Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Woman’s Touch, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 116гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona(2010)
Корекция
maskara(2010)
Сканиране
?

Издание:

Джейн Ан Кренц. Докосване на жена

ИК „Коломбина прес“

История

  1. —Добавяне
  2. —Добавяне на анотация (пратена от qnsssi)

Глава 2

— Не се справям много добре. Извинявай — каза Кайл с тих дрезгав глас и тръгна към Ребека, която стоеше до огромния прозорец на неговия хол. Той вече бе захвърлил сакото си и докато отиваше към нея, нетърпеливо разхлабваше възела на вратовръзката си.

Ребека с леко нервна усмивка наблюдаваше нощния Денвър, който се разстилаше пред нея.

— Не очаквай от мен съвет или помощ — каза тя, като се опитваше да запази шеговития тон. — Аз самата нямам кой знае какъв опит в тези неща.

— Така си и мислех — изрече той с неочаквана нежност. — Но ти си ми главен секретар. Разчитам на теб за експертиза на управлението.

— Това нещо трябва ли да се управлява?

— Ще импровизираме — обеща той.

Настъпи тишина.

— Често съм се чудила как изглежда домът ти — каза тя след малко. — Очаквах, че живееш в къща на някой хълм около града, а не в апартамент във висок блок.

— Така съм по-близо до офиса.

Той й подаде една от двете чаши, които беше донесъл от кухнята. Ноздрите на Ребека се изпълниха с аромат на силен ликьор. Тя пое въздух и усети как все по-дълбоко затъва в опасното течение.

— А за теб е важно да бъдеш до офиса, нали? „Флеминг Лък Ентърпрайзис“ е целият ти живот.

— Не съвсем. Но категорично заема голяма част от него — той наблюдаваше профила й, а не гледката навън. Не беше си направил труда да запали лампите в хола и много му отиваше да стои сред сенките, които падаха в помещението. — Имам къщичка в планината, където мога да отида, щом почувствам необходимост да се махна от града.

— Каква къщичка? — попита тя с любопитство.

— В ранчо. Семейна собственост от края на осемнайсети век. Сега е мое. Баща ми почина преди няколко години и го остави на мен.

— Действащо ранчо ли е? — тя изведнъж бе силно заинтригувана. Можеше да си го представи в ранчо.

— Вече не. Имам няколко коне за езда и на този етап са ми достатъчни. На времето фамилията Стокбридж е отглеждала във Флеминг Лък добитък, а после се е занимавала с рудодобив. Но през последните няколко години това за мен е място, където отивам, щом искам да се откъсна от работата си. По дяволите, Беки, не ми се говори за ранчото.

Тя почувства как чашата в ръката й се стопли.

— А за какво искаш да говориш? — глупав въпрос.

— За нас. За теб и мен — той докосна лицето й и погали бузата й. Върхът на пръста му беше малко грапав, но възбуждащ, все едно че по цял ден се занимаваше с кожи, а не с хартия. Сигурно бе почувствал как Ребека леко потрепери. — Страхуваш ли се от мен? — попита Кайл. Зелените му очи търсеха лицето й.

— Не. Но ме е страх от ситуацията — призна си тя.

Той леко изруга.

— Знам. Както казах, не мога да се справям много добре. Поради липса на опит.

Тя плахо се усмихна. Погледна го бързо, сякаш го преценяваше.

— Искаш да кажеш липсата на опит в служебните дела, нали?

— Досега не съм имал връзка с жена, която работи при мен — заяви той. — Винаги съм смятал, че това е глупаво.

Ребека въздъхна.

— Така е.

— Не и сега. В момента това е единственото, което мога да направя. Нямам избор. Желая те, Беки. И мисля, че и ти ме желаеш. Знам, че си нервна. Искам да те успокоя, но не знам как да се справя.

