Джейн Ан Кренц
Дълбоки води (6)

4.

Приближаващата буря превръща повърхността на морето в стомана и сребро.

Само страхът се вижда ясно в такова огледало.

„За естеството на водата“, из дневника на Хейдън Стоун

Силната ръка на Елайъс се обви около пръстите на Чарити и тя мигом се напрегна. Беше силен. По-силен, отколкото си даваше сметка. Но въпреки това тя не усещаше и частица от клаустрофобията, обземаща я през дните, когато излизаше с Брет Лофтъс. И определено не изпитваше потребност да се съпротивлява или да бяга, както се случи миналия месец при опита на Рик Суинтън, помощникът на Гуендолин Пит, да я омае с мазния си чар.

Сега поне със сигурност разбра: няма да получава пристъпи на паника до края на живота си, когато някой мъж я докосне. Какво облекчение!

Усети как я обзема еуфория. Най-после е излекувана. Даде си сметка за появата на глуповата усмивка върху устните й.

А после почувства как през тялото й преминава тръпка. Усещането не бе остро, но определено я напрегна.

Едва след няколко секунди осъзна унищожителния прилив на привличането. Спря да се хили, затаи дъх и почти се препъна, осъзнавайки какво точно владее сетивата й. Значи такова е истинското сексуално привличане.

— Добре ли си? — попита Елайъс, докато я изучаваше внимателно.

— Да. — По дяволите. Направо бе останала без дъх. — Добре съм. Просто се спънах. Скоро ще бъде съвсем тъмно.

Изгледа я странно, без да каже нещо. През годините бе имала една-две приятни и истински връзки; не бяха много, защото почти никога нямаше време. От деня, когато лавината уби майка й и пастрока й животът вече не й принадлежеше. Единствената й цел бе да спаси „Труит“ за следващото поколение. А после разви онази глупава фобия спрямо клетия Брет.

И понеже непрекъснато се явяваше ту едно, ту друго никога не бе преживявала нещо, което дори бегло да напомня за това диво, разтърсващо вълнение.

Моля Те това да не е поредният пристъп на паника, помисли си тя. Моля Те. Не и с този мъж. Никакви тъпи фобии повече. Чувството е толкова приятно.

Потресе я най-вече усещането за интимност. Сякаш Елайъс й позволяваше да долови част от собствената му енергия. Зачуди се дали и той е леко разтресен от нея. После се запита какво ли ще е да го целуне.

По-различно, прецени тя, след като набързо обмисли въпроса. Много по-различно. Толкова необичайно, колкото — да речем — пристигането на флотилия космически кораби, управлявани от извънземни.

— Е, добре, твой ред е — подхвана тя припряно. — Какъв е въпросът ти?

— Веднъж Хейдън спомена, че преди година не просто си отворила книжарница тук, но си положила и доста усилия да оживиш бизнеса на другите дребни търговци по кея Крейзи Отис.

Чарити направи гримаса.

— Това е силно преувеличено. През последните две години туристите се увеличават постепенно. Те не знаят много за нас, но кеят е естествен притегателен център. Просто трябваше да се намери причина летовниците и местните хора да се отбиват. Една книжарничка добре изпълнява тази роля.

— Освен това не скри какво влияние си оказала върху останалите съдържатели, за да станат по-делови. Идвали при теб за съвети. Похвали те, например, че, си убедила Бея да инсталира машината за еспресо.

— Имам предимството да съм прекарала няколко години в света на корпорациите — напомни му тя. — Не съм създадена за него, но определено научих някои неща. Когато другите идват при мен с въпроси, опитвам се да им помогна. Но истината е, че аз им дължа много повече, отколкото те на мен.

— Как така?

Тя се поколеба, точно като него преди малко, за да намери подходящите думи.

— Когато дойдох тук, бях напълно изпепелена. — Хвърли бърз поглед към профила му. — Вероятно си чул някои клюки?

— Някои.

Тя издиша дълбоко.

— Е, повечето отговарят на истината. Направих направо срамна сцена на партито, организирано, за да обявя годежа си с изключително приятен мъж на име Брет Лофтъс. Всъщност се паникьосах пред половината делови свят на Сиатъл. Чувствах се ужасно. Искам да кажа, Брет не е виновен, че е толкова едър и аз… Е, няма значение.

— Толкова едър? — повтори Елайъс със странно равен тон.

— Да, нали разбираш… — Чарити махна безпомощно с ръка. — Прекалено висок, прекалено едър. Целият. За мен, искам да кажа.

