Джанис Кайзър
По закона на сърцето (10)

Десета глава

Трябва да я бе събудило или пукането на огъня, или шумното му дишане. Виктория лежеше, положила ръка на гърдите на Джаред. Кракът й бе обвит около мускулестото му бедро, а гърдите й се притискаха към него.

В просъница усещането й се стори приятно и някак естествено. Но когато умът й се проясни, действителността я шокира. Тя лежеше с Джаред в едно легло и двамата бяха голи.

Освободи се от прегръдката му и се огледа наоколо, за да открие някоя дреха. Уви, не забеляза нищо. По пода на пещерата се валяха само мокрите й дрипи. Опита се мислено да възстанови случилото се. Спомни си бегло само как я съблече и я пъхна под завивките.

Голотата им бе смущаваща, но странно, ситуацията й се стори неизбежна. Инстинкт за оцеляване! Двама в едно легло — един мъж и една жена, които бяха направили всичко възможно, за да избегнат смъртта. Но сега, когато бяха вън от опасност, старите й страхове изплуваха с жестока яснота.

Джаред — този суров и първичен самец — си оставаше сексуална заплаха за нея. Ала всичко, което бяха преживели заедно, рисковете, на които се бяха изложили, жертвите, които бяха направили, я заставяха да бъде нежна и мила с него.

Дали да следва инстинктите си? И тя като всяко нормално човешко същество копнееше за плътска наслада и бе способна да изпита страст. Но когато ставаше въпрос за взаимоотношения, подхождаше по-скоро разумно, отколкото спонтанно.

Но сегашното й състояние бе по-различно. Само мисълта, че лежи гола до Джаред я караше да пламти от желание, което съзнателно бе потискала дълго време. Освен това тя харесваше Джаред Уайлд. По ирония на съдбата, той бе един от най-грижовните и нежни мъже, които бе срещала. Дивак с нежно сърце!

Навън вилнееше буря и тя се сгуши в него. Топлината на тялото му я изпълни с наслада. Границата между живота и смъртта наистина бе нищожна. Ако не беше Джаред, сега щеше да е вкочанен труп под снега. Кожата на лицето й още тръпнеше от студа и ледения вятър. По цялото тяло имаше рани и охлузвания от паданията по скалите. Пръстите на ръцете и краката й още бяха леко схванати от измръзването. Но тя беше жива и усещаше импулсите на тялото си много по-силно от всеки друг път.

Представи си как се люби с Джаред. Въпреки че плътта й бе изтерзана жестоко, тялото й потръпна при тази мисъл.

Предположи, че се зазорява. Огънят гореше със слаб пламък. Джаред трябва да бе прибавил дърва през нощта. Вгледа се за миг в сенките, танцуващи по лицето му. Очите й проследиха линията на челото и носа, на чувствените устни…

Тя протегна ръка и докосна леко брадата му. Спомни си целувката му предишната нощ. Нещо в него дълбоко я вълнуваше и очароваше. Имаше много брадясали лица в Бъркли и това със сигурност не беше нещо ново за нея, и въпреки това Джаред й въздействаше по различен, див и първичен начин.

Имаше учудващо широк гръден кош. Завивките бяха се смъкнали и тя се осмели нежно да прокара ръка по гърдите му. Страхуваше се да не го събуди, но жадуваше да усети кожата му под дланта си.

Продължи да гали леко гърдите му, изпитвайки удоволствие от допира и осъзнавайки ефекта, който близостта му оказваше върху нея. Кога е била толкова впечатлена от мъжко тяло? Никога. Беше толкова различно от всяка друга интимност, която бе преживяла.

Смелост й даваше това, че той спеше. Не бе имала подобно предимство друг път. Трептеше от възбуда и чувствените импулси атакуваха плътта й непрестанно. Никога не беше изпитвала толкова силно желание и сама се удиви, че именно Джаред бе негов обект.

Неспособна да устои, тя се наведе и целуна голото му рамо, като отново прокара пръсти по гърдите му. Промуши крак между неговите, наслаждавайки се на топлината му. Джаред пламтеше като огън — толкова горещ и съблазнителен. Искаше й се да легне върху него, да се притисне към тялото му…

Учуди се на спонтанността си. Необходими й бяха неимоверни усилия да устои на подтика да протегне ръка и да го докосне интимно. Знаеше, че смелостта й се дължеше на това, че той спи. Трябваше да внимава да не го събуди. И все пак желанието й да се притисне към него беше толкова силно, закопня той да го узнае на мига.

Целуна ръката му и той потрепери и изстена в съня си. Куражът й се стопи. Той се премести леко, сложи крака си върху нейния и отново замря.