Щеше да е по-добре да ми кажеш, че ме обичаш, помисли си Ребека. Но той не го каза. Вместо това Кайл наведе главата й и я целуна по врата. Устните му се задържаха там. Ребека затвори очи, разтреперана от тази интимна нежност. Тя обърна глава и улови ръката му. Прилепи устни в дланта му и усети вълна от копнеж, която нямаше нищо общо с това, което бе изпитвала дотогава.

— Беки — с тих стон Кайл се пресегна и взе чашата от треперещите й пръсти. Постави я до своята и здраво притегни Ребека в прегръдките си. — Всичко друго е без значение — промълви дрезгаво той. — Запомни го. Каквото и да стане, обещай ми, че ще го запомниш. Само това има значение.

Тя повдигна глава, за да потърси блестящите му зелени очи, в които да намери отговори на незададените си въпроси за миналото, настоящето и бъдещето. Но когато отвори устни да проговори, Кайл затвори устата й с необуздана агресия. Тих стон на желание премина през гърдите му.

Течението, което бе подело Ребека, ставаше по-силно. Тя вече не се носеше леко към непознатата кулминация на пътуването си. Беше пометена от приливната вълна на желанието. Нищо от миналото не я беше подготвило за толкова силна емоция. Не беше очаквала, че може да изпита такава необуздана нужда. Дълбините на страстта й я стреснаха и тя се обърка и смути. Инстинктивно се прилепи към Кайл.

Ръцете му здраво я обгърнаха и обещаваха абсолютна сигурност, в която тя да може да издържи наближаващата буря. Целувката му вече не бе така настойчива и агресивна, а по-ласкава и интимна, проучваща и убеждаваща. Ребека постави длани върху широките му рамене, усещайки през колосаната памучна риза силата на неговото тяло. Под ръцете й мускулите му потрепваха като на вълни и обещаваха сила и чувственост. Дланите му се придвижиха по гърба и стигнаха до кръста й.

— Колко си крехка — каза той, приближил устни до нейните — Имам чувството, че ако не внимавам, ще те счупя.

Ребека вдигна към него премрежен поглед.

— Значи ще трябва да бъдеш много внимателен, нали?

— Обещавам. Ще бъда внимателен. Довери ми се, скъпа. Забрави всичките си страхове и ми се довери. Аз ще се погрижа за всичко.

Кайл повдигна Ребека така, че тя да усети твърдостта на горещото му желание при бедрата му и да я увери колко силно я желае. Ребека обгърна врата му и го целуна по шията в мълчаливо съгласие.

— Ще бъде много хубаво. Много! — Кайл я вдигна и я отнесе в спалнята.

Ребека усети как в него се надигна някаква ожесточена решителност и това я изненада. В този момент копнееше да узнае толкова много неща, да му зададе толкова много въпроси. Но нямаше време. Настойчивото желание на Кайл беше на първо място. Тя разбираше това, защото нуждата, която усещаше в себе си, застрашаваше да я погълне. Два месеца потискаше страстта си, тайният копнеж, подхранван в продължение на осем седмици, си казваше думата.

После щеше да има достатъчно време за разговори, каза си Ребека, когато Кайл внимателно я постави изправена до широкото легло в тъмната спалня. Тя вдигна поглед към него.

— Обичам те — прошепна Ребека.

— Беки, скъпа — промълви той с пресипнал глас. — Моята сладка лоялна Беки. Как съм могъл да живея без теб?

Кайл покри устните й със своите, хвана ръцете й и ги насочи към най-горното копче на ризата си. Пръстите й леко трепереха, когато тя послушно започна да я разкопчава. Усети пръстите му върху ципа на роклята си. Само след миг копринената рокля се плъзна от раменете й, падна надолу по бедрата й и се свлече на меки вълни до краката й. Тя събу обувките си и се почувства силно уязвима. Кайл се наведе и я погледна. Очите му блестяха в тъмнината.

— Цяла вечер, когато гледах препълнения салон, единственото, което си мислех, беше как би изглеждала без тази рокля.