Не беше честно, мина й през ума. Терапевтът й бе обяснил, че не телосложението на Брет е истинският проблем. За жалост мозъкът й свързваше страха от връзката им с физиката му. В резултат се получи истинска фобия.

— Разбирам.

Този път тонът на Елайъс прозвуча още по-странно.

— Срещал ли си се някога с него?

— Не. Но съм го виждал. Чух го да говори на един обяд в клуба на мой клиент.

— Напълно съм убедена, че той ще бъде идеален за друга жена — продължи тя припряно. — Например за доведената ми сестра. Много жени се възхищават на снажни мъже.

— Чувал съм подобно твърдение.

— Но всеки път, когато клетият Брет… Е, разбираш. Не можех да търпя. Той беше съвършеният джентълмен. Приписваше проблемите ми на стреса. Наистина беше много неловко.

— Да, неловко.

— Но най-много ме ужасяваше мисълта, че… ами… — Усети колко силно се изчервява и изпита огромна благодарност към сгъстяващата се тъмнина. — Ще го правим най-редовно. Както се прави при семейства. И такъв едър мъж… Просто ми се стори прекалено.

— Картината, мисля, ми се изяснява.

Тя прочисти гърло:

— С две думи: сливането, което обмислях от месеци, не се състоя.

— И се отказа от ръководството на веригата универсални магазини „Труит“?

— Да. Без да предупредя брат си и сестра си. Просто ги изоставих. За няколко седмици се подложих на терапия, дадох си сметка, че никога няма да се върна в света на бизнеса и реших да се преместя. Може да се каже, че напълно случайно избрах това място на картата на щата Вашингтон.

— После какво стана?

— Нещо доста странно. — Чарити се усмихна. — Почивах си. Доста време прекарах в разходки по скалите. Посветих се на готвенето. И един ден тръгнах да потърся нещо за четене. Тогава открих, че Уиспъринг Уотърс няма книжарница. Отидох на кея и поговорих с Хейдън. Даде ми място под наем. След два месеца отново започнах да се чувствам относително нормална.

— Знаеш ли — замислено констатира Елайъс, — под твое ръководство „Шепоти“ ще просъществува дори управата да изпълни намеренията си да промени кея. Няма от какво да се страхуваш; само би спечелила, ако плановете им се осъществят.

— И така ми е добре. Предпочитам бавното, постепенно разрастване. В бизнеса големите скокове са рисковани. Провалиш ли се, падаш и изгаряш. Освен това амбициите ми не са така големи както някога. Допада ми дребният бизнес. Според мен това е призвание. Започваш да опознаваш клиентите си лично. А това носи голямо удовлетворение.

— Но не е причина да обвържеш бъдещето на бизнеса си с другите начинания по кея — настоя Елайъс. — Защо го правиш? Защо организира Асоциацията на продавачите? Защо воюваш с кметицата и градската управа?

Чарити свъси вежди, озадачена от посоката на въпросите му.

— Другите съдържатели са мои приятели. В Уиспъринг Уотърс те ме приеха с отворени обятия. Проявиха благосклонност, подкрепиха ме и се оказаха добри съседи.

— И за да им се отплатиш, им помагаш да се задържат на кея Крейзи Отис?

— Това е най-малкото, което съм в състояние да направя. Нали се запозна с тях? Никой от тях не е бизнесмен. Една голяма корпорация направо ще ги премаже.

— Така е — съгласи се Елайъс.

— Всички са се озовали на кея, защото не са имали къде другаде да отидат. Образували са нещо като комуна. Нуждаят се един от друг. Хейдън, мисля, го разбираше.

Елайъс се усмихна криво.

— И Хейдън не искаше кеят да се променя.

— Единственото, което желая, е магазинчетата по кея да останат, където са, когато градчето започне да привлича повече туристи.

— Смяташ ли, че Япи, Тед и останалите биха издържали на конкуренцията?

— Ако се наложи. — Чарити сви рамене. — Кой знае? А може тук никога да не се отворят лъскави магазини.

— Но ти си на страната на хората от кея?

Изгледа го продължително.

— И ти също. Ако ми казваш истината за намеренията на „Фар сийз“, разбира се.

Звук от флейта и шумни гласове, които пееха нестройно, но ентусиазирано, попречиха на Елайъс да отговори на съзнателното й предизвикателство.

— Представлението май е започнало — отбеляза той, докато излизаха измежду дърветата.

Чарити се огледа. Бяха стигнали до края на стария къмпинг. Много коли и каравани бяха паркирани на скалата, обърната към залива. По някои се виждаха рисунки, бегло напомнящи древни египетски мотиви. Други бяха украсени с причудливи футуристични картини и странни пейзажи от космоса.

