Джейн Ан Кренц
Дълбоки води (19)

17.

Водата никога не изчезва завинаги.

Тя изтича обратно в морето, превръща се на дъжд, потича в река, пълни езеро или образува водопад в планината. Винаги се завръща по един или друг начин.

„За естеството на водата“, из дневника на Хейдън Стоун

Огромна грешка, помисли си Чарити. Нямаше намерение да изрича тези думи на глас. Не и след поражението снощи. Ала те някак сами се изплъзнаха от устата й. Беда, която е чакала да се случи. И ето я сега застанала на сцената на катастрофата.

— Елайъс?

Той не отвърна. Изплува в сянката зад светлината на фенера си с непроницаемо лице. Тя обаче нямаше нужда да гледа изражението му. Долавяше какво въздействие оказаха думите й върху него. Елайъс бе стъписан. Разтърсен до основи, без съмнение.

Изпита известно съжаление към него. Странната му философия сигурно я биваше да развива вътрешна сила и самоконтрол, но не му помагаше да се справя с дълбоките емоции. Чарити не знаеше за философия, годна да го стори. Човешките емоции са прекалено оплетени за подобни стегнати конструкции.

Не бива да си отваря устата, мина й през ума. Съобрази, че той не е готов да се справи с това. Насочи лъча на фенера си право в лицето му. Той нито трепна, нито мигна. Стоеше застинал.

— Е, не стой там като елен пред фарове на кола. — Съзнаваше острите нотки в гласа си, но не можеше да направи нищо по въпроса. — Ти си виновен. Ти подходи саркастично към цялата история. Знаеш как ме дразни това. И в случай че не си забелязал — в момента съм изложена на силен стрес. Понякога, в състояние на стрес, ставам импулсивна. Споменавала съм ти го.

Той нито мръдна, нито проговори. Въздишайки, Чарити насочи светлината на фенера си надолу. Лъчът освети пода в краката й, докато изучаваше тъмния силует на Елайъс. В старата колиба цареше призрачна тишина. Тя усещаше пулса си.

След миг-два вече се разтревожи не на шега.

— Добре ли си, Елайъс? Не можем да стоим тук, загледани в тъмнината цяла нощ. И без това доста се задържахме. Време е да си вървим.

Най-сетне той се раздвижи. Направи една-единствена крачка към нея.

— Невъзможно е да го оставим просто така.

Думите му прозвучаха странно и напрегнато, сякаш се затрудняваше да ги подреди в логично изречение.

— Защо не?

— По дяволите, много добре знаеш защо. — Пристъпи още една крачка — движеше се със стегнати, отсечени движения, съвсем различни от нормалния му начин на придвижване. — Важно е. Много по-важно от това, заради което дойдохме тук.

— Съвсем не съм съгласна — отвърна тя хладно. — Ако те арестуват, ще се изправим пред несравнимо по-голям проблем, отколкото да определяме динамиката на междуличностните ни отношения.

— Недей — обади се той. — Не си прави шеги с това.

— Извинявай.

— Сигурна ли си?

— Дали съм сигурна, че се извинявам?

— Не. — Спря точно пред нея. Ръката му стискаше фенера. Светлината осветяваше дъските по пода и се сливаше с белия кръг, образуван от нейния фенер. — Сигурна ли си в онова, което каза преди минута?

— Че съм диво, лудо, страстно влюбена в теб?

Нямаше особена полза да го отрича. Чарити се остави в ръцете на съдбата.

Снощи успяха да заобиколят темата благодарение на своевременното разсейване, възникнало от откриването на тялото на Рик Суинтън. Но едва ли е възможно тази вечер да разчита на ново, не по-малко разтърсващо събитие. А и не го желаеше. Два трупа са предостатъчно за едно лято. Наистина се чувстваше изложена на сериозен стрес.

— Да. — Гласът на Елайъс звучеше безизразно, сякаш говореше от голямо разстояние. — Сигурна ли си, че си влюбена в мен?

— Съвсем сигурна. — Вирна брадичка. Остана малко изненадана, понеже в момента не изпитваше ни най-малко напрежение. У нея се надигаше увереност, а не паника. — Съжалявам, ако това разстройва деликатното ти философско равновесие, но просто се налага да се примириш, Уинтърс.