Тя видя овладяния глад в очите му и разбра, че не е разочарован. Отпусна се и пристъпи по-близо до него, като плъзна ръце под ризата му.

— Предполагам, че моментът е подходящ, за да ти кажа, че през последните няколко седмици доста си помечтах.

Кайл дрезгаво се засмя.

— Разкажи ми за твоите фантазии и аз ще ти разкажа за моите — настоя той, разкопчавайки сутиена й.

Ребека усети как бузите й пламват.

— Не мога да ти разкажа за тях. Още не.

— Срамуваш ли се? Имах някакво предчувствие, че ще изпаднеш в такова състояние. Но не се безпокой. Можеш да ми кажеш всичко, след като свикнеш да те докосвам. Ще ти кажа за какво си мислех цяла вечер.

— Кайл?

Изведнъж дъхът й секна, когато усети как се свлече коприненият й сутиен.

— Едно от нещата, за които си мечтаех, бе да те прегръщам така — каза нежно Кайл. Той обхвана нежните й гърди и леко погали с палци зърната. — Искам да усетя как ми отвръщаш. Искам да видя колко възбудена можеш да бъдеш.

— О, Кайл — изстена тя, като затвори очи и се облегна на него. Гърдите й станаха непоносимо чувствителни, зърната им се втвърдиха и я заболяха.

— Колко си съвършена — прошепна в косите й Кайл. — Знаех, че ще бъде така. — Тя леко изстена. — Причинявам ли ти болка? — попита той.

— Не — Ребека бързо поклати глава. — Не, толкова се изостриха сетивата ми, че едвам издържам.

Той се усмихна от доволство, което не направи опит да прикрие.

— Тогава трябва да те докосвам по друг начин.

Ръцете му се увиха около талията й и той я повдигна плътно до себе си.

Ребека извика, тъй като усети езика му върху пулсиращите върхове на гърдите си. Тя обгърна раменете му и отметна назад глава.

— Това е, скъпа. Ти си красива. Направо ще ме побъркаш. Точно така, скъпа. Говори ми с тези сладки звуци. Кажи ми колко много ме желаеш — гласът на Кайл беше загадъчен окуражителен, изпълнен с възхищение и учудване, докато тя трепереше в обятията му.

Той я положи на леглото и с плавно движение свали бикините й. После се изправи, отривисто махна дрехите си, докато изрита и последната от тях.

Ребека се загледа втренчено в него и усети как я облива възбуда. Тялото на Кайл беше стройно и стегнато от широките му рамене до тесните и мускулести бедра.

— Ти си великолепен — каза тя и вдигна ръка, за да докосне бедрото му.

— И ти. Беки, скъпа, ние много ще си допаднем. Ще видиш — той легна до нея и силно я притисна към себе си. — Докосни ме — нежно заповяда той. — Хайде, докосни ме. Направо съм се побърквал да си представям допира на ръцете ти.

Тя бавно го погали с върха на пръстите си. Търсещите й длани се спуснаха надолу по гърдите към кръста му и към мускулестия гръб. Ребека се раздвижи и се притисна към него, вече свикнала с формите и размерите му.

— Приятно ми е с теб — каза тя с нарастващо удоволствие.

Смехът му бе дрезгав от желание, което той едва овладяваше.

— Имам чувството, че ще експлодирам — той наведе глава и целуна мястото между гърдите й. — Продължавай. Искам навсякъде да усетя ръцете ти.

Тя знаеше за какво я моли, но чувстваше известна вътрешна съпротива. В продължение на два месеца бе мечтала за това, но сега всичко ставаше много бързо.

— Кайл?

— Навсякъде — той хвана едната й ръка и я насочи към пулсиращата си мъжественост. — О, да, скъпа. — Изведнъж западният му провлачен говор стана много по-изразен. Той придаваше на гласа му тъмно секси звучене, което я възбуждаше толкова, колкото докосването му. — Това искам. Точно така. Моля те.

