Джанис Кайзър
По закона на сърцето (11)

Единадесета глава

Джаред я наблюдаваше как дояжда омлета си. Виктория бе облечена с една от неговите стари фланелки, която бе толкова износена и цялата на дупки, че отдавна бе я захвърлил. Само това успя да й намери. Всичко друго беше мокро.

— Много са вкусни. Яйцата на прах, имам предвид — каза тя и избърса устни.

— Маки ми даде тази кутия пролетта. И аз ги харесвам и му поръчах да ми купи още, дано да не е забравил.

Тя го погледна замислено и Джаред отвърна на погледа й. Откакто се бяха любили, и двамата се преобразиха. Вече не се чувстваше напрегнат. Беше толкова щастлив. И Виктория би била щастлива, ако нещо дълбоко в нея не я тревожеше. Джаред го усещаше, но не знаеше какво точно е то.

Докато приготвяха закуска, я бе прегърнал и бе я попитал как се чувства. Бе го уверила, че всичко е наред. Той не продължи да я разпитва, тъй като реши, че й трябва време, за да свикне с новата ситуация.

— Какво ще правиш, ако твоят приятел, Маки, се премести или се разболее, или, не дай си Боже, умре?

— Предполагам, че ще престана да ям яйца на прах и да чета книги от библиотека — рече Джаред. — Просто ще се лиша от този разкош.

Тя поклати тъжно глава.

— Джаред, не знам как издържаш да живееш по този начин.

— Твоят проблем, Виктория, е, че мислиш прекалено много за бъдещето и пропускаш настоящето.

— И ти се тревожиш за бъдещето. Виж само какви планове правиш, за да оцелееш.

— Има малка разлика. Просто разчитам на точните си реакции. Посрещам деня такъв, какъвто дойде, радвам се на това, което ми предлага. А днес е най-хубавият ми ден!

Това я накара да се усмихне и тя докосва ръката му. Джаред задържа нейната, но в очите й забеляза познатата тъга и това го разтревожи.

— Сигурна ли си, че всичко е наред?

Тя кимна и погледна встрани.

— Знаеш ли, наистина изглеждаш страхотно в тази фланелка — пошегува се той, като се опита да я разсее за момент. — Не прикрива много и не се налага да развихрям въображението си.

Тя взе кожата, която висеше на облегалката на стола и я уви около раменете си.

— Тази пещера е прекалено студена, за да се разхождам по-дълго разсъблечена. Трябва да изперем дрехите.

— Добре. Ще опъна няколко въжета.

— Аз ще пера. Бих искала и да се изкъпя. Предполагам нямаш сапун.

— Имам, и то два!

— Ще ми отстъпиш ли единия?

Той разбра играта й и се престори, че се замисля.

— Само ако не откажеш помощта ми.

— Когато се къпя или когато пера?

— Когато се къпеш…

— Така си и мислех! — изненадващо ядосано отвърна тя. — Не бива да си правиш някакви заключения само защото съм спала с теб.

— Нали ми каза, че ти е харесало. И това толкова ме зарадва.

Тя се засмя.

— Знаеш ли какво, Джаред? Ти си живо доказателство, че всички мъже мислят с гениталиите си. Не се преструваш, просто си такъв.

Той се засмя.

— Това не беше комплимент, а критика!

— Ако това, че съм отгатнал какво искаш, го наричаш „да мислиш с гениталиите си“ — рече той, като се опитваше да сдържи смеха си, — тогава, признавам, виновен съм.

— Нима се гордееш с подвизите си!

Той се ухили и си размениха развеселени погледи. Харесваше начина, по които Виктория му говореше. Той нямаше откъде да знае дали така се изразяват жените в днешно време, или просто отношенията между половете бяха много по-различни при възрастните, отколкото при тийнейджърите. Но бе сигурен, че точно тази жена му допадаше, и то много! Тя бе не само красива и сексапилна, но и умна, грижовна и изглежда го разбираше.

— Е, хайде на работа! Щом ще оставам тук за известно време, трябва да поизчистим малко и да приведем това място в приличен вид.

Започнаха да работят и не след дълго пещерата заприлича на китайска пералня. Джаред опъна въжета, а Виктория изпра всичките му дрехи, включително и тези, с които бе облечен. Затова той трябваше да стои, увит в старо одеяло.

Наложи се обаче Джаред да прибере еленското месо, което бе опушил. След като свърши това, Виктория му каза, че вече може да седне в люлеещият се стол, защото му беше много трудно да прави, каквото и да било, и в същото време да придържа импровизираната си наметка.

