Джейн Ан Кренц
Дълбоки води (21)

19.

Ясното отражение върху повърхността на водата съдържа дълбока истина.

„За естеството на водата“, из дневника на Хейдън Стоун

Чарити видя как Дженифър направи онова, което всеки разумен човек, изправен пред атака на птица с огромен клюн и остри нокти би направил — изкрещя панически, изпусна пистолета и покри очи, за да предпази лицето си. В усилието си да отстъпи настрана и да избегне птицата, се изви енергично.

Подрязаните крила на Отис се оказаха пречка да смени посоката и да я последва. Той прелетя покрай Дженифър и с изключителна царственост влетя през вратата на офиса.

Чарити дочу страховито издрънчаване от вътрешността на малкото помещение, но нямаше време да провери как е Отис. Хвърли се да вземе падналия на пода зад тезгяха пистолет.

— Не. Не, по дяволите! — извика Дженифър и свали ръце от лицето си.

И тя съзря пистолета и се опита да го грабне.

Чарити прецени, че Дженифър е по-близо до оръжието. Не разполагаше с време да хукне към вратата. Налагаше се да се добере до пистолета преди Дженифър.

Вместо да заобикаля тезгяха, сложи длани на плота и се прехвърли през него с див скок.

Сблъска се с Дженифър. Двете паднаха на земята и се претърколиха. Дженифър се оказа отгоре и мигом направи опит да впие дългите си нокти в шията на Чарити.

Успя.

Чарити се стараеше да поеме глътка въздух и отчаяно се бореше да разтвори пръстите на Дженифър от шията си. Намираше се в безнадеждно положение: Дженифър имаше на своя страна ръста си, теглото и по-дългите ръце.

Паниката обземаше Чарити — за миг всичко стана сиво. Усещаше как пръстите на Дженифър се впиват все по-дълбоко и изпита чувство, че умира.

А после, сякаш Елайъс застана до нея и започна да й дава съвети със спокоен, овладян тон, който проникна през заслепяващия я страх. Чарити си припомни простите движения за самозащита, на които я бе научил.

Не се опитвай да спреш втурналия се напред прилив. Вместо това отвори друга пътечка за водата.

Чарити прекрати опитите си да мери сили с Дженифър. Тръгна срещу инстинктите си и пусна китките на противничката си. Вдигна ръце нагоре и се насочи към очите на Дженифър.

Дженифър извика и се дръпна назад, за да избегне пронизващите пръсти на Чарити. В този миг отпусна хватката си и Чарити пое въздух. С крайчето на окото си забеляза фенера, който Елайъс държеше под тезгяха. Пресегна, сграбчи го и замахна с всички сили към главата на Дженифър.

Дженифър извика и се опита да избегне удара, фенерът я удари по скулата и отхвръкна леко настрана.

Чарити отново стисна фенера — прицели се в главата на Дженифър. Дженифър залитна. Чарити се освободи, претърколи се и понечи да се изправи. Беше се повдигнала вече на колене, когато чу приближаването на стъпки.

— Какво, по дяволите, става тук? — извика Дейвис.

— Пусни ме, негоднико. — Викът на Дженифър приличаше по-скоро на хленчене. — Пусни ме.

Чарити премигна, опитвайки се да разбере какво точно става.

— Добре ли си? — попита Елайъс.

Хванал Дженифър с ръка, той гледаше надолу към Чарити. Лицето му бе каменно.

— Да, да. Мисля, че да.

Чарити се надигна предпазливо. Чувстваше се изтощена, та й се наложи да се опре с ръка на тезгяха.

Елайъс пусна Дженифър и посегна към Чарити.

Дженифър се срина — отпусната и победена. Хвана главата си с ръце и избухна в ридания.

Чарити погледна Елайъс.

— Чух стъпки. Мислех, че е Дейвис.

— Тук съм. — Дейвис заобиколи тезгяха. — Елайъс се придвижи малко по-бързо от мен. — Докосна лицето на Чарити. — Господи. Не мога да повярвам. Добре ли си?

Тя кимна и вяло му се усмихна.

— Благодарение на Отис и Елайъс. О, господи, сега се сетих — да проверим как е Отис.

От офиса се чу недоволно изкрякване. Само Дженифър не се извърна да погледне.

Отис се появи от сенките — с разбъркани пера, но очевидно невредим. Спря и царствено изчака някой да го вдигне на пръчката.

Чарити го гледаше с възхищение.

— Беше невероятно. Отис се нахвърли право срещу Дженифър. Канеше се да ме застреля. Той отклони вниманието й. Принуди я да пусне пистолета. Така получих шанса, от който се нуждаех. Господа, тази птица ми спаси живота.

