Джейн Ан Кренц
Дар от злато (6)

Глава VI

„По дяволите! Как мога да бъда толкова глупав и лекомислен!“ Твърде късно Джонас осъзнаваше, че е допуснал фатална грешка. Беше напълно забравил за обецата и за рисковете, които съществуваха, ако Верити я откриеше. Не бе очаквал подобно бурно сексуално желание, след като бе излязъл от психическия тунел. Необходима му беше огромна воля, за да запази спокойствие и да я изпрати до бунгалото й. След като не бе могъл да се въздържи и страстта напълно го бе заслепила, всичките му добре обмислени действия се бяха провалили едно след друго. Като връх на всичко Верити се бе оказала девствена и без какъвто и да е сексуален опит.

Никога не бе изпитвал подобни чувства, когато докосваше старинни предмети. Вярно, един път яростта дотолкова го бе обсебила, че едва не бе убил човек, но този случай нямаше нищо общо с чисто сексуалното желание. Със сигурност това имаше връзка с откритието, че Верити, макар и несъзнателно, също може да влиза в психическия тунел.

Чувството, което изпита, след като се бяха любили, едва не го бе накарало да закрещи от възторг. Неописуемо сладостното облекчение от събираното през годините напрежение бе замаяло главата му.

„По дяволите тази обеца! Сега Верити чака обяснения.“

Все още не бе измислил начин как да й обясни. „Как мога да й кажа, че тя е ключът, контролиращ уменията ми?“

— Не мога да го повярвам, Джонас! Не е възможно! Как е попаднала тази обеца в теб?

Джонас бавно стана от леглото. Страхуваше се, че ако направи някое по-рязко движение, Верити ще изпадне в паника.

— Аз бях другият мъж онази нощ, когато старият Педро се опита да те изнасили. Ти не успя да видиш лицето ми, защото щом се появих, побягна. Честно казано, никога не съм виждал жена да бяга толкова бързо. Сякаш дяволите те бяха подгонили.

Верити го гледаше втрещена.

— Какво? Намерил си обецата ми и си ме последвал до Сикуънс Спрингс?

— Не беше лесно, отне ми два месеца.

— Но защо? Не мога да те разбера!

— Вярваш ли в любов от пръв поглед?

— Не. Не вярвам и в принца от приказките, ако това е следващият ти въпрос. Никой мъж няма да последва една жена, защото случайно е намерил обецата или обувката й. И между другото, едва ли си могъл добре да ме огледаш.

Джонас отново си припомни събитията от онази нощ в Мексико. Все още чуваше грубите дрезгави гласове на пияните мъже, когато в пивницата влезе червенокосата чужденка.

— Откъде си толкова сигурна? Видях рижата ти коса, когато застана на вратата и попита за баща си. Видях лицето и цвета на очите ти. Не мога да ги забравя, защото просто никога не бях виждал такъв оттенък на зеленото.

— А ти къде беше?

— Стоях отвън, облегнат на стената.

Нямаше смисъл да й обяснява, че я беше следил близо час преди това, след като се бяха разминали на улицата. Щеше само да задава още въпроси, за които той нямаше готови отговори.

— Джонас, нищо не мога да разбера. Във всичко това няма никаква логика. Нима се опитваш да ми кажеш, че след един поглед и една паднала обеца си пропътувал 2000 мили до Сикуънс Спрингс? И очакваш да ти повярвам?

— Проследих те, защото чувствах, че трябва да го направя. Исках да те видя отново. Все пак аз те спасих от Педро. Нима се учудваш, че искам да науча малко повече за теб. Проверих на другия ден в хотела, но вече си беше заминала.

— Когато се появи, помислих си, че ще ме изнасилиш.

— Е, сега знаеш, че това не е така, нали?

Верити се отдръпна от него и обви тялото си с чаршафа.

— Не съм много сигурна. Може би си просто по-нежен от Педро.

Джонас скочи като ужилен и я хвана за раменете.

— Това, което току-що каза, е сериозна обида. Знаеш много добре, че случилото се между нас няма нищо общо с изнасилването. Не си позволявай да ме обвиняваш. Когато тръгнах към банята, ти ме молеше да се върна по-бързо, за да правим отново любов.

