Джейн Ан Кренц
Дълбоки води (17)

15.

Женската любов е неспирен поток, които заплашва всяка преграда по пътя си.

„За естеството на водата“, из дневника на Хейдън Стоун

Спускането към фоайето приличаше на пътуване през огледалния свят. Елайъс премисляше случилата се магия, докато шофираше на север, а Чарити седеше до него. Нямаше никакво съмнение. Влезе в асансьора на тридесетия етаж мрачен и навъсен. Докато стигнат до фоайето, настроението му коренно се промени. Смехът на Чарити подейства благоприятно върху настроението му. А също и на някои анатомични части.

По време на спускането през тридесетте етажа не изчезна нито един от проблемите му, напомни си той. Дори се прибавиха още няколко — от онези, които нямаше по-рано през деня.

Най-новият, очертал се на хоризонта, бе неоспоримият факт, че Мередит Труит не одобрява връзката на Чарити с него. Видя дълбокото подозрение в очите й. Брат й, Дейвис, несъмнено, споделяше чувствата й. Елайъс се питаше доколко Чарити ще се повлияе от отношението на доведените си брат и сестра. Не изглеждаше притеснена от мнението на жителите в Уиспъринг Уотърс, но роднините са друга работа.

Освен това се почувства неловко да види колко непринудено се държи Брет Лофтъс с жените от семейство Труит. Не го мъчеше сексуална ревност. Беше убеден, че Чарити не изпитва никаква привързаност към Брет. Ала интимността, породена от дълго приятелство, съществуваше. Елайъс не бе сигурен как да се състезава с подобен вид фамилиарност. През по-голямата част от живота си държеше хората на разстояние.

И, разбира се, все още не бе открил начин как да преплува край водовъртежа в реката — с други думи отношението му към Гарик Кийуърт.

Но сега, след като бе слязъл от асансьора, всички тези проблеми изглеждаха по-преодолими.

— Какво друго купи на пазара, освен фиде и оцет? — попита Чарити.

— Подправки, пресен босилек, зехтин, хляб, вино — основни неща.

— Чудесно. Май е твой ред да готвиш.

— Ще ми е трудно да се съревновавам с филиите ти с фъстъчено масло.

— Е, все ще измислиш нещо, убедена съм.

Елайъс подмина подмятането й без коментар; вместо това уточни:

— Сестра ти не ме одобрява. Предполагам, същото важи и за брат ти. А и Лофтъс изглеждаше притеснен.

— Смущава ги репутацията ти на тайнствен мъж. Те всъщност не те познават. Не се безпокой, Елайъс. Не сме тръгнали да се женим, я.

Доброто настроение на Елайъс мигом се стопи. Загледа се напред в пътя към Уиспъринг Уотърс.

— А ако нещата вървяха натам?

Чарити извърна глава към него, за да го погледне. Внезапно стана изключително бдителна.

— Не те разбирам.

— Току-що ти зададох прост въпрос.

— Не е толкова прост и ти го знаеш отлично.

На него му се струваше прост, но нямаше да спори. Долавяше мъртвото вълнение, скрито в плитчините.

— Е, ще отговориш ли?

В продължение на няколко секунди тя остана смълчана.

— Добре — ако възнамерявахме да се женим, какъвто не е случаят, не бих оставила, мнението на Мередит или Дейвис да ми повлияе. Това е. Доволен ли си?

— Да — излъга той.

Отговорът й не го удовлетворяваше ни най-малко. Съзнаваше обаче, че грешката е негова. Не зададе правилно въпроса. Водата тече в прокопания капал. Погрешният въпрос прокарва водата в погрешна посока.

 

 

Кацнал върху бавно движещия се кон на въртележката Крейзи Отис чистеше перата си, когато късно същия следобед Елайъс пристигна да го прибере. Папагалът изкряка за поздрав и разпери криле.