— Снощи… — Той млъкна — очевидно търсеше подходящите думи. — Снощи каза, че не искаш да дойдеш да живееш при мен, защото помежду ни няма любов.

— Не, не съм казала такова нещо. Май не си ме слушал? Казах друго — искам да сме влюбени, преди да предприемем подобна крачка. Веднъж направих грешка и за малко не се омъжих за мъж поради отношения, основани на приятелство, бизнес и семейна отговорност. Не възнамерявам да повторя тази грешка. Не вярвам медицинската ми застраховка да покрие втори тур терапия.

— Нашите взаимоотношения не са такива.

— Технически погледнато, може и да си прав. Покани ме да се преместя при теб, а не да се женим. И признавам, съжителство с мъж, основано на приятелство и хубав секс е значително по-добър вариант от взаимоотношенията ми с Брет. Хубавият секс ми липсваше миналия път. Но все пак не ми е достатъчен.

— И аз искам нещо повече от приятелство.

Тя застина.

— Какво повече?

— Искам теб — прошепна той.

Болезнената потребност в тона му не й убягна. Тя съзнаваше, че започва да се размеква. Трябва да е нащрек, предупреди се тя. Толкова много неща са изложени на риск.

— Какво си готов да дадеш в замяна? — попита тя предпазливо.

— Каквото мога. Вземи каквото искаш. Моля те.

Това просто „моля те“ почти я довърши. Не беше в състояние да му откаже втори път. Обичаше го, а той й каза, че е готов да й даде толкова от себе си, колкото може. Като се имаше предвид, че го казва Елайъс, това означаваше много. Зачуди се дали разбира, че всъщност й обещава да направи опит да усвои изкуството да се отваря за любовта.

Усмихна се.

— Е, надявам се да се справя. Добре, Елайъс. Ако наистина искаш да дойда да живея при теб, ще го направя. Но те предупреждавам — мебелите ми идват с мен. Няма да седя всяка вечер на пода, щом мога да се изтягам в собствения си хубав италиански фотьойл.

— Значи се договорихме.

Посегна към нея.

— Ъ… Не е ли по-добре да се махнем оттук, преди… Елайъс я прегърна така силно, че от изненада тя изтърва фенера си. Той се изтърколи по пода и се опря в стената.

Беше притисната към гърдите му. Едва дишаше. Устните на Елайъс не знаеха насита. Тялото му бе стегнато от обзелата го възбуда. Сякаш всички напрегнати чувства, които не умееше да показва по друг начин, бяха съсредоточени в този жест на човешко общуване.

— Елайъс, почакай.

Чарити успя да откъсне устните си от неговите, но не и да привлече вниманието му.

Като му отказваше устните си, той се насочи в друга посока. Тя издаде тих, полузадавен звук, усещайки как зъбите му леко захапват ухото й. Топла възбуда мина през тялото й. После устните му се спуснаха към извивката на шията й. Дръжката на фенера му се притискаше в гърба й. Елайъс освободи косите й от шнолата.

— Не, почакай. — Тя обгърна лицето му с длани. Леко го разтърси, за да привлече вниманието му. — Спри.

— Какво има?

— Абсолютно отказвам да преживея сексуален контакт в тази вмирисана барака, при това май и използвана от всички в града, които са искали да се впуснат в извънбрачна авантюра.

В продължение на няколко секунди той сякаш не я разбра. После тя усети как той се отпусна малко. Все пак успя да види на оскъдната светлина, отразена в стената от падналия фенер, бавното му сексапилно ухилване, което промени лицето му.

— Но някой е оставил чифт чудесни белезници в спалнята — отбеляза той. — Защо да не ги използваме?

— Стегни се, Уинтърс. — Вдигна падналия фенер. — Тръгваме оттук. Веднага.

— А именно тук започнах да мисля за теб като за търсачка на силни усещания.

Взе я на ръце и я изнесе.

Напъха я в джипа, седна зад волана и до къщурката шофира, без ни най-малко да се съобразява с местните ограничения за скорост.