Фантазиите й бяха толкова прекрасни, че в съзнанието й непрекъснато изплуваше желанието да го събуди. Продължи да се взира в лицето му, ала той не отваряше очи. Тя въздъхна и се отпусна назад, забила поглед в тавана, като се опитваше да успокои треперещото си от възбуда тяло. Виктория не беше сигурна дали наистина иска да остане гола в едно легло с него. По-добре да се измъкне и да отиде да потърси нещо за обличане, за да не е така беззащитна, когато той се събуди.

Внимателно се отдръпна от него, като очите й продължаваха да следят лицето му. Повдигна завивката и тъкмо да се измъкне, когато той отвори очи. Премигна няколко пъти и обърна глава към нея.

— Будна ли си?

Тя сграбчи завивката и покри пърдите си.

— Да.

— Как се чувстваш?

— Добре съм. А ти?

Джаред се усмихна.

— Много по-добре от миналата нощ.

— Бяхме полумъртви, нали?

Той се протегна и леко погали страната й.

— Да, бих казал…

— Аз съм виновна. Мразиш ли ме? Толкова неща ти причиних.

— Не, не те мразя…

В гласа му прозвуча неизмерима нежност. Потърси очите му и усети, че чак сега той осъзнава къде се намират. Джаред срещна погледа й, преди да докосне голото й рамо.

— Толкова си красива, Виктория! Обичам да те гледам.

Тя преглътна, а сърцето й ускори ритъма си.

— И аз обичам да те гледам…

Не знаеше защо го каза. Може би не биваше да крие повече истината колко го желае. Той я погледна с очакване.

— Не се ли страхуваш вече от мен?

— Да, страхувам се.

— Тогава защо каза, че обичаш да ме гледаш?

— Ами, защото е истина…

Джаред погали страната и с върховете на пръстите си, после ги плъзна надолу по шията, по рамото… Продължаваше да наблюдава реакцията й.

Погали косата й, изненадан от смирението й. То означаваше съгласие. Очите издаваха скритото послание на сърцето й.

Той очерта с върха на пръста си устните й, след това го плъзна по челото и нежния й профил. Виктория затвори очи и дишането й се ускори.

— Харесва ли ти, когато те докосвам? — попита с плътен глас.

— Да — прошепна тя.

Той продължи да я милва бавно, с любов… Палецът му очерта скулите и брадичката й. Беше като скулптор, който се наслаждава на съвършената си творба.

— Искам да погледам тялото ти — прошепна и, без да чака отговор, отметна завивката от гърдите й.

Повдигна се на лакът и тя срещна очите му, потъмнели от желание. След това погали гърдите й. Тя изстена тихо, притворила клепачи. Усети устните му да докосват зърното й, което се втвърди от възбуда, погалело от езика му. После доближи лице до нейното, като търсеше устните й.

— О, Джаред! — простена тя, щом мъжът плъзна ръка под врата й и впи устни в нейните.

Сърцето на Виктория биеше до пръсване. Тя простена, обхвана главата му и притисна устните му още по-силно към своите.

След малко той се изправи, като я повдигна със себе си, без да прекъсва целувката им. Държеше я в прегръдките си, докато я настаняваше в скута си. Виктория се почувства толкова малка, и толкова покорена от силата му.

Джаред плъзна ръка по гърба й, сграбчи бедрата й и впи пръсти в плътта.

После легна назад и я положи върху себе си, като я притисна към гърдите си. Обхвана главата й и отново впи устни в нейните. Проникна в нея с един-единствен тласък.

Завладяна от страст, Виктория безпаметно впи нокти в раменете му. Тялото й се изви в синхрон с неговото, краката й се сключиха на кръста му, тръпки на удоволствие я разтърсваха при всеки тласък.

Почти едновременно достигнаха върха на екстаза. Виктория извика и след миг чу неговия стон. Джаред разхлаби прегръдката си и се отпусна до нея. Целуна я по шията и дъхът му опари влажната й кожа.

— Господи! О, Господи, Виктория! — изстена той.

Дълго време лежаха неподвижно, като се опитваха да успокоят дишането си. Когато най-накрая сърцето й възстанови нормалния си ритъм, Виктория прокара пръсти през обърканата му коса и го целуна по рамото. Той все още беше вътре в нея и чувството за единение й харесваше. Никога не се бе любила тъй диво и страстно.

Може би заради Джаред — заради това, че беше чакал толкова дълго. Едва сега тя си представи какво му е струвало. Петнайсет години скитания, лишения, подготвяйки се за този неповторим миг на върховно освобождение.

