Джейн Фийдър
В огъня (9)

8

Застанала пред високото огледало в покоите си в Гринуич Палас, принцеса Мери се оглеждаше изпитателно.

— Как мислите, Пен, рубина ли да сложа на гърдите си или смарагда?

— Рубина, мадам — отговори без колебание Пен.

Мери поднесе рубиновото колие към роклята от леденосин сатен. Червеният камък искреше върху светлата основа и подчертаваше идеално златните долни ръкави и фустата.

— Права сте — зарадва се Мери. — Имате непогрешим вкус, Пен. Като майка си.

Пен се усмихна и помогна на принцесата да закрепи колието.

— Пипа обаче има съвсем друг вкус — отбеляза весело тя.

— Да, но и тя знае какво й отива — отвърна Мери, намести диадемата върху булото на главата и критично смръщи чело. Погледът й улови погледа на Пен в огледалото и бръчката между веждите й се задълбочи.

— В последно време сте много разсеяна, Пен. Може би коледните празненства в Гринуич Палас не са по вкуса ви? — В това й имаше ирония, но не само това. Самата тя бе реагирала с недоволство на заповедта на брат си да се премести от Бейнардс Касъл в Гринуич Палас.

Естествено, Пен не можеше да й признае истинската причина за разсеяността си: през цялото време беше като на тръни и чакаше принцесата да каже нещо, което може да бъде предадено на френския агент — за да спази своята част от пакта с дявола.

Тя помисли малко и реши да се задоволи с полуистина.

— Предпочитам да съм по-близо до семейството си. — За разлика от Гринуич Палас Бейнардс Касъл не беше далече от Холборн, лондонската резиденция на семейство Кендъл.

— Моят брат не се съобразява с тези неща — въздъхна принцесата. — Макар да съм сигурна, че решението да прекарам празниците тук е повече дело на лорд Нортъмбърленд.

— И аз съм на това мнение — кимна сериозно Пен.

Мери се обърна към нея и изражението й се помрачи.

— Истината е, че тук живея в постоянен страх. От две седмици се опитвам да посетя брат си, краля, но ми отказват и ме оставят да се притеснявам за здравето му. Кой знае какви интриги коват зад гърба ми.

Потънала в мислите си, тя запремята броеницата си.

— Много добре знам, че коронният съвет не желае да наследя брат си на трона. Страх ме е, че Нортъмбърленд и членовете на коронния съвет ще ме арестуват под някакъв измислен предлог и ще ме хвърлят в Тауър. Мъртвата не може да стане кралица, нали? — завърши горчиво тя.

— Казват, че днес кралят ще участва в банкета, мадам, но ще се оттегли, преди да започне веселието.

Мери поклати глава.

— Съмнявам се, че ще го видим. Нарочно го държат далече от мен. Чувствам се като мишка, която чака скока на котката.

Тя въздъхна отново и се заигра с пръстените си. След малко вдигна глава и изрече решително:

— Най-добре да легна и да се преструвам на болна. Така ще спечеля време. Казаха ми, че кралят няма да ми разреши да се върна в Удхем Уолтър, и отказаха да определят датата на заминаването ми оттук! — Лицето й стана още по-мрачно, в гласа й се прокрадна злоба. — Дукът се задоволява да се усмихва и да щрака с пръсти. Когато поискам да чуя нещо конкретно, бърза да ме отпрати с нищо незначещи учтивости.

Пен не отговори. Много й се искаше да помоли принцесата да не й доверява всичко, защото вече не е нейна приятелка и мълчалива довереница — но не беше в състояние да каже нито дума.

Мери безгрижно продължи да й се изповядва.

— Само аз и лекарят ще знаем, че в действителност съм напълно здрава. Не искам нито една от дамите ми да знае за представлението. Докато съм под грижите на лекаря си, дукът няма да ме притеснява, а брат ми ще се разтревожи за мен и може би ще благоволи да ми даде аудиенция. Ако успея да поговоря с него без намесата на Нортъмбърленд, сигурно ще ми позволи да напусна Лондон.