Верити сведе очи.

— Прав си, съжалявам. Това не беше изнасилване, но не беше и любов. И така, защо си тук, Джонас? Защо си ме проследил? Защо започна работа при мен, а сега и ме вкара в леглото?

„Тя никога няма да ме разбере. Единственото, което мога да направя, е да повтарям едно и също“ — мина му през ума.

— О, Господи, Верити, това е истината. Повярвай ми исках да те видя отново. Ако беше останала още малко докато се справя с Педро, щяхме да се запознаем. Ти избяга и аз те проследих.

Верити се отдръпна още по-далеч от него.

— Джонас, не ме смятай за глупачка. Днес мъжете не вършат подобни неща.

— Но аз ги върша.

Беше неин ред да го притисне с логическите си заключения.

— Може ли това да има някаква връзка с баща ми? Тук си заради него, нали? Работиш за този мръсник, на когото той дължи пари. Господи, ако си ме използвал, за да стигнеш до него, кълна се, че ще ти прережа гърлото.

— Леле, какви заплахи! Не работя за никого, освен за теб. С баща ти се запознахме едва тази вечер. Това е истината, няма ли да ми повярваш. Единствената причина, за да дойда в Сикуънс Спрингс, е тази, че исках да те опозная по-добре. Можеш ли да ме обвиняваш за това? Спасих те в Мексико, а ти дори не ми благодари. Мъжката фантазия винаги заработва, след като си помогнал на някоя жена. Няма нищо, което да ме задържа в Пуерто Валерта, и затова тръгнах след теб.

— Скитническа романтика. Тръгваш някъде, просто ей така.

— Да.

— Все още не мога да ти повярвам. Само знам, че всичко това ме изнервя ужасно.

— Съжалявам, Верити. Виждам, че това мое пътуване от Мексико дотук не докосва романтична струна в душата ти. Ако това беше се случило преди 400 години, някой поет щеше да напише балада.

— Времената се променят. Може би жените са станали по-прозаични.

— Времената наистина се променят, но не и човешката природа. Дори и да се беше родила преди 400 години, ти щеше да си същата арогантна, заядлива, опърничава стара мома.

Джонас видя как лицето й пребледня и вече се каеше, че бе изпуснал контрола над нервите си. Верити беше преживяла толкова много тази вечер и имаше право да се съмнява в него.

— Такива ли са чувствата ти към мен? Защо не ми го каза по-рано, когато ме убеждаваше, че изгаряш от нетърпение да правим любов?

Той се протегна и успя да я задържи в прегръдката си, въпреки усилията й да му се изплъзне. Зарови лице в огнената свила на косата й.

— Извинявай, скъпа. Не исках да го кажа. Трябваше да си държа устата затворена.

Усещаше собствената си миризма върху тялото й и това му напомняше, че всичко тази нощ се е случило в действителност. Все още не можеше да й каже, че между тях съществува психическа връзка, и колко зависи от нея, за да запази здравия си разсъдък. Верити не само че нямаше да го разбере, но нямаше и да му повярва. Всичко, което можеше сега да направи, бе да заздрави физическите и емоционалните връзки, които ги свързваха. А те съществуваха, въпреки нежеланието й да ги признае. Чакала бе 28 години, преди да се отдаде на мъж. Този факт явно не бе случаен.

— Джонас, не знам какво да мисля. Имам чувството, че са ме прекарали през центрофуга.

Ръцете му погалиха огнените й къдрици.

— Разбирам те, скъпа. Не биваше да постъпвам така. Трябваше да ти кажа всичко това още в началото. Но не знаех как ще реагираш, ако се появя в ресторанта и обявя, че те следвам от Мексико. Или щеше да ми тракнеш вратата под носа, или да бъдеш още по-подозрителна. Затова реших да те изучавам, да се опознаем взаимно. В това не виждам нищо нередно.

— Да, изглежда е така. Но все още не знам, дали да ти вярвам. Всичко е толкова странно.

— Ще ти изглежда много по-добре сутринта. Обещавам ти. Преживяла си нещо съвсем ново и затова още не можеш да мислиш трезво.

