Джейн Ан Кренц
Докосване на жена (9)

Глава 8

Тълпата, която се бе събрала около басейна, притаи дъх, когато двамата мъже, които щяха да се бият, се показаха над водата. Без да продумат нито дума, те доплуваха до ръба на басейна. Смехът избухна чак когато всеки от тях се изтласка над ръба и изскочи от басейна.

Кайл и Глен стояха вир-вода и възмутени и изумени се взираха в Ребека и в Дарла.

— Май трябва да прибера този — каза Ребека, пристъпи напред и хвана Кайл за ръката. — Той не е в състояние да кара, а ако остане тук с мокри дрехи, може и да настине. Представата за голям бандит със силна простуда не е много привлекателна, нали?

— Тя е права, Глен — Дарла огледа съпруга си. — Добре е и ти да се преоблечеш. Става хладно. Бягай вътре.

Глен промърмори нещо неразбираемо, покорно се обърна и тръгна към къщата.

— Насам, човече — Ребека поведе послушния Кайл през развеселената тълпа. — Лека нощ, Дарла. Беше ми много приятно, докато тези двамата не решиха да изнесат представление в басейна. Може би скоро пак ще се видим.

— Ще очаквам с нетърпение — промълви Дарла. Тя изпрати Ребека до края на вътрешния двор. — Знаеш ли, тази вечер може би ще влезе в местната история.

— Защо? — попита Ребека.

— Защото два пъти в продължение на един ден бе направен опит да се предотврати бой между Балард и Стокбридж.

— Не само направихме опит, — изтъкна Ребека — но и успяхме.

— Благодарение на теб. Очевидно родовете Балард и Стокбридж не са чак толкова злонамерени, колкото са се представяли години наред, и всички са им вярвали — отбеляза многозначително Дарла.

Кайл настръхна, когато Ребека го хвана за ръката, но не каза нищо. Ребека се усмихна.

— Дарла, ние не станахме свидетели на проява на слабост — каза Ребека. — Това, което видяхме, беше проява на здрав разум. Както изглежда, обратно на всеобщото мнение, при достатъчно красноречив намек, дори Балард и Стокбридж знаят кога да се откажат. Според мен това е силно обнадеждващ знак. До скоро.

— Ще се видим, когато утре дойдеш да вземеш колата си — извика Дарла. — Какво ще кажете за един обяд?

— Чудесно — отвърна Ребека.

Дарла се засмя, когато помаха за „довиждане“.

— Според мен тук е моментът да попитам: „Коя бе жената с маската?“ А вие, яздейки, да се отдалечавате към залеза.

Тя се обърна и тръгна към басейна, където тълпата оживено обсъждаше това, което току-що се бе случило. Ребека имаше чувството, че дни наред ще се говори за произшествието.

Кайл се обади за първи път, тихо и с недоволен тон.

— Ако вие двете още повече се сприятелите, ще трябва да основете клуб.

— Идеята не е лоша. Можем да го наречем „Общество на дами, желаещи прекратяване на враждата между Стокбридж и Балард“.

Кайл мрачно я погледна.

— Какво толкова те е грижа за враждата? Ти ще продадеш земята на Балард и ще се върнеш в Денвър.

— Така ли?

— Не беше ли отишла заради това? За да чуеш офертата на Балард?

— Не. Отидох от любопитство. И защото исках да се запозная с новите си съседи.

— Да бе.

— Така е — двамата се приближиха към черното порше, което бе паркирано на края на пътя. — Дай ми ключовете си, Кайл.

Той бръкна в мокрия джоб на джинсите си и извади ключовете, но не ги подаде на Ребека.

— Аз ще карам.

— Не, няма да караш. Твърде много си пил.

Кайл се поколеба, сви рамене и й подаде ключовете.

— Спокойно — каза само той. Седна на мястото до шофьора, без да обръща внимание на това, че можеше мокрите му дрехи да повредят тапицерията. — В края на отбивката завий надясно. Досега сядала ли си зад волан на порше? — Той затегна колана на седалката.

— Не, но това е кола като всички останали, нали? — Ребека безгрижно пъхна ключа в стартера и неумело хвана лоста за скоростите. — Карам от години.