Чарити не промълви и дума, докато той завиваше по алеята и изключи двигателя. Имаше достатъчно светлина, че да се види прелъстителната й усмивка.

Простена и посегна към нея с намерение да я целуне още веднъж, преди да слязат от джипа. Ала при допира им избухна страст.

— Елайъс. Господи!

С лявата си ръка той затършува за дръжката. Отвори вратата, но не успя да слезе от колата. Чарити го целуваше с такова сладко, трескаво желание, че цялото му тяло се изпълни с копнеж.

— Тук — прошепна той. — Сега.

— Сега?

— Точно сега. Не мога да чакам, докато влезем в къщата. Направи опит да смъкне джинсите й. Тя не му попречи.

Вместо това го целуна по врата. Ръцете й обвиха кръста му. Той простена, докато тя внимателно сваляше ципа. Беше напрегнат. Знаеше, че пенисът му стърчи през процепа на слиповете, през отвора на панталоните. Отново се захвана с джинсите й.

— Не. Почакай — прошепна тя.

— Сега пък какво? Не се притеснявай. Тук не е като старата ловна хижа. Кълна ти се, никой никога не е правил секс в този джип.

Тя не отвърна нищо. Взе члена му в меката си длан. После сведе глава и много деликатно, но малко несръчно, сякаш никога не бе правила подобно нещо, нежно близна цялата дължина с мокрия си, топъл език.

Елайъс затвори очи. Беше готов да се закълне, че внезапно видя космическите кораби най-после да се приземяват над залива.

 

 

— Нарича се Тал Кек Чара. Същото като упражненията и философията. — Елайъс седеше със скръстени крака на килимче до малкото езеро в градината. Погледна към новия си ученик, седнал в същата поза на своето килимче. Коженото оръжие лежеше на кърпа помежду им. — Буквално преведено означава инструментът, който прокарва нов канал, за да потече водата.

Нюлин вдигна Тал Кек Чара и предпазливо го намота около китката си, както Елайъс му показа преди няколко минути.

— Взех го за нещо като колан.

— Най-доброто оръжие е онова, което не прилича на оръжие — отвърна Елайъс.

Дълбокото любопитство на Нюлин към кожената лента му напомни за неговата първа среща с връвчицата през юношеството му.

Всъщност, помисли си той със странното усещане за нещо вече преживяно — този сеанс го върна към ранните уроци на Хейдън Стоун. Нюлин задаваше същите въпроси и навярно изпитваше същите чувства като него някога.

Водата никога не изчезва завинаги. Може да приеме нова форма, но винаги се връща.

— На какъв език е създадено учението Тал Кек Чара?

Нюлин леко се размърда върху килимчето.

Елайъс си даде сметка, че новият му ученик вероятно започва да се сковава. Нюлин седеше в непривичната поза от близо тридесет минути, а в градината беше хладно. Утринното слънце още не бе разсеяло мъглата.

Снощи извади дневника на Хейдън и за пръв път прочете няколко сентенции. Търсеше вдъхновение за първия си сеанс като инструктор по Тал Кек Чара. Сякаш съдбата напътстваше ръката му, защото попадна на текст, отдавна записан от Хейдън в дневника.

Добрият учител трябва да долавя естествените ритми при обучението на учениците и да реагира подобаващо. Процесът на обучение е дисциплина не само за ученика, но и за учителя.

Трябва скоро да приключа с първия сеанс, помисли си Елайъс, въпреки очевидната готовност на Нюлин да продължат.

— Езикът вече не съществува — отвърна Елайъс. — Хората, които някога са го говорели, са били асимилирани от десетина различни култури през вековете. Последното място, където езикът е съществувал в чист вид, както и съпътстващото го знание, е древен манастир на един остров. Място, откъснато от света в продължение на хиляда години. Сега манастирът вече е пуст.

— Какво е станало с монасите, живели в него? — Нюлин избута кръглите си очила на носа. — Да не са загинали?

— Не манастирът е бил добре прикрит. Хората от външния свят никога не са го открили. Но когато Хейдън се запознал с тях, всички монаси били доста стари. Постепенно измрели и оставили само поточето на храма да брани земите на манастира.