— А ти как си със секса? Имаш ли някакъв опит?

Джонас се намръщи леко.

— Явно е, че си си представяла първия път да бъде по-различно? Виж, бях много напрегнат и възбуден. Исках да вляза колкото се може по-бързо в теб, без да предполагам, че си девствена. Ще ти кажа, че изминаха доста години, откакто съм спал с жена, но все пак знам, че тази нощ направих много грешки.

Верити се приближи и докосна с устни ухото му.

— Джонас, не се самообвинявай. Мисля, че да правя любов с теб беше… — тя замълча, търсейки подходящата дума. — Много интересно…

— Интересно ли? — погледна я учудено Джонас, но после чувството му за хумор взе връх. — Ето, това е моята Верити. Винаги искрена, винаги готова да смачка мъжкото ти его. Е, благодаря ти, шефе.

— Но, Джонас…

— Какво има, скъпа?

— Продължавам да си мисля, но не мога да те разбера. Как да повярвам, че след един бегъл поглед ти тръгваш след мен и пропътуваш такова огромно разстояние. Мъжете днес не правят подобни неща, макар това да се е случвало през Ренесанса. Още по-неясно е защо баща ми изведнъж се появява почти по същото време, след като го е нямало шест месеца. Знаеш ли, искам да ми дадеш малко време, за да поразсъждавам.

— Ще говорим за това сутринта — Джонас потърси гърдите й под чаршафа и докосна зърната им, които отново бяха станали твърди. — Ще имаме достатъчно време утре сутринта.

Тя беше толкова нежна, гореща, тръпнеща от допира му. Верити просто бе дяволски секси. „За пръв път от пет години за нещо дами провърви“ — рече си мислено.

— Джонас, недей…

— Сега ще бъде съвсем различно. Няма да бързам. Изобщо няма да те заболи. Този път ще е много по-хубаво.

— Джонас, мисля, че трябва да си тръгваш.

— Да си тръгвам?

Верити скочи от леглото и се загърна по-плътно с чаршаф.

— Не мога да разбера какво изобщо става тук? Искам да помисля, а ми трябва време, казах ти това.

— Ела, скъпа, ще оставим мисленето за утре.

— Това е типично мъжки съвет. Виж, смятам, че направих твърде много тази нощ, без да помисля трезво. Искам да остана сама, разбираш ли? Лека нощ, Джонас.

— Но преди петнадесет минути ме молеше да правим любов, забрави ли?

— Петнадесет минути са много време и вече промених намеренията си. Това е моят дом и аз настоявам да си тръгнеш.

— Но това е лудост. Не можеш да ме отпратиш така, погледни колко е часът?

Верити го погледна насмешливо.

— А защо не?

— По дяволите, нищо не се е променило! Ти ме желаеш, аз също. Правихме любов и няма причина, поради която да не прекараме остатъка от нощта заедно.

Джонас чувстваше, че отново е ужасно възбуден и готов за нея. Повече от всичко на света искаше да разтвори бедрата й и да се потопи в нейната плът.

— Казах лека нощ, Джонас.

Верити отиде до вратата и я отвори широко. Чаршафът се влачеше по пода, подобно на шлейф от рокля на кралска особа. Още един път със своя профил, държание и арогантност тя му напомни за някаква друга жена.

— По дяволите, това не е справедливо…

Усещаше, че е загубил първия рунд. Наведе се, вдигна от пода обецата и я пусна в джоба си.

— Това е глупаво! Какво ще кажа сега на баща ти? Как ще говоря с него?

Верити се засмя.

— Баща ми ще е много развълнуван. От доста години се тревожи, защото мисли, че съм лесбийка.

Джонас чувстваше, че отново е на път да загуби търпението си.

— Все пак ти е баща. Не знам дали ще остане очарован, когато разбере, че досега съм чукал скъпата му дъщеря девица.

— Бивша девица — заяви гордо Верити.

— Да, но можеш да кажеш „бивша“ благодарение на мен. Не забравяй това, господарке. Без мен работата нямаше да…

Верити тракна вратата под носа му, преди да успее да завърши изречението си.