Не се забелязваше жива душа. Всички последователи на Гуендолин Пит се намираха на плажа.

Някога по ръба на скалите бе издигната дълга ограда, която опасваше къмпинга. Имаше два входа: единият в центъра, другият — в далечния край. От тях тръгваха тесни пътеки и водеха до каменистия плаж.

Из въздуха се носеше монотонно пеене. Чарити погледна през леко наклонената ограда и видя Пътешествениците, събрани долу при водата. Бяха около двадесетина, прецени тя. През последната седмица броят им се бе увеличил. Все още имаше достатъчно светлина, за да се различат веещите се сини и бели роби и пъстроцветните препаски на главите — своеобразна униформа на последователите на култа. Хванати за ръце, те образуваха кръг и се люлееха в ритъма на флейтата и барабана.

Слънцето се скри зад планината и последните медночервени лъчи изчезнаха. Появи се първата звезда. Песента зазвуча по-високо, барабанът заби по-учестено.

Една фигура се откъсна от кръга и вдигна ръце над главата си в заповеднически жест. Възцари се тишина. Пътешествениците се обърнаха към нея, мърморейки в очакване.

— Това е Гуендолин Пит — обясни Чарити на Елайъс.

— Знам. Представи ми се онзи ден в бакалницата.

— Така ли? През последния месец няколко пъти разговарях с нея. Изглежда посветена на начинанието си, но някак не й вярвам напълно. Малко ми е трудно да приема, че преуспяваща, делова брокерка на недвижими имоти се е превърнала в гуру и очаква извънземни пратеници.

— Имаш право. — Елайъс изгледа жената на плажа замислено. — Явно пазарува в същите магазини като Рейдиънс Баркър.

Точно така, прецени Чарити. Гуендолин Пит приличаше на човек, слязъл от афишите на шестдесетте години, с които Рейдиънс бе украсила салона си за маникюр.

Гуендолин вдигна ръце, ръкавите на роклята й се плъзнаха надолу и разкриха няколко реда широки метални гривни. Но късите й, добре подстригани изрусени коси и скъпите обувки продължаваха да издават професионалната брокерка. Не бе нужно кой знае какво въображение, за да си представи човек Гуен Пит в делови костюм и куфарче в ръка.

Наближаваше петдесетте, не особено привлекателна, със силни, агресивни черти. У нея имаше нещо желязно. Очевидно беше решителна жена. Чарити почти усещаше енергията й.

— Пет нощи, приятели мои — провикна се Гуендолин високо и гласът й отекна в скалите. — Само пет нощи до пристигането на големите космически кораби. Точно в полунощ те ще се появят с целия си великолепен блясък.

— Нещо ми подсказва, че тази жена знае как се прави сделка — обади се Елайъс.

— Просветлението ни очаква, приятели — продължаваше Гуендолин. — Непознатото знание за истинската ни сексуалност и разбирането на вселенските закони ще бъдат наши. Напредналата наука на извънземните ще направи телата ни съвършени. Животът ни ще бъде неимоверно удължен и ще имаме време да научим всичко, които ни е предопределено да открием.

От тълпата се разнесе одобрителен вик.

— Това е една ядосана жена — отбеляза Елайъс тихо Чарити го погледна с любопитство.

— И откъде знаеш?

— Нужен е голям гняв, за да организираш измамна операция в такъв мащаб.

Чарити си припомни, че той току-що й разказа как е кроил планове да унищожи стар враг. Елайъс знае какво говори, прецени тя. Ще бъде добре да не го забравя.

— Възможно е наистина да е просто заблудена — каза Чарити. — Наистина да вярва, че космическите кораби ще пристигнат.

Елайъс изучаваше сцената на плажа.

— Не, тя не е луда. Тя има план. Интересно е да се разбере какъв точно.

— Дали не го прави заради властта?

— Донякъде. Ако искаше да организира култ, за да упражнява власт, нямаше да обяви толкова близък краен срок за пристигането на космическите кораби.

— И аз съм се чудила на това — призна Чарити. — Пътешествениците пристигнаха тук миналия месец, а петнадесети август е след пет дни. Тя ще загуби много от доверието им, когато корабите не се появят.

Елайъс стъпи с обутия си в ботуш крак върху цокъла на оградата. Продължаваше да държи ръката на Чарити.

— Трябва да има някакъв скрит смисъл в крайния срок.

— Според мнозина, прави го заради пари. Нюлин казва, че приятелката му Арлин и останалите са прехвърлили на нейно име всичките си спестявания.