Кайл трепна, но стоически замълча, когато лостът не попадна там, където трябваше, и скоростният механизъм изскърца в знак на протест. Ребека подкара колата и завъртя кормилото. Поршето отскочи надясно.

— Стегнат лост — отбеляза тя, когато изправи предната част на поршето и се насочи към пътя в края на отбивката.

— Много стегнат — гласът на Кайл беше по-стегнат и от лоста.

Ребека го погледна косо и потисна усмивката си.

Обаче доброто й настроение изчезна, когато на пътя повиши скоростта. Тя потъна в мълчание, по-тягостно и от мълчанието на Кайл. Чак след около пет мили я обзеха подозрения.

— Изненадващо добре приемаш всичко това — най-после отбеляза тя.

Кайл облегна глава назад и затвори очи.

— Някои печелят, някои губят — заяви той с възхитително хладнокръвие.

Ребека постепенно прозря истината.

— Разбирам — каза най-после тя. — Ти смяташ, че тази вечер си спечелил, нали? Успя да направиш това, което беше решил. Развали сбирката на Балард и ме измъкна от тях. Поздравления.

Кайл не отвори очи.

— Благодаря. Победата не беше без жертви. Нямах намерение да цопвам в басейна.

— Предполагам, че и не си бил толкова пиян, колкото изглеждаше? — Ребека стисна кормилото.

— Изпих само половината от бирата, която ми даде Балард.

— Разбирам.

Кайл отвори очи, но те не се виждаха в тъмната кола.

— Не, не разбираш, но може би скоро ще разбереш. Завий наляво там, където този път се свързва с другия.

Ребека се подчини, чудейки се дали да се ядосва заради заблудата, в която бе изпаднала. Някак не можеше да намери сили в себе си за това. Прекалено много други неща минаваха през ума й.

— Кайл, не можеш да си позволиш дълго време да се мотаеш тук, за да ме преследваш. Трябва да ръководиш компанията си в Денвър.

— Уча се да управлявам с упълномощен за това човек — както ти ме научи. Възложих работата на Харисън.

— Възложил си на Рик? — Ребека беше смаяна. — След като така го скастри за това, че за малко не провали сделката с Джеймисън?

— Той трябва още много да се учи, — промърмори Кайл — но по принцип е достатъчно умен, за да задържи положението за няколко дни. Самата ти веднъж ми каза това, помниш ли?

— Мислех, че не ме слушаш.

— Винаги те слушам, Беки. Досега трябваше да си го разбрала.

Ребека помълча, обмисляйки думите му.

— Днес четох интересен откъс от дневника на Алис Корк — каза най-после тя.

— Така ли? — гласът на Кайл не звучеше окуражително.

— Беше за нещо, което се е случило преди години в навечерието на празника на Вси светии. Когато с Глен Балард сте били тийнейджъри. Алис пише, че през нощта е имала неприятности.

— В навечерието на Вси светии децата измислят какви ли не лудории.

— Пише, че банда момчета от съседния град се наговорили да направят обора й на нищо.

— Децата казваха, че тя е вещица.

— Тя се разтревожила за добитъка. Изплашила се да не би животните й да пострадат — продължи Ребека.

— Алис много обичаше животните.

— Пише в дневника си, че е била много притеснена. Чудела се какво да прави. Момчетата били много, някои от тях — големи грубияни. Решила, че не може току-така да започне да стреля. В края на краищата, те били деца.

— Нямах представа, че старата Алис е имала такива скрупули. Бог ми е свидетел, че пред мен винаги е искала да размахва пушка.

Ребека не обърна внимание на думите му.

— Кайл, онази нощ Алис се е страхувала. Страхувала се е за животните си, а може би и за самата себе си.

— Мислех, че нищо не може да изплаши Алис Корк.

— Тя е живеела сама на отдалечено място. Разбира се, че понякога се е страхувала. Всеки на нейно място би изпитвал това.

— Ти дори не я познаваше — измърмори Кайл. — Откъде знаеш какво е чувствала?

