Джейн Ан Кренц
Дар от злато (16)

Глава XVI

Океанът изглеждаше изключително красив и спокоен от прозорците на сивата къща. Верити стоеше до едно от изпъкналите стъкла на спалнята си — същата, в която бе спала и предишния път, — и се любуваше на прекрасния изглед. Оттук можеше да се види и полуразрушената ограда, която опасваше ръба на острите скали. „Ще трябва да напомня на Кейтлин да я поправи, може отново да стане някой нещастен случай.“ Чудеше се какво ли прави Джонас в съседната стая и се усмихна, когато си спомни раздразнената му физиономия, след като получиха различни спални. Бе приел това едва ли не като обида.

Верити все още не можеше напълно да свикне с променената ситуация. В ресторанта Джонас бе неин подчинен и мияч на чинии, а под покрива на дома й — неин любовник. Чувствата и емоциите, които изпитваше, бяха напълно объркани. Това, че живееше при нея, от една страна беше чудесно, но ако един прекрасен ден решеше да си тръгне, животът й щеше да се превърне в кошмар. „Джонас може да има талант да общува с миналото, но със сигурност не се интересува от собственото си бъдеще.“ Засега той с нищо не показваше, че смята да си ходи, а това само подхранваше надеждите й, че връзката им действително означава нещо за него. „Какво ли ще стане, ако случайно открие и друга жена, която му действа по същия начин, по който и аз?“

Тихо почукване я накара стреснато да се обърне.

— О, здравей, Тави. Не съм те усетила, кога си влязла, бях се загледала навън. Прекрасен изглед, нали?

Тави я гледаше загрижено с големите си сериозни очи.

— Има нещо, което искам да ви кажа, мис Еймс. Ще ме изслушате ли?

— Разбира се, седни, където ти е удобно.

— Мис Еймс, тук предстои да се случи нещо ужасно и аз не знам как да го предотвратя. Мислих твърде много и установих, че само вие можете да ми помогнете. „Вие сте ключът“, както казва Кейтлин, затова и исках да говоря с вас.

— Не разбирам за какво говориш, Тави. Какво ще се случи? Да не би да е свързано с решението на Кейтлин да продаде „Кръвожадност“?

— Да, точно това е. Тя не трябва да продава тази картина. Това ще сложи край на всичко и може дори да я убие.

— Господи, какво говориш?! Аз също се страхувах, че може да се случи нещо такова. Още онази сутрин, когато ми съобщи плановете си, се замислих, защо ли спира да рисува след този търг. Нима това значи, че ще се самоубие?

— Не знам какво е решила да прави след наддаването, не иска да говори за това. Вие трябва да спрете цялата тази лудост, моля ви!

— Но, Тави, как бих могла? Никой не би могъл да я спре да продаде „Кръвожадност“. Тази вечер тук ще дойдат толкова много хора, ще стане скандал.

— Ако вие двамата веднага си тръгнете, тя няма да проведе наддаването.

— Да си тръгнем?! Но с какво ще помогне това.

— Така ще провалите всичките й безумни планове.

— Тави, не говориш сериозно, нали? Дори и аз да не съм тук, тя ще проведе наддаването. Ако остана, ще се опитам да говоря с нея, да я убедя, че това няма да е последната й картина. Затова не е необходимо да ме молиш да си отида. Моето присъствие може да й помогне. Да не би да те дразни фактът, че с Кейтлин станахме приятелки?

— Глупости, мис Еймс. Не можете ли да го разберете? Всичко, което се случва тук, е само заради вас. Защо мислите, че сте поканени тук? Мислите ли, че при нормални обстоятелства Кейтлин щеше да се държи толкова приятелски с вас. Тя няма приятели и никога не е имала нужда от тях. Поговорете с вашия приятел, сигурна съм, че той е усетил нещо и ще ме разбере. Моля ви, все още не е късно да си тръгнете.

— Но, Тави, не разбирам нищо. Защо съм нужна на Кейтлин, щом твърдиш, че не съм нейна приятелка?

Преди Тави да успее да отговори, вратата се отвори и Джонас застана на прага. Тя се обърна бързо, мина покрай него с наведена глава и изчезна по коридора.

— Какво, по дяволите, става тук?

— И аз не знам, Джонас. Тави дойде сама и се държа много странно. Беше напрегната и уплашена от нещо. Единственото, което можах да разбера, е, че се безпокои за Кейтлин, след като продаде „Кръвожадност“.