— Това е обичайна процедура в такива случаи. Но защо е довела последователите си в Уиспъринг Уотърс? Мястото определено е свързано с лоши спомени за нея.

— И с унижение. — Чарити се замисли. — Все пак новата госпожа Пит е тук. Гуен и Дженифър вероятно се срещат неволно, било в бакалницата, било в пощата. Малко неловко, меко казано.

— Какво прави бившият съпруг на Гуен? Помага ли й по някакъв начин?

— Шегуваш ли се? — Чарити направи гримаса. — Лейтън е напълно сконфузен от ситуацията, убедена съм, но не е по силите му да я изгони. Все пак тя е наполовина собственица на къмпинга. Старае се да я игнорира.

— А втората госпожа Пит? Как реагира?

— Не познавам особено добре Дженифър. Никой не я познава. Тя е от Калифорния.

Елайъс се ухили за миг.

— Това обяснява всичко.

— Доколкото съм я виждала, запазва самообладание — продължи Чарити. — Предполагам, че от нея се иска просто да издържи до петнадесети. Но не вярвам и на нея да й е леко.

— Чудна история: първата госпожа Пит ръководи секта в края на града, докато втората госпожа Пит се опитва да се наложи като новата съпруга на най-влиятелния мъж в района.

— Така е.

— Ти беше ли тук по време на развода им?

Чарити поклати глава.

— Скандалът избухнал малко преди да пристигна. Но благодарение на Рейдиънс знам повечето от пикантните подробности.

— Какво общо има Рейдиънс с всичко това?

Чарити се засмя.

— Прави маникюра на втората госпожа Пит. Тя й е благодарна, защото Дженифър направи много, за да превърне ярко лакираните нокти в нещо модно в градчето. Преди Дженифър да се появи с дългите си, безупречно поддържани калифорнийски червени нокти всички си служеха с нокторезачки.

— Колко скандален беше разводът?

Чарити го изгледа замислено.

— Знаеш ли, не ми приличаш на човек, който се интересува от мръсни клюки.

— Събирам информация — отвърна Елайъс тихо. — Това ми е нещо като хоби.

— Хм… Е, според Рейдиънс цялата история се разкрила, когато един ден в началото на лятото миналата година Гуендолин показала старата им къща на някакви клиенти. Всички влезли в къщата, разположена на доста изолирано място близо до носа, и заварили Дженифър и Лейтън в леглото.

— Гледката не е била красива.

— Никак. По думите на Рейдиънс, Лейтън и Дженифър използвали старата къща за срещите си няколко седмици преди да бъдат разкрити.

— Доста груб начин за Гуен да открие, че съпругът й я мами — отбеляза Елайъс.

— Да. Представи си как с появата на Гуен и Пътешествениците й миналия месец клюките плъзнаха отново.

Елайъс погледна към плажа и се заслуша в разказа на Гуендолин за предстоящите вълнуващи събития, които ще се състоят на петнадесети.

— Нещо ми подсказва, че горивото, което подхранва двигателя на Гуендолин Пит, не е алчност или старомодната жажда за власт.

Чарити изведнъж си даде сметка за бързо настъпилата нощ. Сенките около караваните се бяха сгъстили.

— Какво друго, освен власт и пари биха я мотивирали да си даде целия този труд?

Елайъс премести неразгадаемия си поглед от плажа към Чарити.

— Питаш ме, след като току-що ти разказах за плановете ми относно Гарик Кийуърт?

— Възмездие? Но няма никакъв смисъл. Как би могло всичко това… — Чарити разпери ръце, за да посочи Пътешествениците и терена на къмпинга. — … да е свързано с възмездие?

— Нямам представа. Само твърдя, че на света има и други мотиви, освен власт и пари.

Бризът откъм залива промени посоката си. Чарити отметна кичур от челото си.

— Не е изключено да узнаем отговорите на сутринта, след като космическите кораби не се появят.

— Да почакаме.

Неразгадаемият поглед на Елайъс не се откъсваше от лицето й.

— В едно обаче съм сигурна — продължи Чарити.

— И какво е то?

Тя сбръчка нос възмутено.

— Мотивите на Гуен Пит може да са тайнствени, но тези на нейния помощник, душевно нечистоплътният Рик Суинтън, са ясни. Той е в цялата история заради парите. Гогова съм да заложа „Шепоти“, че съм права.

— Още не съм се сблъскал със Суинтън.

— Нищо не си загубил. — Чарити неволно потрепери. — Много неприятен тип.

Елайъс я изгледа изпитателно.