— Ей така, знам. Всеки случай, тя пише, че в края на краищата изобщо не е било необходимо да се притеснява. Двама местни тийнейджъри дошли с пикап, който бил от ранчото на Стокбридж. Момчетата слезли от пикапа и започнали да налагат някои от по-големите от бандата, които се опитвали да нахлуят в обора. Останалите избягали. Двете момчета, които спасили обора на Алис и може би и животните й, се качили на пикапа и си отишли.

— Кой би помислил, че Алис води толкова подробен дневник?

— Онази нощ ти си карал пикапа, нали, Кайл? Ти си прогонил бандата грубияни, които са заплашвали Алис.

— Имах помощник.

— Знам. Глен Балард.

В поршето настъпи тишина.

— Алис ни е видяла?

— Да. И теб, и Глен. Знаела е кой й се притичва на помощ. В дневника си е написала, че все пак може би има някаква надежда за младото поколение на родовете Балард и Стокбридж. Когато настъпи решителният момент, явно и двамата пренебрегвате враждата и започвате да си помагате.

— Не забравяй, че с Балард имаме отдавнашни аспирации към Долината на хармонията — напомни й Кайл. — Може би си забелязала, че и двамата изпитваме някакво собственическо чувство към нея. Нито аз, нито той възнамерявахме да оставим банда грубияни да съсипят обора. Би могло да се каже, че и двамата приехме това много лично. Когато чух какво ще правят в навечерието на Вси светии, взех пикапа на татко и тръгнах да търся Балард. Знаех, че ще ми трябва помощ. Предположих, че той също като мен няма да остане безразличен към ситуацията.

— Къде намери Глен през онази нощ?

— Обикаляше града със свои приятели. Казах му какво става и той се качи в пикапа, без да задава никакви въпроси. Отидохме до Долината на хармонията и разрешихме проблема. После върнах Балард в града и го оставих пред бензиностанцията. И край. По време на цялата акция не сме си казали повече от десетина думи.

Ребека замислено поклати глава.

— Но Алис е разбрала какво е станало.

Кайл отново сви рамене.

— И само от този случай тя е стигнала до извода, че някой ден с Балард можем да се разберем?

— Според мен Алис Корк е била много прозорлива жена. Имало е и други инциденти, нали, Кайл? Не много, съгласна съм, но един или два. Алис е писала за това как вие с Глен сте си разделили сумата, която преди години е трябвало да се плати за сърдечната операция на Хърб Крокет. По онова време семейство Крокет не е имало здравна застраховка.

Кайл направо изруга.

— Знаела е и за това? То трябваше да остане тайна. Никой не трябваше да знае. Казах на Етъл да ми изпрати сметката от болницата и да не казва на никого. Но Балард подуши какво става и поиска да си разделим сумата.

— И ти си се съгласил?

— Ами да, съгласих се. Знаеш ли колко струва един байпас? По онова време изобщо не бях толкова състоятелен, колкото съм днес. Нито пък Балард. И за двама ни беше по-добре да делим наполовина, вместо някой от нас да се натяга да плати цялата сума. Освен това, и двамата познаваме Крокет откакто сме се родили.

— Здрав разум, а? Естествено, искали сте никой да не разбере, че можете да се съюзите. Щяло е да навреди на имиджа ви.

— Повярвай ми, Беки, това не беше, както ти го наричаш, съюзяване. Недей да придаваш на случая романтичен характер. И не си въобразявай, че ще влезеш в града на бял кон и ще сложиш край на враждата между родовете Стокбридж и Балард. В живота не става така. Завий тук.

Ребека взе малко рязко завоя и Кайл се хвана за светлинното табло.

— Извинявай — каза тихо тя.

— Разбирам — той я погледна напрегнато. — Къщата е на края на тази отбивка. Горе на хълма.

Ребека се взря пред себе си. Лампите светеха в една застроена на голяма площ двуетажна къща, но осветлението не създаваше усещане за топлина. В тъмнината трудно можеше да се види кой знае какво, но тя остана с впечатлението, че постройката е солидна и мрачна. Зад нея имаше други големи постройки, които приличаха на конюшни.

— Можеш да паркираш тук — каза Кайл, посочвайки бетонна площадка пред един голям гараж. Ребека се подчини и изключи мотора.

— Сигурно измръзваш с тези мокри дрехи.