Пен кимна. Мери беше болнава още от най-ранната си младост и често оставаше в леглото по цели месеци, измъчвана от треска. През зимата пристъпите бяха особено мъчителни и принцесата често заявяваше отчаяно, че не иска да живее. Преструвката със сигурност щеше да й осигури малко време и да накара краля най-сетне да я приеме.

— Когато лондончани узнаят за заболяването ви, мадам, дукът няма да посмее да предприеме никакви стъпки срещу вас, докато сте тук.

Мери се усмихна одобрително.

— Умница си, Пен. Народът ме обича! След смъртта на брат ми ще се сплотят около мен. Трябва да се погрижим да разпространим вестта за заболяването ми.

— Защо да не се разболеете публично, пред очите на всички… внезапно… — замисли се на глас Пен.

— Още тази вечер… на трапезата… когато са събрани всички гости — довърши мисълта й принцесата. — Новината ще се разпространи бързо. Изчакайте знака ми… Какъв да бъде? О, да, ще изпусна ветрилото си на масата… ето така! — Тя изпусна театрално ръчно изрисуваното си италианско ветрило и се засмя. — Когато ви дам знак, ще се втурнете към мен и ще изразите с висок глас загрижеността си… Вашето присъствие на духа ще ви подскаже правилните думи.

Предателка, която проявява присъствие на духа. Пен кимна в знак на съгласие.

— Тогава ще заявя, че празникът трябва да продължи без мен, и ще напусна трапезата. Вие ще ме придружите до покоите ми, а после ще уведомите дука и коронния съвет, че болестта ме е връхлетяла внезапно и трябва да пазя леглото под лекарски надзор. Така е добре, нали?

— Мисля, че да, мадам.

Мери огледа изненадано придворната си дама.

— Какво ви е, Пен? Толкова сте бледа!

— О, просто съм малко уморена — отговори глухо младата жена. — И аз като вас спя лошо сред тези стени, мадам.

Принцесата кимна с разбиране и застана зад молитвения пулт в края на леглото си.

— Вече съм по-спокойна. Имам план и мога да разчитам на вашата помощ. Можете да се оттеглите, скъпа, а аз ще се помоля. — Тя коленичи и посегна към молитвеника си.

Пен се поклони и тихо затвори вратата зад себе си. В дългото, тясно преддверие пред спалнята на принцесата беше студено — въпреки огъня в камината и многобройните свещи. Останалите придворни дами бяха заети с тоалетите си за вечерта. Пен долови веселата им глъчка, докато си помагаха да затягат корсетите си, да навиват косите си и да оправят шапчиците на главите си.

— Принцесата има ли нужда от нещо, Пен? — Лейди Матилда Харлоу се наведе над огледалото и се опита да изстиска досадната пъпка на носа си.

— В момента се моли — отговори Пен. — Когато свърши, ще позвъни.

— Господи, Пен, какво да правя с тази пъпка? — изплака нещастно младата дама. — Тя е огромна!

— Гореща вода и хамамелис — посъветва я разсеяно Пен. Мястото й на най-близка довереница на принцесата не будеше завистта на останалите дванадесет дами на служба при Мери. Те често търсеха съвета й и се отнасяха с нея като към по-голяма сестра, макар че някои бяха по-възрастни.

Тя седна до камината и посегна към гергефа с надеждата, че бродирането ще прогони неприятните мисли, които изпълваха главата й. Оуен щеше да участва в банкета, а после щяха да отворят широко вратите на палата, за да допуснат и най-нисшите служители в кралския двор до веселия празник на тримата влъхви. Самият крал нямаше да участва във веселбата. Според него нощта, когато господарят на хаоса размахваше скиптъра си в езически ритуали, не беше празник за добрите християни.

Оуен със сигурност щеше да се зарадва на сведенията й за страховете на принцесата и за истинската природа на заболяването й. Значи трябваше да намери начин да му предаде разговора с Мери и да се държи непринудено и безгрижно, за да не издаде истинското си състояние.