„Е, това е, което можах да направя“ — рече си Джонас, преди да тръгне към своето бунгало. Всичко бе вървяло много добре в началото, но бе завършило катастрофално. Фактът, че трябваше да търси вината изцяло в себе си, не му даваше покой. „Все пак добре, че лампата е изгасена. Старецът имаше да ме разпитва какво е станало.“

Отвори безшумно вратата и видя огромния силует на Емерсън в леглото си. Ясно беше, кой ще спи на пода. Разви стария си вмирисан спален чувал и започна да съблича ризата си.

— А, ти ли си, Куоръл. Върна се по-рано, отколкото очаквах. Дъщеря ми те изрита, нали?

Джонас преглътна намека и смени темата.

— Дъщеря ти ми напомня на някого, но едва сега разбрах на кого.

— Знаеш ли, и аз съм си мислил същото нещо. На кого?

— Ще ти подскажа и ти сам ще се сетиш. Представи си средна на ръст жена, рижа, с остър език, държи се надуто и хапливо, особено към мъжете. Много е умна и почти толкова опасна. Облечи я сега в бяла дантелена рокля.

— Господи! Младата Елизабет!?

— Позна веднага. Само внимавай да не повториш грешката на графа на Есекс.

Джонас си припомни как по времето на Ренесанса Елизабет бе изпратила бившия си любимец при палачите.

— Не, тя не е толкова опасна, че да се страхувам за главата си. Верити е прекалено самостоятелна и не търпи съветите на никого.

— Е, може и да съм прекалил с моето обучение. Но нали знаеш, когато се усмихне…

— Да, знам. Все едно, че е друг човек.

Джонас сложи ръце под главата и впери очи в тавана. Усмивката на Верити беше уникална. Нейната невинност и искреност можеше да събуди най-нежните чувства у един мъж.

— Лека нощ, Куоръл. Който се събуди първи, ще приготви кафето.

Емерсън се обърна на другата страна и скоро захърка тихичко. Джонас остана дълго време буден. Когато най-сетне успя да заспи, сънищата му бяха кошмарни. Непрекъснато преследваше Верити по безкраен тъмен тунел и всеки път, когато почти я докосваше, тя успяваше да му се изплъзне.

Верити се събуди рано. Надигна се бавно от леглото и откри с досада, че почти всички мускули я болят.

„Такива са последиците, когато не мислиш какво правиш.“ Чувстваше се така, сякаш цяла нощ бе яздила. Тази мисъл я споходи на път за банята и я развесели. „Какво ли ще каже Джонас, ако му сложа седло и юзда?“ — усмихна се под горещия душ, но все пак й липсваха обичайната бодрост и доброто настроение. Хвърли един поглед на часовника и установи, че има предостатъчно време до отварянето на ресторанта.

„Защо да не отида да поплувам? По това време гостите ще са още в леглата. А Лора едва ли ще има нещо против.“ Набързо навлече чифт дънки, една стара риза, взе хавлията си и тръгна по пътеката към курортния комплекс.

Беше хладно есенно утро. Въздухът бе свеж и пропит с аромат на бор, а земята бе покрита с килим от жълти листа. На небето не се виждаше нито едно облаче и около обяд сигурно отново щеше да остане приятно топло. Езерото бе застинало и отразяваше сутрешното слънце като огромно огледало. Тук-там се виждаха яхти, които браздяха гладката му повърхност.

Минавайки покрай съседното бунгало, хвърли към него крадешком един поглед. Нямаше никакви признаци, че някой вътре е буден. „Типично е за мъжете да нямат проблем със спането.“ Смръщи се, когато си припомни събитията от тази нощ. Чувството й за обърканост още я гризеше. „Откъде бях толкова сигурна, че искам да се любя с него?“ Не можеше да си даде ясен отговор. Не можеше да проумее как е била толкова уверена, че Джонас е точно мъжът, когото бе чакала. Само няколко минути след като вече не беше девствена бе разбрала, че Джонас я е лъгал още от деня, в който се бе появил в ресторанта.

