Джейн Ан Кренц
Дълбоки води (18)

16.

Щом човек не може да спре реката, по-добре е да се остави на течението й.

„За естеството на водата“, из дневника на Хейдън Стоун

Малко след девет на следващото утро Чарити паркира колата си две врати преди правната кантора на Филис Дартмур. Излезе и се насочи към единствената дрогерия в градчето. Искаше да купи някои неща, преди да отвори „Шепоти“ в десет.

Списъкът й включваше шампоан, сапун и тоалетна хартия. Нужни й бяха и марки. Животът продължава да си тече, дори когато една жена е съблазнена от енигматичен мъж или е започнала да попада на насилствено умрели хора, помисли си тя мрачно.

Денят се очертаваше да бъде дълъг, а тя определено не беше във форма. Един от проблемите се оказа безсънието. Щом затвореше очи виждаше как тялото на Рик Суинтън плува по повърхността на безкрайното черно море. През нощта се събужда няколко пъти и неизменно се пресягаше инстинктивно да потърси утеха в топлото, силно тяло на Елайъс. Ала него го нямаше.

Тя си е виновна, каза си Чарити. И снощи твърдеше, че ще се справи сама. Когато го казваше, си вярваше. Елайъс я остави пред входната й врата, а тя продължаваше да беснее заради подмятанията на Ханк Тубърн. Гневът й даваше сили. Едва по-късно, в леглото, неприятните образи изплуваха пред очите й.

Единствено се утешаваше, че прощалните думи на Елайъс бяха покана за вечеря днес. В отговор на предпазливата й забележка, че е неин ред да сготви, той сви рамене и подчерта колко й е задължен заради начина, по който го бе защитила пред Тубърн.

Чарити не се впусна в спор. Досети се, че той по свой начин се опитва да запълни празнината, зейнала помежду им, когато тя побесня по-рано вечерта.

Ако сега е готов да й предложи връзка, основаваща се единствено на секса, щеше да приеме. Все пак е някаква основа, доказваше си тя. Нещо, върху което да гради.

Видя неколцината мъже и жени, струпали се в края на пресечката пред пощата, и се поколеба дали да купи марките точно сега. Спокойно би се обзаложила, че основна тема на разговорите тази сутрин е новото убийство. Нямаше никакво желание да отговаря на безброй въпроси.

Стъклената врата с надпис Филис Дартмур, юрист, се отвори точно когато Чарити минаваше край нея. Филис я погледна с изтощени, отчаяни очи.

— Чарити, трябва да поговоря с теб.

Определено не се нуждаеше от продължителен разговор с Филис, но Чарити не успя да измисли цивилизован начин да го избегне. Неохотно спря.

— Чула си, предполагам, за Рик Суинтън — предпазливо подхвана Чарити.

— Да. Както и всички останали в града. — Филис огледа улицата, сякаш се страхуваше да не я видят с Чарити. Очевидно доволна, че никой не гледа към тях, направи бърз знак. — Влез. Моля те. Страшно важно е.

Чарити въздъхна и бавно влезе в кантората.

— Не мога да ти кажа кой знае колко. Само разбрах, че е бил застрелян. Според Тубърн, бил е използван същият пистолет. Не знам друго.

— Напротив. — Филис се настани зад елегантно, лъснато до блясък бюро от деветнадесети век и отпусна ръце отгоре му. — Знаеш, че аз имам относително добър мотив за убийството му.

Чарити се потресе. Много бавно се отпусна на един от тапицираните с кафява кожа столове.

— Да не говориш за снимките, които Суинтън е използвал да те шантажира?

— Да. — Големите подплънки на кремавото й ленено сако не успяваха да прикрият напрежението в шията и гърба на Филис. — Мнозина биха били готови да убият някого, който ги е шантажирал. Не отричам какво огромно облекчение изпитах в първия момент, когато узнах за смъртта на Суинтън.

— Не те виня.

— Но тогава се сетих, че ти си видяла снимките. А и си наясно с опита на Суинтън да ме изнудва. Знаеш, че имах причина да искам да го убия. Чарити, моля те кажи ми дали ще съобщиш на Тубърн за снимките.