— Вълнението от шофирането ти ме сгряваше — Кайл отвори вратата от своята страна. — Но сега като поставяш този въпрос, виждам, че си права. Замръзвам. Трябват ми горещ душ и чаша бренди. Да влезем в къщата, докато не ми се наложи да бъда лекуван от хипотермия.

Когато бързо започнаха да изкачват стълбището, той протегна ръце да вземе ключовете си. Ребека се поколеба и му ги подаде. После щеше да реши как ще се върне в мотела.

— Ти налей брендито — каза Кайл, като отвори входната врата и въведе Ребека в хола. — То е на камината. Ще сваля тези дрехи. — Той дръпна копчетата на мократа си риза. — Идвам след малко.

Ребека го видя как прекоси хола и смъкна ризата си. Явно не бе толкова ядосан от това, че тя го блъсна в басейна, колкото тя очакваше. Но това може би беше, защото Кайл си мислеше, че е победил в битката с Глен Балард. Беше получил това, което искаше. Ребека бе дошла с него.

Клатейки разочаровано глава, Ребека пресече хола и отиде до махагоновата маса недалеч от камината. Забеляза, че чашите бяха направени от красиво обработен кристал. Изглеждаха старинни. Според етикета на брендито, то беше толкова старо, колкото кристалът.

Чашите бяха единственото елегантно или луксозно нещо в този хол. Ребека се чудеше дали не бяха сватбен подарък, оставен от Марта Стокбридж.

Всичко останало изглеждаше тежко, по мъжки грубо, функционално и студено. Атмосферата в хола беше мъжка, без никаква топлинка, която да я олекоти. Ребека се опита да си представи какъв ефект би имала една такава къща върху малко момче без майка. Алис Корк бе писала, че в живота на Кайл не бе имало нежност. Кайл бе отгледан от груб, жесток, саможив човек, който би презирал каквато и да е намеса на жена.

Кайл се върна след по-малко от петнайсет минути, закопчавайки чиста риза. От походката му личеше приповдигнатото му настроение. Беше ясно, че имаше план как да прекарат вечерта.

— Да разбирам ли, че тази вечер късметът на рода Стокбридж отново проработва? — попита замислено Ребека, подавайки му чаша бренди.

— Късметът на Стокбридж всеки божи ден побеждава чара на Балард — заяви Кайл, отпивайки от брендито.

— Освен по отношение на жените — напомни му внимателно тя.

Кайл я погледна над ръба на чашата си.

— Много ли я обичаше, Кайл?

Той погледна неразбиращо.

— Кого?

Ребека се намръщи.

— Дарла.

— О, Дарла — той махна с ръка. — Разказах ти за нея. Това е стара история.

— Такава е и враждата между родовете Стокбридж и Балард, но тя все още съществува.

Погледът на Кайл стана остър и подозрителен.

— Ревнуваш ли, Беки? — внезапно я попита той.

— Любопитна съм, това е.

Тя се обърна и отиде до студената камина.

— Ревнуваш — каза доволно Кайл, остави чашата си и приклекна пред камината да стъкми огън.

— Не, за Бога. Не ревнувам!

— Не мисли за Дарла — твърдо я прекъсна Кайл, като поднасяше запалката към камината. — Не страдам от несподелена любов към нея. Признавам, че много се ядосах, когато ме заряза заради Балард, но вече всичко ми мина. — Той се усмихна и високо размаха запалката за камина. — Единствено към теб изпитвам чувства, скъпа.

— Но ти си й предложил брак.

— Преди цели четири години — той вдигна поглед и видя, че тя преценяваше думите му. — Хей, — обърна се към нея Кайл, след като запали огъня и се изправи. — Какъв е проблемът?

— Казах ти. Любопитна съм. Това е.

Той я хвана за раменете, като шеговитият му тон постепенно изчезна.

— Разказах ти за Дарла. Тя вече не е от значение за мен.

— Според нея можело е дори да не забележиш, че годежът ви се е развалил, ако Балард не е изчаквал своя час. Един Стокбридж не може да понесе да загуби нещо от Балард.

— Напълно вярно — призна той с въздишка. — Но аз разчистих сметките си с него. Доволен съм от резултата.

— Наистина ли си предизвикал скандал на сватбата им?