Обясненията му бяха направо абсурдни. А от друга страна, не знаеше как да приеме факта, че се бе отдала на мъж, на когото не вярваше. Винаги досега се беше гордяла със завидното си чувство за интуиция. „Не, не може да съм сгрешила. Джонас Куоръл не е измамник.“

Още един път се опита да разплете тази история. Имаше само две възможности. Едната, която Джонас й пробутваше, но тя бе толкова невероятна, че не си заслужаваше да мисли за нея. И втората, че баща й и Куоръл бяха свързани по някакъв начин. Нямаше представа на кого дължи пари Емерсън Еймс, но имаше ужасното предчувствие, че този човек е способен на всичко. Дори и на убийство. Мрачните й мисли я бяха завладели дотолкова, че не усети кога беше стигнала до сградата на комплекса.

Както бе и предполагала, женската част на басейна с минерална вода се оказа слабо посетена. Кейтлин Евинджър се беше отпуснала гола в един от по-плитките участъци. Друга жена стоеше съвсем близо до нея, държейки няколко хавлиени кърпи.

— Добро утро — поздрави я Кейтлин. — Още една ранобудница, а? Ела при мен Верити, приятно е, че все още няма други посетителки. Искам да ти представя Тави Монахан. Тя работи за мен, но и ми е най-близката приятелка. Грижи се много добре за особата ми, направо съм загубена, ако я нямаше. Тави, това е Верити Еймс, собственичка е на ресторанта, за който ти казах.

— Приятно ми е да се запозная с теб, Тави.

— На мен също, мис Еймс.

Гласът на Тави бе мек и спокоен, както и цялото й излъчване. Косата й беше тъмнокестенява, но вече имаше сребристи нюанси около слепоочията, „Толкова елегантно изглежда“ — помисли си Верити. Тави носеше къси спортни панталони и бял пуловер, който приятно контрастираше с бронзовия загар на лицето й. „Очи изпълнени със скрити намерения и тайни.“

— Е, защо си станала толкова рано, Верити? — попита учтиво Кейтлин. — Или всяка сутрин идваш тук по това време.

— Не, просто днес се събудих по-рано и не можах да заспя. Извинете ме за момент.

Верити тръгна към стаята за преобличане, чудейки се, дали Кейтлин може да долови промяната в нея след снощните събития. Вече бе стигнала до вратата, когато установи, че бе забравила да си вземе банския костюм.

— Верити, добре ли си?

— Да, сега ще се върна.

Тръгна по-решително към кабинката. „Снощи се проявих като пълна авантюристка, а сега се срамувам да се съблека пред други жени. Да не съм по-различна от тях, вече не съм стара девственица.“

Мисълта я накара да се усмихне. Изхлузи набързо дрехите си и излезе от кабинката само по хавлия. Усещаше погледите на двете жени и се опита да изглежда по-естествена.

Захвърли кърпата на ръба на басейна и се потопи в горещата бълбукаща вода. Ароматът й изпълни ноздрите й и й подейства много добре. Седна на една от пластмасовите седалки до стената и затвори очи.

— Това е твърде тревожен знак — стресна я гласът на Кейтлин.

— Извинявай, бях се замислила. Какво е тревожно?

— Да се събудиш рано и да не можеш да заспиш след това. Имам този проблем от години, нощ след нощ.

— Съжалявам.

Верити не знаеше какво друго да й каже, но изведнъж почувства състрадание към тази странна жена. Усещаше скритата болка в душата й и се питаше с какво може да й помогне.

— А ходила ли си на лекар?

Очите на Кейтлин я стрелнаха с учудваща студенина.

— Нямам нужда от лекарска помощ. Сама знам каква е причината за моето безсъние.

— Разбирам…

„Колко спокоен беше животът ми, преди да се срещна с Джонас, а сега и с Кейтлин…“

— Но това не е толкова страшно. Едни от най-добрите ми работи са нарисувани на зазоряване. Нали така, Тави?

— Да, Кейтлин.

Тави говореше по някакъв особен начин на своята работодателка. В гласа й имаше нотки на мъка, но изглежда Евинджър бе свикнала с това.