— Не, определено не възнамерявам да му съобщавам, Филис, кълна се, нито за миг не ми е минало през ума, че ти си убила Суинтън. А дори и в такъв случай не бих съобщила на Тубърн за снимките.

Бегло облекчение пробяга през очите на Филис.

— Благодаря ти.

— Рик беше една гадна невестулка. Не бих казала, че останах очарована от противния маниер, по който бе решил да ме съблазни. Ханк спомена, че Суинтън е поръчал на двамата млади юначаги да вандалстват из къщата ми миналия месец. Представяш ли си?

Филис въздъхна.

— Рик наистина подхвърли, че ще съжалявам, но не съм допускала да стигне дотам.

— Казах ти как се хвалеше, че винаги си го връща по един или друг начин. Който и да го е прецакал, никога не е оставал ненаказан. Все това повтаряше.

— Но изглежда този път си го е получил.

— Да. — Филис разтърка чело, сякаш се мъчеше да разкара главоболие. — Господи, дори не разбирам какво съм открила у него. Не, не е истина. Знам какво ме привлече. Чистият секс, казано просто и ясно.

Чарити трепна.

— Доста примитивно. А обичаше ли да готви?

— Не. — Филис се намръщи. — Защо питаш?

— Няма значение. Виж, не се кори прекалено, Филис. Не само ти си го намирала за привлекателен.

— Знам. — Устните на Филис се извиха в самоиронична усмивка. — Явно и двете ни е водел в едно и също любовно гнездо.

— И двете?

— Бяхме поне две. А може да сме били и повече. Цяло чудо как не сме се сблъсквали, докато влизахме и излизахме от старата ловна хижа на семейство Пит. Намирах книжни салфетки в банята, използвани от друга, за да избърше червилото си. Веднъж открих разкъсан чорапогащник под леглото. Наистина отблъскващо, като се замислиш. Но по онова време се интересувах единствено от страхотния секс. Не обръщах внимание на още топлите чаршафи.

— Не е изключено Суинтън да е водил и някои от Пътешественичките горе. — Чарити си припомни думите на Арлин за сексуалните привички на Рик Суинтън. — Забавлявал се е, като е прелъстявал някои от по-младите жени в сектата.

— Не ме изненадва. Голяма отрепка беше.

Чарити я погледна.

— Смяташ ли, че освен теб е шантажирал и други? Например някой от Пътешествениците?

— Кой знае какво е правил злобният малък червей. — Филис се поколеба. — Я чакай. Да не загатваш за възможността някоя от другите му жертви да го е убила?

— Нямам представа. — Чарити стана. — Работа на Ханк Тубърн е да се занимава с тези неща, нали? — Стига Тубърн да не намесва Елайъс, тя бе готова да не се изправя на пътя му. — Трябва да вървя. Не се притеснявай. Нищо няма да спомена за снимките. Унищожила си ги, предполагам?

— Разбира се. Изгорих ги веднага след като си тръгна.

— Браво. — Чарити пристъпи към вратата. — Ще се видим на следващото събрание на градската управа.

— Почакай. Моля те. Само още нещо.

Чарити се извърна, за да я погледне през рамо.

— Какво?

— Защо си толкова сигурна, че не съм убила Суинтън?

Чарити се усмихна малко тъжно.

— Няма да повярваш, но ти и аз имаме общи черти.

Филис вдигна вежди.

— И ти ли имаш сексуални фантазии за това как си вързана. Леле-леле…

— Ъ… Не. Направо ще се побъркам, ако някой ме завърже и се опита да ме погъделичка. Имам известна склонност към клаустрофобия при… някои междуличностни ситуации.

— Не го отхвърляй, докато не си го опитала.

Чарити си пое въздух.

— Исках да кажа, че ако някой се опита да ме шантажира, щях да постъпя точно като теб.

— Да откажеш!

— Точно така. А ако не даде резултат, бих отишла при ченгетата.