 

 

Елайъс се събуди малко преди зазоряване. За миг остана неподвижен — напълно си даваше сметка за празното място до себе си на матрака с морска трева. След като снощи Тубърн приключи с безкрайните си въпроси, Чарити се прибра в своята къща с Дейвис. Елайъс се прибра сам, единствено в компанията на Отис.

Имаше време, когато успяваше да се убеди, че не му трябва никой друг, освен папагалът. Ала тази сутрин, наблюдавайки как слънцето осветява хоризонта в бледо сиво, разбра, че вече не е така.

У него се отприщи някакъв бент. Реката на самотата течеше безпрепятствено. Буйният поток влачеше спомени, които не желаеше да изследва. И преди бе преживявал подобни състояния. Знаеше как да се пребори с беснеещите води.

Но този път пренебрегна упражненията за духовна дисциплина, целящи да отпратят образите надолу по течението. Вместо това се насили да погледне по-отблизо отраженията във водата.

Съзря бялото безжизнено лице на майка си точно преди санитарите от линейката да го покрият. После се мярнаха силуетите на опечалените му баба и дядо. Образите им смазани от собствената им мъка, ги лишаваха от енергията за я посветят на внука си. Видя и себе си — очакваше писмото, което така и никога не пристигна. То трябваше да му съобщи, че баща му иска да отиде при него на остров Нихили.

Припомни си как изкрънка парите за дългото пътуване до Нихили от сърдития си дядо, загубил интерес към всичко. Видя се да слиза на острова от малкия самолет и жадно да оглежда скромната тълпа с надежда да зърне лицето на баща си. А после съзря как тихият мъж с мъдрите древни очи тръгна към него. Именно Хейдън Стоун му съобщи, че баща му е мъртъв.

Елайъс остави спомените да текат пред очите му. Не преставаше да се взира в тях, докато отново не потънаха в тъмнината. После стана от матрака и навлече джинси и риза.

Бръкна в резбования сандък и извади дневника на Хейдън.

Докато прекосяваше с боси крака малката всекидневна, Отис измърмори изпод покривалото на клетката.

— Поспи още малко — посъветва го Елайъс тихо. — Изкара тежка вечер.

Отис млъкна.

Елайъс излезе на верандата, взе килимчето и пое надолу по стъпалата към градината. Небето определено се бе прояснило, забеляза той. Днес нямаше мъгла.

Настани се пред езерцето за размишления и отвори дневника на последните няколко страници.

Днес сутринта улових част от последния урок, който трябва да преподам на Елайъс. Не знам дали разполагам с достатъчно време. През нощта отново усетих болка в гърдите. Скоро реката на моя живот ще се влее отново в морето.

Но Елайъс е млад и силен, и — за разлика от мен — душата му все още не е смразена от ледения студ на най-дълбоките води. Все още притежава жаждата за живот.

Щом прозре каква глупост представлява желанието му за възмездие, ще бъде свободен. А освободи ли се веднъж, надявам се късметът му да проработи и да намери жена, която да му помогне да научи последния си, най-важен урок. Искам да открие, че истинската му същност има нужда от повече неща, а не само от дисциплината, която Тал Кек Чара му дава. Научих го да бъде силен, но ако някога му е писано да разбере какво е истинско щастие, трябва да отиде по-далеч от естеството на водата. Трябва да се научи как да се отвори за любовта.

Елайъс остави дневника и се загледа в езерото. Непрогледно сивата повърхност отразяваше изгряващото слънце. Дълго съзерцава лишената от образи вода.

Приглушеният шепот на прииждащия прилив в залива и крясъците на чайките поглъщаха звука от стъпките й, но Елайъс улови момента, в който Чарити се озова при градинската порта.

Усещаше топлината на присъствието й, точно както се случи първия ден, когато тя влезе в „Талисмани и дрънкулки“ с бележника си и поканата да направят обединен фронт в защита на Крейзи Отис.

Загледа се как отваря портата и тръгва по тясната пътечка към стъпалата отпред. Независимо от снощното й премеждие изглеждаше свежа и цветуща като проблясващите води на тропическо море. Не направи опит да се пребори с копнежа и потребността, които тя породи у него. Нямаше причина да се бори срещу истинската си същност.

— Тук съм, Чарити.

Тя се извърна при звука на гласа му и леко свъси вежди виждайки го седнал в края на езерцето.

— Слънцето още не е изгряло. Малко е рано за медитиране върху мократа трева според мен.

— На мен ми се стори подходящо време. Защо си станала толкова рано?