Тя го погали по гърба и го притисна към себе си.

— Как беше? — прошепна тя.

— Не мога да намеря думи… — благоговейно промълви той. Отдръпна се от нея и легна по гръб. Отпусна се и задиша дълбоко.

Погледна го. Изглеждаше изчерпан, изтощен. Той потърси ръката й и пръстите им се преплетоха. Жестът му я трогна. Беше прекалено рано да мисли за случилото се. Виктория остана да лежи до него, като го чакаше да се завърне от висините на преживяното.

Джаред притегли ръката й до устните си и целуна пръстите й един по един.

— Не те нараних, нали?

— Не, беше чудесно. Никога не съм се любила така.

— О, нима има друг начин?

Тя не можа да се въздържи и се засмя. Забележката му я очарова с невинността си.

— Какво толкова смешно има? — попита той малко учудено.

— Извинявай, исках да кажа, че никога преди не е било толкова хубаво.

— Рандъл не умееше ли да се люби? — В гласа му долови превъзходство.

— Не като теб.

Той сведе глава към нея. На устните му играеше усмивка.

— Предполагам, няма да те изненадам, ако ти кажа, че ти си най-добрата, която съм имал от дълго време.

Тя се засмя.

— Не, няма да ме изненадаш. — Притисна се към него и сложи глава на рамото му, докато пръстите й продължаваха игриво да милват гърдите му. — Надявам се, не направихме някоя ужасна грешка, нали?

— Защо? Да не мислиш, че може да си забременяла?

— Не, нямах предвид това.

— Какво имаше предвид тогава?

— Имам предвид… Е… не разбираш ли, Джаред? Заради това се опитах да избягам. Страхувах се, че може да се случи.

— Мисля, че точно това трябваше да те накара да останеш, а не да бягаш.

Той не разбираше. Виктория нямаше желание да му обяснява. Все още се наслаждаваше на интимността, на удоволствието от мига. Беше й толкова хубаво!

Тя плъзна ръка по плоския му корем. Мускулите бяха стегнати и твърди. Първите лъчи на слънцето вече проникваха през прозореца и тя можа да забележи как възбудата се надига в слабините му. Отмести ръка и целуна гърдите му.

— Някога Трейси бе решила, че е бременна — каза той, като гледаше замислено в тавана.

— Това разстрои ли те?

— Не, но тя се разстрои. Предполагам, и аз съм бил малко разтревожен, защото трябваше да се оженим.

— А не искаше ли да се ожениш за нея?

— Идеята не допадаше на родителите й.

— А на теб?

— Исках да завърша колеж преди това. Още спорехме как да постъпим, когато тя разбра, че въобще не е била бременна.

— Трябва да си бил доволен.

— Във всеки случаи нещата вече се бяха объркали. Родителите й наистина бяха разстроени от връзката ни.

— Знаеш ли какво е станало с нея?

— Няколко години след като си отидох, помолих Маки да я открие. Каза ми, че живее в Такома. По-късно чух, че се е омъжила и има две деца. Повече никога не попитах за нея.

— Бедният Джаред!

— Няма значение. Когато обърнах гръб на света, Трейси остана там. Знаех, че никога вече няма да бъдем заедно.

— Все още не мога да разбера защо си останал толкова дълго в планината. Не изпитваше ли необходимост да се върнеш?

— Не, аз просто не исках.

— Защо?

— Виктория, не желая да говорим повече за това. Моля те, не ме питай нищо.

Тя сложи ръка на рамото му.

— Съжалявам, ако съм била неделикатна. Мислех за теб, Джаред, исках да ти помогна.

— Наистина ли?

— Затова дойдох.

— Не знаеше обаче, че отношенията ни ще стигнат дотук.

— Не, вярно е, не предполагах, че ще се любим.

Той погали лицето й.

— Радваш ли се, че си тук?

— Нещо повече, щастлива съм в този миг.

— Избягваш отговора.

Тя го погледна в очите и безпокойството й нарасна.

— Защо усложняваш нещата?

— С други думи, отговорът ти е „не“.

— С други думи, не съм имала време да мисля за това. Чувствата ми са объркани…

— Моите не са! Необходимо е време. В началото и на мен ми беше трудно да се приспособя.

Виктория го погледна. В мислите си той вече я бе приел и си представяше живота единствено заедно с нея. Точно от това искаше да го предпази. Още от самото начало инстинктивно бе усетила, че щом веднъж станат близки, много трудно ще се разделят. Сега се налагаше да се бори не само със себе си, а и с него.