— Готов ли си да се прибираме, Отис? — Елайъс стъпи на въртящата се платформа и подаде ръка. — Наш ред е да готвим тази вечер.

— Хе-хе-хе…

Отис се прехвърли на ръката на Елайъс, изкатери се върху рамото му и дръпна игриво няколко кичурчета от косата му.

— Радвам се да те видя — обяви Япи и спря въртележката. — Омръзна ми да пускам това нещо за птицата. Цял ден се вози безплатно.

— Благодаря, Япи. — Елайъс слезе на земята. — Несъмнено Отис е оценил жеста ти.

— Ъхъ… — Япи погледна със свъсени вежди няколкото курешки, нападали по златната опашка на коня. Измъкна кърпа от джоба на гащеризона и избърса доказателствата за скорошното присъствие на Отис. — Чарити е виновна. Ако не й бе хрумнало да използва въртележката ми, за да развесели Отис, той никога нямаше да се пристрасти към возенето.

Елайъс вдигна ръка да почеше Отис по главата.

— У Отис, предполагам, дреме авантюрист. Чарити просто го е открила.

— Е, не мога да се оплача кой знае колко. — Япи смачка изцапаната кърпа и я хвърли в сандъчето. — Хлапетата полудяват, видят ли Отис, кацнал на някой от конете. Бизнесът винаги върви добре, когато птицата е тук.

— Ако обмисляш по-дългосрочен договор, не се съмнявам в готовността на Отис да преговаря срещу разумна цена за времето си.

— Ти какъв си? Негов менажер ли? Няма да платя на птицата пукната пара. Ще се вози безплатно и това е всичко. Или приема, или не.

— Като поставяш така въпроса, как да ти откаже?

Отис отново издаде мрачния си присмех.

Япи сви рамене и промърмори:

— Споразумяхме се, значи.

— Някакви местни новини? Тубърн арестува ли някого?

— Не. Ако ме питаш, онези Пътешественици са замесени в убийството на Гуен Пит. Повечето напуснаха града. Всичките имали алиби, твърди Тубърн, но може ли някой да каже със сигурност кой къде е бил през онази нощ? Струва ми се логично един-двама да излъжат в нечия полза.

— Ако ви интересува моето мнение — обади се приближилият се зад Елайъс Тед. — Суинтън е видял сметката на Гуен Пит. Вероятно се е разгневил, защото не му е дала колкото е смятал за свой справедлив дял от приходите.

Япи отново сви рамене.

— Възможно е. Напълно. И Бея смята, че Суинтън го е извършил. Както и повечето хора в града.

— Не знам. — Елайъс погали Отис по главата. — Суинтън предпочита да изпрати друг да му свърши мръсната работа.

— Може да е наел някой да я убие — предположи Тед. Пристъпи напред и се облегна на един от конете на въртележката. Надписът върху тениската му днес гласеше: Какво ли не се случва?

— Може — промълви Елайъс, — но не допускам.

— Защо? — попита Тед.

— Не е толкова лесно да се намери убиец, както го правят по филмите и криминалетата. Като начало — струва пари. Доста повече, отколкото Суинтън би дал. А има и рискове. Извършителят първи пропява, ако го заловят.

Япи присви очи.

— Звучиш, сякаш имаш личен опит.

 

 

— Преди няколко години мой клиент искаше да се отметне от един договор, но без свидетели. Аз се оказах свидетелят — отвърна Елайъс.

Тед го зяпна.

— Клиентът ти от Сиатъл ли беше?

— Не. Случи се на място, където бизнесът се върши малко по-различно, отколкото в Сиатъл. Има ли следи от Суинтън?

— Не — отвърна Япи. — Караваната му все още е паркирана на къмпинга. Не ми се вярваше да остави такава скъпа кола и просто да изчезне.

— Караваната прекалено много се набива на очи — отбеляза Елайъс. — Суинтън очевидно е решил да се примири със загубата и да напусне града.