— Звучиш ми като лично засегната.

— Така е. Опита се да ме сваля скоро след като Пътешествениците се появиха. Заливът не е точно Мека за самотници, но нямах никакво желание да изляза с него. Когато отклоних поканата му, ми заяви, че ще съжалявам.

Елайъс сякаш изтръпна.

— Заплашил те е?

— Не съвсем. Само каза, че ще съжалявам заради отказа си. — Чарити се усмихна. — Повярвай ми — не съжалявам нито за миг.

— Ще си държа очите отворени за него. — Ръката на Елайъс стисна нейната. — Междувременно имам друг, по-важен въпрос.

Мекият му кадифен тон предизвика тръпки на вълнение по гърба й.

— И какъв е той?

— Чудя се — промълви той много тихо, — какъв ли е вкусът на устните ти.

Тя го погледна смаяно.

— Моля?

— Чудя се от десетина дни насам.

Притегли я по-близо нежно, но непреклонно.

Срещна погледа му и видя контролираното желание в очите му; обзе я чувство за неизбежност. И разбра, че от момента, когато той похлопа на вратата й тази вечер, чака точно този миг.

Отново се напрегна; инстинктивно потърси и най-малък знак за нарастващо напрежение, за предстоящ пристъп на паника. Ала откри единствено прилив на чувствено очакване.

Елайъс определено имаше подходящи размери.

Докато я придръпваше по-близо кракът му продължаваше да стои върху цокъла на оградата. Усети се притисната до онова интимно място между бедрата му и през тялото й премина великолепна тръпка.

Прибоят на вълните в залива и напътствията на Гуендолин Пит към последователите й избледняха в далечината. Чарити бегло си даде сметка за неспособността на сетивата си да се фокусират върху околната действителност. Бяха изцяло заети с възприемането на стегнатото стройно тяло на Елайъс до своето. Долавяше топлината му, привличаща я със силата на магия.

Напомни си, че доверието, което й оказа Елайъс, не е достатъчна причина да му вярва. Та тя дори не беше сигурна дали й е казал истината. Той бе прикрит, умен мъж. И нямаше никакво съмнение, че е малко чудноват.

Предупреждението на Дейвис изплува в съзнанието й. Внимавай с Уинтърс. Според слуховете той не е обикновен играч, а истински победител. Всеки път.

Досегът на Елайъс обаче не пробуждаше никакви предупредителни сигнали. Напротив: колкото по се приближаваше, толкова по-близо до него желаеше да бъде.

Когато той сведе глава, за да докосне устните й, за една разтърсваща секунда тя осъзна, че всичко, което подозираше беше истина. Целуването с Елайъс определено бе ново по различно усещане. Горещо, сексуално и невероятно удовлетворително.

Някакво омайно цвете, дремало в нея през целия й живот, изведнъж разцъфна. Мускулестото бедро на Елайъс се притисна в нейното и я заклещи между краката си. Обви врата му с ръце и разтвори устни.

Елайъс простена. Тръпки преминаха по тялото му.

Чарити бе омаяна от усещанията, които се разляха в нея. Целувката на Елайъс бе по-тъмна от нощта. Беше пълна с тайни и неразбираеми значения. Нужен бе цял живот, за да се изследва и опознае тази целувка. Радост и възбуда я обзеха, докато се отдаваше на неподозираните дълбини.

— По дяволите.

Елайъс откъсна устните си от нейните с рязко отмятаме на главата. Със затруднение си пое въздух.

Чарити го погледна смаяно. Очите му проблясваха в сенките. Изражението му бе сериозно. Дишаше трудно и накъсано, сякаш е бягал маратон.

— Извинявай — промълви той. — Всичко става прекалено бързо. Не възнамерявах да е така. Не така скоро. Не искам да те притеснявам.

— Всичко е наред, наистина. — Докосна бузата му и усети как челюстите му се стягат. Жизнерадостно чувство от женското й въздействие премина през нея. — Нямах абсолютно нищо против.

Елайъс изглеждаше развеселен, но и зашеметен. Остана загледан в нея дълго, а после, простенвайки мъчително, отново залепи устните си към нейните.

Направи нещо, което Чарити бе готова да се закълне, че е невъзможно: задълбочи още повече целувката си. Ръцете му настойчиво се обвиха около нея и я наместиха още по-плътно към подчертаната му ерекция. Докосна с ръка ребрата й и я плъзна, докато палецът му не се озова под тежестта на едната й гърда.

Сега бе ред на Чарити да потрепери.