Дори след всичко, което бе научила за този мъж, подобна безочливост не можеше да не я смае.

Кайл замислено поклати глава и избягна отговора.

— Знаеш ли, до последния момент бях убеден, че Балард използва Дарла, за да ме уязви. Изобщо не очаквах да се ожени за нея. Но мисля, че нещата между тях са станали сериозни. Изглеждат щастливи заедно.

— Щастливи са. И ако това може да те утеши, Дарла също смята, че е била използвана. Но тя е обичала Глен и е решила да рискува. Казва, че той е паднал в собствения си капан. Влюбил се е против волята си.

Кайл пъхна ръце в задните си джобове и се загледа в огъня.

— Балард не е единственият, който се е озовал в капан. Аз също съм в капан. Искам да се върнеш при мен, Беки.

Тя притаи дъх.

— Защо? За да си сигурен, че ще получиш Долината на хармонията ли?

— Не, изобщо не е заради долината! Само за това мислиш!

— Ти ме настрои на тази вълна.

Кайл изпъшка.

— Знам, знам. Аз обърках всичко. Признавам си — той се обърна и се взря в очите й. Погледът му бе напрегнат и блестеше от отражението на огъня. — Но аз ще направя всичко, което трябва, за да те върна при мен.

— Което трябва ли? — повтори несигурно тя.

Той помълча и после каза мрачно:

— Предполагам, че искаш да ти докажа доколко сериозно искам да те върна при мен. Размишлявах много, Беки. И съм готов да направя точно това.

На Ребека изведнъж й стана много неудобно от посоката, която взе разговорът. Кайл Стокбридж беше хитър опонент. Знаеше всички трикове и много от тях още не бе прилагал.

— Не става въпрос да се доказва нещо — каза внимателно тя.

— Според мен става — контрира спокойно Кайл. — Според мен всичко толкова се обърка, че никога няма да повярваш колко голямо значение имаш за мен, ако не ти докажа това.

Тя не го погледна.

— И можеш ли да го направиш?

— Какво ще кажеш — попита я бавно той, — ако те посъветвам да продадеш Долината на хармонията на Балард?

Ребека се сепна.

— Да я продам на Балард?

Той мълчаливо кимна.

— Ако това стане, ти ще изпаднеш в ярост. Ще избухнеш. Ще се вбесиш. Никога няма да ми го простиш, да не говорим, а да не говорим за това, че няма да искаш да се върна при теб.

Кайл поклати мълчаливо глава. Но гледаше Ребека, без да мигне.

Ребека прехвърляше чашата в ръце.

— Не разбирам.

— Беки, искам да ти докажа нещо. Не знам как да го направя по друг начин.

— Но, Кайл…

Той пристъпи напред и внимателно взе чашата й.

— Искам повече теб, отколкото проклетата земя — Кайл обхвана лицето й с длани. — И искам да го знаеш.

Кайл наведе глава и пое устата й с бавна прелъстителка целувка, от която Ребека се разтрепери. Тя докосна китките му, ръцете му и с лека въздишка изразяваща подчинение, се притисна към него.

— Точно така, скъпа — каза той, вдишвайки, като я притегли още по-близо. — Точно така. Престани да ми се опъваш. Върни се при мен. Разреши ми да ти покажа колко силно те желая.

Болката и гневът, които бяха прогонили Ребека от Кайл, се стопиха в топлината на прегръдката му. Тя си помисли, че точно това е мястото, където искаше да бъде. Тя го обичаше. Нищо не можеше да промени това, така както и нищо не можеше да промени вълнението, което изпитваше, когато Кайл я любеше.

— Имам чувството, че после ще съжалявам.

— Не, няма. Аз ще се погрижа да не съжаляваш, всичко е наред, Беки — прошепна окуражително Кайл като продължаваше да я целува. — Всичко между нас ще се оправи. Ще видиш. Дай ми възможност да ти покажа. — Успокоителните нежни думи бяха прекъсвани от многобройни жадни целувки.

— Нищо не разбирам — прошепна безпомощно.

— Няма какво толкова да разбираш, освен това колко силни са чувствата ми към теб. Точно тук ти е мястото, Беки. В моите прегръдки.