Филис изправи рамене.

— Да. Ако бях получила още заплахи, колкото и да ми е неприятно, щях да се свържа с Тубърн или да наема частен детектив, за да се справи със ситуацията.

— Точно така. — Чарити сви рамене. — Рик Суинтън не заслужаваше нито ти, нито аз да бъдем осъдени за това, че сме го убили. Но дори една от нас да бе прибягнала до подобна драстична мярка, нямаше да е толкова тъпа, че да остави тялото пред прага на дома си.

Филис се намръщи.

— Съмнявам се доколко убиецът е искал Суинтън да бъде намерен. Приливът го изхвърлил на брега — поне така се говори. Следователно някой е разчитал трупът да изчезне в океана. Вероятно го е хвърлил от скалите с надеждата да бъде отнесен навътре.

— Всеки, който е живял тук повече от няколко месеца знае, че всичко хвърлено от скалите, неизменно се връща в залива.

Добре оформените вежди на Филис се свиха в замислено изражение.

— Права си.

Чарити продължи да разсъждава на глас:

— В такъв случай на убиеца или не му е пукало дали тялото ще бъде намерено, или направо е искал то да се появи.

— Не ми звучи правдоподобно. Защо да иска да бъде открито? По едно мъртво тяло има прекалено много потенциални улики. По-вероятно е убиецът да не е местен човек. Не е запознат с капризите на нашите приливи.

— Разчитал е трупът на Суинтън да бъде отнесен навътре в дълбоките води и да изчезне завинаги, така ли?

— Да. — Филис разсеяно се заигра със скъпата си писалка. — А това отново насочва следата към някой от Пътешествениците. Те са пришълците тук. Не знаят за особеностите на прилива, а разполагат с мотив. Не е изключено Пътешественикът, убил Гуендолин Пит, да е довършил и Суинтън. И то по същите причини. В края на краищата и Пит, и Суинтън възнамеряваха да оберат членовете на сектата.

— Права си. Но Тубърн твърди, че всички Пътешественици имат стабилно алиби. Значи, търси се местен човек — добави Чарити.

— Някой, комуто характерът на прилива е бил известен и все пак не му е пукало дали тялото ще бъде намерено?

— Или някой, който е бил толкова смутен, че не е бил на себе си, когато е натиснал спусъка.

След тези думи Чарити излезе и затвори вратата зад гърба си.

 

 

Храна и секс.

Допадаше му идеята да градят върху подобна здрава, солидна основа, прецени Елайъс. Храната и сексът са почти всичко, което в повечето случаи изгражда връзката между двама души. А и двете са изключително добри, когато ги прави с Чарити.

Беше малко след девет. Пазаруваше рано, преди да отвори „Талисмани и дрънкулки“, защото искаше да подбере най-пресните зеленчуци. Беше открил, че изчака ли до следобед, най-добрите изчезват.

Седеше замислен пред щанда: броколите бяха тъмнозелени, тук-там лилави — точно каквито трябваше да бъдат. Разгледа няколко, търсейки най-добрите.

Ястието за тази вечер представляваше критично събитие: трябваше да засвидетелства непокътнатата му връзка с Чарити. Искаше да й даде да разбере, че между тях има нещо солидно, истинско и важно. Много по-солидно, истинско и важно от онова, което е имало между нея и Брет Лофтъс. Или който и да е друг, ако ставаше въпрос.

Беше замислил земно, селско ядене. Макарони със зехтин и подходящите подправки. Пресни броколи. И онзи плътен, вкусен, европейски тип хляб, който купи в Сиатъл. Ще го потопи в зехтин и ще го поръси със сол. Вече избра виното — дълбоко, богато каберне.

След вечеря ще се насладят на солиден, истински, важен секс. От онзи вид земен секс, който ще накара Чарити да иска да остане през цялата нощ. Такъв, който ще я накара да прозре колко логично и естествено е да се премести да живее при него. Все основни неща.

Постави броколите в найлонова торбичка и се запъти към касата. Ще отскочи до къщи да остави зеленчуците в хладилника, ще вземе Отис и с колата ще отиде до кея.