Кожата на главата я засърбя, пръстите й се подхлъзнаха и тя се убоде с иглата. Кръв оцвети белия лен, който бродираше.

Пен засмука пръста си и изруга тихо. Щеше да й бъде много трудно да отстрани кръвта от фината материя. Бродираше шапчица за малката дъщеря на една от приятелките на Пипа — красива млада жена, която се отдаваше на радостите на майчинството и обичаше бебето си повече от всичко на света.

Пен въздъхна и остави гергефа. Сърбежът изчезна така бързо, както се бе появил, сърцето и отново стана студено и се изпълни с решителност. Тя щеше да изпълни дълга си. Французите със сигурност мислеха само доброто на принцеса Мери. Нужна им беше информация, за да реагират бързо на всяка ситуация. Никой не знаеше какво ще стане след смъртта на краля. Докато не предаваше принцесата на шпионите на Нортъмбърленд, сделката беше безобидна.

Ами ако французите решат да издадат плановете на Мери на Нортъмбърленд? — запита се внезапно тя.

Сърцето й заби ускорено. Всички бяха неискрени, никой не заслужаваше доверие. Само семейството й. Как копнееше да поговори с тях за споразумението, което беше сключила с кавалер Д’Арси! Но това беше абсолютно невъзможно. В тази ситуация тя беше сама — както в дългите, мъчителни часове на родилните болки и в страшните мигове след раждането.

Тя бе сключила дяволския пакт с Оуен Д’Арси по своя воля и щеше да го спазва докрай.

Пан скочи и позвъни за прислужницата. Когато момичето дотича, му връчи шапчицата и нареди строго:

— Почисти кръвта. Опитай всичко, което знаеш. Убодох се и ето резултата!

— Съжалявам, милейди. — Прислужницата взе шапчицата и погледна учудено придворната дама. Малките момичета се убождаха, докато бродираха, но не и опитните в това занимание придворни дами.

Вратата на спатията се отвори и Мери влезе в преддверието. Както винаги след молитва, изглеждаше спокойна.

— Е, дами, готови ли сме?

Младите жени, облечени в брокат и кадифе, се увиха в обточени с кожи наметки и заобиколиха господарката си. Мери се обърна към всяка поотделно, похвали ги за тоалетите, зададе им въпроси за семействата им. Придружителките й бяха нейната защитна стена срещу интригите на враговете и тя умееше да си осигурява лоялността им.

— Ще повикам херолда, мадам. — Пен отиде до вратата, която извеждаше в коридора. Двама херолди с фанфари, украсени с флагове, очакваха заповед да известят за влизането на принцеса Мери в голямата банкетна зала.

Тръбейки тържествено, херолдите закрачиха напред. На флаговете им се развяваше розата на Тюдорите. Мери и дамите й ги следваха бавно. Херолдите застанаха в подножието на стълбата, изчакаха принцесата и свитата й да слязат в залата и отново дадоха сигнал с фанфарите. Нортъмбърленд и Съфолк станаха да посрещнат Мери.

Пен видя фалшивите им усмивки и се потърси. Мери отговори сковано на поздравите им и зае мястото си на подиума редом с високия стол на брат си, увенчан с яркочервен балдахин, на който беше избродиран със злато английският лъв.

Пен намери мястото си под подиума и седна. Тъй като не принадлежеше към кралския дом и не беше омъжена за човек с политическо влияние, не можеше да претендира за почетно място; но винаги сядаше достатъчно близо до Мери, за да я вижда и да реагира, когато й дадеше знак.

Тя обходи с поглед залата, за да види кои гости вече са пристигнали. За щастие Робин още не бе дошъл — той щеше да се появи по-късно и да придружи Пипа на празненствата, които следваха банкета. Пен усети, че не се радва на срещата с брат си, и помръкна, фалшивата игра, която играеше, я караше да се чувства смутена и чужда в негово присъствие; освен това знаеше, че той не одобрява привидния й флирт с Оуен, макар че бе престанал да говори за това.

— Лейди Брайънстън… ще позволите ли да седна до вас?