— Тубърн каза, че ако никой не я потърси до края на седмицата, ще нареди да я махнат оттам като изоставено превозно средство. — Тед разсеяно се почеса по корема. — Е, как минаха нещата в големия град днес? Запозна ли се с брата и сестрата на Чарити?

— Запознах се с Мередит. — Елайъс погали Отис по врата. — И с бившия годеник.

— Значи и с Лофтъс — промърмори Япи. — Толкова ли е едър, колкото твърди Чарити?

— Около метър и осемдесет и пет — отвърна Елайъс.

— Е, предполагам, това изглежда много, когато си под един и шестдесет като Чарити — подхвърли Япи.

— Кани се да се сгоди за доведената сестра на Чарити — добави Елайъс.

Япи се замисли.

— Така ли?

— Чарити веднъж подметна нещо за Мередит и Лофтъс — били създадени един за друг — промърмори Тед.

— Не забелязах да има нищо против предстоящия годеж на Лофтъс и сестра й — рече Елайъс предпазливо.

Япи събра вежди.

— При жените е трудно да се каже.

— Да — кимна Тед мъдро. — Наистина не е лесно.

 

 

— Фантастично, както обикновено. Правиш чудеса с фидето, Елайъс. — Чарити подсуши и последната чиния и я сложи на рафта до мивката. — Става късно, а денят ни беше дълъг. Трябва да си вървя.

Елайъс замръзна, както беше приклекнал, за да прибере ситото в шкафа.

— Ще си ходиш ли?

— Часът е близо девет. Имам да погледна някои документи. И да изпера. Напоследък съм толкова заета, че поизоставих обичайното поддържане на къщата.

Елайъс бавно се надигна.

— Това да не е начин учтиво да ми съобщиш, че според теб напоследък прекарваме прекалено много време заедно?

— Не. — Забеляза хладното дистанцирано изражение в очите му и вътрешно въздъхна. Направи две крачки напред и застана пред него. Обви врата му и леко докосна устните му със своите. — Просто начин учтиво да кажа, че поради прекалена заетост съм поизостанала с някои домашни задачи. Чисто и ясно. Никакъв подтекст.

Постави ръце на кръста й — дланите му бяха топли и силни.

— Имам чисто и ясно разрешение.

— И какво е то?

— Премести се да живееш при мен.

Сега беше ред на Чарити да застине. Изведнъж й стана трудно да диша. Отнякъде се появи старото усещане за паника — заплашваше да я задуши. Елайъс не спомена нищо за любов. Дори не беше сигурна дали думата съществува в речника му. Още един мъж, който не я обича, иска да се обвърже с него. А тя не можеше, не смееше да се поддаде.

— Не го намирам за добра идея — прошепна тя.

Лицето на Елайъс стана каменно.

— Защо?

— Все още се опознаваме. — Отчаяно търсеше логични причини, за да успее да го убеди. Нямаше начин да му каже истината. Няма да я разбере. — Ние сме две самостоятелни личности. Не бива да избързваме. Ами ако нищо не излезе? Ще бъде неловко да се опитаме да върнем нещата каквито са сега.

— Търсиш извинения. Каква е истинската причина, поради която не желаеш да се преместиш при мен?

— Това е истинската причина.

Дланите я засърбяха. Кожата й стана много гореща, а после студена. Усещаше ударите на сърцето си — паниката в нея нарастваше.

— Защото не се оказах един от по-успешните ти проекти, нали? — Ръцете на Елайъс се стегнаха около талията й. — Не си доволна от постигнатите резултати.

— Елайъс, въобще не е така.

— Никога няма да ме превърнеш във втори Брет Лофтъс.

— Не желая никакъв Брет Лофтъс.

Гласът й започваше да става по-висок. Чуваше напрежението в него и леката нотка на несъгласие.

— Какво искаш от мен, по дяволите? — настоя той.

Гневът й се притече на помощ и измести част от истерията.

— Истинският въпрос е какво искаш ти от мен!