Няколко минути по-късно, когато се отправяше към джипа, видя Чарити. Излизаше от дрогерията с хартиена кесия в ръка. От изражението по лицето й го побиха тръпки на неспокойство. Изглеждаше угрижена. Зачуди се дали е спала добре нощес.

Елайъс промени посоката, та пътищата им да се пресекат. Беше толкова потънала в мислите си, че почти се наложи да я потупа по рамото, за да привлече вниманието й. Забеляза го, когато едва не се сблъска с него.

— Добро утро — поздрави той.

Тя рязко спря, премигна, свъси вежди и го фокусира.

— О, добро утро.

— Дали, според теб, мъглата ще се вдигне до обяд? — попита той любезно.

— На смешник ли се правиш?

— Просто подхващам разтвор. Разчитах времето да е достатъчно безобидна тема.

Чарити се изчерви силно. Съобрази, че тя се сеща за коментара си относно времето снощи, докато крачеха по скалите. Двама могат да играят тази непринудена игра, прецени Елайъс.

— Какво има в кесията? — попита тя троснато.

— Вечерята. Или поне онази част от нея, която не купих в Сиатъл. Между другото — благодаря ти, че снощи разкара Тубърн от главата ми. Беше мило от твоя страна да скочиш в моя защита. Доста ме впечатли.

Тя свъси вежди.

— Ханк няма право да намеква, че по някакъв начин си свързан с убийствата.

— Той само изрази няколко професионални наблюдения. Ако бях на негово място, щях да направя същото.

— А защо не изрази същите наблюдения и за мен?

— Не си толкова нова за този град, колкото аз. И не приличаш на убиец.

— Нито пък ти. А освен това не разполагаш с мотив.

— Благодаря. Но някои хора вероятно няма да се съгласят с теб. Нали съм енигматичен, тайнствен тип и така нататък. Кой може да предположи какви тъмни мотиви имам?

Тя го изгледа продължително с широко отворени, загрижени очи.

— Не ти си убил Гуен Пит. Знам го, защото бях с теб през онази нощ. И макар да не бяхме заедно през всяка минута от деня, когато Тубърн смята, че Суинтън е умрял, знам, че и него не си убил.

Той се почувства стоплен от сериозната убеденост, която долови в тона и.

— Не съм в състояние да извърша убийство, така ли смяташ?

— Не съм казала това. Мисля, че си в състояние да убиеш при определени обстоятелства. Но сега няма налице подобни обстоятелства. А дори и да убиеш някого, няма да използваш пистолет.

— Няма ли?

— Не. — Погледът й не трепна. — Нещо толкова примитивно и насилствено за теб ще бъде лично действие. Ти ще използваш голите си ръце.

Елайъс я погледна настойчиво. Известно време не се сети как да й отвърне. Тя беше права, но един мъж не приема спокойно подобно заключение, докато стои насред тротоара.

— Приятно ми е да знам, че разполагам с безрезервната ти подкрепа — обяви той най-сетне.

— Да не си посмял да ставаш саркастичен. Днес не съм в особено добро настроение.

— Извинявай. — Някаква врата към улицата се отвори. Елайъс се загледа как Филис Дартмур напуска кантората си. Слава богу, тръгна в обратна посока. — Знаеш ли, като говорим за мотиви, ето там човек, който има дяволски добър мотив.

Чарити се загледа към отдалечаващата се Филис.

— Тя се тревожи Тубърн да не си помисли същото. Преди петнадесет минути ме покани в кантората и ме попита дали възнамерявам да се обадя на Ханк за онези отвратителни снимки.

— И ти каза не, естествено.

— Разбира се, че казах не. А тя много умно е изгорила снимките — уликите са заличени, така или иначе. Но сериозно се съмнявам тя да го е убила. Определено няма никакъв мотив да убие Гуен Пит.

— Няма мотив, за който ние да знаем — поправи я Елайъс разсеяно.

