Джейн Ан Кренц
Докосване на жена (13)

Епилог

Девет месеца по-късно на бял свят се появи наследничката на Стокбридж, която обяви появата си със силен врясък, недвусмислено демонстриращ родовата й принадлежност. Лошият нрав не беше единственото нещо, което се предаваше от поколение на поколение. Бебето имаше същите зелени очи като Кайл.

Нарекоха го Ана Мелинда.

— Направо не мога да повярвам — възкликна Глен Балард, когато двамата с Дарла пристигнаха в дома на семейство Стокбридж, да поздравят новия член на семейството. — Момиче! След толкова поколения, най-накрая някой от това семейство да прояви достатъчно здрав разум и да роди момиче.

Кайл държеше своята дъщеря и още малко щеше да се пръсне от гордост. Усмивката му бе широка почти колкото небето над Колорадо.

— Дяволски си прав — отговори той. — А и ще ти кажа още нещо, Балард. — Помни ми думата, моята дъщеря ще върти на пръста си вашия син.

— Май за първи път ще се окажеш прав — засмя се Глен. — Досега никой от семейство Балард не си е имал работа с жена от рода Стокбридж. Ще ми бъде интересно да видя какво ще стане.

Дарла обърна очи към малкото момченце, което се бе сгушило в скута й. По главата му се виждаха първите признаци от наследството на баща му — червеникавата коса.

— Вижте колко нестихващ е интересът му към Ана — отбеляза тя. — Не сваля очи от нея.

— Приемам го като предзнаменование — обади се Ребека, която в този момент наливаше кафе на гостите. — В дневника на Алис Корк се споменава нещо за това, че краят на враждата ще настъпи чрез брак между двата рода.

— За нищо на света — машинално отсече Кайл.

— И дума да не става — присъедини се и Глен.

Ребека се усмихна на Дарла, която й намигна съучастнически.

Бебето Джъстин изобщо не обръщаше внимание на възрастните и не откъсваше поглед от другото бебе в коленете на Кайл. Зелените очи на момиченцето също не се отделяха от него.

Гордият баща бе готов да се закълне, че в очите и на двамата се четеше разбирателство.