Ребека нежно го погали, като несигурността и отстъпи място на силна възбуда, усещайки как той откликва на милувките й. Кайл беше голям и съвършен мъж, създаден да взима от живота това, което поиска. Но тази нощ бе под нейна власт. Той никога нямаше да й причини болка. Но тя знаеше, че Кайл ще вземе всичко, което тя бе готова да му даде. А тя искаше да му даде всичко.

— Достатъчно — каза внезапно Кайл. Ръката му обгърна китката й и той отмести пръстите й от интимните им занимания. — Ако продължиш още малко, направо загивам.

Ребека се засмя с тихо доволство, като се радваше, че можеше да го накара така необуздано да реагира на ласките й. Доверието й в него нарастваше неимоверно много.

— Ако не ми разрешаваш да те докосвам, как ще прекараме нощта?

— Имам няколко идеи за това — той я погали по протежение на цялото й тяло, като дланта му се плъзна от гърдите до заоблените й бедра — Разтвори крака, Беки, сега е мой ред да те докосвам.

Ребека бавно се подчини, като чувството й за уязвимост отново се надигна у нея. Но надделя желанието й да изпита цялата гама от любовните му умения. Зарови глава в гърдите му и се задъха, когато той плъзна пръсти в най-топлото й място.

— Готова си за мен, нали? Кажи ми, че ме искаш.

— Искам те.

— Колко си нежна и отзивчива — възхищаваше се Кайл. — Колко топла и влажна!

Тя чувствено се изви при интимната му ласка. Очите й се затвориха от прилива на чувствената вълна, която я заля. Пръстите й се вкопчиха в ръцете му и тя се прилепи към него. Краката й се сплетоха с неговите и тя инстинктивно погали с крак голия му прасец. Реакцията на Кайл на нейното нежно прелъстително движение бе дори по-необуздана, отколкото нейната реакция на милувките му. След минути и двамата дишаха бързо, прегърнали се, извиващи се, предлагащи, умоляващи.

— Скъпа, не издържам повече — процеди Кайл. — Имах намерение това да продължи цяла нощ, но няма смисъл. Сега разбирам. Прекалено много те желая. Толкова много съм чакал, че повече не мога. — Той се наведе през нея и затърси нещо в чекмеджето на нощната масичка до леглото. Взе едно малко найлоново пакетче и го отвори.

— Моля те, Кайл. Моля те. Сега. Искам те. Никога не съм се чувствала така. Моля те.

— Пусни ме да вляза в теб — промълви той, като я обърна по гръб и се надвеси над нея. Сред тъмните сенки очите му проблясваха като скъпоценни камъни. По лицето му беше изписано едно-единствено желание. — Трябва да вляза в теб. Трябва да знам, че си моя.

Тя отново разтвори крака, пръстите на ръцете й се впиха в раменете му, когато той направи бързо движение, за да обхване меките й интимни части. Тя затаи дъх, когато усети, че се насочва да навлезе в тялото й.

— Отвори очи, скъпа. Погледни ме. Искам да те видя как ме гледаш, когато те взимам — пръстите на Кайл разрошваха косата й.

Ребека вдигна мигли, съзнавайки много добре, че разкрива желанието си, нейното прикрито примитивно женско чувство на подчинение и любов. Когато срещна погледа му, тя отчаяно се напрегна, за да прозре нещо под повърхността на това твърдо, настойчиво желание. Но беше невъзможно. В този момент опустошителното му желание властваше над всичко.

— Обичам те, Кайл — каза тя за втори път тази нощ.

— Покажи ми, скъпа. Приеми ме в себе си и ми покажи — той влезе в нея рязко, извършвайки силни тласъци, докато се настани дълбоко навътре.

Ребека го посрещна с вик на нежно желание. Кайл с наслада погълна от устните й кратките звуци. За момент остана неподвижен, цялото му тяло се напрегна от усилието. Изчака докато и двамата свикнат с интимния момент и тогава започна да се движи.