— И какво от това? Защо всички толкова сте се загрижили за една ексцентрична, надута художничка, която е решила да влезе в историята. Искам да ти кажа нещо, скъпа. Евинджър не е нито глупава, нито толкова невинна и безпомощна, колкото ти изглежда. Чувствам, че е замислила нещо и съжалявам само, че ти не искаш да ме разбереш.

— А, така ли? И какво според теб е решила?

— Кой знае? Сигурно е нещо, което така ще вдигне цената на „Кръвожадност“, че след това цял живот ще може да кара на кокаин.

— Джонас! Това са абсолютни глупости и не искам да ги повтаряш никога повече. Кейтлин не е наркоманка и ти знаеш това много добре.

— Откъде си толкова уверена? Тази жена не ми харесва, нещо крие от нас. Виж само как ни раздели в различни спални.

— А какво очакваш да направи? Ние сме нейни гости и не сме женени. Напълно нормално е, както и преди, да ни даде различни стаи.

— Последният път беше съвсем различно. Нали сега всичко е официално между нас — любовници сме и живеем дори заедно. Трябваше да й го кажеш.

— Но ние живеем заедно едва от няколко дни. Това едва ли значи, че връзката ни е сериозна. Не ставай смешен, Джонас. Какво очакваше да й кажа: „Кейтлин, отношенията ни с Джонас се промениха, премести ни в обща спалня.“ Щеше да ми е много неудобно, след като вече е разпределила всички други стаи.

— Неприятно ти е да й кажеш, че сме любовници, нали?

— Знаеш, че не е това причината. Свързано е с известни норми на учтивост. Не можеш да нарушаваш плановете на домакина, относно това кой къде ще спи.

— Не заключвай вратата си тази нощ.

— Това пък защо?

— След като балът свърши, ще дойда да спя при теб, както стана и миналия път.

— Не ми напомняй за тогава. Нахълта в спалнята с меч в ръка. Помислих си, че си полудял и се готвиш да ме убиеш.

— Имаш богато въображение.

— Ха, от кого го чувам! Какво си се загледал в това легло, толкова ли ти харесва?

— Не знам, нещо в него ме тревожи.

— Ето как откривам кой от двама ни има по-богато въображение. Какво имаш предвид?

— Изпитвам същото чувство, което изпитах в кабинета на Кинкейд. Никога преди не съм улавял вибрации от съвременни предмети, не и преди да те срещна. Но изглежда, че нещата се променят. Преди беше камата, а сега това легло.

— Но какви ги говориш? Как е възможно да усещаш нещо от едно легло. Нали твърдеше, че си чувствителен само към оръжия?

— Или от нещо, свързано по някакъв начин с насилие.

— Но това е легло?

— Сега ще видим какво ще се случи.

— Чакай, Джонас! Недей да избързваш, може би изобщо не трябва да го…

Беше твърде късно. Ръката му се бе обвила около една от металните колони, поддържащи леглото.

Около Верити се образуваха познатите очертания на психометричния тунел.

— Джонас?

— Да, скъпа, тук съм — той я прегърна през рамото. — Виж това.

Зад тях се бе появило замъглено изображение на същото легло. Но за неин ужас чаршафите му бяха опръскани с кръв. В постелята лежеше млада жена, чието лице, коса и дълги крака също бяха окървавени. Изглежда, че беше мъртва или в безсъзнание, защото не се помръдваше, а главата й бе неестествено извита назад.

Верити бе парализирана от тази гледка. Осъзнаваше, че това е сцена на брутално изнасилване. Червеникавите пипала на миналите емоции се протягаха към Джонас, но почувствали присъствието й, покорно лягаха в краката й. После може би усетили, че тя е по-слаба и уязвима от друг път, едно от тях се насочи и към нея и докосна коляното й. Верити всеки момент щеше да повърне от отвращение.

— Джонас, моля те, помогни ми. Моля те!

За първи път, откакто двамата влизаха в коридора, тя имаше нужда от помощта му. Досега винаги той бе тичал след нея. Почувства силната му прегръдка около раменете си.

— Успокой се, Верити. Аз съм тук и всичко е наред. Знаеш ли, искам да хвана няколко от тези неща. Чувствам се по-силен от тях и емоциите, които носят, не могат да ме превземат. Ще стане интересен експеримент.

Верити замръзна от ужас.