След тихите, учтиви думи Пен се обърна и без изненада поздрави кавалер Д’Арси. Знаеше, че той ще намери начин да седне до нея, и го дари с усмивка, суха и ледена като замръзналите локви в двора под високите прозорци.

— Моля, заповядайте, кавалере. Мина доста време, откакто се срещнахме за последен път.

— Твърде много време — отвърна той и се прехвърли гъвкаво през високата пейка, без да закачи никого с оръжието на колана си.

Пен неволно си припомни нощта, когато й бе спасил живота. За съжаление този спомен не я зарадва.

— Надявам се да сте добре. — Той се настани на пейката до нея, свали наметката и издърпа назад черните кадифени ръкави, за да разкрие перленосивата им подплата. — Изглеждате прекрасно, ако ми позволите да кажа.

Мелодичният тенор на гласа му и топлината в очите го правеха неустоим. Но днес Пен бе твърдо решена да не се поддава на въздействието му и реагира на комплимента само с подобие на усмивка. Погледът и се насочи към високата маса, където херолдите бяха застанали от двете страни на кралския трон и чакаха да възвестят пристигането на монарха.

Оуен потисна примирената си въздишка. Не биваше да се обезкуражава. Откакто бяха сключили споразумението, той понасяше с мъка студенината на Пен, изкуствените прояви на приятелство. Трябваше да признае, че тя се държи безупречно и изпълнява съвестно поетите задължения. Но във всяко друго отношение оставаше недостъпна. Той знаеше, че и тя като него усеща силното им взаимно привличане, странното течение на чувствени енергии помежду им, и му устоява само благодарение на изключително силната си воля.

Да, Пен имаше дяволски силна воля.

Разговорът замря. За съжаление чакането се проточи. Над дългите маси светеха големи кръгли полилеи, отрупани с восъчни свещи. Слугите чакаха с кани вино и медовина, готвачите бяха вдигнали ножовете да разрежат печеното месо. В залата ставаше все по-задушно. Херолдите все още не възвестяваха пристигането на краля.

Пен погледна към Мери, която седеше на мястото си бледа, но овладяна. От едната й страна беше креслото на брат й, краля, от другата седеше дукеса Съфолк. Дукесата се наведе към нея и й каза нещо. На бледото лице бе изписано съчувствие. Мери прие забележката на братовчедка си с равнодушно кимване.

Дукесата удостои сътрапезниците си с тънка усмивка и ощипа болезнено замечтаната си дъщеря. Рязко изтръгната от приятните мисли, Джейн Грей изохка и се изчерви от болка и смущение.

— Защо ли се бави негово величество? — попита полугласно Оуен.

— Сигурно е забутал някъде панталона си — отвърна иронично Пен, без да си даде труд да скрие презрението си.

— Имате остър език — отбеляза с усмивка той. Протегна крака под масата, покрита със скъпа дамаска, и се настани удобно. — Признавам, че много искам да изпия чаша вино. Но докато седя на сухо, бих могъл да ви разкажа какво правих днес.

Пен обърна глава и в очите й блесна любопитство.

— Открихте ли нещо?

— Мисля, че е по-скоро потвърждение, отколкото доказателство — призна той и светлината в очите й угасна.

— Потвърждение на какво?

— При раждането на сина ви е станало нещо нередно.

— Нали ви казах! Нима не ми повярвахте?

— В това отношение съм предпазлив. Не, че не ви повярвах, но преди да изпълня поредната мисия, трябва да се убедя дали е перспективна.

— И аз правя така, кавалере — кимна сериозно тя.

— О! — Той я погледна замислено. — Значи и вие имате информация за мен?

— Може би. — Тя срещна погледа му, но не се усмихна. — Мисля, че имам, кавалере. Но давам само толкова, колкото получавам.

— Не съм и очаквал друго. Да започвам ли?

Точно в този миг проехтя сигнал на фанфари и Пен не можа да отговори. Вместо краля се появи лакей в кралска ливрея, слезе тържествено по стълбата, спря зад стола на дук Нортъмбърленд и пошепна нещо в ухото му. Дукът го изслуша с неподвижно лице и го освободи. Пратеникът се поклони и отстъпи крачка назад, но не излезе от залата, а остана зад стола на дука.

