Джейн Фийдър
В огъня (28)

Епилог

Кралица Мери стана от трона си в кралските покои на Уайт Тауър и излезе напред, за да поздрави посетителите.

— Пен, скъпа Пен!

Пен направи дълбок реверанс и разкошните й поли се разпростряха върху мекия турски килим.

— Ваше величество — прошепна тя и склони глава.

Мери я изправи на крака и я целуна сърдечно.

— О, Пен, много ми липсвахте, повярвайте ми! Но смятам, че имам всички основания да ви поздравя най-сърдечно. — Тя кимна одобрително. — Вашият кавалер ни оказа голяма услуга. Както чух, отсега нататък ще го срещаме по-често в двора, макар и… — тя се засмя весело — … в официални одежди.

— Надявам се, мадам — отговори отмерено Пен.

Новата кралица беше облечена великолепно. Долната рокля бе обсипана със злато и диаманти, горната одежда — с яркоцветни скъпоценни камъни. Кралските покои бяха тапицирани във весели цветове, по стените висяха гоблени, всички мебели бяха нови. Мери, която бе влязла триумфално в Лондон само преди седмица, обитаваше кралските покои с непринуденост, която издаваше, че никога не се е съмнявала в бъдещето си на кралица.

След като поздрави бившата си придворна дама, Мери се обърна към стоящия до нея Оуен.

— След като уредим всички формалности, кавалере, с радост ще ви посрещна като приятел на английската корона в двора на Сейнт Джеймс!

— Я виж ти кой бил тук! — Мери спря поглед на малката фигурка между Пен и Оуен. Филип, облечен в ризка и жакетче от избродирана бяла коприна, се държеше здраво за ръцете на родителите си и любопитно зяпаше кралицата.

— Мисля, че вече сме се срещали — засмя се Мери. — Трябва да кажа, че оттогава се е променил много, и то само в благоприятна светлина. — Тя погледна пронизващо Пен с късогледите си очи.

— Това правят обичта и добрата храна, мадам — отговори открито Пен.

Мери кимна и попита скъпоценния кръст на гърдите си, украсен със сапфири и рубини.

— Смятам, че ви дължа нещо, Пен. — Топлият тон и усмивката в очите й не оставяха съмнение, че смята да изпълни дълга си.

— Да, ваше величество. След заточването на лорд Брайънстън графството Брайънстън е свободно. Искам го за сина си, законния наследник, сина на Филип Брайънстън.

— Ужасна история — пошепна съчувствено Мери и се наведе към момчето, чийто поглед бе прикован в украсения със скъпоценни камъни кръст, Филип примигна и издърпа ръката си от майчината, за да пипне блестящото нещо.

— Ти докосна кръста, мое дете — пошепна трогнато Мери. — Значи ще пораснеш в правата вяра. Англия ще се върне отново в лоното на свещената католическа църква.

Пен, която познаваше религиозната ревност на кралицата, не можа да сдържи лекото си потрепване.

— Филип, граф Брайънстън, въздавам ти титлата и притежанията на твоя баща — оповести тържествено Мери. — Живей във вяра и благочестие и бъди предан на своята кралица!

Поразен от почестите, малкият Филип се разплака.

Пен се наведе да го утеши и несръчно го вдигна на ръце, тъй като придворната роба ограничаваше движенията й. Оуен взе детето от ръцете й и притисна личицето му в сивия си жакет.

— Скъпа Пен, ще ми липсвате, но няма как. Освобождавам ви от задълженията на придворна дама, за да служите на съпруга си — завърши официално кралицата.

Пен направи дълбок реверанс и сведе глава, за да скрие блясъка в очите си. Нито тя служеше на Оуен, нито той — на нея. Докато се отдалечаваше заднешком, забеляза, че и той е развеселен.

— Вече си имам лична слугиня — пошепна в ухото й той. — Добре дошла в свитата ми, скъпа!

Пен го удостои с поглед, изпълнен с престорено възмущение, и го остави, за да поздрави родителите си. Те стояха в другия край на салона с Пипа и една млада дама, наследила червената коса на майка си и чертите на баща си. Елизабет, дъщерята на Хенри VIII и Ана Болейн.

Пен направи реверанс първо пред принцесата, после пред Хю и Гуинивиър и прегърна Пипа, която изглеждаше необичайно възбудена.

Пипа изчака нетърпеливо формалностите да приключат и отвлече сестра си настрана.

— Наредиха ми след коронацията да придружа принцеса Елизабет — съобщи тайнствено тя. — Тя няма да остане в двора на Мери и желае компанията ми. Смяташ ли, че това е разумно?

— Не знам — отговори със съмнение Пен. — Щом Елизабет е решила да напусне двора, ще трябва да живееш много уединено.

— О, и в другите градове има забавления — отбеляза безгрижно Пипа. — Докато служеше на принцесата, ти си намери страхотен мъж. Защо и аз да не опитам късмета си? Да знаеш, че съм решена да го направя!

Пен избухна в смях.

— Ти си непоправима!

— Ще видиш — обеща Пипа. — Ще си поговорим пак! — И се запъти обратно към принцесата с танцуваща стъпка.

Скоро след това Пен, Оуен и Филип напуснаха кралските покои. Гарваните на Тауър се бяха събрали на моравата пред кола за мъчения и граченето им огласяше вечерния въздух. Двамата забързаха към портала, хванали Филип за ръце, като от време на време го вдигаха във въздуха и се радваха на веселия му смях.

Пен хвърли бегъл поглед към кралския затвор — величествена постройка в другия край на моравата. Зад един прозорец се мярна фигурка в скромна сива рокля, скрила коси под бяло боне.

Джейн Дъдли.

— Бедното момиче — прошепна с тъга Пен. — Още ненавършила шестнадесет години, стана кралица за девет дни… а сега е затворница. И всичко това заради чуждото честолюбие!

Тя се наведе и целуна пухкавата бузка на Филип.

— Защо има толкова много зло, Оуен? Бащата на това дете трябваше да умре, защото майка му беше болезнено честолюбива. Кой знае каква съдба очаква бедната малка Джейн, която стана жертва на честолюбието на Съфолк и Нортъмбърленд…

Двамата излязоха през портала и се запътиха към реката.

— Нашите деца няма да имат тази съдба, ако можем да го предотвратим — гласеше отговорът на Оуен, когато се качиха в чакащата лодка.

— Точно така — кимна Пен и седна на пейката. — Мисля, че е време Андрю и Луси да дойдат в Лондон.

Оуен се усмихна и кимна. Стоеше до нея широко разкрачен, опрял ръце на хълбоците, докато градът се плъзгаше покрай тях.

— Обичам те — пошепна Пен.

— И аз те обичам — отговори Оуен и очите му заблестяха.

— Обичам те — повтори през смях Филип, който седеше до майка си. — Обичам те… обичам те! — И се закиска, сякаш беше казал нещо извънредно смешно.

Пен застана до Оуен. Той я прегърна и тя положи глава на рамото му. Синът им продължи да напява новите думи, които беше научил, и напевът му прозвуча в ушите им като най-сладката мелодия на света.

— Целуни ме — помоли тя и вдигна лице към неговото.

— Винаги — отговори сериозно той и сведе устни към нейните. — Ще прекарам живота си в това да те целувам, любов моя. Така… и така… и така… сега и завинаги!