Всеки тласък беше бавен, сигурен и толкова дълбок, колкото Кайл можеше да го направи. На Ребека й се зави свят от силното усещане. Тя инстинктивно повдигна бедрата си, за да посрещне тласъците му. Кайл промълви нещо, изразяващо груба и дива чувственост. Ребека потрепери в здравата му прегръдка, като изцяло се подчини на необузданите вопли на страстта, която бликаше между тях. Кулминационният момент бързо ги обхвана, хвърляйки ги във водовъртеж на конвулсивно освобождаване, което сякаш нямаше край. Кайл стана твърд като скала и Ребека чу сподавения му вик на триумф и доволство. Тя знаеше, че нежно вика името му.

Всичко свърши и Ребека осъзна, че стените на личния й свят, някога внимателно изграждан, бяха завинаги разрушени. Вече за нея нищо нямаше да бъде както преди. В цивилизования й свят бе нахлул елемент на дивото. Тя знаеше, че Кайл Стокбридж бе мъжът, когото бе очаквала.

Доста време мина, преди Кайл да събере сили да се откъсне от мекото топло тяло на Ребека. С въздишка на доволство той се обърна по гръб и я притегли към себе си. Може би сега трябваше да й каже всичко, но не можеше да се накани. Реши, че не е най-подходящия момент за начало на дълъг обяснителен разговор. Скоро щеше да настъпи утрото. Тогава бе по-удобно да й каже, това, което трябва. Точно сега искаше да се наслаждава на последствията от случилото се преди малко.

Бъдещето, на което вече можеше да отдели внимание, изглеждаше светло и обещаващо. Направо беше невероятно колко по-ясно можеше да мисли сега, когато временно бе задоволил непреодолимото желание, трупало се у него през последните няколко седмици.

— Кайл?

— Хм? — прозина се блажено той.

— За какво мислиш?

— Че ти си най-хубавото нещо, което се случи в живота ми от много време — призна си честно Кайл.

Ребека се усмихна в тъмнината и се сгуши още по-близо до него.

— Радвам се. Тъкмо си мислех нещо подобно за теб.

Той се засмя, доволен от признанието.

— Добре. Тогава няма да ми дадеш мира, ако ти кажа какво ще стане след това.

Тя притихна.

— И какво ще стане след това?

Кайл се подпря на лакът и погледна въпросителното й изражение. Ребека изглеждаше токова мила и сладостно чувствена с тъмната си коса, която се бе разрошила върху раменете й. От края на чаршафа леко се показваше зърното на една от гърдите й. Той почувства леката вълна на желание, която премина през тялото й, и блажено й се наслади.

— Искам да дойдеш да живееш при мен — каза нежно той, като повдигна глава, за да види реакцията й. — Колкото по-скоро, толкова по-добре.

Очите й се разшириха от учудване, но тя за известно време не отговори. Кайл се намръщи, осъзнавайки, че Ребека не подскочи от радост, когато чу предложението му.

— Е? — подсети я енергично той.

— Кайл, не знам дали предложението ти е уместно — промълви най-после тя.

За момент го обхвана яд. И през ум не му беше минавало, че тя може и да му откаже, особено след като така изцяло му се бе отдала.

— Какво означава това? — попита той, като полагаше усилие да се овладее да не избухне. Беше си обещал никога да не избухва пред Ребека. — Поне два пъти в продължение на един час ми каза, че ме обичаш. Преди няколко минути викаше името ми, когато изгаряше в прегръдките ми. Познавам те повече от два месеца. Сигурен съм, че в живота ти няма друг мъж. Аз те желая и ти ме желаеш. Тогава защо не искаш да живеем заедно?

Тя го погледна притеснено, като прехапа долната си устна с малките си бели зъби.

— Много ще ни бъде трудно да държим нашата… връзка в тайна. Ако се преместя при теб, това ще бъде невъзможно.

Гневът застрашаваше да експлодира в нещо по-неконтролируемо. Кайл полагаше усилия, за да контролира емоциите си. Той сграбчи Ребека за раменете, като внимателно, но твърдо я прикова към леглото.