— Откъде знаеш?

— Преди няколко години Хейдън ме заведе да видя манастира. Три дни пътувахме през девствената джунгла, за да го открием. Когато пристигнахме, не беше останало нищо, освен древният каменен храм и поточето, което тече през него.

В съзнанието на Елайъс изплуваха кристалночистите спомени от този ден. Пътуването до манастира с Хейдън бе едно от най-важните събития в живота му. Но нямаше думи, с които да опише на Нюлин какво изпита, когато застана до поточето редом с Хейдън. Знаеше само, че още черпи сили от спомените за този ден.

— Трябва да е било доста особено — отбеляза Нюлин, като го наблюдаваше внимателно.

— Така е. И ще ти кажа кое беше още по-странно.

— Кое?

— Когато осъзнах, че след смъртта на Хейдън вероятно съм единственият човек на света, който знае какво точно означава Тал Кек Чара, да не говорим как да се използват оръжията му.

— Боже… — Известно време Нюлин обмисляше думите му. — Разбирам какво имаш предвид. Малко самотно усещане, нали?

— Да — От Нюлин ще излезе добър ученик, прецени Елайъс. — Но това вече се промени.

— Как?

— Сега и ти знаеш какво означава Тал Кек Чара.

Елайъс взе кожената лента и я омота около кръста си.

Нюлин го зяпаше смаян. Изпитваше детска радост от чутото.

— Ей, прав си. Вече не си единственият на света, който знае значението на думите. И аз вече ги разбирам.

— Следващия път ще започна да те уча как да прилагаш Тал Кек Чара. — Елайъс се надигна от килимчето. — Има доста неща за усвояване. Не става въпрос само за оръжие и изчезнал език. То е и философия. Светоглед.

Нюлин скочи на крака.

— Става въпрос за онези мъдрости за водата, нали?

— Всичко е преплетено. — Елайъс се изкачи по стъпалата на верандата. — Но стига толкова поучения. Време е да отваряме магазините. Ще взема Отис и клетката му за пътуване. Ще те откараме до кея.

— Добре. Благодаря. — Нюлин се поколеба. — Ей, Елайъс?

Елайъс спря при вратата.

— Да?

— Аз и Арлин ще се венчаем след две седмици. Чудех се дали ще дойдеш на сватбата. Церемонията няма да е голяма. Но после Чарити, Бея и Рейдиънс ще направят тържество на кея.

Елайъс пусна дръжката и се извърна, за да изгледа замислено Нюлин.

— Ти и Арлин ще се жените?

— Е, нали знаеш как става? — Нюлин се усмихна срамежливо. — Обичаме се, и двамата имаме работа, а Арлин приключи с онези глупости с Пътешествениците, затова решихме, че няма пречки да се оженим.

— Не — обади се Елайъс, — няма причина да не го направите. Ще дойда на сватбата ви.

Нюлин изглеждаше доволен.

— Добре. Това е чудесно.

Елайъс влезе в къщата да вземе Отис и клетката.

Няма причина да не се оженим. Думите му звучаха като мантра. Изрече ги пред Отис, за да чуе как звучат, когато се произнасят на глас.

— Няма причина да не се оженим, Отис.

Отис изсумтя, докато стъпваше върху ръката на Елайъс и му позволи да го настани на пръчката в клетката.

— Не говоря за теб и мен, Отис. — Елайъс затвори вратичката. — Говорех за Чарити и мен. Но какво ще стане, ако идеята не й хареса? Не беше никак лесно да я склоня да дойде да живее тук. Нещо ми подсказва, че ще се паникьоса, ако й предложа да се омъжи за мен.

— Хе-хе-хе…

— Не е сигурна в мен — обясняваше Елайъс, докато отнасяше клетката с Отис към вратата. — А не знам как да й вдъхна сигурност. Господи, ни най-малко не желая да се озова в кашата, в която Лофтъс е затънал миналата година. Нещо ми подсказва, че няма да се справя така добре като него.