— Едни от най-добрите ви картини са завършени рано сутринта, но не съм сигурна, че парите, които сте получила за тях, си струват безсънните нощи.

— Виждаш ли, Верити? Една от причините Тави да остане на работа при мен толкова дълго време е, че е изключително искрена и добра. Честността е все по-рядко срещано качество в наше време.

Верити си спомни веднага за Джонас.

— Много е хубаво, когато можеш да разчиташ на хората, които си взел на работа.

— Да не би да имаш проблеми с новия си работник, Джонас Куоръл.

Желанието да сподели всичко с Кейтлин постепенно я обземаше. Между тях двете, както и между всички други същества от еднакъв пол, съществуваше женска, невидима телепатична връзка. Все пак устоя на примамливото изкушение, защото всичко между нея и Джонас беше прекалено лично.

— Не, защо? Той е много добър работник. Не мога да се оплача. Справя се добре, учтив е с клиентите. Все още не мога да свикна само с неговото минало.

— Да-а, интересен човек. Беше много добър специалист в своята област. Никога няма да забравя онази забележителна беседа, която слушах във „Винсънт Колидж“, а за него това си беше само обикновена лекция. Всички студенти бяха затаили дъх, дори и тези, за които бях сигурна, че изобщо не се интересуват от Ренесанса. Разказваше толкова увлекателно за военната стратегия по онова време, че сякаш можеше да видиш бойното поле и кръвта, да чуеш стенанията на ранените и умиращите. Преподаваше с такава страст и задълбоченост, че по едно време си помислих: „Господи, този човек е преродил се кондотиер^[1].“

— Наемник по времето на Ренесанса?

Верити си спомни, че по това време военните конфликти са били нещо обичайно. Големите фамилии, които са управлявали Флоренция и Венеция са разрешили проблемите си, създавайки малки частни армии. Те били използвани в безкрайните войни, вместо да се разчита на добрата воля и ентусиазма на обикновените граждани.

— Да, той говореше с такава страст, сякаш лично бе присъствал на някои от събитията.

„Този мъж има и друга страст. Страст, която ми е съдено да запомня за цял живот…“

— Чудя се, как Ли Джонас би се вслушал в заповедите на Медичи или Борджия.

Кейтлин въздъхна и големите й гърди изплуваха за момент над водата.

— Кондотиерите са били доста независими мъже, доколкото си спомням. Дали ще изпълнят заповедта или ще откажат, зависело от това, кой ще им предложи по-добрата сделка.

— Да, точно така е, спомних си. Нагаждали са се според това, кой ще им предложи повече пари. Днешният им враг утре им е бил потенциален клиент. Някои от тях постигнали големи успехи и голяма власт.

— И, за да измият кървавите си ръце, решили да станат аристократи. Оттогава датира и инвестирането в изкуството. Чудесна епоха за художниците и голям напредък за самата техника на рисуване. Имало е прекалено много работа. Аристократи, банкери, бивши кондотиери, папи, всички са си поръчвали портрети и статуи. Италианските градове и къщи по времето на Ренесанса сигурно са били изключителни, навсякъде е имало произведения на изкуството.

— Значи оттогава всъщност започва колекционирането? Факт, на който всички, които живеят от изкуство, трябва да са благодарни.

— Особено благодарни. Но някои колекционери са груби и непочтени както техните колеги от петнадесети век.

Верити се засмя на тази забележка и най-после почувства, че се успокоява. След това, което се бе случило през нощта, й бе толкова приятно да седи в горещата вода и да води необвързващ разговор. Две жени винаги могат да намерят общи теми, а Верити усещаше, че отношенията й с Кейтлин постепенно стават приятелски.

— Мисля, че ти го казах и снощи в ресторанта. Възхищавам се от твоето изкуство. Винаги ли си искала да рисуваш?

— Не съвсем. Като тийнейджърка опитах да работя с керамика. На рисуването се отдадох едва след като навърших двадесет години. Знаеш, че за да успееш, трябва да се отдадеш. Все едно, че си влязла в манастир. Без да се посветиш изцяло на изкуството имаш съвсем малък шанс някой да те забележи.