Нортъмбърленд се надигна и обходи залата с тъмен, замислен поглед.

— Милорди, съжалявам, но трябва да ви съобщя, че негово величество е възпрепятстван да се яви на официалната вечеря. Задържат го важни държавни дела. Кралят желае на всички ви приятно прекарване. — Той седна и нетърпеливо заповяда на пажа си да напълни чашата му.

Мери се оказа права, помисли си Пен. Дукът бе реагирал на новината без изненада и без загриженост. Явно изобщо не бе очаквал Едуард да се появи. Дали нарочно бе попречил на краля да присъства на угощението, за да не му даде възможност да поговори със сестра си? Или Едуард беше толкова зле, че вече не смееше да се показва в обществото? Затова коронният съвет бе изнамерил този претекст, за да извини отсъствието му.

— Интересно — отбеляза Оуен с бърз поглед към Пен. — И вие ли имате чувството, че Нортъмбърленд беше подготвен за спешните държавни дела на краля?

Лейди Брайънстън вдигна вежди. Той бе отгатнал мислите й. Тя премести ръката си и позволи на пажа да напълни чашата на кавалера и нейната. Изчака да й сервират порция пауново печено и му напомни:

— Вие започвате, кавалере.

Оуен отпи глътка вино.

— Днес случайно срещнах девера ви.

— И? — попита тя с желязно спокойствие.

— Той ми каза, че детето ви се е родило по-рано.

— Да, раждането започна преждевременно. — Пен не желаеше да говори по темата, дори с човек, който бе обещал да й помогне. — Какво значение има това?

— Естествено, че има значение, защото е твърде възможно родилните болки да са били предизвикани нарочно. — Тонът му беше хладен и дистанциран. Съзнаваше, че се движи по опасен терен.

Пен рязко вдигна глава.

— Как е възможно това?

— Свекърва ви е искала бебето да се роди преди пристигането на семейството ви. Вероятно е предприела някои стъпки, за да осъществи целта си. — Той даде знак на слугата да им сервира желиран език и даде време на Пен да схване и да обмисли разкритието му.

— Майлс каза ли нещо, което ви даде основание да направите това заключение… за съответните мерки на майка му? — попита след малко тя.

Той кимна.

— Вярно е, че беше пиян, но няма съмнение, че намекна точно това. Как мислите, контесата способна ли е на подобни… действия?

Пен гледаше втренчено изстиващото месо в чинията си. Нямаше никакъв апетит и не можеше да си представи, че някога отново ще изпита глад.

— Разбира се — промълви тя. — Жена като нея е способна на всичко.

— Според мен една от причините да предизвика преждевременно раждане е била да види от какъв пол е детето. Ако беше момиче, нямаше да има значение. Но момче би лишило Майлс от наследство. — Оуен също бе втренчил поглед в печеното си и говореше с неутрален тон.

— Велики боже! Но как би могла… — Тя вдигна глава и го погледна. В очите й гореше страст. — Моето дете… моят син се роди жив! Знам го. Убедена съм в това. — Тя стисна ръце в юмруци и кокалчетата на пръстите й побеляха.

— Тогава ще открием истината. — Оуен сложи ръка върху нейната. Топлите, твърди пръсти отвориха юмрука й и тя се отпусна. — Трябва да държите чувствата си под контрол, Пен.

— Аз нямам вашата опитност — изсъска сърдито тя. — За съжаление се включих твърде късно в шпионската дейност. — Въпреки това не направи опит да издърпа ръката си. Физическото докосване я прониза като светкавица. Колкото по-дълго се докосваха ръцете им, толкова по-невъзможно ставаше да се разделят. Изведнъж Пен рязко издърпа ръката си и я прибра в скута. — Ние с вас сключихме споразумение — рече делово тя. — Това не е причина да се държим за ръце.

Оуен вдигна рамене.