 

 

Чарити отмести завесата към салона за маникюр „Нокти от Рейдиънс“ и влезе в малкото помещение. Изправи се лице в лице с Джим Морисън и „Дорс“. Навъсените членове на състава я гледаха мрачно от лъскавия плакат метър на метър, закачен на стената.

Във въздуха се носеше ароматът на тамян.

— Рейдиънс?

— Здравей, Чарити. След секунда ще ти обърна внимание.

 

Рейдиънс, облечена в широка роба, не вдигна глава от работата си. Седнала на стол на колелца пред тясната маса за маникюр, подсушаваше ноктите на клиентката си със специална лампа.

— Не бързам. — Чарити разпозна жената, чиито ръце приковаваха цялото внимание на Рейдиънс. — Добро утро, Айрин. Между другото, поръчката ти е изпълнена — книгата пристигна, онази с многобройните полезни съвети за дома.

— Където другите книги „Направи си сам“ са безпомощни? Чудесно. Отдавна я чакам. — Айрин Хенеси, приятна жена около петдесетте, вдигна глава и се усмихна. — Ще се отбия и ще я взема, щом свърша тук.

— Внимавай какво правиш — обади се Рейдиънс леко намръщено. — Макар да изпичам лака, не искам да пипаш нищо с ръце поне половин час след като привърша.

— Не се притеснявай — прекъсна я Чарити. — Нюлин или аз ще се погрижим Айрин да не повреди новия си маникюр, докато взима книгата. — Приближи се към масичката и погледна дългите лъскави нокти на Айрин. — Хубав цвят.

— Нарекох го аметист Айрин — обясни Рейдиънс. — Чудесно й подхожда, не намираш ли?

— Страхотно. — Чарити се възхити как необикновеният нюанс подчертаваше деликатния тен на Айрин. — И страшно ми харесват тези малки розови петънца в основата.

— Моя запазена марка — обади се Айрин гордо. — Никой друг в градчето ги няма.

— Естествено. Нали знаеш мотото ми. — Рейдиънс се облегна на стола. — Всеки клиент получава уникален цвят или дизайн. Не произвеждам в масов тираж изкуството си. Е, Айрин, мисля, че вече са сухи. Но все пак внимавай.

— Непременно. — Надигайки се, Айрин огледа ноктите си със задоволство. — Смятам да изпия един чай при Бея, а после да взема новата си книга. Сигурно ще се отбия и в „Талисмани и дрънкулки“. Другата седмица племенникът ми има рожден ден. Той и приятелите му обожават стоката на Уинтърс.

Сякаш мина цяла вечност преди Айрин да си тръгне. От страх да не повреди току-що направените си нокти тя се движеше едва-едва. Все пак в един момент вдигна завесата на входа и изчезна.

— Какво има, Чарити? — попита Рейдиънс и оправи работния си плот с професионална вещина.

Чарити бръкна в джоба на полата и измъкна книжната салфетка, с която бе увила откритата улика.

— Ще ти прозвучи малко налудничаво, но си харесах цвят за маникюр от парченце нокът!

Рейдиънс я погледна леко озадачено.

— Парченце нокът ли?

— Наистина ми хареса. — Не прозвуча много убедително. Чарити реши да пробва отново. — Намерих го, докато чистех магазина онзи ден, та ми хрумна, ако някога реша да си правя ноктите, това да бъде цветът. Предположих, че е някоя от специалните ти смески.

— Дай да видя.

Рейдиънс завъртя стола и протегна ръка.

Чарити пусна нокътя в дланта на Рейдиънс. Кървавочервеният цвят проблесна под светлината на настолната лампа.

— Хм… — Рейдиънс разгледа съсредоточено нокътя. — Чудя се защо не е дошла при мен в мига, когато го е счупила. Обикновено е доста придирчива по отношение на ноктите си.

Чарити затаи дъх.

— Коя е толкова придирчива?

Рейдиънс вдигна глава.

— Дженифър Пит, разбира се. Този нокът е лакиран с акрилово Дженифър — специалният цвят на госпожа Пит.