— Хайде да си изясним нещо. Нямам и намерение да се опитвам да държа връзката ни в тайна. За Бога, искам целият свят да знае за нея! Колкото до тази нощ, ти си изцяло моя.

— Бъди разумен — каза отчаяно тя. — Увлеченията на служебното място винаги се оказват нелепи.

— По дяволите, недей да омаловажаваш това, което стана между нас, като го определяш като увлечение на служебно място. Искам да живееш с мен. Искам да споделиш дома ми и живота ми. И искам всички, включително целият ми персонал на „Флеминг Лък Ентърпрайзис“ да знае това.

— Хората ще говорят.

— По дяволите! Те вече говорят. Казах ти го. Нека поне да има причини за това.

— Лесно ти е да го кажеш.

— Ако се притесняваш, да не би да станеш обект на клюки, успокой се — отвърна сдържано той. — Ще уволня всеки, който си позволи да приказва не това, което трябва. След като покажа вратата на няколко клюкари, няма да има за какво да се тревожиш.

Устните й трепнаха в лека усмивка.

— Ти си невероятно арогантен. Винаги ли получаваш това, което искаш?

Той втренчи поглед в нея, без да знае как да й отговори.

— Не — каза най-после той, без да даде повече обяснения.

Лицето й помръкна. Очите й се оживиха от силно любопитство.

— Какво си искал и не си получил? — попита нежно тя.

За момент той съжали, че импулсивно й бе отговорил честно.

— Няма значение. Не е важно. Престани да се опитваш да променяш темата.

Трябваше да внимава с тази жена. Ребека беше много прозорлива. Започваше прекалено добре да го опознава. В службата вече можеше да предусеща настроенията му и да предугажда желанията му. Ако не внимаваше, тя щеше още по-добре да проникне в него. Беше рисковано да я допуска твърде много до себе си — осъзна внезапно той.

Но рискът си заслужаваше — реши Кайл. Беше готов да се прости с всякаква предпазливост, ако това беше условието Ребека да заеме твърдо място в неговия живот. В тази рискована връзка щеше да разчита на късмета на рода Стокбридж.

— Беки…

— Ще помисля, Кайл — каза бавно Ребека.

— Не съм съгласен — заяви той. — Ако те оставя да размишляваш дали да се преместиш при мен, ще се откажеш. Ти си твърдоглава като мен. Кажи „да“, Ребека. Кажи го сега. Тази нощ. Аз ще се справя с всичко, което възникне в службата.

— Можеш ли да се справиш с всичко, което възникне там? — попита тя, изпълнена със съмнение.

— Разбира се, че мога — избухна леко Кайл. — Аз съм шефът!

— О, да — каза Ребека с подигравателно изненадано изражение. — Непрекъснато забравям.

За момент Кайл помисли, че тя говори сериозно, но видя дяволитото пламъче в очите й и простена.

— Разбирам защо може да има объркване по този въпрос — каза сухо той. — Много хора започват да се чудят кой управлява във „Флеминг Лък“. Напоследък опашката от хленчещи с молби пред твоята врата е няколко пъти по-дълга, отколкото пред моята.

— Само защото си голям грубиян.

— Благодаря. Поне знаеш, че работата ти е осигурена. Сега не бих посмял да се отърва от теб. Всички ще ме напуснат пет минути след това.

— Кажи ми нещо, Кайл. Ако откажа да се преместя да живея при теб, пак ли няма да имам проблеми с работата си?

Кайл замръзна, у него отново се надигна гняв. Той го овладя.

— Ужасно глупав въпрос.

— Трябва да знам — отговори просто Ребека.

— За какъв идиот ме мислиш? — попита я Кайл. — И двамата знаем, че ще напуснеш в мига, в който се опитам да използвам работата ти, за да те заставя да правиш това, което искам.

— Значи ако откажа, няма да ме уволниш?