— Както желаете… но трябва все пак да създаваме впечатление, че се харесваме, ако не и нещо повече.

Пен посегна към чашата си. Прокара пръст по ръба й, обърна се към сътрапезника си и го удостои със сияеща усмивка.

— Вашата компания е голямо удоволствие за мен, кавалере.

— Представлението не беше много убедително — отвърна сухо той. — За съжаление смръщеното ви чело беше много по-истинско. — Облегна се назад и обходи залата със скучаещ поглед. — Какво интересно имате за мен? — попита непринудено.

Пен хвърли бърз поглед към високата маса, оглавявана от Нортъмбърленд и Съфолк.

— Тук не мога да говоря за това.

— Е, добре, ще ви издам една професионална тайна — усмихна се той. — Срещата на публично място е абсолютно сигурна. Тук се обменят и най-големите тайни. Всички наоколо мислят, че водим галантен разговор, и никой не ни обръща внимание. Говорете с нормалния си глас, равномерно, почти монотонно — както аз правя сега.

— Правите го, за да ме приспите — обвини го през смях Пен.

Оуен също се засмя.

— Правилно отгатнахте! Хайде, опитайте се.

Пен отново прокара пръст по ръба на чашата си. Онова, което Оуен й бе казал за подозренията си, я изпълваше със студена ярост и тя едва се сдържаше. На всяка цена трябваше да разкрие истината за раждането на детето си и да отмъсти на майката на Филип.

Въпреки бушуващите в сърцето й емоции тя се постара да говори с умерен тон и това й помогна да се дистанцира от онова, което говореше. Разказа подробно за страховете на Мери и за плана й да се престори на болна.

Оуен кимна и смачка парче хляб между пръстите си.

— Права е да се чувства заплашена от Нортъмбърленд.

— Тя живее с тази заплаха много отдавна — обясни кратко Пен. — Но болестта на брат й прави опасността реална и близка. След като Едуард не се появи дори днес… — На лицето й се изписа дълбока загриженост.

Оуен кимна отново и Пен попита направо:

— За какво ще използвате тази информация?

— Ще я предам на посланика.

— Не на Нортъмбърленд? — Пен не можа да удържи нито въпроса, нито нападателния си тон.

Оуен я дари с окуражителен поглед.

— Разбира се, че не, сърце мое! Все още ли не разбирате, че ние сме на страната на Мери и имаме намерение да осуетим плановете на Нортъмбърленд?

Нежно произнесеното обръщение я шокира. То потвърждаваше близостта им. Бе го произнесъл съвсем естествено, сякаш имаше пълното право да й говори като любовник. Очите му, вперени в бледото й, напрегнато лице, пареха като огън.

— Нямате причини да не ми вярвате — заключи тихо той.

Пен поклати глава.

— Разбира се, че имам.

Оуен побърза да смени темата.

— Нима семейството ви не е било поканено на кралския банкет?

— О, разбира се, че ги поканиха, но сестра ми Ан не се чувства добре и родителите ми решиха да останат с нея.

— А лейди Пипа?

— Пипа и Робин ще дойдат по-късно, за да се включат в увеселението, и ще останат през нощта при мен. — Разговорът беше съвсем нормален, темата — безобидна и Пен усети как цветът се върна на лицето й и сърцето й заби по-спокойно.

— Надявам се, че сестра ви не е сериозно болна.

— Не, само лека настинка. — Пен избухна в смях. — Ако може да се вярва на твърденията на Пипа, Ан е трябвало да си остане вкъщи под грижите на Тили, но лорд Хю не дал и дума да се издума. Той се държи така, сякаш момичето е крехко като стъкло.

— Любящ баща — отбеляза Оуен и гласът му стана леден.

В гърдите на Пен отново се надигна старата болка и внезапната промяна в тона му й убягна.

— Няма по-добър — отвърна тя беззвучно. Разговорът беше стигнал до мъртва точка. Пен погледна към високата маса и улови погледа на Мери. В следващия момент принцесата изпусна ветрилото си и поднесе кърпичката си към устата. Май гаденето не е престорено, каза си уплашено младата жена. Мери беше смъртнобледа.