— Разбирам. Но ми е интересно какво те накара да се насочиш точно към кариера в живописта?

Верити очакваше да види в очите й радост и щастие, но откри мъка и страдание.

— Ще ти кажа само, че се случи нещо, което промени изцяло живота ми.

— Автомобилната катастрофа?

Кейтлин вдигна учудено глава, защото мислите й бяха на съвсем друго място. Спомняше си за съвсем друга катастрофа.

— Да, отчасти имаше влияние. Почти две години прекарах в болници и санаториуми. Не може това да не ти повлияе, колкото и устойчива да е психиката ти. Но стига сме говорили за мен. Кажи ми, ти как се реши да отвориш собствен ресторант.

Верити за момент се замисли.

— Пътувахме доста с баща ми и някъде съм направила връзка между собствена кухня и собствен дом. Трудно ми е да ти го обясня. Предполагам, че съм свързвала готвенето с чувството за собствен дом.

Тави не се включи в техния разговор, който от Ренесанса премина към кулинарното изкуство, а после към анализ на новоизлезлите филми. Верити на няколко пъти се опита да я провокира с въпроси, но тя изглеждаше вглъбена в себе си и отговаряше само с „да“ и „не“ или пък с любезна усмивка. Погледът й не изпускаше нейната работодателка, а в него имаше и голяма загриженост, която за Верити оставаше необяснима. С положителност. Тави бе нещо повече от платена компаньонка, независимо дали известната художничка осъзнаваше това или не.

Кейтлин й направи знак, че има намерение да излиза от басейна и Тави веднага разгърна една от хавлиите, а после й подаде бинтования бастун. Верити хвърли един скрит поглед към протезата на крака й, но художничката веднага го улови.

— Няма нищо. Това се случи твърде отдавна.

— Сигурно си го изживяла много тежко?

— Казаха ми, че съм имала късмет, след като съм оживяла. Но всеки си има различна представа за понятието „късмет“. Е, радвам се, че си поговорихме, Верити. Мисля, че ще се видим отново в „Ноу Бул“ някоя вечер или пък на следобеден чай.

Верити кимна щастливо, все по-силно усещайки удоволствието от зараждащото се ново приятелство. „Това може да се случи само между две жени. Кратък разговор, еднакви мнения, и ето ти може би приятелство за цял живот.“ В този случай имаше, разбира се, и известна доза съчувствие. Осъзнаваше, че Кейтлин има нужда от нея, от нейната подкрепа.

— Чудесно, ще се видим отново. Приятен ден, Кейтлин. Довиждане, Тави.

Тави се обърна рязко и я удостои със странен, продължителен поглед. Имаше неприкрита нежност в начина, по който подкрепяше Кейтлин и й говореше, почти допряла устни до ухото й.

Верити реши, че е отделила достатъчно време за собственото си удоволствие. Чакаше я доста работа, а трябваше да възложи и задачи на Джонас. Излезе от басейна и взе хавлията.

„Вече ще се къпя само гола. Много по-хубаво е. Усмихна се на своето хрумване. След авантюристичната нощ сигурно беше станала малко по-порочна.“

Кейтлин се прибра отпочинала и спокойна в апартамента си с изглед към езерото. Седна на люлеещия се стол и изчака Тави да й сервира на малък поднос чай и чаша плодово мляко.

— Верити Еймс е нашият ключ, скъпа ми Тави. Вече съм напълно сигурна в това.

— Навярно е така — отговори Тави след известно колебание.

Наля чай и за себе си и се загледа в профила на русата художничка. Имаше толкова енергия и сила в тази жена, но всичко това бе концентрирано в една цел. Вече почти губеше надежда, че ще я отърве от манията, която я обсебваше. Манията за отмъщение.

Това, което можеше сега да направи, бе да стои близо до нея и да разчита, че нещо ще се случи.

Тави беше единственият близък човек, с когото живееше самотната художничка. Беше откликнала на обявата й за компаньонка и оттогава чисто професионалното й отношение бе прераснало постепенно в приятелство, а после и в обич към тази толкова изстрадала жена.