Погледна през рамото на Чарити и видя колата на Ханк Тубърн да паркира между двете пресечки.

— Отказвам да повярвам, че Филис Дартмур е убийца — настоя Чарити. — Просто не е такъв тип.

— Колко убийци си срещала?

— Въпросът ти е неуместен. Знаеш ли, Филис каза нещо, което ме накара да се замисля. Всъщност подметна няколко неща.

— Какви точно?

Елайъс се загледа как Ханк излиза от полицейската кола.

Изражението върху широкото лице на инспектора беше мрачно. Стигна до тротоара, сви надясно и мина флегматично край кантората на Филис.

— Спомена как Рик Суинтън веднъж й споделил, че винаги си го връща — отвърна Чарити. — На никой, който го е прецакал, не се е разминало. Разполагаме с доста доказателства колко е права. Посещението в кухнята ми и двамата, дето изпрати да те пребият, например.

— А Арлин Фентън? Тя му каза да й се маха от очите.

— Той беше по-ядосан на теб, задето го прекъсна онази вечер, когато искаше да й се натрапи — отбеляза Чарити. — А и вероятно е преценил, че вече си е отмъстил на Арлин, защото той и Гуен бяха откраднали парите й.

— Май си права. — Елайъс се замисли. — И сигурно той е пъхнал снимките под вратата ти, надявайки се да ги използваш срещу Филис.

— Така е. Определено е държал да си отмъщава, Филис подметна още нещо, което ми стана интересно: Суинтън е водил и други в ловната хижа.

— Ловната хижа ли? — Елайъс видя как Ханк спря пред кантората за недвижими имоти на Пит. — Не ми ли каза веднъж, че Дженифър и Лейтън са се срещали там преди развода на Пит?

Ханк Тубърн се поколеба за малко, после като че ли се окопити в очакване на нещо неприятно, отвори вратата и влезе вътре.

— Да — призна Чарити. — Старата колиба на скалите. Както й да е — това ме кара да се замисля. Ако Тубърн е прав в предположенията си само за един убиец, тогава той търси убиец, който има някаква връзка и с Гуен Пит, и с Рик Суинтън. Някой, който е имал причина да ненавижда и двамата. От тази гледна точка списъкът се скъсява.

Елайъс видя как вратата на кантората на Пит отново се отваря.

— Спести си усилието да съставяш списък. Тубърн, очевидно, току-що арестува заподозрян номер едно.

— Какво? — Чарити сякаш изведнъж си даде сметка, че вниманието му е съсредоточено към нещо, което става зад гърба й. Извърна се. — Господи. Лейтън Пит. Ханк е арестувал Лейтън Пит!

Елайъс се загледа как Ханк настанява унилия Пит в колата. Белезниците около китките на Лейтън проблеснаха за миг, преди вратата да се затвори.

— Така е — съгласи се Елайъс. — Трябва да признаеш обаче колко е логично. Пит имаше предостатъчно причини да е сърдит и на бившата си съпруга, и на Рик Суинтън. Двамата заедно го разориха.

— Да.

Чарити видя Ханк да се настанява зад волана.

— Е, май свърши. — Елайъс изпита някакво дълбоко съжаление. — Следователно няма да имам възможност да те наблюдавам как отново се проявяваш като амазонка, за да ме защитаваш пред Ханк Тубърн.

— Не съм съвсем сигурна, че си напълно оневинен засега, Елайъс.

Тя звучеше доста сериозно.

— Защо не?

— Защото, според мен, Лейтън Пит не е убил нито бившата си съпруга, нито Суинтън.

 

 

Малко преди осем часа същата вечер Елайъс седеше по турски на възглавницата пред ниската масичка и наблюдаваше как Чарити поглъща и последните залъци от майсторски приготвените макарони. Изяде всичко, забеляза той, но не каза абсолютно нищо по отношение на храната. Вниманието й бе съсредоточено върху арестуването на Лейтън Пит.

Е, толкова за основните неща. Елайъс се чувстваше навъсен и раздразнителен. Тази вечер нещата не вървяха по план.