— Разбирам. — Чарити взе парченцето. Главата й пламна от предположения. Налагаше се моментално да поговори с Елайъс. — Благодаря ти, Рейдиънс. Вероятно не ти се е обадила заради стреса, който преживява напоследък.

— Сигурно се чувства ужасно. — Рейдиънс въздъхна. — Само си помисли през какво мина клетата жена. От месеци се чувства нещастна в брака си, а сега да разбере, че Лейтън е убил двама души.

— Не знаем категорично дали Лейтън е убил някого.

— Ханк Тубърн никога нямаше да го арестува, ако не беше сигурен. Нали познаваш Ханк? Адски е предпазлив.

— Така е.

— Освен това нещата си идват на мястото, като се замислиш. Лейтън загуби всичко, заради бившата си съпруга и Рик Суинтън. Разполага с неоспорим мотив. На Дженифър просто й се струпа много. Нищо чудно, че е решила да напусне града.

Чарити замръзна на половината път към вратата.

— Дженифър ще напуска Уиспъринг Уотърс?

— Така ми каза току-що Айрин. Тази сутрин, на минаване край къщата на семейство Пит, я видяла да товари багаж в колата си. Кой би упрекнал Дженифър, че иска да се махне от това място? Хората в градчето така и никога не я приеха истински. Повечето я виняха за разбития първи брак на Лейтън. Но ако ме питаш, Лейтън е точно толкова виновен, колкото и Дженифър. Не е трябвало да я задява, нали така?

— Не — промълви Чарити. — Не е трябвало.

Докато излизаше, й хрумна че никога Елайъс не би й дал повод да я ревнува. У него имаше солидно, непоклатимо ядро. Е, от време на време я влудяваше, но винаги можеше да разчита на него.

Усещането се оказа приятно. Още една част от здравата основа, върху която възнамеряваше да изгради бъдещето си с Елайъс. Извърна се решително и пое надолу по кея към „Талисмани и дрънкулки“.

 

 

Елайъс стоеше в най-тъмния ъгъл на магазина и гледаше тезгяха, отрупан с купчини пластмасови хамбургери, фалшиви кубчета лед с буболечки из тях и магически, самозапалващи се свещи. В тази част на магазина витаеше нещо различно. Не успяваше да разбере точно какво, но знаеше, че планината от стока, която разглежда, е променена по някакъв недоловим начин.

Дотрябва му фенерът, чието място бе на полицата под касовия апарат. Все пак Чарити, изглежда, бе права относно оскъдното осветление в магазина, особено в тази част, отзад. Тайнствеността е едно, но когато клиентът трябваше да напряга очи, за да прочете етикета, нещата отиваха малко далеч. Наложително бе да се погрижи за осветлението.

Междувременно отново се озадачи защо нещо му се струва по-различно. Наведе се напред и се загледа в купчина кутийки с миниатюрни, навиващи се буболечки.

— Елайъс? Елайъс, къде си?

Извърна се при звука от развълнувания глас на Чарити. За миг не отвърна. Надигна се в сенките и се наслади на гледката как тя бърза към него по пътеката. В главата му връхлетяха спомени от нощта. Само мисълта за топлите й, влажни устни върху неговите бе достатъчна да го възбуди.

Добрата новина беше, че вече няма да му се налага всекидневно да губи време с приумици как да я задържи за през нощта при него, помисли си той.

— Добро утро, Отис. — Чарити спря при тезгяха. — Къде е Елайъс?

— Хе-хе-хе…

— Любезен си, както винаги. — Огледа се наоколо. — Елайъс?

— Тук отзад, Чарити. При фалшивата храна и буболечките.

Тя се извърна бързо и се загледа в мъгливата задна част на магазина.

— А, ето те. Никога няма да се досетиш какво разбрах току-що от Рейдиънс.

— Позна ли на кого е парчето от нокътя?

Той тръгна към тезгяха.

— Да. — Лицето й сияеше триумфално. — Акрилово Дженифър.

— Преведи ми го, ако обичаш.

— Това е червеният лак, който Рейдиънс е смесила специално за Дженифър Пит. Разбираш ли какво означава?