— Не! Забранявам ти да правиш това. Изведи ме оттук, веднага!

Секунда по-късно видението изчезна и те отново се намираха в спалнята. Краката й трепереха силно и Верити се отпусна на леглото, но си спомни какво се беше случило на него и подскочи като ужилена.

— Ох, Господи! Джонас, това беше ужасно!

Джонас се приближи и започна леко да масажира слепоочията й.

— Предполагам, че ти се отрази така, защото жертвата беше жена. Аз се чувствах значително по-добре.

— Не е само това, имах чувството, че я познавам.

— Че я познаваш?! Откъде ти хрумна това? Аз още не съм срещал някого, който да ми се стори познат.

— Недей забравя, че ти от съвсем скоро долавяш вибрации от съвременни предмети.

— Е, добре, както и да е. Не ме дръж повече в напрежение, коя беше тя?

— Не съм сигурна. Нещо ми се стори прекалено познато в нея… Хм, мисля, че съм я срещала, но все пак това се е случило преди години.

— Скъпа, но това просто е невъзможно. Може би тя само прилича по външен вид на някоя от сегашните ти познати.

— Знам много добре какво съм видяла. По дяволите, това е отвратително, не си представям как ще спя тук довечера.

— Нямаш проблеми. Вместо аз да идвам при теб, ти ще дойдеш при мен. Обичам разнообразието. Хайде, сега вземи си якето и ще се разходим долу по плажа. Ще се почувстваш много по-добре.

Беше му благодарна, че знае как да постъпи, и затова се подчини безмълвно. Облече се и тръгна след него по пътеката към плажа. „По дяволите, какво ще кажат гостите и Кейтлин, ако тази вечер спя при него. Не мога дори да седна на това ужасно легло.“

— Джонас?

— Да?

— Спомняш ли си какво каза Кейтлин за предишната слава на къщата. Местните хора твърдели, че била място за диви оргии…

— Да, спомням си. Но всеки има различна представа за оргия. Може да са чули някой по-страстен писък и да са съчинили тази история.

— Но сега, след като видяхме това… Как смяташ, може ли Сендкуист да…

— И аз си мислех за същото.

 

Споменът за видението и разговорът й с Тави продължиха да тревожат Верити и след разходката. Кейтлин очевидно забелязваше нейното безпокойство.

Обядът им беше сервиран в кухнята от мълчаливата Тави. Всички други помещения, включително и столовата, бяха заети от художници и дизайнери, които довършваха работата си в преоформянето на къщата в ренесансов вътрешен двор. Кейтлин започна да излага плановете си за тази вечер и за утре сутринта, когато се готвеше да продаде последната си картина. Верити внимателно я изучаваше, докато обядваха. Очите й блестяха силно, движенията й бяха резки и нервни. От нея се излъчваше прекалено много нетърпение и очакване. За първи път Верити сериозно се замисли върху думите на Джонас, че тя е наркоманка.

Разряза един домат в чинията си и червеният сок й напомни за ужасното видение преди няколко часа. Почувства се като вампир, който се готви да изпие кръвта на жертвата си.

— Всички гости ще дойдат след седем часа тази вечер. Разпоредила съм се никой да не бъде допускан в залата без ренесансов костюм. Изключение ще има само за тези, които ще наддават за „Кръвожадност“. Те са само шестима и са получили разрешение да дойдат по-рано, ако разбира се желаят да ми гостуват. Едно от хубавите неща на тази грозна къща е, че има предостатъчно спални. Сендкуист сигурно е водил активен социален живот.

— Ще се радвам, ако мога да помогна на Тави да приготви масата за тази вечер.

— Много мило от твоя страна, Верити, но тя ще се справи. Скоро ще дойде и още кухненски персонал, който съм наела. В седем часа искам да си облечена в твоя костюм и да си при мен в залата. Успя ли да подбереш нещо подходящо?

— Джонас ми помогна да избера роклята си. Все пак той е експерт в тази област.

Кейтлин се обърна към Джонас, който както винаги не изглеждаше заинтересуван от разговора им и бе изцяло зает със супата си.

— Разбира се, неговите съвети са безценни. Но въпреки изящните си копринени и сатенени рокли, жените са имали прекалено малка свобода по времето на Ренесанса. Разчитали са единствено на това, да се омъжат за властен, заможен мъж или да отидат в манастир. Ако не са се ползвали с покровителството на някоя известна фамилия, всеки е можел да ги унижава. Не твърде добра епоха за нас, жените. Но замислиш ли се сериозно, коя ли епоха е добра за нас. Винаги сме били потенциални жертви, а мъжете потенциална опасност. Някои представители на мъжкия пол може да са изключително вежливи и внимателни, но рано или късно те откриват начин да те използват.