Тя работеше усърдно, а Джаред се наслаждаваше на гледката. Виктория беше облечена само със старата му фланелка, която изобщо не скриваше дългите й стройни крака и, което беше особено възбуждащо, под излинялото трико зърната на гърдите й съвсем ясно се очертаваха. А когато си помисли за начина, по който бе реагирала, когато той ги докосна, споменът го възбуди мигновено.

Не се осмели да й направи какъвто и да било комплимент, защото веднъж вече беше показала раздразнението си. Само си седеше тихо и я наблюдаваше, докато в един миг не издържа и я дръпна в скута си. Прокара ръка под фланелката, а с другата погали бедрото й.

Виктория побърза да отблъсне ръцете му, но той завря нос във врата й и прошепна:

— Домакините имат нужда от малко почивка.

— Не ми пречи!

Но когато се опита да стане, той я задържа и я зацелува нетърпеливо, докато не му отвърна със същото. Накрая я пусна и тя продължи с прането, след което отиде в дъното на пещерата за една хубава баня. Джаред я наблюдаваше от стола си. Гледката на голото й тяло бе особено възбуждаща. От погледа му не убягваше нито едно нейно движение, но тя изобщо не вдигна очи към него.

Обичаше да й се любува. Имаше чудесно тяло, с прекрасно оформени гърди. Харесваше начина, по който свеждаше глава и се извиваше — всеки неин неволен жест беше неподражаемо естествен и женствен. Виктория изплакна косата си, след което се избърса с единствената кърпа. Когато привърши, тя се уви в една еленова кожа и седна до огъня, като разтърси коси, за да изсъхнат.

Джаред седеше и я гледаше като хипнотизиран. Все още не можеше да осъзнае факта, че тази прекрасна жена се бе появила в неговия живот. Докато Виктория разтърсваше косата си с плавни движения, той внезапно си помисли, че и тя го прави като всички други момичета, когато подозират колко ги харесват. Това откритие го развесели.

От време на време улавяше скритите й погледи. Ала с нищо не показваше, че иска пак да се любят. А той я желаеше отново… силно. Не беше възможно Виктория да не се досеща за какво си мисли той. Това предположение още повече засили желанието му.

— Колко време ще продължи тази виелица? Ще спре ли въобще до пролетта? — попита тя.

През деня на няколко пъти се бе изправяла до прозореца и се бе взирала в непрестанно сипещия се от небето сняг.

— Преди да свърши зимата, ще има още много виелици.

— Излизаш ли в такова време?

— Не. Но използвам всеки хубав ден, за да се раздвижа и да глътна малко въздух. През месеците, когато съм принуден да стоя тук, се чувствам като в клетка.

Тя придърпа кожата до брадичката си и се загледа в огъня.

— Какво те тревожи, Виктория?

— Ами нали сам спомена, че мисля прекалено много за бъдещето — отвърна тя. — Опитвам се да го изхвърля от мислите си. — Тя се усмихна леко. — Мъча се да усетя настоящето.

Тя го погледна мило — беше толкова пленителна с пухкавата си коса и измито лице, че Джаред побърза да се присъедини към нея на сламеника пред огъня. Когато я целуна по слепоочието, тя се облегна на него. Джаред обгърна раменете й и я притисна към себе си.

— Защо не тръгнахме веднага, преди да започне виелицата? Заедно, двамата. Сигурна съм, че щяхме да успеем да стигнем до града.

— Не, ти беше прекалено слаба.

— Но нали щяхме да се спускаме през цялото време.

— Нямаше да тръгна! Вече ти казах.

Виктория въздъхна дълбоко и се опита да забрави темата. Но тя продължаваше да я тревожи — не искаше да остава в пещерата през цялата зима.

И Джаред предполагаше, че ако разполагаха с няколко дни хубаво време, можеха да успеят. Но щеше да бъде по-добре да отидат до хижата на Маки Бийн, а и бе далеч по-безопасно за него. Ако изникнеше нещо спешно, така щяха да направят. Ала всъщност той не искаше Виктория да си отива. Може би беше егоистично от негова страна, но докато не го бе намразила, докато се наслаждават един на друг, той щеше да направи всичко, за да я задържи. Колко малко бе необходимо да започне да го харесва, дори да се влюби в него.

— Какво ти липсва най-много?

— От цивилизацията ли?

— Да.

— Освен най-обикновените неща като течаща вода, водопровод и електричество, предполагам свободата ми. Тук се чувствам като пленничка.

— Но ти не си моя пленничка!

— Ти просто си свикнал с всичко това, Джаред, и не разбираш.

— На човек не му трябва кой знае какво, за да бъде щастлив.