Някъде в далечината чу как долу на плажа пак подхващат песента, но не й обърна никакво внимание. В момента значение имаше единствено Елайъс. Дланта му отново се размърда и той я положи върху гърдата й. Усещаше топлината на ръката му през плата на блузата.

 

 

Съзнанието й едва регистрира първите приглушени викове. Тя ги изключи, без дори да си даде сметка, но Елайъс внезапно прекъсна изцеждащата целувка.

— Какво, по дяволите…

Той вдигна глава и се заслуша.

Чарити премигна — опитваше се да проясни главата си. Усети сексуалното напрежение у Елайъс. Съвсем объркана, понечи да отстъпи назад.

Последва нов вик.

Този път Чарити го чу ясно. Женски глас, наполовина ядосан, наполовина изплашен.

— Не ме докосвай! Ще й кажа. Кълна се, ще го сторя.

— Идва оттам, отзад — посочи Елайъс. — Мисля, от далечния край на къмпинга.

Пусна Чарити и се извърна гъвкаво. Тръгна с плъзгащи се, безшумни стъпки, които го отведоха при редица по-стари каравани.

Чарити го видя да се насочва към самотна бяла каравана, паркирана в задната част на къмпинга.

— Пусни ме, дяволите да те вземат! Ще кажа на Гуендолин.

Чарити се затича след Елайъс.

Докато го настигне, той вече се изкачваше по стъпалата на бялата каравана. Видя как със замах отваря металната врата и нахълтва във вътрешността.

Чу отвътре сподавен писък, последван от ядосан мъжки вик.

— Какво, по дяволите, търсиш тук? — изкрещя мъжкият глас. — Махни си шибаните ръце от мен или ще наредя да те арестуват.

Чарити спря на място — нечий силует със залитане излезе от караваната. Мигом разпозна Рик Суинтън.

Далеч не бе така привлекателен, както обикновено, забеляза тя с известно задоволство. Всъщност изглеждаше доста глуповато, залитайки на най-горното стъпало.

Рик се подхлъзна и падна. Изтърси се на земята и шумно изпухтя.

На прага се появи Елайъс. Изглеждаше спокоен и овладян като сърцето на ураган.

Чарити напрегнато се втренчи в него.

— Добре ли си?

Елайъс я погледна сякаш въпросът й го изненадваше.

— Да. Този мерзавец опипваше вътре някаква жена.

— По дяволите. — Рик изплю попадналата в устата му пръст и се надигна да седне. Отметна кафявите си коси от челото и свирепо изгледа Елайъс. — Ще наредя да те арестуват, копеле такова. Чу ли ме, кучи сине? Ще те съдя за това!

— Ще ти е трудно да заведеш дело и да изчакаш присъдата, преди космическите кораби да пристигнат тук в понеделник. — Елайъс бавно слезе по стъпалата. — Но все пак опитай.

На прага застана млада красива жена. Стискаше реверите на робата си на Пътешественик.

— Арлин — възкликна смаяно Чарити. — Господи! Добре ли си?

— Да, добре съм. — На оскъдната светлина на къмпинга Арлин имаше вид на разгорещена и ядосана. Пясъчнокафявите й коси, измъкнали се от препаската, се спускаха безразборно по раменете. Впери свиреп поглед в Рик, оправяйки дългата бяла роба с качулка. — Да не си посмял някога да ме докоснеш пак, Рик Суинтън. Чу ли ме? Никога!

— Нарани ли те? — попита Чарити, забързана към стъпалата на караваната.

— Той е гнусен лъжец, но не ми е направил нищо. — Арлин премигна. — Какво правиш тук, Чарити?

— Елайъс и аз излязохме да се поразходим и те чухме да викаш.

Рик стана и изтупа прахта от широките си черни панталони. Синята му копринена риза на Пътешественик, която носеше разкопчана до пъпа, също бе покрита с прах. Множеството златни верижки на врата му проблясваха на оскъдната светлина. Погледна Чарити навъсено.

— Трябваше да не си навираш носа в чужди работи. Не всички имат проблеми със секса като теб. Някои от нас са съвсем нормални.

Елайъс погледна към Чарити, докато слизаше по стъпалата.

— Вие двамата познавате ли се?

— Да ти представя Рик Суинтън, помощникът на Гуен Пит.

Елайъс изгледа Рик с ледено презрение.

— Хайде да прескочим здрависването, Суинтън. Не е изключено да се изкуша да счупя ръката ти.

Очите на Рик се присвиха.

— Ще съжаляваш, който и да си.

— Името ми е Уинтърс. Елайъс Уинтърс. Внимавай правилно да го изпишеш, когато подаваш оплакването си.