Неприятната мисъл, че Джонас може само да използва тяхната връзка за овладяването на своя талант, проблесна за момент в съзнанието на Верити. Вдигна очи, за да срещне гневния му златист поглед. И двамата не бяха телепати, но и нямаше нужда от това. Вече се разбираха достатъчно добре и без думи.

— Кейтлин, аз имам предчувствие, че не само мъжете ни използват, но и ние използваме тях.

— Но има съществена разлика. Защото ако някоя жена използва един мъж, тя рядко прибягва до насилие.

Изведнъж Верити изпита необяснимо, силно желание да види какво е нарисувано на „Кръвожадност“. Чувстваше, че нещо страшно предстои да се случи в голямата сива къща и любопитството й вземаше връх. „С какво ли Кейтлин се готви да увеличи цената на тази картина?“

— Ако нямате нищо против, аз ще отида да си подремна, искам да съм отпочинала за тази вечер.

— Разбира се, скъпа, аз ще направа същото. Джонас, ще можеш ли да се забавляваш сам за няколко часа? Ако искаш, може да разгледаш библиотеката ми.

Джонас впи очи във Верити и двамата отново се разбраха. Въпросът му беше: „Как, по дяволите, мислиш да спиш на онова проклето легло?“

— Първо ще ползвам телефона ти, а след това отново ще се поразходя по плажа. Ще се видим по-късно.

Верити изчака Тави да прибере празните чинии и да се оттегли в кухнята, а след това и Евинджър да се качи в спалнята си. После, вземайки стъпалата по две наведнъж, се озова на последния етаж, където беше ателието на Кейтлин. Вратата се оказа незаключена. Бързо се шмугна вътре и я затвори зад себе си.

Пулсът й биеше лудо, защото знаеше, че върши нещо нередно. Няколко минути изучава обстановката — разхвърляни четки, празни туби от боя, опънати платна. Нерешително тръгна към статива с покритата картина.

Стисна устни и дръпна настрани белия плат. Картината леко я шокира, първо с кошмарната си смесица от наситени, мрачни цветове, а после и със сюжета си. Представляваше абстрактно изображение на това, което двамата с Джонас бяха видели тази сутрин в психометричния тунел. Имаше само една ужасяваща разлика. Беше нарисуван и мъжът, който бе извършил изнасилването. Тялото му бе приведено над жертвата, а в ръката му имаше рапира. Верити залитна от изненада и се задържа за статива. Въпреки че косата и чертите на лицето на жената бяха различни, кървящата рана на бузата й беше твърде позната. Това беше младата Кейтлин Евинджър, а мъжът над нея, приличащ на демон, бе Деймън Маркъс Кинкейд.

— Значи ти разкри моята малка тайна? — рече тихо Кейтлин зад гърба й. — Не е красиво, нали? Доброто изкуство рядко вече съдържа само красота.

Верити се почувства много неудобно и побърза да покрие платното. Около минута търсеше подходящите думи.

— Ужасно е! Това си ти на онова ужасно легло, нали?

— Да, аз съм.

— О, Кейтлин, аз… ужасно съжалявам…

— Недей да ме съжаляваш, Верити. Аз ще си отмъстя за това и тогава всичко ще свърши.

— Да си отмъстиш на Кинкейд? Нали той е мъжът на картината.

Беше ред на Кейтлин да прехапе устни от изненада.

— Какво?! Нима познаваш Деймън Кинкейд?!

— Да, той колекционира антични оръжия и е известен бизнесмен. С Джонас имаха някаква работа заедно само преди няколко дни.

— Каква работа?

— Ще ти кажа, макар че не съм сигурна, че трябва да го правя. Джонас посредничеше при продажбата на комплект английски пистолети от XVII век. Отидохме в офиса на Кинкейд, но той не ги хареса и след това ги продадохме на друг колекционер.

— Невероятно, не мога да повярвам. Изглежда, че наистина светът е малък, щом двамата се познават.

Верити поклати глава.

— Джонас го познава толкова, колкото и аз самата. Бяхме в неговия офис само няколко минути. Кинкейд попадна в списъка на потенциални купувачи съвсем случайно. Не са толкова много известните колекционери на антики в Сан Франциско.