Тя се обърна и го погледна, дългите й мигли още бяха мокри.

— Може би си прав. Точно сега бих се задоволила с нещо толкова просто като гребен.

— Някои атрибути на цивилизацията не са чак такъв проблем рече той и скочи. — Връщам се след секунда.

Отиде в спалнята, където държеше личните си вещи, намери един гребен в тъмнината и й го донесе. Виктория се усмихна, когато й го подаде.

— Може би си прав… Не е трудно да направиш някого щастлив — рече тя и протегна ръка за гребена.

— Имаш ли нещо против да го направя вместо теб?

— Нека първо да разреша по-заплетените кичури. — И Виктория внимателно разреса косата си, преди да му подаде гребена.

Джаред седна зад нея и започна да я сресва. Изглеждаше му толкова крехка, увита в еленовата кожа, с изящната си шия и нежните рамене. Той се наведе над нея и жадно вдъхна свежия й аромат.

Виктория остави кожата да се смъкне от гърба й, за да може Джаред да прокара гребена през краищата на дългата й коса. Голите й бели рамене го предизвикаха да ги целуне. Тя опря глава до неговата, когато устните му докоснаха врата й.

— Ухаеш толкова хубаво! — прошепна той в ухото й. — И аз отивам да се измия. Няма да избягаш, нали?

Тя се засмя.

— Едва ли ще стигна далеч в този сняг.

Джаред отиде при големия варел с вода. Напълни едно корито и извика:

— Напомни ми да напълня варела със сняг, за да се разтопи, преди да си легнем. Иначе ще останем без вода.

— Откъде взимаш вода през пролетта?

— Има един извор на около четиристотин метра оттук. Обикновено се къпя в потока.

След като привърши с банята, той се върна до огъня и се изтегна на мечата кожа до Виктория. Ръката й се подаваше изпод завивката и той започна да си играе с пръстите й.

— След колко време мислиш, че ще изсъхнат дрехите? — попита тя.

— От топлината на огъня ще са напълно сухи до сутринта.

— Добре.

— Защо, не ти ли харесва да седиш гола?

Тя се повдигна и го погледна неодобрително.

— Само си представи колко неприятно би било, ако не се харесвахме — продължаваше Джаред.

Тя го удари леко по корема.

— Развратник такъв!

Той се засмя, харесваше му игривостта й.

— Разбирам, че от години не си бил с жена — рече тя. — Но не е оправдано цялото ти същество да се стреми само към сексуални завоевания.

— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че съм похотлив? — пожела да уточни той.

Тя отново се опита да го удари, но преди да успее, Джаред сграбчи ръката й и я дръпна при себе си. Тя обърна глава към него. В погледа й се четеше несигурност и очакване. Мъжът се повдигна на лакът, искаше да бъде нежен с нея. Докосна лицето й, като я гледаше в очите.

— Според моите изчисления, прекарал съм тук сам повече от пет хиляди дни — рече той. — Мислиш ли, че ще ми навреди, ако се любя два пъти в един и същи ден?

Виктория се засмя.

— О, няма нищо ненормално в това, Джаред Уайлд! Единственото, което те отличава от другите мъже по света, е брадата и косата ти.

— Опитваш се да ми кажеш, че трябва да отида на бръснар, така ли?

— Всъщност започнах да свиквам с пещерния ти вид — подразни го тя. — Освен това може да си ужасно грозен без дългата си коса и брада. Въпросът е не как изглеждаш, а как се чувстваш, пещерняко!

Устните му леко се притиснаха към нейните.

Виктория мълчаливо се вгледа в очите му, сякаш не беше сигурна дали да отговори на целувката му. Изглежда чакаше какво ще се случи след това.

Джаред отново бе подложен на изпитание. Беше възбуден от толкова дълго време, че първото му желание бе да отхвърли завивката настрана и да я обладае. Искаше отново да проникне в нея, да усети как тя се движи под него и го предизвиква да ускорява ритъма, все по-силно и по-бързо. Копнееше да гледа лицето й, когато се отдава на удоволствието да се любят.

Той протегна ръка и отметна кожата. Очите й заблестяха, докато следеше как мъжът бавно започна да гали гърдите, след това докосна зърната й и те предизвикателно се изправиха. Тя простена, блесналите й от страст очи приковаха неговите, докато той продължаваше любовната игра. Пожелал да опознае тялото й докрай, той плъзна ръка към хълмчето в долната част на корема й. Когато пръстите му погалиха разтопената сърцевина между бедрата й, жената простена силно в молба.