Предавайки се на инстинкта, Ребека се остави да бъде привлечена от топлината на Кайл. Той беше прав. Точно тук беше мястото й. Тя се притисна към него, усещайки реакцията на всяка фибра от съществото си. Реакцията на Кайл беше бурна и мигновена. Тя знаеше, че не може да прикрие собствената си реакция. В това отношение те бяха в съзвучие.

Ребека почувства пръстите на Кайл на копчето на блузата си. Той свали дрехата с овладяно нетърпение, което бе странно трогателно. Ребека разбра, че Кайл се опитва да се контролира, за да не я изплаши.

Тя вдигна глава и го целуна по рязко очертаната му брадичка.

— Всичко е наред — неусетно прошепна Ребека. Когато Кайл простена и още по-силно я прегърна, усети, че я бе разбрал.

— Искам да го направя както трябва. Искам да ти покажа — прошепна дрезгаво Кайл и махна фибата от косата й. Той обхвана тъмнокестенявите гъсти коси.

Ребека трепетно се усмихна.

— Ти винаги го правиш както трябва. При теб няма други положения. И беше вярно, помисли си тя.

— О, Беки, — прошепна той. — Моя сладка, нежна секси Беки. Побъркваш ме.

Той бързо я съблече. Ръцете му се движеха по пламтящата й кожа. Когато и последната й дреха падна на купа при краката й, Кайл леко докосна с палец една от гърдите й. Зърното се втвърди, той се усмихна от задоволство и се наведе да го целуне.

— Кайл.

Тя сякаш издиша името му. Ребека затвори очи и плъзна ръце под ризата му. Стегнатото му мускулесто тяло бе съблазнително както винаги.

Той я остави да свали ризата му и придвижи пръстите й надолу. Изобщо не си беше направил труда да закопчае колана на джинсите си. Когато тя започна неумело да дърпа ципа му, Кайл хвана пръстите й.

— Ти трепериш.

Той беше доволен от този знак за силата на нейното вълнение.

— Не мога да се овладея.

— Радвам се. Знаеш ли това как ми влияе?

— Как?

— Открий сама, макар че досега би трябвало да ти е известно — той насочи пръстите й отново към ципа и й помогна да го дръпне надолу. — О, скъпа — промълви Кайл, когато тя го погали. — Скъпа. Той беше горещ и възбуден. Изпълваше дланите й, притискайки се към нея. Когато Ребека леко го погали, Кайл простена и притисна още повече бедрата си към нея, като я приканваше още по-настойчиво да го гали.

След това нетърпеливо изрита джинсите и гащетата си. На светлината на огъня изглеждаше много първобитен и много мъжествен.

Ръцете на Кайл страстно се плъзнаха надолу по гърба и бедрата й. Той бавно мачкаше с пръсти нежната й плът, докато тя започна да трепери. Когато с въздишка произнесе името му, той я отпусна на килима пред камината. Ребека отвори очи и видя Кайл върху себе. Дъхът й секна от втренчения в нея искрящ поглед.

— Кайл?

— Ти наистина ли си мислеше, че можеш да ме изоставиш? — той хвана крака й, който беше под тежкото му бедро и продължително я целуна. За известно време езикът му проникна дълбоко в нея, затвърждавайки правото си върху най-топлото й място.

— Наистина ли си помисли, че ще те пусна да си отидеш, след като открихме заедно това?

Ребека не можеше да отговори. Тя го обгърна, съзнавайки силата на физическото привличане между двамата, както и на своята любов.

Кайл мигновено отговори на тихите женски призиви. Той разтвори бедрата й и се снижи между тях.

— Увий се около мен — подкани я с дрезгав глас. — Прегърни ме силно, скъпа.

Тя се подчини, усещайки пулсиращата му мъжественост там, където започваше най-нежната част от тялото й. Когато сгъна крака около кръста му, той прошепна нещо окуражително и започна да навлиза в нея.

Ребека нежно изстена, когато Кайл я изпълни. Силно го прегърна и се притисна още по-силно към него. Тогава той започна да се движи на бавни равномерни тласъци, които възпламеняваха сетивата й. Ребека осъзна, че Кайл вече я познаваше твърде добре. Знаеше точно как да я прати в центъра на вихъра.