— Следобед научих от Тед, че Тубърн е намерил пистолета на Лейтън Пит в багажника на колата. Калибър двадесет и осем е — с такъв са били убити и Гуен, и Рик Суинтън. — Чарити остави вилицата и изгледа Елайъс очаквателно. — Е?

— Какво — е?

— Ами не намираш ли за малко странно Лейтън да задържи оръжието в багажника на колата си? Искам да кажа — няма логика.

— В убийствата рядко има логика. Хората, които убиват, обикновено не разсъждават ясно.

— Да, знам, но Лейтън не е глупав. Положително се е досещал, че е потенциален заподозрян. Защо ще задържи пистолета?

— Ами ако е възнамерявал да го използва отново?

За части от секундата Чарити изглеждаше ужасена.

— Не се сетих за това. — Мигом придоби замислен вид. — Не, и така няма логика. Нормално е да обвини единствено Гуен и Суинтън за фалита си.

— Губиш си времето, като се опитваш да разрешиш случая, Чарити. Това е задача на Тубърн.

— Знаеш ли какво мисля?

Той простена.

— Не, но нещо ми подсказва, че се готвиш да ми го съобщиш.

Тя се наведе напред над ниската масичка и го изгледа със стоманен поглед.

— Някой така е подредил уликите, че Лейтън да изглежда виновен.

Той се замисли над думите й.

— Едва ли, но по принцип е възможно.

— Доста възможно, ако ме питаш. Лейтън Пит не беше готов да извърши убийство. Той търсеше начин да спаси финансовото си положение, а не планираше отмъщение.

— Толкова ли си сигурна? — попита Елайъс суховато.

— Приеми го като интуиция.

— Само така бих го нарекъл. Чарити, накъде биеш?

Тя изправи рамене.

— Все още си уязвим и това ме изнервя.

— Моля?

— Ако се окаже, че уликите срещу Лейтън са нагласени, пръстът на обвинението отново ще се насочи право към теб. Това не ми харесва.

— И на мен не ми е любимият пръст — съгласи се той, — но не допускам да бъде насочен към мен.

— Още не си напълно оневинен, Елайъс. Цял ден мисля по въпроса и стигнах до заключението колко е наложително да предприемем активни мерки, за да предотвратим някой да те забърка в тази каша.

Елайъс стана бдителен.

— Активни мерки ли?

— Точно така. — Изправи се и събра чиниите накуп. — Сами трябва да проверим фактите — да видим дали няма да открием нови улики.

— Улики? — Бдителността му се превърна в чиста тревога. — Полудя ли? Случаят приключи. Тубърн е добро ченге. Нямаше да арестува Пит, ако не разполага със солидни основания.

Тя отиде в кухнята и го погледна през плота. Очите й бяха затъмнени от тревога.

— Не ме интересува какви доказателства са открили в багажника на Лейтъновата кола. Казах ти — не допускам той да е убил Гуен или Рик. Следователно наоколо продължава да кръжи незаловен убиец. И докато е така, ти си изложен на риск. Защото ако Лейтън Пит докаже невинността си, ти си следващият най-вероятен заподозрян.

— Как ли пък не.

— Истина е, Елайъс. Необходимо е да предприемем нещо да те предпазим. Нужна ни е повече информация. Щом Суинтън е шантажирал Филис, сигурно е изнудвал и други. Предположението е логично, нали?

Тя прави всичко това за него, напомни си Елайъс. Намери утеха в това заключение.

— И откъде точно предлагаш да започнем? — попита той предпазливо.

— Старата ловна хижа. — Тя остави чиниите в мивката. — Ще се почувствам по-добре, ако открием още някой, който е имал вземане-даване със Суинтън. Някой, който има какво да крие. Скоро ще се стъмни. Искам да огледам набързо любовното гнезденце на Рик Суинтън.

 

 

Сгушена в гъстите сенки на борови дървета, старата колиба отстоеше на повече от триста метра от главния път.

Склонът на хълма се извисяваше зад нея и я прикриваше от случайни погледи.