Тя направи гримаса, докато се насочваше към него по пътеката.

— Не спах особено добре. Реших да намина да видя как сте с Отис.

— И двамата сме добре. Отис още спи.

— И Дейвис. Оставих му бележка, че идвам тук да закуся. — Спря до него. — Тази сутрин върху какво разсъждава? Опитваш се да изчислиш по Тал Кек Чара колко майстори трябват, за да завинтят електрическа крушка ли?

— Не.

— Наистина трябва да поработим върху чувството ти за хумор, Елайъс.

— Някой друг път, ако е възможно.

— Добре — съгласи се тя. — Та за какво размишляваше?

— Как точно да те попитам дали ще се омъжиш за мен.

Очите й се разшириха.

— О!

— Тал Кек Чара не дава никакви указания по въпроса.

— Казах ти, че водната ти философия има някои течове. — Усмивката на Чарити беше ослепителна. — Е, защо не се опиташ да ме попиташ?

Елайъс се изправи бавно. Усещаше надигащия се в душата му прилив. Ако му откаже, ще бъде отнесен в най-дълбоките води на най-студените морета. Никога няма да намери пътя обратно до брега.

— Обичам те — прошепна Елайъс. — Омъжи се за мен. Моля те.

Очите й сияеха.

— Да. — Хвърли се в обятията му. — Да. Разбира се, ще се омъжа за теб. Обичам те, Елайъс.

И после тя започна да се смее — пенливо, като разбиващите се в брега вълни; весело като игриво поточе; искрящо като водопад.

Обгърна я с ръце и зарови лице в косите й.

— Кое е толкова смешно?

— Току-що, струва ми се, се сгодихме официално. И познай! Нямам пристъп на паника.

— Означава ли, че съм подходящ на ръст? — осведоми се Елайъс.

— Идеален си. Направо идеален.

Елайъс погледна към езерцето. Първите слънчеви лъчи вече докосваха повърхността му. Малкото езеро вече не бе непроницаемо сиво — сега отразяваше ясния образ на Чарити в обятията му.

 

 

Малко преди десет същата сутрин Елайъс насочи лъча на фенера към претрупания с дрънкулки тезгях, който бе привлякъл любопитството му предишния ден.

— Тук нещо не ми изглежда както трябва.

— Щеше да изглежда много по-добре, ако поставиш по-подходящо осветление — обърна му внимание Чарити суховато.

Хвърли й поглед през рамо — тя седеше на тезгяха до касовия апарат с чаша чай в ръка. Единият й крак се клатеше нетърпеливо под ръба на дългата й памучна пола. Очите й блестяха от веселие и любов. Дейвис, облегнат до нея, държеше чаша кафе с мляко от кафенето на Бея.

Останалите съдържатели на магазини, заедно с Нюлин и Арлин, се бяха струпали около касовия апарат — кой с чаша чай, кой с кафе. Отис хрупаше парче плод, кацнал на изкуственото дърво.

— Продължаваш да не разбираш значението на атмосферата в магазин като „Талисмани и дрънкулки“ — отвърна Елайъс на Чарити и започна да рови из купчината с изкуствените хамбургери.

— Просто си търсиш извинение — парира го Чарити. — Знаеш, че ако някога осъвремениш осветлението тук, ще ги се наложи редовно да бършеш праха.

— Приглушената светлина наистина скрива доста от праха — обади се Нюлин, за да му помогне.

— Благодаря ти, Нюлин — обърна се Елайъс към него. — Радвам се, че някой тук е достатъчно гениален да прозре тактиката ми за разширяване на пазара.

— Голяма тактика, няма що — промърмори Дейвис. — Все още не вярвам на очите си какво виждам тук, Уинтърс. Никой в Сиатъл няма да го повярва. Ръководителят на корпорацията „Фар сийз“ държи магазин за дрънкулки на кей в Уиспъринг Уотърс.

— То си е призвание — напомни му Елайъс.

— Я стига глупости — Тед се потупа по корема, покрит с тениска, чийто надпис гласеше: Днес имам космическо изживяване. Ще се върна след пет минути. — Това ли е цялата история? Дженифър Пит убила Гуен по време на кавга, а после очистила и Суинтън, защото се опитал да я шантажира със запис за убийството?

— Това е — обади се Чарити. — След това се опитала да натопи Лейтън, като скрила използвания от нея пистолет в багажника на колата му. Но семейство Пит са домакинство с два пистолета. Снощи тя използва втория.

Япи допи последните капки чай.