След няколко секунди тя го искаше до болка. След минути не можеше да вземе от него толкова, колкото желаеше. Ноктите й се забиха в гърба му, бедрата й настойчиво се повдигнаха, а виковете й бяха нежни властни команди, които възпламеняваха Кайл.

— Докосни ме — помоли Ребека.

— Как?

— Ти знаеш — бързо каза тя.

Както го правиш винаги.

— Забравил съм.

— Кайл!

— Покажи ми колко ме искаш.

— Моля те, Кайл. Сега. Докосни ме сега.

— Ще направя каквото пожелаеш, скъпа. Знаеш това. Само трябва да ми покажеш колко ме искаш.

Той протегна ръка.

Кайл я дразнеше, а тя нямаше настроение за това. Беше като възпламенена. Хвана го за пръстите и насочи ръката му между телата им.

— Ето тук — каза тя, останала без дъх. — Докосни ме тук. Както го правиш винаги.

— Така ли?

Пръстите му сякаш танцуваха и тя имаше чувството, че направо ще се разпадне.

— Да — тя буйно се изви срещу него. — Пак.

— Какво настойчиво котенце.

Той повтаряше движенията, докато тя, треперейки от екстаз, извика името му.

В този момент и Кайл изгуби контрол върху себе си.

— Беки.

Той за последен път влезе в нея, като се гмурна до края на нежните й части. Тялото му страстно се изви и стаята се изпълни от вика му на задоволство.

В стаята за дълго се възцариха блещукането от огъня в камината и пращенето на горящите дърва. Ребека се чувстваше на топло и в безопасност, защитена от действителността. Тя се сгуши до стройното силно тяло на Кайл и изобщо не й се мислеше за бъдещето. Тази нощ всичко беше така както трябваше да бъде.

Кайл леко присви устни, докато я наблюдаваше. След малко той стана, вдигна Ребека и я отнесе в спалнята си.

Зората бавно се процеди през прозореца. Кайл се събуди и за момент остана неподвижен, наблюдавайки изгрева така, както бе правил всяка сутрин през самотното си детство. Тази сутрин обаче всичко беше различно. Тази сутрин той вече не беше сам.

Приятната, чувствена, доставяща наслада жена, която лежеше до него, му въздействаше по вече познатия начин. Той разбра, че се беше пристрастил към удоволствието да се събужда до Ребека.

Кайл се обърна на една страна и леко погали рамото и бедрото й. Тя се размърда и се протегна като глезено коте. После обърна глава на възглавницата и го погледна изпод полуотворените си мигли.

— Не е възможно вече да е съмнало — каза Ребека.

— Съмна. Но ние не бързаме.

Тя се прозина.

— Тогава защо ме събуди?

— От вежливост. Мислех, че ще искаш да си будна, когато те любя.

Той я целуна по рамото, отдавайки се на удоволствието да усеща вкуса й.

— Много мило от твоя страна, но вероятността да спя, докато ме любиш, е направо нищожна.

Кехлибарените й очи проблеснаха под дългите мигли.

— Е, благодаря ти — каза провлачено Кайл с най-добрия си каубойски носов изговор. — Ще го приема като комплимент. Ние, момчетата от провинцията, правим всичко, което можем, но винаги е приятно да чуем от едно изискано градско момиче, че оценява усилията ни.

— Просто продължавай в същия дух и съм сигурна, че ще стигнеш надалеч — тя огледа стаята, спирайки поглед върху тъмните солидни мебели и голите стени.

— Много ли време прекарваш тук, Кайл?

Той проследи погледа й.

— Не толкова, колкото ми се иска. През последните няколко години бях доста зает.

— Да, знам. Изграждал си компанията си.

Ребека бавно приседна, обгръщайки колене. Той се намръщи.

— Казваш го така, сякаш е престъпление. Една компания като „Флеминг Лък“ не би постигнала това, което е днес, без много усилена работа.

Тя бързо поклати глава.

— Знам.

— По тона ти не личи да одобряваш.