Постройката беше окаяно разнебитена, прецени Елайъс. Дори през нощта личеше, че от години никой не я е ремонтирал. Стрехите се спускаха заплашително към задната веранда, която изглеждаше пред разпадане.

— Е, няма какво да се притесняваме, че някой ще види светлината от фаровете ни — обяви Чарити весело, докато заобикаляше предницата на джипа, за да застане до Елайъс. — Виждаш ли? Казах ти колко лесно ще бъде.

Погледна я: облечена в джинси и тъмен пуловер, с вързана на опашка коса, тя бе обзета от някакъв нетърпелив ентусиазъм, който определено го тревожеше.

— Искам да се знае, че макар да оценявам мотивите ти, не съм особено щастлив да осъществим твоя план.

— Негодувах ли, оплаквах ли се, когато претърсваше караваната на Суинтън?

— Да. Безкрайно.

— Е, сега е по-различно. Онази нощ половината град беше паркирал наоколо. А тук сме сами.

— Чарити, това не е нужно. Шансът да се открие нещо тук е равен почти на нула.

— Човек никога не знае. Все е някакво място, откъдето да се започне. Хайде да влезем.

Тя тръгна решително към порутената задна веранда.

Елайъс се замисли тъжно за първоначалните си намерения за тази вечер. Храна и секс. Приятни, основни, елементарни неща. Досега Чарити и той щяха да са в леглото. Но си даваше сметка за невъзможността да я отклони от целта й.

Неохотно я последва по стъпалата. Чарити вече стоеше до прозореца. Прокара лъча на фенерчето по перваза.

— Знаеш ли как се отваря прозорец отвън? — попита тя като си играеше с куката.

— Защо не опитаме първо с вратата? — Елайъс прекоси верандата, за да застане до задната врата. — Съмнявам се някой да си даде труда да заключва това място.

Хвана топката и енергично я завъртя. Вратата се отвори с шумно изскърцване.

— Хубаво хрумване — отбеляза Чарити.

— Благодаря. Редно е мъжът да се чувства полезен.

Елайъс влезе в малката колиба.

Чарити бързо го последва. Лъхна я силна миризма на плесен.

— Олеле. — Чарити се престори, че се задавя. — Тук вони ужасно. Не е точно парфюмиран любовен будоар.

— Не е. — В помещението имаше влага, изглежда не бе проветрявано от години. — Но не е изключено партньорките на Рик да са се чувствали добре.

Фенерите осветиха мръсни сиви кувертюри по тежките мебели, които вероятно гниеха. По черната вътрешност на тухлената камина нямаше признаци някой да я е използвал наскоро.

— Сигурно е било малко хладно за Рик и приятелките му.

— Явно са генерирали собствена топлина. — Дъските изскърцаха, когато Чарити влезе през една врата, за да надникне в съседното помещение. — Малка спалня и баня. Това е всичко.

— Какво търсиш?

— Нямам представа. Да почнем от спалнята. Предполагам, там се е развивала по-голяма част от действието.

Без да дочака отговор, тя изчезна зад ъгъла. Няколко секунди по-късно Елайъс чу смаяно възклицание.

— Какво има?

Отиде и застана на прага. Огледа обстановката под светлината на фенера и не успя да се въздържи да не се ухили, независимо от настроението си.

Чарити се намираше в спалнята, с фенер, насочен към изтърбушеното легло със стари метални табли. Гол, лекьосан дюшек покриваше провисналите пружини. На таблата висяха чифт кожени подплатени белезници.

— Умът ми не побира как може — човек да иска да го оковат към леглото — прошепна Чарити.

— Белезниците не са истински. Лесно се махат. Завърташ ги по определен начин и си свободен.

— Откъде знаеш?

— Добрият съдържател на магазин познава стоката си — отвърна Елайъс. — Имам точно такива в „Талисмани и дрънкулки“.

— Удивена съм. — Погледна го със свъсени вежди. — Не стой така. Помогни ми да огледаме.