— За Бога, не. Няма да те уволня. Но няма и да престана да те любя. И някоя от нощите ти ще престанеш да се тревожиш за това какво мислят в службата и ще решиш да ми се довериш. И ти го знаеш, и аз го знам. Това е неизбежно. Тогава защо не кажеш „да“ още тази нощ?

Усмивката й беше нежна, загадъчна и многообещаваща.

— Да — каза тихо тя.

Кайл притаи дъх, чудейки се дали беше чул правилно. Той беше си наумил още няколко аргумента, беше подготвил всички видове оръжия, които можеше да измисли, за да я увещае да направи това, което искаше от нея. Но изглежда битката бе приключила. Нямаше нужда да хаби повече патрони. Обзе го облекчение. Ребека беше негова.

— Утре е събота — каза той. — Ще се пренесеш този уикенд.

Кайл искаше да затвърди победата си, преди Ребека да започне да се отмята. Той я бе видял как действа, когато категорично бе забранил нещо в офиса. Предаваше се много въздържано, но след това намираше начин да подкопае неговото категорично решение, докато най-после получеше точно това, което искаше. Неведнъж Кайл бе установявал, че президентските му разпоредби ловко бяха лишавани от цялата си строгост.

Тя притаи дъх.

— Тази седмица ли? Толкова ли си сигурен?

— Толкова съм сигурен — каза с равен глас той.

— Не мия прозорци — предупреди тя.

Кайл се засмя, облягайки се на възглавниците. Притегли я върху себе си.

— Не се безпокой. Имаш много други дарби.

Ребека кръстоса ръце върху гърдите му. Очите й сияеха от топлина и радост.

— Например?

Той сграбчи бедрата й и я плъзна надолу, така че да усети как мъжествеността му отново се надига.

Имаш природна дарба да се грижиш за един постоянен проблем, който напоследък стои пред мен.

— Силно вярвам в използването на природните таланти на човека.

Тя изкусително се изви и Кайл пое дълбок успокояващ дъх.

— Люби ме, скъпа — помоли я той изведнъж, като пръстите му се извиха в косата й. — Люби ме, докато престана да мисля.

Тя го погледна за момент отгоре и нещо проблесна в очите й. Сякаш бе стигнала до някакво вътрешно решение. И за радост на Кайл, изведнъж легна върху него. Устните й бяха навсякъде — вкусваха го, дразнеха го, побъркваха го от желание. Ръцете й ги следваха, изучавайки тялото му с приятна смелост, от която му спираше дъхът. Тя бе мека, топла, възбуждаща. Кайл се предаде на невероятното вълнение Ребека да му доставя удоволствие.

Тя го обсипваше с любов. Кайл никога не бе усещал подобно нещо. Скоро бе опиянен от усещанията, която тя създаваше у него и като всеки човек в такова състояние, не можеше да си състави ясна представа за бъдещето. Ребека беше тайното му съкровище — каза си Кайл, и той щеше да я пази по-добре, отколкото драконът пазеше купчината злато.

Последната му мисъл, преди да заспи до Ребека, беше, че ще й каже всичко малко по-късно, отколкото предварително бе решил. Утре беше прекалено рано. Тя беше малко изнервена при мисълта за това как колегите ще посрещнат новината за тяхната връзка. Трябваше й време, за да свикне с връзката и с новия си живот с него.

Кайл си помисли, че има на разположение още малко време. В края на краищата, той бе изпреварил адвокатите, които търсеха Ребека Уейд. Естествено, бе извадил късмет. Беше я открил почти веднага, след като започна да я търси. Адвокатската фирма не бързаше. Може би щеше да я търси още поне няколко седмици. Да, той имаше време. И късмета на рода Стокбридж. Можеше да си позволи за малко да се отпусне и да се порадва на любовта на Ребека Уейд. Когато се наложеше да й каже истината, тя вече твърде много щеше да се е обвързала с него, за да се замисля защо той я бе потърсил.