— Копеле!

— Това е Арлин Фентън. — Чарити леко обви раменете на момичето с ръка. — Приятелката на Нюлин.

Елайъс кимна.

— О, господи, Нюлин. — Брадичката на Арлин рязко се вирна. Очите й станаха необичайно кръгли. — Чарити, обещай ми да не му споменаваш за случилото се. Страшно ще се разгневи. Знаеш, че така ще стане. И без това е дълбоко разстроен заради предстоящото ми заминаване с космическите кораби.

— Какво точно се случи тук? — попита Чарити.

— Рик ми каза, че има специална информация за събитията около пристигането на корабите — прошепна Арлин. — Била съм една от избраниците, които ще установят първите контакти. Обеща да ме научи на таен код, чрез които да общуваме с извънземните.

— Глупости. — Рик я изгледа изпепеляващо. — Налетя ми като всички кучки под шейсет години сред тази сбирщина. Приех предложението… а тя изведнъж стана добродетелна. Само дразни мъжете, такава е тя. Точно като теб, госпожице Непорочност. Вие и двете сте от типа, дето възбуждате мъжете съзнателно, а после пищите до бога, че са ви изнасилили, когато някой се опита да пробва какво предлагате.

— Още една думичка — тихо промълви Елайъс, — и никога няма да си в състояние да пробваш какво предлагат жените.

Арлин отметна глава назад.

— Лъжеш, Рик Суинтън. Подготвям се за Пътуването, както ни посъветва Гуендолин. Всички трябва да се подготвим да отидем на по-висше ниво, където сексът ще е по-чисто, нефизическо действие.

— О, я стига — изсумтя Суинтън.

— И освен това — продължи Арлин, — ако щях да се будалкам с някого, това определено нямаше да си ти. Имам си чудесен приятел и ще направя всичко, за да дойде с мен, настъпи ли времето да се качваме на корабите. И още нещо ще ти кажа: ако Гуендолин узнае какво правиш зад гърба й, ще те разкара начаса.

— Проклета малка кучка. — Рик бързо отстъпи, понеже Елайъс се насочваше към него. — Да не си посмял да ме докоснеш, Уинтърс.

— Остави го — обади се Арлин с подчертано отвращение. — Добре съм и можеш да се обзаложиш, че никога няма да допусна да се озова отново насаме с него. Той е перверзен, ако ме питате мен. Само да видите какво има вътре в караваната му. И си въобразява, че е възбуждащо. Но нищо от това няма да има значение след понеделник.

— Поне в това отношение си напълно права — просъска Рик, извърна се и тръгна по пътеката между караваните.

Чарити леко прегърна Арлин.

— Сигурна ли си, че си добре?

— Да. — Арлин въздъхна дълбоко. — Рик е дребен подлец. Използва положението си като помощник на Гуендолин, за да се добере до всяка жена наоколо. За пръв път обаче опита да си има вземане-даване с мен.

Елайъс се размърда.

— Ако Гуендолин знае за поведението му, ще го разкара, така ли? Щом си сигурна, защо не й кажеш?

— Проблемът е, че е прекалено заета с други неща в момента. — Арлин изглеждаше смутена. — Повечето от нас я виждаме само вечер, при пеенето по залез-слънце. През останалото време е в караваната си и се подготвя за срещата. Единствено на Рик е позволено да я прекъсва, докато медитира или обмисля проповедите си.

— Бих привлякъл вниманието й върху теб — предложи Елайъс. — Не ми представлява никаква трудност.

— Не желая да я безпокоя — припряно отказа Арлин. — Рик Суинтън не е важен. Той е такава отрепка, че няма да се изненадам, ако бъде оставен, когато извънземните дойдат.

— Не се притеснявай — обади се Елайъс. — Нещо ми подсказва, че Суинтън няма да бъде на борда на никой кораб в полунощ на петнадесети. Както впрочем и никой друг.

Арлин изправи рамене с достойнство.

— Невярващ си, виждам. Ала ти и другите ще научите истината за себе си. Само ми се ще да успея да накарам Нюлин да разбере. Не мога да понеса мисълта да остана без него.

Чарити я потупа по рамото.

— Нюлин държи на теб, Арлин. Ако нещата не станат според предвиденото, само помни, че той те чака.

В очите на Арлин проблеснаха сълзи. Тя ги избърса с опакото на ръката.

— Но аз искам той да дойде с мен, за да види галактиката. Ако остане на Земята, ще бъде мъртъв, ще бъде пепел, когато се върна.

Елайъс я изгледа изпитателно.