— Казах ти: да се преместиш да живееш при мен.

— Защо?

Тя по-скоро извика, отколкото изговори кратката думичка.

— Защо ли? — Очите на Елайъс светеха от неопределена емоция. Единственото сигурно бе, че е много, много силна. — Това ли намери да ме питаш?

— Не намирам за прекалено желанието да получа разумен отговор. Искаш го, защото си пасваме в леглото ли?

Изглеждаше смаян, ала Чарити не успя да определи дали заради въпроса, или заради тона й.

— Това е само една от причините. — Елайъс изведнъж стана предпазлив. — Има и други.

— Защото и двамата обичаме да готвим, така ли?

— Интересът ни към готвенето е взаимен, нали? Мислех, че при една връзка това харесва на жените.

— Връзката ни се крепи на секс и храна — това ли намекваш?

— Освен секса и храната има още доста неща.

— Като например? — предизвика го тя.

— И двамата сме дошли в Уиспъринг Уотърс, за да намерим себе си. И двамата имаме малък бизнес на кея Крейзи Отис. — Очите му станаха някак тревожни. — Какво лошо има в секса и храната, в края на краищата?

Възможно ли е да е толкова сляп, зачуди се тя. Не вижда ли какво наистина става помежду им? Нима то няма значение за него? Усмихна се тъжно.

— Със секса и храната всичко си е наред. Аз обаче търся връзка, в която да има повече от основните неща. Когато купуваш кола, не взимаш най-простия модел. Обикновено купуваш някоя с екстри. Например — кожени седалки или затъмнени стъкла.

Очите му се присвиха и той отбеляза:

— Разстроена си.

— Забеляза, така ли?

— Защото те поканих да се преместиш при мен ли?

— Не. Защото ме покани все поради неподходящи причини.

Тя се опита да се измъкне от ръцете му. Трябвате да се освободи, преди да забърка още по-голяма каша.

Ръцете му се впиха по-настойчиво в нея и я задържаха.

— А какви, по дяволите, са подходящите причини?

Паниката експлодира.

— Дребната екстра, която имам предвид, е любовта.

Отис кацнал на клетката си, реагира на остро изречените думи с висок, тревожен крясък. С крайчето на окото си Чарити го видя да разперва и размахва крила. Изпъна врат и сведе глава, сякаш се готвеше за атака.

Реакцията на Елайъс бе не по-малко изненадваща. Изглеждаше поразен.

— Любов?

В гърлото му сякаш бе заседнала кост. Думата прозвуча прегракнало, сдъвкана на парчета.

— Да. Любов.

Чарити си пое дълбоко въздух. Паниката изчезна така внезапно, както и се появи. Клаустрофобията изчезна. Извадената на показ истина сякаш проми рана. Но сега я смъдеше.

Настъпи зловещо мълчание.

Елайъс я гледаше все едно се бе превърнала в извънземно. Жалко, че космическите кораби така и не се появиха, помисли си Чарити. В момента нищо нямаше да я зарадва повече от едно бягство в космоса.

Опита се да се отърси от мъгливото отчаяние, което бавно изпълваше мястото, освободено от изчезналата преди малко паника.

Свърши се. Беше отишла прекалено далеч, прекалено бързо. Елайъс не беше готов за любов. Не е изключено никога да не се окаже готов. Параванът на Тал Кек Чара се бе превърнал в негов затвор.

— Извинявай. — Чарити се опита да се овладее. — Малко се поувлякох. Както споменах — денят беше дълъг. Наистина е време да си вървя.

Елайъс бавно я пусна.

— Ще ти донеса сакото.

Обърна й гръб, прекоси стаята и взе зеленото сако от закачалката. Подаде й го, без да произнесе думичка.

Поемайки сакото от него, Чарити с ужас установи, че ръцете й треперят. Навлече го бързо и се засуети с копчетата. После отиде бързо до вратата, отвори я и се обу.

