоволствия.

— Така ли? Е, ще видим колко си способна.

Свърши да закопчава ризата си и посегна към обувките.

— Заплашваш ли ме, Травис?

— Не смея и да си помисля такова нещо.

Завърза връзките на обувките си с къси, нервни движения на пръстите, а вратовръзката напъха в джоба си.

— Но и двамата знаем, че ти си емоционалният елемент в това уравнение. И ти ме искаш. По дяволите, тази сутрин се събуди, убедена, че си влюбена в мен.

— Никога не съм го казвала.

— Каза го — хладно я апострофира Травис. — Миналата нощ, когато лежеше под мен, вкопчена в мен, сякаш бях единственият мъж, останал на земята. Чух всяка дума.

Джулиана усети как цялата пламва от унижение. Предизвикателно вдигна брадичка.

— Добре, казала съм го. Не отричам. Нямаше да искам да се омъжвам за теб, ако не бях влюбена в теб. Но тази сутрин ти ме върна към действителността. Вероятно любовта не е нещо по-лошо от грип. Ще се възстановя, както се възстанових преди три години, когато годежът ми беше развален. А сега, хайде, тръгвай си, преди да съм излязла от кожата си. Ставаш много досаден.

Травис се запъти към вратата.

— Ще съжаляваш, че така ме изритваш.

— Ха. Никакъв шанс. Животът е много кратък за глупави съжаления. Както казах, ще се възстановя. Но те предупреждавам, някога ще погледнеш назад към всичко това и ще решиш, че си глупак.

— Така ли?

Намираше се вече във всекидневната й в тюркоазен и оранжево-розов цвят с ръка на дръжката на вратата.

Джулиана избърза по коридора към него. Всъщност вече е излязъл, с ужас си помисли тя, всъщност си е отишъл.

— Да, така е. Аз съм идеалната жена за теб и някой ден ще го разбереш.

Той се завъртя, за да се изправи срещу нея, зад гърба му вратата беше отворена.

— Вече съм разбрал, че в леглото двамата заедно се чувстваме много добре. Какво друго искаш от мен?

Тя рязко се спря на няколко крачки от него, задъхана.

— Искам да разбереш, че ме обичаш. И след това да ми направиш предложение за женитба.

— Не искаш ли твърде много?

— Никога нищо не правя наполовина. Би трябвало вече достатъчно добре да ме познаваш, за да го разбираш. Но — спря се, за да набере смелост, — може би, трябва да взема под внимание факта, че си мъж и следователно не познаваш достатъчно добре нуждите и емоциите си.

— Господи! Благодаря за задълбочения психологически анализ и разбирането, мила госпожо.

— Виж какво ще ти кажа, Травис. Давам ти един месец. Един месец и толкова. Ако не се вразумиш, повече никакви шансове няма да ти дам.

— Един месец? Учудваш ме, Джулиана. Би трябвало вече достатъчно добре да ме познаваш, за да си разбрала, че не се подчинявам на ултиматуми.

— Не го приемай като ултиматум — настоя тя. — Приеми го като време, през което спокойно да прецениш избора си.

Той учудено поклати глава.

— Май никога не се предаваш?

— Хората, които се предават, никога не получават това, което искат.

Травис мина през вратата.

— Нямам нужда от време. Вече знам какво искам. Винаги съм знаел.

— И точно какво искаше от мен? — попита тя. Пристъпи напред и застана на вратата. — Една нощ в леглото?

— Не. Не беше важно да те вкарам в леглото. Ако щеш вярвай, но това дори не беше част от първоначалния ми план. Просто глазура на кекса, мисля, че така би могла да го наречеш.

Той пристъпи навън в ярката, слънчева утрин. Джулиана застана на тухлените стъпала на къщата в испански стил, измазана с бяла декоративна гипсова мазилка и облицована с червени плочки. С тревога проследи мъжа, когото обичаше, докато влизаше в кафявия, тригодишен, безобразен буик.

Възможно ли е да е такава глупачка, та да загуби ума си по мъж, който кара толкова жалка кола и носи толкова старомодни вратовръзки, зачуди се тя.