— Понякога преминаващата буря така размътва повърхността на водата, че не можеш да видиш истината в нея.

Арлин премигна, за да прогони още няколко сълзи и го погледна неразбиращо.

Чарити отново я прегърна.

— Не се притеснявай, Арлин. Понякога Елайъс е малко неясен. Вината не е негова. Така е възпитан. Хайде, ще те изпратим до твоята каравана.

— Няма нужда, наистина. Добре съм. — Арлин предпазливо изгледа Чарити. — Нали няма да кажеш на Нюлин какво стана току-що?

Чарити се поколеба.

— Щом така искаш.

— Истински искам Нюлин да дойде с мен на космическия кораб.

Арлин се извърна и изчезна в сенките.

— Надявам се в понеделник вечер, когато нищо не се случи, да не се потисне прекалено — сподели Чарити малко по-късно, докато тя и Елайъс се прибираха.

— Нюлин ще бъде там, за да я утеши.

Изненадана от резките нотки в тона му, Чарити го изгледа изучаващо. Беше невъзможно да разчете изражението му в тъмнината.

— Елайъс?

— Да?

— Сигурен ли си, че си добре? Рик не те удари, нали?

— Добре съм.

Чарити се успокои малко.

— Беше много мило от твоя страна да се притечеш на помощ на Арлин.

Елайъс не отвърна. Очевидно бе потънал в собствените си тревожни мисли.

Чарити долавяше кога не бива да безпокои човек. Престана да говори и остави звуците на нощта и залива да запълнят напрегнатата тишина.

Стигнаха до къщата й. Тя извади ключа и се качи по стъпалата на предната веранда. Елайъс не я последва. Остана в подножието на стълбите, докато тя пъхаше ключа в ключалката.

Отваряйки вратата, му хвърли поглед през рамо и се зачуди какво ли ще каже, ако го покани да влезе. Лампата на верандата хвърляше светлина, но и сенки по изострените му черти. Изглеждаше много отдалечен и отнесен. Отново си бе възвърнал контрола. Прецени, че, в това си настроение, ще й откаже предложението за чай или кафе.

— Благодаря за поканата да изляза на разходка с теб. — Съзнателно вложи в тона си изкуствена приповдигнатост. — Беше интересно, най-малкото.

— Чарити?

Тя застина на прага.

— Да?

— Изплаших ли те?

От всичко, което очакваше да чуе от него в този момент, това бе най-изненадващото.

— Да си ме изплашил? Искаш да кажеш с начина, по който се справи с Рик Суинтън? Не ставай глупав. Разбира се, че не си ме изплашил. Останах много доволна, задето го изхвърли от караваната. Заслужаваше да се изтърси по задник на земята. Арлин е права — той е просто една отрепка.

— Не говоря за Суинтън.

— О!

— Говоря за нас — уточни Елайъс изключително тихо.

Устата й пресъхна. Съзнаваше, че той има предвид унищожителната напрегнатост на целувката, която си размениха. Целувка, която го разтърси не по-малко от нея, помисли си тя с удовлетворение. Не, че той някога щеше да го признае.

Изведнъж се почувства необикновено весела. Невероятно секси. Готова бе да се впусне във флирт. Скръсти ръце на гърдите си и се облегна с рамо на касата, като заяви игриво:

— Приличам ли ти на изплашена.

— Не.

Тя се усмихна.

— Какво си намислил, Елайъс Уинтърс?

— Не се ли досещаш?

— Кажи ми.

Стоеше напрегнато загледан в нея. В погледа му нямаше никакъв хумор. Абсолютно никакъв. За Елайъс, осъзна Чарити, това бе страшно сериозно. Изпита известна жал към него.

— Опитвам се да започна връзка с теб — отвърна Елайъс.

Определено й струваше усилие, но след няколко секунди на пълно смайване тя успя да затвори уста.

— Мислех, че не си по тези неща.

— Това положителен или отрицателен отговор е?

Чарити се насили да си възвърне малко от самоувереността. Няма да допусне да я превърне в бъбрива идиотка. Потърси убежище в ролята си на висш администратор.

— Това е отговор от типа — отново ще говорим по този въпрос — обясни тя.

Той кимна, приемайки думите й без коментар.

— Лека нощ, Чарити.

— Лека нощ.

Чарити пристъпи в безопасната зона на малкото си антре и извънредно предпазливо затвори и заключи вратата. После се облегна на нея.

След миг се съвзе достатъчно, отиде до прозореца и надникна през щорите. Ала бе закъсняла, за да види как Елайъс си тръгва. Вече бе потънал в нощта.