— Господи, разчитам това да е наистина само случайно съвпадение, защото иначе плановете ми са провалени.

— Кейтлин, за какво говориш? Искам да разбера какво предстои да се случи тази вечер. Сутринта Тави ме предупреди, че и ние с Джонас сме замесени. Каза, че ако веднага си тръгнем, ще е най-добре. Изобщо не разбрах какво искаше да ми каже.

— Тави все още мисли, че може да ме спре, но няма да успее. Дори и Кинкейд да подозира, че му се готви нещо, вече е влязъл в капана. Прекалено е самоуверен и мисли, че може да се справи с всяка ситуация, но аз съм му приготвила специална изненада.

— Разкажи ми нещо повече?

— Нали видя добре картината?

— Кинкейд те е изнасилил? Разрязал е бузата ти с рапирата?

— Да, изнасилиха ме двамата със Сендкуист. Завързаха ме за леглото и са правили, каквото им хрумне, с мен. Преди да припадна си помислих, че от тази къща жива няма да изляза.

— Боже Господи, това е ужасно!

— Когато се свестих, бях захвърлена в една мотелска стая на няколко мили оттук. Вероятно са се уплашили, че може да направя нещо ужасно, като например да взема да умра. Станах, погледнах се в огледалото и установих, че вече не съм красива. Оттогава мечтая да си отмъстя — ден и нощ мисля само за отмъщение. Сендкуист ме измами, като сам падна от скалите, но с Кинкейд надявам се няма да се случи така. Той ще си получи заслуженото. Бях влюбена в него. Покани ме в тази ужасна къща, натъпка Сендкуист с наркотици и го насърчи да ме изнасили. Утре той ще умре.

— Но как ще успееш, Кейтлин?

Усмивката й беше ужасяваща.

— Познавам твърде добре Кинкейд. Знам, че още сега е завладян от желанието да притежава „Кръвожадност“. Свикнал е винаги да получава това, което иска. Но този път ще бъде разочарован. Аз не само че ще продам картината на друг колекционер, но и ще го унижа пред всички, когато разкрия платното. Гостите веднага ще го разпознаят. Целият свят ще узнае, че той е изнасилил Кейтлин Евинджър и това е запечатано на последната й картина.

— Но каква е нашата роля с Джонас?

— В началото не мислех да поканвам Куоръл. Исках да присъстваш само ти, защото си най-добрата ми приятелка. Но после размислих и реших, че няма да е лошо, ако Куоръл е сред хората, които наддават за картината. Кинкейд може да бъде потенциално опасен, просто обича да причинява болка на другите хора. Това е нещо като мания при него, която е преплетена със сексуалното му желание. Не знам как се е контролирал, за да постигне толкова успехи в бизнеса.

— Нима очакваш Джонас да ни бъде като бодигард?!

— Не, разбира се. Присъствието му ми действа по-скоро успокояващо.

— Мислиш ли, че Кинкейд ще полудее, когато разкриеш картината?

— Това си е негов проблем. Според мен, трудно ще покаже, че е загубил самоконтрол пред толкова много хора.

— Кажи ми нещо честно, Кейтлин. Възнамеряваш ли да се самоубиеш, след като си отмъстиш?

— Не мисля никога за после. Все пак имах по-добра причина да го направя, след като ме изнасилиха, но се справих. Едва ли ще го сторя и след като вече съм си отмъстила.

— На колко години си била тогава?

— На двадесет и три. Млада, наивна, затворена, красива и неопитна жена. Бях прекалено развълнувана, когато срещнах Деймън Кинкейд. Мислех си, че е идеалният мъж, а не знаех, че се влюбвам в чудовище. Когато ме покани да прекарам уикенда с него, бях на върха на щастието. Надявах се, че ще ми предложи да се оженим. Господи, каква глупачка съм била!

— Сигурна ли си, че знаеш какво правиш, Кейтлин? Кинкейд изглежда доста опасен човек.

— Всичко съм планувала до най-малкия детайл.

— Но той ще те разпознае. Още щом влезе в къщата, ще разбере, че това си ти.

— Не, няма да може. Подложих се на няколко пластични операции, за да запазя поне малко от красотата си. Променена е формата на очите, носа ми, да прибавим и ефекта от остаряването. Съмнявам се, че ще ме разпознае. Можех да премахна този ужасен белег на бузата си, но го оставих. Всеки път, когато се погледна в огледалото, си спомням, че трябва да си отмъстя.