— Чух, че пуснали Лейтън Пит тази сутрин. Сигурно му е паднал камък от сърцето, фалитът ще му се стори като парче торта в сравнение с обвинението в убийство.

Рейдиънс поклати тъжно глава.

— Страшно ми е неловко да го спомена, но Дженифър ще ми липсва. Наистина ми помогна да разширя бизнеса си. Ако не беше тя, кой знае колко време щеше да е нужно на жените от Уиспъринг Уотърс да започнат да лакират ноктите си.

— Като стана дума за Дженифър Пит — обади се Ханк Тубърн от прага на магазина, — разполагам с информация — вероятно интересна за вашата малка клюкарска група.

Чарити го изгледа високомерно, докато той тръгваше към тях.

— Прекъсваш събрание на Асоциацията на продавачите от кея Крейзи Отис, инспектор Тубърн.

— Нима? — Ханк се ухили широко и спря до тях. — А на мен определено ми заприлича на клюкарско сборище. Да остана или да намина друг път?

— Така и така си тук — обади се Бея бързо, — по-добре кажи каквото си наумил.

— И аз се надявах да погледнете така на нещата — подметна Ханк сговорчиво.

Без да откъсва очи от работата си, Елайъс попита:

— Какво откри за Дженифър Пит?

— Като начало — името й не е Дженифър — отвърна Ханк. Елайъс долови смайването, обзело групата около тезгяха. Усмихна се леко и продължи със задачата си.

— А как е истинското й име? — попита Арлин.

— Джанис Милър. Преди това — Джени Мартин. Още по-преди — Джесика Рийд — изброи Ханк. — Издирват я в Калифорния във връзка с измами. Идентифицирана е като дамата, която задигнала от двама застаряващи глупаци там общо сто бона.

Япи подсвирна.

— И пристига тук, опитва се да вплете в мрежите си Лейтън Пит, но самата тя се оказва измамена. Нищо чудно защо се е вкиснала, когато е разбрала какво е направила Гуен.

Чарити погледна Ханк.

— Обвини ли я в убийството?

— Още не — отвърна Ханк. — В момента я държа по обвинение в нападение и някои други дребни прояви. Обвинението в убийство вероятно ще се окаже по-трудно.

— Но тя самата призна за убийството и на двамата — възмути се Чарити.

— Да, но в момента нищо не казва — обясни Ханк. — Мълчи като риба. Чака адвоката си, както заяви. Междувременно ще огледам отново местата, където са извършени двете убийства. С малко късмет се надявам да открия полезни улики.

— Я почакай минутка, Ханк. — Елайъс бръкна по-дълбоко в купчината изкуствени пържени картофи. — Ами ако се окажа в състояние да дам тласък на разследването ти? — Лъчът от фенера падна върху малък издут плик. — Аха. Знаех, че нещо тук не е както трябва.

Чарити го погледна с очакване.

— Какво откри?

— Финалният опит на Рик Суинтън да докаже невъзможността някой да го прецака и да му се размине. — Елайъс подхвърли плика към Ханк. — Това, струва ми се, е за теб.

Ханк улови плика във въздуха. Веждите му се стрелнаха нагоре, когато опипа големината и формата на предмета вътре. Без да промълви дума, разкъса плика и измъкна касетката.

— Не мога да повярвам.

Очите на Чарити се разшириха.

— Дали това е записът от убийството на Гуен Пит?

— Суинтън съобщава на Дженифър в писмото, че е скрил лентата някъде в „Талисмани и дрънкулки“ — напомни й Елайъс.

— Да, но как се сети къде точно да погледнеш? — попита Чарити.

Елайъс се ухили.

— Вчера забелязах колко неравномерна е прахта върху купчината пластмасова храна. Някой я беше пипал.

— Как е възможно да го забележиш сред всички тези неща? — настоя Дейвис и насмешливо се огледа наоколо.

— Добрият магазинер знае стоката си — отвърна Елайъс скромно.

— Изключителна наблюдателност от твоя страна — обади се Ханк с искрено възхищение.

— Да — чу се и гласът на Нюлин. — Браво, Елайъс.

— Благодаря.

Елайъс постави фенера обратно под тезгяха.

— Не си въобразявай — предупреди Чарити, — че този инцидент ще ти послужи като извинение да не бършеш праха занапред, Елайъс. Продължавам да твърдя: чистият и спретнат магазин е отличителен белег на добрия бизнес.

Дейвис се ухили.

— По-добре се вслушай в думите й, Уинтърс. Когато става въпрос за бизнес, Чарити е експерт.

— Винаги съм се възхищавал на професионалистите — увери го Елайъс.

— Хе-хе-хе… — обади се Отис.