Джаред преглътна с усилие. Сърцето му биеше лудо и цялото му същество копнееше да навлезе в нея и да се освободи от напрежението. Но в същото време искаше да й достави удоволствие. Искаше го, колкото и собственото си задоволяване. Нека Виктория да го желае, колкото и той нея.

Започна да я гали и тя притвори очи. Дългите й мигли се открояваха върху бледата кожа и тя изглеждаше неземно красива. Отблясъците на огъня подчертаваха скулите й, пълните й устни и той можеше да види всеки удар на сърцето й по изпъкналата вена на гърлото й.

Целуна я с копнеж и Виктория му отвърна. Тялото й се извиваше под ласките му…

Джаред позволи на пръстите си да потънат няколко пъти в горещия басейн, преди да продължи да я възбужда.

Виктория хвана ръката му, за да увеличи натиска. Най-накрая, неспособен да издържа повече, той я притисна под тялото си. Погледна я да провери дали е готова и тя обви крака около кръста му. Тогава навлезе в нея с един-единствен тласък.

Този път движенията му бяха по-бавни, отмерени и предпазливи. Виктория се напрегна да получи още повече от него, но той винаги се отдръпваше, само толкова, колкото да я държи на ръба на желанието, само колкото да й откаже пълното удовлетворение, за което тя копнееше.

Виктория се извиваше към него, стенейки от удоволствие, молейки за още, но той все се отдръпваше. Щеше да я изведе до екстаза, дори това да го убиеше. Внезапно Виктория заби нокти в гърба му и извика името му. Звукът отекна в пещерата и той потрепери в очакване. Никога не беше изпитвал такова върховно удоволствие и такова неистово желание.

— О, Господи! — извика тя, останала без дъх. — О, Господи! Не спирай! Моля те, не спирай!

Това можеше да бъде и неговият вик, защото нейното удоволствие бе и негово, нейното желание и негово. Сърцето на Джаред препускаше лудо, слабините му бяха готови да експлодират и той не можеше повече да се контролира. Пръстите й се впиваха в гърба му, като го подтикваха да даде всичко, на което е способен. Ритъмът му се усили неимоверно и от гърлото му излизаше стон при всеки тласък.

Стиснала зъби, Виктория бе на ръба между агонията и екстаза. Границата беше незабележима. Те се притискаха диво един към друг. Стенанията й преминаха в молба, молбата в ликуващ вик и мъжът експлодира в нея.

Останал без дъх, Джаред се отпусна върху тялото й. Беше толкова изтощен, че не можеше да помръдне. В продължение на минути той остана да лежи върху нея неподвижно, като опитваше да се съвземе и да си поеме дъх. Не бе имал и представа, че сексът може да бъде толкова всепоглъщащ, че една жена може да се отдаде на мъж толкова пълно и така да доминира над чувствата му със своето покорство и смиреност.

Виктория също лежеше отпуснала ръце и крака и само гърдите й се повдигаха и спускаха бързо. Той успя да повдигне глава, за да може да я вижда.

Лицето й беше като на ангел. Затворила очи, тя изглеждаше спокойна и блажена, сякаш се бе пренесла в някакъв далечен свят. Над горната й устна проблясваха капчици влага. Вратът и раменете й все още бяха зачервени. А от време на време от устните й се откъсваше стон.

Въпреки че със сетни сили държеше главата си изправена, той не можеше да откъсне очи от нея. Чувството, което изпита — топлотата, близостта, единението им — беше толкова силно, че сърцето му се сви. Виктория! Беше притежавал тази жена и тя го бе притежавала изцяло. Това беше най-прекрасното нещо, което му се беше случвало някога. Очите му заблестяха и една сълза се търколи по бузата му.

В този миг тя отвори очи. Изглеждаше като някой, който току-що се е върнал към живота. На устните й разцъфна усмивка. Още една сълза се изтърколи и се скри в брадата му. Тя се протегна и избърса бузата му с хладните си пръсти. Усмихна се отново, сякаш му казваше, че го разбира. Долови необяснима сила в спокойствието й и изпита такова благоговение, че се чувства нищожен пред нея.

Джаред сведе глава и притисна лице до нейното. Тази близост му подейства утешително. Отново изпита необяснимото чувство отпреди малко. Не можеше да го опише с думи. Не знаеше дали тя чувства същото, защото младата жена остана да лежи мълчаливо.

Джаред затвори очи и се сгуши до нея. Харесваше му, че все още са заедно, че намираха спокойствие и удоволствие едни с друг. Тя го прегърна и Джаред мислено пожела да останат така завинаги, макар да знаеше, че е невъзможно.