— Да, сигурна съм в това. Верити ще ни помогне изключително много. Никога не съм очаквала, че Куоръл ще тръгне след такава жена. Това ще улесни плана ми, защото вече ми хрумна нещо.

— Но, Кейт, колкото повече хора са замесени, толкова по-опасно ще бъде за теб.

— Истина е, но не виждам друг начин да манипулирам Куоръл. Отначало си мислех, че просто ще е достатъчно да му заплатя известна сума, за да свърши работата. Но сега разбирам, че парите не го блазнят, и просто ще ми се изсмее в лицето. В момента го интересува нещо по-важно.

— Верити?

— Да, Верити Еймс. Джонас я желае, направо е луд по нея. През цялото време, докато вечеряхме, не я изпускаше от погледа си. Мога да се закълна, че двамата снощи са правили секс. Забелязах, че нещо в нея тази сутрин бе по-различно. Джонас Куоръл е успял да я вкара в леглото.

— Това може да е плод само на твоето въображение — Тави изпи чая си и с разтреперани пръсти сложи чашата на масата. — Толкова дълго живееш с твоите схеми и планове. Може би вече се самозаблуждаваш, очаквайки те да се превърнат в реалност.

Кейтлин се намръщи.

— Но аз го открих, нали? Не ми вярваше, че ще намеря Куоръл след толкова години, но аз успях.

Тави само мълчаливо кимна с глава. Кейтлин Евинджър се успокои и отново се обърна към прозореца.

— Знаех, че щом го открия, ще ми трябва допълнителна помощ, за да го накарам да изиграе ролята си. Верити Еймс ще го направи. Не си мисли, че щом съм стигнала дотук, смятам да се откажа.

— Само защото тя спи с него, смяташ, че ще ти помогне да го манипулираш?

— Това не е моментна авантюра. Съжалявам, че не те взех снощи, за да видиш очите му. Доказано е, че мъжкото увлечение може да е доста кратко, но тяхната връзка тъкмо започва. Сега той е луд по нея и, докато е в това състояние, може да извърши всичко.

— Но защо?

— Защото понякога изпада в състояние на лудост. В ежедневието си той я контролира, но когато го споходи, е много уязвим. Видях го, когато бях на неговата лекция, видях го и по-късно, когато едва не уби един от лаборантите.

— Чудесно, сега ще имаме замесен и един ненормален.

— Не, Тави, Куоръл не е такъв. Чела съм всички заключения за неговото състояние. Той не само че не е луд, но има огромен интелект. В противен случай нямаше да може толкова дълго да запази таланта си.

— Кейт, но ти не си сигурна в него. Поемаш твърде голям риск.

— А какво имам да губя?

— Знаеш отговора много добре. Нали ми каза, че ако си жива след отмъщението, ще спреш да рисуваш завинаги. А мисля, че ако спреш да рисуваш, може да разбиеш живота си и да предприемеш нещо…

— Стига, Тави, държиш се отвратително.

— С какво ще живееш след това? През тези години, през които сме заедно, говориш само за рисуване и отмъщение. След като си удовлетворена и с двете, какво ще правиш с живота си?

— Това изобщо не те засяга. Важното е Деймън Кинкейд да замине в ада по подобаващ начин. Ще приготвя неговото прощаване с този свят, така както композирам добра картина. Куоръл е мъжът, който ще ми помогне да постигна целта си. Той ще бъде моят екзекутор. — Ами ако открие, че си го използвала?

— Няма значение. Нищо за мен няма да има значение, след като се убедя, че Кинкейд е мъртъв. Не се тревожи, скъпа, всичко ще бъде наред. Кинкейд си мисли, че е скрил от всички злобата си, похотта си, но аз съм тази, която ще го разкрие. Скоро той ще научи какво значи да си преследван и да бъдеш жертва. Помниш ли разговора ни за наемните войници от тази сутрин? Той беше нещо като пророчество, Джонас Куоръл ще бъде моят кондотиер.

— Нали най-важното за един кондотиер е да бъде добре заплатен.

Кейтлин се засмя. Дрезгавият й груб смях накара Тави да настръхне.

— Той ще получи Верити. Това ще му е достатъчно.