— Но това е лудост.

— Сега, когато научи цялата истина, ще си тръгнеш ли, Верити? Или ще останеш тук, за да бъдеш единствената ми приятелка.

— Ще остана, но искам да разкажа всичко и на Джонас. Той също е длъжен да знае.

— Направи онова, което смяташ за правилно. Благодаря ти, скъпа, никога няма да забравя това.

Кейтлин се обърна и се загледа към океана.

— Съмнявам се, че някой от нас ще е способен да го забрави.

Верити излезе, затвори вратата и едва не се сблъска с Джонас, който се бе долепил до стената. Той бързо сложи ръка на устните й и я поведе към своята стая.

— Какво, по дяволите, става тук, Верити?

— Всичко ли чу?

— Чух достатъчно. Постоянно говореше за някакво отмъщение на Кинкейд.

— Кейтлин е била жената, която видяхме в тунела тази сутрин. Каза ми, че Сендкуист и Кинкейд са я изнасилили. Единият е мъртъв, но Кинкейд ще плати за вината си. Кейтлин първо ще продаде картината на някой друг, а след това всички ще разберат, че Кинкейд е престъпник. Не е лошо като идея, нали? Малко странно, но ми харесва.

— По дяволите, тази шибана кучка те е използвала! Знаех това още от самото начало. Не можех само да си обясня защо, докато не чух тази история.

— Тя има нужда от нас само като приятели, Джонас. Не можеш ли да разбереш това.

— Не мога да го разбера, а и не искам да го правя.

— Така ли смяташ?

— Точно така. Между другото, току-що говорих с Емерсън и има много по-важни неща, за които се тревожа, за разлика от теб.

— Говорил си с татко? Но защо?

— Исках да разбера нещо повече за човека, който ни нападна. Мислиш ли напоследък за нещо друго, освен за лудата Кейтлин?

— Не я наричай така.

— Защо не? Тя е ненормална.

— В това, да търсиш отмъщение, след като си била изнасилена, няма нищо ненормално. По дяволите, вече ми е писнало да споря с теб. Кажи ми какво прави татко?

— Най-важната новина е, че не е изпращан никой, за да го сплашва.

— Искаш да кажеш, че човекът…

— Не е бил изпратен от Реджиналд Ярингтън.

— Но тогава е бил просто крадец, търсещ подслон.

— „Просто крадец“? С деветмилиметров „Магнум“ и камуфлажна униформа. Нещата не са толкова прости, Верити. Има нещо гнило в тази работа. Помолих полицията на Сикуънс Спрингс да направи едно кратко проучване за самоличността на Кейтлин Евинджър.

— На Кейтлин?!

— Да. Искам да знам каква е била, преди да стане толкова известна художничка. Имам странното предчувствие, че изобщо не е съществувала.

— Но катастрофата е променила всичко в нея. Може да е сменила името си, а пластичните хирурзи са променили външността й. Все пак, твърде много се е страхувала от Кинкейд.

— Но това изисква добри пари, Верити. Не знаем нищо за нея преди катастрофата. Що за човек е била, преди да стане известна. Твърде странно е също, че щом се запознахме с Евинджър, на сцената се появи и Кинкейд. Точно сега Кейтлин решава, че трябва да продаде последната си картина, и държи и ние да присъстваме на наддаването. Какво ще кажеш, не стават ли твърде много съвпадения?

— И какво предлагаш да правим?

— Веднага да си тръгнем. Още сега!

— Знаеш много добре, че не мога да постъпя така, Джонас. Вече прекалено много сме замесени във всичко това и заедно трябва да останем тук тази вечер.

— Заедно?

Думата остана да виси във въздуха. Верити се отпусна объркана на леглото.

— Изглежда, че прекалено много съм разчитала на нашата връзка. Хайде, какво чакаш. Вземи колата и тръгвай, а аз ще се прибера, когато свърши наддаването.

Джонас ядосано изохка, хвана ръката й и я накара отново да се изправи.

— Какви са тези глупости? Знаеш, че съм тук единствено, защото не искам да оставаш сама.

Ръцете й се обвиха около врата му.

— Благодаря ти, Джонас. Много съм ти задължена и ще ти се отблагодаря някой ден.

— Повтори го отново, за да се убедя, че не сънувам.