Елайъс сложи все още напрегнатия Отис в клетката, който не сваляше обвинителния си поглед от Чарити.

После прекоси стаята, нахлузи обувките си и взе фенерчето от обичайното му място във всекидневната. Последва Чарити на верандата.

Мълчаливо слязоха по стълбите, през пълната със сенки градина и минаха през портата.

Чарити потрепери и се сгуши в сакото, усетила хладния вятър откъм океана. Към брега приближаваше буря. Щеше да се развихри, преди да настъпи утрото.

— Определено е студено за август. — Чарити се сепна от изречената баналност, но не успя да се овладее. Сякаш някакъв примитивен инстинкт я караше да говори механично, когато нямаше за какво друго да приказват. — Май това ни беше лятото за тази година.

Звучеше точно като продавачка в бакалницата на Уиспъринг Уотърс, помисли си тя.

Елайъс не отвърна. Вървеше до нея. Беше се оттеглил дълбоко зад фасадата на пълен контрол, която му диктуваше неговата философия.

Настроението на Чарити помръкна. Всичко провали, упрекна се тя. От друга страна, вероятно всъщност не е имало нищо важно, което да провали. Просто една илюзия за зараждаща се любов между нея и Елайъс. А накрая всички илюзии рухват.

Последните светлини на летния вечерен здрач почти изчезнаха. Заливът представляваше безкраен лист сива стомана — съвсем скоро, със спускането на нощта, щеше да стане черна. Чарити погледна към плажа. Въпреки оскъдната светлина забеляза предмет, изхвърлен от прилива на каменистия бряг. Спря.

— Какво? — попита Елайъс и спря до нея.

— Там долу има нещо. — Придържаше с ръка разчорлените от вятъра коси, които влизаха в очите й и се взираше в нещо, което й приличаше на вързоп от водорасли и стари дрехи. — Дано не е мъртъв тюлен. От време на време приливът изхвърля по някой.

Елайъс погледна незаинтересован през ръба на скалата.

— Сигурно е паднал от борда на някое корабче. — Вниманието му изведнъж се изостри. — По дяволите! Още един ли?

— Какво искаш да кажеш? — Чарити се взря по-напрегнато в тъмната форма на плажа. Стомахът й се сви. — О, не. Нали не мислиш, че е… човек? Не може да бъде. Щяхме да чуем, ако турист се е загубил или е паднал от борда, или…

— Изчакай ме тук. Ще отида да погледна.

Елайъс запали фенерчето. Тръгна по ръба на скалата, докато намери пътеката към плажа. Спусна се надолу с безразсъдна бързина.

Без да обръща внимание на думите му, Чарити го последва с по-предпазлива стъпка. Докато стигна до плажа, Елайъс вече бе коленичил до изхвърления от прилива предмет на брега. Насочи лъча на фенера към края на онова, което приличаше на омотана купчина парцали.

Чарити спря на няколко метра, осъзнавайки, че се потвърждават най-страшните й опасения. На плажа не лежеше мъртъв тюлен.

— О, господи!

— Май току-що открихме къде е отишъл Рик Суинтън — обади се Елайъс.

 

 

Елайъс стоеше до Ханк Тубърн и наблюдаваше как поставят тялото на Рик Суинтън в единствената линейка на градчето. Не, че биха направили нещо полезно за Суинтън в болницата, мина му през ума. Щяха да откарат Суинтън в моргата.

— Налага се да изчакам аутопсията на съдебния лекар — обясни Ханк. — Но съм виждал достатъчно хора, изхвърлени от водата, за да преценя, че Суинтън е бил в залива не повече от ден-два. И определено не се е удавил.

— Не. — Елайъс се сети за голямата дупка в гърдите на Суинтън. — Не се е удавил.

— Бил е застрелян със същия двадесет и осемкалибров пистолет, използван при убийството на Гуен Пит. Хващаш ли се на бас?