— Дженифър Пит е отскачала до старата колиба, така ли? — Елайъс стигна до тезгяха и се наведе, за да вземе фенера. — Това вече го знаем. Там се е срещала с Лейтън, забрави ли? Вероятно е счупила нокътя си по време на някоя от тези срещи.

— Знаеш ли какво мисля аз? Там се е срещала и с Рик Суинтън. Има логика да си е счупила нокътя, докато е играла някоя от грубите му игрички.

— И какво от това? Като съдим по наученото за Суинтън, всяка от прекрасните дами в Уиспъринг Уотърс може да си е играла на стражари и апаши със Суинтън и неговите белезници там. И вече знаем колко се клати вторият брак на Пит. Самият Лейтън ни подметна, че според него тя се среща с някого, помниш ли?

— Елайъс, изпускаш основното. Парчето от нокът може да свърже Дженифър с Рик Суинтън.

— Просто подсказва вероятността да са били любовници, но това е горе-долу всичко. — Елайъс намери фенера, взе го и се изправи. — Филис Дартмур също е обвързана с Рик Суинтън по този начин. Както и някои от Пътешественичките. Един Господ знае с още колко жени е спал. Но само Лейтън Пит има мотив да убие и Суинтън, и Гуен Пит.

— Имаш предвид фалита му?

— Обикновено накрая все опира до пари. — Елайъс натисна бутона на фенера. Никакъв ефект. — Трябват нови батерии. Имам някъде. Видях ги онзи ден.

Чарити кръстоса ръце пред гърдите си. Веждите й се стрелнаха нагоре предизвикателно.

— А какво ще кажеш, ако ти съобщя, че са видели Дженифър Пит да товари багаж в колата си тази сутрин. Изглежда се кани да напусне града.

Елайъс разви капачката на фенера.

— Преценила е, че с настъпилия фалит и арестуването на Лейтън няма какво повече да прави тук.

 

 

Чарити се усмихна весело, докато пъхаше касовата бележка в книжната кесия заедно с новия роман на Стела Камерън.

— Ще ти хареса, госпожо Фишър. Самата аз току-що я прочетох.

— Пише така увлекателно приключенските си истории, нали? — възкликна госпожа Фишър ентусиазирано. — Човек няма търпение да обърне страницата.

— Така е — съгласи се Чарити.

 

 

Госпожа Фишър излезе бързо с пакета си.

— Почти е време да затваряме — обяви Нюлин, появявайки се с наръч книги от задната стаичка.

Чарити вдигна вежди.

— Изглежда нямаш търпение да си тръгнеш днес?

— Арлин иска да изберем цветята за сватбата.

— Чудесно. Как мина първият урок с Елайъс тази сутрин?

Лицето на Нюлин засия.

— Много интересно, така да знаеш. Каза ми названието на онзи специален колан, дето носи. Според него той и аз вероятно сме единствените хора в целия свят, които знаем точното значение на Тал Кек Чара. Малко страшничко, нали?

— Мислех, че значи естеството на водата или нещо такова.

— Не съвсем. Малко по-сложно е.

— Е? Какво точно значи?

Нюлин отвори уста, но после я затвори.

— Не се засягай, но не съм сигурен дали имам право да ти кажа. По-добре сама питай Елайъс.

— А, нещо от тайнствените мъжки неща.

— Не е така. Поне не мисля… — Нюлин млъкна облекчено — изневиделица Япи застана на прага. — Ей, Япи. Какво има?

— Беда — отвърна Япи високо.

Чарити го погледна.

— Какво?

— Става въпрос за Уинтърс. — Япи си пое дълбоко дъх и се накани да продължи надолу по кея. — Май пак има проблем. Някакъв тип с костюм току-що пристигна с ягуар, слезе и настойчиво попита къде е магазинът на Елайъс Уинтърс. Бея му показа и онзи тип нахлу в „Талисмани и дрънкулки“. Бея твърди, че приличал на човек, готов да пребие Елайъс.

— Пак ли! — Чарити врътна ключа на касата и бързо се измъкна иззад тезгяха. — Как, по дяволите, Елайъс е успял да натрупа толкова много врагове? Тези истории просто трябва да спрат!