Пен нададе тих вик и бързо се надигна. Оуен беше предупреден и побърза да й помогне. Съседите им наставаха след тях и се огледаха учудено. Пажовете дръпнаха пейката и Пен успя да стане от масата.

Тя се втурна към стола на Мери и се наведе към претендентката за трона.

— Принцесата има нужда от чист въздух. Моля ви, мадам, пийнете глътка вино. — Мери беше затворила очи, главата й висеше безсилно.

— Какво има? — попита Нортъмбърленд, когато лейди Съфолк вдигна падналото ветрило и енергично започна да вее на принцесата.

— Принцеса Мери не се чувства добре, милорд — обясни Пен. — От няколко часа се оплаква от главоболие, но не остана в стаята си, за да не разочарова краля.

— Простете, милорди — произнесе с пресекващ глас Мери. — И дами… Съжалявам, но трябва да се оттегля.

Придворните й дами забързаха към подиума, но Пен им махна да стоят настрана.

— Аз ще се погрижа за нейно височество.

Дукът обаче настоя лично да изведе Мери от залата и да я придружи до покоите й. На вратата тя се олюля и той се намръщи недоволно.

— Убеден съм, че утре отново ще се чувствате добре, мадам!

— Боя се, че принцесата отново има пристъп на треска — възрази гладко Пен. — Ще бъдете ли така добър да повикате личния й лекар, милорд? През това време аз ще й помогна да се съблече.

Нортъмбърленд погледна в невинното й лице, поклони се и побърза да се оттегли.

— Добре се справихте, Пен — пошепна Мери, когато вратата се затвори. Остана в средата на стаята с ръка на сърцето, толкова бледа, че Пен се разтревожи още повече.

— Наистина изглеждате болна, мадам!

— Не, не мисля, че съм болна… но ако е възможно да умреш от страх, да знаете, че стоя на прага на смъртта — отвърна Мери и гласът й прозвуча по-твърдо. В очите й се появи лека усмивка. — Слава богу, успяхме да убедим лорд Нортъмбърленд… поне за момента. Той знаеше, че брат ми няма да дойде.

— Права сте — кимна Пен. — Ще ви помогна да се съблечете и да си легнете. Лекарят сигурно ще дойде скоро.

Лекарят беше абсолютно предан на принцесата и играеше добре ролята си — не за първи път. Знаеше защо пациентката му се преструва на болна и не задаваше излишни въпроси. Ограничи се да постави диагноза, че принцесата страда от опасна треска. Настинката била много лоша и заплашвала да се прехвърли в белите дробове, поради което трябвало да пази леглото. Предписа клизма и пускане на кръв и Мери се съгласи, защото знаеше, че двете процедури ще я отслабят и ще угасят евентуалните подозрения на дука. Всички придворни дами и прислужнички бяха убедени в сериозното заболяване на господарката си. След като лекарят приключи с процедурите и се оттегли, Мери се отпусна изтощено на възглавниците и каза:

— Пен, искам да вземете участие в увеселението. И, моля ви, предайте на дука, че няколко дни няма да приемам посетители. Погрижете се колкото може повече хора да научат за болестта ми. Утре сутринта ще ви очаквам.

Пен направи реверанс и напусна затъмненото помещение. Слугите вече изнасяха масите и пейките от банкетната зала, за да направят място за предстоящото празненство. В галерията, която обикаляше голямата зала, седяха музиканти и настройваха инструментите си. Гостите на банкета, които не живееха в палата, бяха отишли да се освежат и да оправят тоалетите си в предвидените за целта гардеробни.

Дали Оуен беше между тях? Или си бе отишъл, след като бе получил необходимата му информация? Може би вече беше на път към резиденцията на посланика, за да предаде сведенията?

Пен тръсна глава и се запъти към покоите си. Пипа щеше да дойде там и двете заедно щяха да слязат в залата. Тогава щеше да предаде думите на принцесата на Нортъмбърленд и на останалите в двора.