Джейн Фийдър
В огъня (11)

10

Пен спа неспокойно. В сънищата си чуваше тъничък плач на новородено, виждаше коравите кафяви очи на свекърва си, чуваше гласа й, изразяващ задоволство.

Детето ти се роди мъртво.

Когато Пипа се промъкна в леглото й на разсъмване, тя се събуди веднага.

— Спиш ли, Пен?

Голямата сестра не отговори. В момента беше неспособна да говори дори с Пипа. Остана неподвижна, като дишаше дълбоко и равномерно, докато Пипа също заспа. Пен изчака още малко, после стана, зави грижливо сестра си и облече дебелия утринен халат. Огънят догаряше и в стаята беше студено. Още преди първи петли щеше да дойде слугиня, да измете пепелта и да разпали жарта с нови дърва. Когато дамите станеха и започнеха да се обличат, в стаята щеше да е приятно топло.

Пен спусна завесите на леглото, остави дълбоко заспалата Пипа и излезе безшумно навън. Апартаментът на принцесата беше в края на коридора. Насреща й се зададе полузаспал паж, който мъкнеше две кофи с капаци. Свел глава, той се тътреше едва-едва по намазаните с восък дъски. Когато я видя, се дръпна настрана и се притисна до стената, за да й стори път.

Пен завари принцесата в леглото, опряна на няколко възглавници, с молитвеник в ръка. При влизането й Мери отпрати прислужничките, които чистеха помещението, и остави книгата.

Пен се приближи до леглото.

— Желая ви добро утро, мадам. — Мери наистина изглеждаше болна и лицето й помрачня. — Как се чувствате?

— Слаба. Процедурите ме изтощиха. Говорихте ли снощи с Нортъмбърленд?

— Да, мадам. Не беше особено зарадван. Но вече всички знаят за сериозното ви заболяване.

— Добре… много добре. — Мери затвори очи за миг. — Ще остана в леглото една седмица и всеки ден ще моля брат си да го посетя, докато още имам сили. Убедена съм, че ако поговоря насаме с него, ще ми разреши да се върна в Есекс.

През нощта Пен дълго беше размишлявала как да формулира молбата си. Знаеше, че принцесата има буден ум. Ако изречеше думите колебливо и с много извинения, Мери нямаше да отдаде значение на молбата й и щеше да й откаже; затова се постара да говори със спокойна увереност.

— Мадам, след като възнамерявате да прекарате една седмица в уединение, вероятно няма да имате нужда от услугите ми. Моля да ми разрешите да прекарам няколко нощи при семейството си.

Мери се намръщи неодобрително. Рядко отказваше на молбите на подчинените си, но Пен й беше опора в борбата с Нортъмбърленд. Нуждаеше се от съвета и приятелството й. Освен това нито една от другите дами не знаеше, че заболяването й е привидно.

— Малката ми сестра Ан беше болна — допълни тихо Пен в настъпилата тишина. Пипа й бе казала, че Ан е отново здрава, но Мери не можеше да знае това. Тя знаеше само, че заради неразположението си момичето не е могло да участва в празненствата по случай деня на тримата влъхви.

Мери се колебаеше, а Пен чакаше мълчаливо. Знаеше, че ако не капитулира пред неодобрителното мълчание на принцесата, тя ще удовлетвори молбата й.

Накрая Мери въздъхна дълбоко.

— Знаете, че не мога да се лиша от вас, Пен… но знам и че сте разделена от семейството си, откакто пристигнахме в Гринуич.

— Много искам да прекарам няколко дни с родителите си, преди да се върнем в Есекс, мадам.

— Е, добре. — Принцесата се извърна настрана и се нацупи. — Дано другите дами ми служат така добре, както вие. Но не повече от четири дни!

— Много ви благодаря, мадам. — Пен приклекна в дълбок поклон. — Искате ли да закусите?

— Какво ще си помислят, като ме видят да се храня с добър апетит в леглото си, след като уж съм болна? — отвърна сърдито Мери.

— Поне малко овесена каша? — предложи с усмивка Пен. Тя познаваше капризите на принцесата. Мери не се отказваше лесно от навиците си.

— Добре, добре…

Пен позвъни за прислужницата, която чакаше отвън, и й нареди да донесе топла овесена каша. После се върна до леглото на принцесата и изчетка косата й с дълги, успокояващи движения. През цялото време бъбреше весело, докато Мери се ободри и настроението й се вдигна.

— Ще ми липсвате — оплака се Мери, когато донесоха закуската й и Пен остави четката. — Вие сте единственият човек, с когото мога да говоря откровено.