— Никакви облози.

Елайъс хвърли поглед към Чарити. Притесняваше се за нея. При острата светлина на фаровете виждаше болнавото й силно напрегнато лице. Не беше лесно да се забрави гледката на тяло, изхвърлено от водата. То от друга страна въобще не беше лесно да се гледа никакъв труп, а напоследък Чарити видя два.

— Край на теорията ми, че Суинтън е убил Гуен Пит — промърмори Ханк. — Жалко. Този вариант доста ми допадаше.

Елайъс обмисли думите му.

— Не е казано да се отказваш от нея. Все още не разполагаш с резултатите от аутопсията. Защо да не се окаже, че става въпрос за два различни пистолета. Суинтън е убил Гуен Пит, а после друг го е застрелял. Вероятно си е създал доста врагове през живота си.

— Не го оспорвам. Твърде несимпатичен тип. — Ханк бавно въздъхна. — Но тук става въпрос за един и същи убиец, използвал един и същи пистолет. Готов съм да заложа службата си. Би било силно преувеличено да допуснем версията това лято из Уиспъринг Уотърс да са се разхождали двама убийци.

Елайъс обмисли тази гледна точка.

— А ако мотивът е един и същ. Недоволен Пътешественик решава, че Суинтън е точно толкова виновен за измамата, колкото и Гуен Пит.

— Пътешественикът би имал право. — Ханк го погледна. — Но не допускам да е някой от привържениците на култа. Разговарях с всички. Проверих алибитата им. Оказа се, че казват истината. А и повечето получиха парите си обратно. Защо тогава някой ще рискува да извърши ново убийство?

— Значи остава възможността някой от Уиспъринг Уотърс да е убил Пит и Суинтън — отбеляза Елайъс. — Или местен жител, или турист, отседнал в района.

— Да. — Ханк се загледа как санитарите затварят вратата на линейката. — Знаеш ли, като се замисли човек, между двете убийства има любопитно сходство. И това ми се струва доста интересно.

Елайъс трепна.

— Знам.

Чарити леко се раздвижи.

— Какво сходство, Ханк?

— Ами малкия факт, че и в двата случая Уинтърс е един от първите, озовали се на местопроизшествието.

Чарити подскочи като при допир с оголен електрически кабел. С известно облекчение Елайъс забеляза, че лицето й отново се оживи — очите й се разшириха от гняв, брадичката й бавно се вирна. Изгледа Ханк свирепо.

— Какво точно намекваш? — настойчиво попита Чарити.

— Нищо. — Ханк разпери ръце в знак на пълна невинност. — Изказвам само едно наблюдение.

— Е, наблюдението ти е изключително неуместно — скастри го Чарити. — Надявам се, не намекваш Елайъс да има нещо общо с убийствата. Само защото е новодошъл в градчето, не можеш да му припишеш две убийства.

— Успокой се, Чарити. — Елайъс съзнаваше, че в тона му липсва достатъчно убедителност. Част от него не желаеше тя да спира тирадата си. — Ханк просто изрази правдоподобно наблюдение.

— Нима? — Хвърли му поглед, изпълнен с отвращение. — На мен ми прозвуча по-скоро като обвинение.

Ханк махна с ръка.

— Чарити, само коментирах положението.

Елайъс проследи с възхищение как Чарити се изправя в целия си ръст от близо метър и шестдесет. Внезапно се превърна в доминираща фигура на плажа. Всички останали — включително Ханк, Джеф и хората от линейката — изглеждаха незначителни, докато тя се хвърляше в защита на Елайъс.

С поразителна лекота изведнъж стана ясно как някога Чарити е ръководела преуспяваща корпорация. Когато си придаваше такъв вид, мина му през ума, тя се превръщаше в истинска амазонка.