— Само защото се оставяш нещата да те обсебят, Кайл. Компанията, Долината на хармонията…

— И ти — промърмори той, протягайки се, за да притегли гърба й до себе си. Кайл се облегна върху нея. — Аз съм обсебен от теб, Беки. Пожелах те още от първия ден, в който те видях. И искам да съм сигурен, че ми вярваш. Миналата нощ говорих напълно сериозно. Продай долината на Балард, ако така ще се убедиш, че за мен си по-важна от тази земя.

Тя лежеше спокойно, вглеждайки се продължително в него.

— По-кротко. Не е необходимо да играем на тази игра.

Той се смути.

— Каква игра?

Тя бавно премести глава на възглавницата, устните й се извиха в кисела усмивка.

— Знаеш за какво говоря. За това, че е глупаво да ме насърчаваш да продавам долината на Глен Балард. Достатъчно добре ме познаваш, за да си наясно, че никога няма да се хвана на приказките ти. Както ти разбра, че няма да я продам на някоя откачена секта. Никога не бих те молила да доказваш чувствата си по този начин.

Кайл не успя напълно да потисне вълната от облекчение, която го заля, но все още не разбираше какво му казва Ребека.

— Нека да се изясним. В края на краищата, ти нямаш намерение да продаваш земята на Глен Балард, нали?

— Знаеш, че никога няма да му дам цялата долина. Убедена съм, че винаги си знаел това. Тази ли е причината за големия ти жест снощи? Защото си знаел, че няма да приема сериозно това, което ми казваш?

Най-после Кайл разбра какво мисли тя. У него се надигна основателен гняв.

— Мислиш, че съм се преструвал ли? Че не съм бил искрен, когато съм ти казал да я продадеш на Балард, ако това ще те убеди колко те желая?

Тя го докосна по рамото, пръстите й нежно го погалиха.

— Работих при теб повече от два месеца, Кайл. Когато стане въпрос за бизнес, ти си много вещ играч. Но съм те виждала и да блъфираш.

— Не беше блъфиране, по дяволите! — Кайл я хвана за китките и ги постави над главата си. Беше се ядосал, но се контролираше, защото искаше тя да разбере, че този голям жест, както го нарече, беше направен с искрени намерения. — Всичко, което ти казах снощи, беше напълно сериозно. Не съм играл игрички, Беки. Трябва да ми повярваш.

Тя мрачно поклати глава.

— Ти пое риск. Вчера толкова се ядосах, че наистина мислех да продам долината на Балард.

— Продай я, ако това ще ти донесе удовлетворение — каза с дрезгав глас той.

— Не мога да го направя. Ти много държиш на тази земя. Просто не мога да го направя — каза спокойно Ребека. — И ти го знаеш. Може ли да стана. Искам да взема душ.

За един момент Кайл остана неподвижен. Той се помъчи да измисли как да я убеди, че предложението му е било искрено. Беше стигнал почти до момента, в който щеше да избухне. Едва се възпираше да не се нахвърли върху жената, която лежеше под него. Трябваше да я накара да разбере.

— Беки, чуй ме. Снощи не съм се опитвал да те залъгвам. Говорех сериозно. Всяка дума, която казах, беше истина.

— Моля те, Кайл, пусни ме да стана.

Той не искаше да я пусне. Искаше да я задържи там, където си беше, и да я люби, докато тя се разтрепери и докато престане да се съмнява в него. Но ако в този момент употребеше сила, може би тя вече никога нямаше да му повярва. Обзет от безпокойство, Кайл се претърколи встрани.

— Отиди. Вземи душ. Когато излезеш, ще поговорим. Ще те накарам да разбереш, че всичко, което ти казах снощи, е сериозно.

Щом Кайл я пусна, тя се добра до края на леглото. Той с мрачен поглед я проследи как изчезва в банята. Вратата се затвори плътно след нея, Кайл отново силно изруга.

Точно това не беше очаквал.

Той бе направил най-благородния жест в живота си и тя изобщо не му бе повярвала. Според Ребека той блъфираше. Кайл бе обзет от ярост, но над всичко властваше отчаянието — чувство, което бе опасно близко до паниката. Ребека не му вярваше. Бе се справял с много проблеми през своя живот, но никога не му се беше случвало да възстановява доверието между себе си и някоя жена.

Недоверието на Ребека го съкруши.