— Няма да ме има само четири дни, мадам — отговори твърдо Пен. Бе разбрала отлично двойния апел към гордостта и съчувствието и. Стана и се уви в халата си. — С ваше позволение ще отида да се облека.

— Не е нужно да се явите още веднъж, преди да заминете при семейството си. — Принцесата кимна милостиво и потопи лъжицата в порцелановата купичка е овесена каша. — Знам, че бързате да тръгнете. — Огледа критично кашата и попита смръщено: — Сигурна ли сте, че са сложили мед?

— Абсолютно сигурна, мадам. В кухнята знаят какво предпочитате. — Пен се сбогува с дълбок реверанс. Когато вратата се затвори зад гърба й, въздъхна облекчено и забърза към покоите си.

Вече беше светъл ден. Тънък, мразовит слънчев лъч падаше пред големия източен прозорец от другата страна на леглото. Пипа седеше пред буйния огън и си хапваше с апетит хляб със сланина.

— О, ето те и теб! При принцесата ли беше?

— Да. Болестта й се влошава — съобщи Пен, взе парче сланина от чинията и го пъхна в устата си. — Смята да остане няколко дни в леглото. Кога ще пристигнат мама и лорд Хю?

— В девет, доколкото знам. — Пипа великодушно й предложи канчето си с ейл.

Пен пи жадно и отчупи парче от още топлия хляб, чийто аромат се смесваше с миризмата на горящи цепеници и пиниеви шишарки в камината.

Тя огледа скритом сестра си и установи, че макар и ужасно разрошена, Пипа изглежда свежа и отпочинала, сякаш е прекарала нощта в леглото си, а не в танци и лудуване.

Пипа си взе още едно парче сланина и го стисна между палеца и показалеца си.

— Къде изчезна снощи? — попита тя и очите й блеснаха дяволито. — По някое време те изгубих от поглед.

— Как няма да ме изгубиш, като угасиха свещите! — засмя се Пен.

— Може би, обаче видях как изчезна с кавалера зад един стенен килим.

— Невъзможно! — извика Пен. — В залата беше толкова тъмно…

— Аз съм котка, а котките виждат в тъмното. — Пипа се изкиска и отхапа от пържената сланина. — Видях как изчезна зад стенния килим и после не те открих никъде.

Пен се задоволи да вдигне рамене и си позволи кратък, загадъчен смях. Фактът, че Пипа я бе видяла да напуска голямата зала с кавалера, беше благоприятен за плана й. Така мотивът й ставаше по-достоверен.

— Е, преживя ли нещо хубаво? Нощ на необуздана страст? — Очите на Пипа заблестяха.

— Това не те засяга — отговори Пен с малко изкуствена усмивка.

— Как да не ме засяга? — отвърна сърдито Пипа. — Когато те виждам с кавалера винаги се питам дали се радваш на компанията му или нещо те мъчи.

— Разбира се, че се радвам — побърза да потвърди Пен. — Ако не беше така, нямаше да прекарвам толкова време с него.

— Ако казваш истината, много се радвам за теб! Крайно време беше да се отървеш от мрачните си настроения. Всички бяхме много загрижени за теб. — Пипа помълча малко и прибави колебливо: — Изглеждаше много нещастна и ние се тревожехме ужасно. Мислеше само за детето и… — Тя не посмя да продължи, защото лицето на Пен се затвори и около устата й се очерта корава линия.

Най-добре да сменя темата, каза си Пипа и попита колкото можеше по-ведро:

— Е? Женен ли е?

— Твърди, че не е. — Пен седна пред тоалетната масичка и посегна към четката за коса.

Пипа я изгледа намръщено.

— Не му ли вярваш?

— Естествено, че му вярвам. Защо да ме лъже?

— Да, но гласът ти прозвуча някак… несигурно.

Пен започна да четка косата си и за няколко минути в стаята се възцари мълчание. Тя си припомни странните сенки, които бе видяла в очите на Оуен, когато го попита дали е женен. Лицето му изведнъж помръкна…

Тя си заповяда да не мисли сега за него и се обърна на столчето.

— Не съм несигурна, Пипа. Но имам нужда от твоята помощ.

Сестра й зяпна изненадано и веднага кимна в знак на съгласие.

— Как да ти помогна?

— Трябва да излъжеш — обясни просто Пен. — Става въпрос за няколко дни. Имам позволението на принцесата да прекарам четири дни при семейството си, но няма да го направя. Искам да кажеш на мама, че докато принцесата е болна, няма да се отделям от леглото й. Кажи й, че Мери не може да се лиши от присъствието ми и че ще остана при нея, докато се оправи. И друг път се е случвало и мама няма да се учуди. Освен това лъжата няма да е чак толкова голяма.