— Ако направиш отново подобен коментар, инспектор Тубърн, ще докарам цял екип адвокати от Сиатъл още утре — обяви Чарити с ледено презрение. — Корпорацията „Труит“ разполага с някои от най-добрите юристи по западното крайбрежие. Те ще има какво да кажат за наблюденията ти, сигурна съм. А когато свършат, ще се погрижа да дадат под съд теб и полицейския ти участък.

— Само защото съм се обадил ли, Чарити? — промърмори Ханк.

— Как мислиш, ще реагират жителите на Уиспъринг Уотърс, когато открият личната ти отговорност за фалита на цялото градче, защото си ги въвлякъл в съдебен процес?

Ханк се обърна към Елайъс.

— Моля те, кажи й да се успокои. Преиграва.

— Не преигравам — просъска Чарити през стиснати зъби. — Просто ти казвам какво ще стане, ако направиш още едно от недобре прикритите си обвинения. И не си мисли, че блъфирам.

— Не мисля, че блъфираш — увери я Хнак бързо и хвърли отчаян, умолителен поглед на Елайъс.

Елайъс го изгледа безпомощно и сви рамене — нещо като — какво очакваш да направя. Но вътрешно изпитваше радостно облекчение. Опияняващото усещане го изпълваше целия и изтласкваше смразяването във вените му.

Значи Чарити все пак държи на него. Очевидно държи. След спречкването в къщата му не знаеше на какво да вярва. Но никоя жена не би се нахвърлила така решително да защитава мъж, ако не я е грижа за него.

— За протокола, инспектор Тубърн — продължи Чарити, — ще ти напомня: през цялото време, за което твърдиш, че е извършено убийството на Гуендолин Пит, Елайъс беше с мен.

— Знам, знам — обади се Ханк успокоително.

— Освен това и през последните няколко дни е почти непрестанно с мен. Държа да отбележа, че въпреки всички възможности, с които разполагаш, не успя да откриеш Рик Суинтън, след като изчезна.

— Не е нужно да ми го напомняш — изръмжа Ханк.

— Елайъс нямаше нито времето, нито случая да го открие и убие, уверявам те. Щях да знам, ако беше извършил подобно нещо.

— Вярвам ти — заяви Ханк.

— Надявам се.

Вероятно съществуващото помежду им не я задоволява, помисли си Елайъс; сигурно не й стига. Ами ако странното й настроение тази вечер е причинено от това, че видя Брет Лофтъс и сестра си заедно по-рано през деня?

Много въпросителни имаше в тази ситуация, но едно знаеше със сигурност и той се вкопчи с две ръце в тази мисъл: Чарити определено държи на него.

Държи достатъчно, за да скочи в негова защита. Държи достатъчно, за да хвърли срещу Ханк и цялото градче всички адвокати на семейството си.

Да, държи на него, помисли си Елайъс. Свързва ги нещо повече от секса и храната. С това той можеше да се справи.

— Между другото — обади се Ханк, — при цялото вълнение напоследък забравих да кажа, че все пак научих нещо интересно от онези двамата, които нахълтаха в дома ти, Елайъс.

— И какво е то? — попита Чарити.

 

— Признаха, че Суинтън ги е наел да вандалстват в къщата ти миналия месец, Чарити. — Ханк я погледна замислено. — Имаш ли нещо против да ми кажеш какво си направила, за да разгневиш Рик Суинтън?

Елайъс не видя, а по-скоро усети лекото потреперване, разтърсило тялото на Чарити.

— Отказах да изляза с него на вечеря. — Тя потърка нервно ръце. — Чух, че обичал да си го връща на хора, които му противоречат.

Ханк поклати глава.

— Трябваше да изхвърля всичките от градчето още миналия месец. Вижте сега каква каша се стовари върху главата ми.

— И защо не ги прогони? — попита Елайъс.

— Не е толкова лесно да разкараш подобна група — обясни Ханк. — Освен това кметицата само дето не ми върза ръцете, след като реши да остави нещата такива, каквито са. Благодарение на нейна светлост сега имам две убийства за разкриване.