— А, да — улики. Нужни са ни улики, за да отърва кожата в случай, че Тубърн тръгне след мен. Какво ще кажеш за белезниците? Дали не са полезна улика?

— Не приемаш това сериозно, нали? — Тя бе застанала на колене, наведена, за да погледне под леглото. — Казвам ти, Елайъс, положението ти никак не е розово.

Той насочи светлината на фенера си към привлекателната извивка на хълбоците й. Джинсите й бяха опънати до краен предел.

— Не е нужно да ми го повтаряш. Давам си сметка.

— Иди провери в банята.

— Слушам. — С лека въздишка на съжаление той се извърна от примамливата гледка, каквато представляваше вирнатата й задница. — Но държа да повторя: никак не ми харесва това, което правим. Нищо полезно няма да намерим, а дори да не е така, то не ни е нужно, защото Тубърн вече арестува заподозрения си.

— За всеки случай — настоя Чарити. — Ще се чувствам много по-добре, ако намерим нещо — каквото и да е — стига да ни насочи към друг, който би имал причина да убие Суинтън.

— А също така с мотив да убие Гуен.

— Трябва да има и друг заподозрян. В края на краищата самият Пит ни призна за финансовите си затруднения едва след смъртта на Гуен. Защо ще го прави? Все едно ни съобщи за мотива си. Гузен човек никога не би постъпил така.

— Интересно съждение — съгласи се Елайъс. Влезе в занемарената баня и прокара лъча на фенера по очуканите порцеланови повърхности. — Чарити, искам да те попитам нещо.

— Какво? — долетя приглушеният й глас.

— Правиш всичко това, защото съм се превърнал в един от спасителните ти проекти ли?

— Спасителни проекти?

— Ами като да измъкнеш Отис от депресията или да спасиш кея.

— Не те чувам — провикна се тя от другата стая.

Той отиде до вратата на банята.

— Попитах дали си даваш целия този труд, защото си решила, че носиш някаква отговорност за мен. В такъв случай редно е да си наясно, че не съм просто съдържател на магазин на кея или депресиран папагал, който се нуждае от спасение.

— Елайъс, виж.

Той пристъпи в късия коридор и я видя застанала на прага на спалнята. Насочи светлината първо към възбуденото й лице, а после премести лъча към дребния предмет, който тя стискаше между палеца и показалеца си.

— Какво е това? — попита той.

— Не съм напълно убедена, но ми се струва част от отчупен изкуствен нокът.

— И какво от това? Много жени ги носят.

— Да — отвърна Чарити с огромно задоволство. — И ако е на някоя от Уиспъринг Уотърс, има сериозни шансове маникюрът да е правен в салона на Рейдиънс.

— Не оспорвам подобно заключение. Но не ни помага особено.

— Ще видим. — Чарити измъкна книжна салфетка от джоба и внимателно уви парчето нокът. — Единственото, което със сигурност ще заявя е, че не е специалният цвят на Филис — бледомораво Дартмур. Ще поговоря с Рейдиънс утре сутрин. Би трябвало да успее да го идентифицира.

— Чудесно. Поговори с Рейдиънс. Междувременно възразяваш ли да ми отговориш на въпроса?

Погледна го невинно.

— Какъв беше той?

Той започваше да се дразни.

— Настоявам да знам защо правиш всичко това.

— Не е ли очевидно? Защото си ми приятел.

— Сигурна ли си, че това е единствената причина?

— Каква друга би могло да има? — попита тя.

— Кой знае? — промърмори той гневно. — Просто ми мина през ума дали някаква лична причина не предизвиква огромната ти загриженост за моето благополучие.

— И какво е по-лично от приятелството ни? — попита тя учтиво, докато минаваше край него, за да отиде във всекидневната.

Без никакво предупреждение раздразненият му гняв замъгли самоконтрола и здравия му разум. Извърна се и насочи светлината на фенера към нея.

— Хрумвало ли ти е, че си така дяволски разтревожена за мен, защото си диво, лудо, страстно влюбена в мен? — попита той с такава свирепост, че сам се смая.

— И заради това също — съгласи се тя.