— О, не! — Пипа въздъхна тежко. — Това е ужасна лъжа, Пен!

Сестра й също въздъхна.

— Знам, Пипа, знам. Ще го направиш ли?

— Да, естествено. Но ще ми кажеш ли къде ще отидеш?

Пипа погледна пронизващо сестра си и в погледа й нямаше нито смях, нито дяволитост. Пен се обърна отново към огледалото. Кралският палат в Гринуич беше пълен с подобни произведения на италианското изкуство. Рядък лукс дори за Пен, която беше израсла в богато и образовано семейство.

Тя се зае да сплете косата си и се концентрира в движенията, които внасяха ред не само в буйната грива, но и в мислите й.

— Ще се задоволиш ли, ако кажа, че ще замина с кавалера?

Пипа изсвири тихо през зъби. Стана от столчето и се изправи зад сестра си.

— Имаш тайна среща с Оуен Д’Арси? Ще прекараш четири дни с него на тайно място?

Пен срещна смаяния й поглед в огледалото и кимна.

— Да, Пипа.

— Хубаво си го измислила — каза след малко Пипа. — Дано само никой не започне да разпитва.

— Не виждам кой, стига мама и лорд Хю да не пожелаят да посетят принцесата. Докато се върна, трябва да стоят далече от палата. По-късно може би ще узнаят, но аз ще намеря начин да им обясня. — Гласът й звучеше спокойно и решително.

Пипа я гледаше и не вярваше на очите си. Пен не вършеше такива неща. Да, сестра й беше спокойна и овладяна, но никога, никога досега не беше мислила за измама, камо ли да я върши! Това беше напълно нетипично за нея. Пипа смяташе, че дори тя не е способна да измисли такъв план, макар че обичаше приключенията много повече от сестра си.

— Това… само страст ли е? — попита тя след минута невярващо мълчание.

— Защо не? — Пен започваше да се забавлява с реакцията на Пипа. Никога досега не я беше виждала толкова изумена. — Ти знаеш какво е страст, нали, сили?

Пипа се замисли.

— Аз флиртувам, позволявам си някои неща, но страст? Не. — Тя поклати решително глава. — Честно си признавам, че никога не съм изпитвала страст.

Пен вдигна вежди.

— А секс?

Сестричката й направи гримаса.

— Не страстен, Пен, повече на игра. Може би не ми вярваш, но аз съм много предпазлива.

Пен не се учуди. Въпреки вятърничавостта си Пипа не беше глупава.

На вратата се почука силно и двете се обърнаха изненадани и сърдити, че някой си позволява да ги прекъсне. Вратата се открехна и в стаята надникна малката им сестра Ан.

— О, колко се радвам! И двете сте будни! — Ан влезе, без да чака покана.

— Не те очаквахме толкова рано — каза Пен и се изправи, опитвайки се да скрие разочарованието си. Беше се надявала да е вече на път, когато пристигнат майка й и вторият й баща — това щеше да направи историята на Пипа по-достоверна. Въпреки това целуна сърдечно Ан и я притисна до гърдите си.

— Тръгнахме още на разсъмване — съобщи весело момичето.

Пипа кимна многозначително на Пен над тъмната главица. Очевидно трябваше да променят плана си.

— Да знаете колко скучно прекарах празника — започна да се оплаква Ан, докато подскачаше напред-назад, ровеше във вещите на сестрите си и прехвръкваше като пчеличка от цвят на цвят. — Още следобед бях съвсем здрава и можехме да тръгнем. — Тя се нацупи и обясни: — Явно татко не иска да се показвам в двора. Затваря ме вкъщи под всевъзможни претексти.

— Стига, Ан! Не бързай толкова да пораснеш — посъветва я Пен и отново размени поглед с Пипа. Вторият им баща обожаваше дъщеря си и не понасяше мисълта, че тя може да прекара дори една нощ под чужд покрив. Съпругата, синът и доведените му дъщери намираха неуморната му загриженост трогателна и малко смешна. Обектът на любовта му обаче, който в ранното си детство се радваше на специалното си положение, започваше да се ядосва.

— Не е справедливо! — извика Ан. — Джейн Грей е само на петнадесет години, а отдавна й е разрешено да посещава празненства, танци и други забавления.

— Джейн Грей е братовчедка на краля — уточни Пипа. — От нея се очаква да се явява в обществото. От теб не.

— Пипа е права — подкрепи я Пен. — Радвай се, че не си на мястото на Джейн. Животът й с тази ужасна майка е истински ад. Непрекъснато я критикуват и тормозят. Ще я омъжат за човек, избран от дукесата и коронния съвет. Теб никой няма да те принуждава за нищо.

— Сигурно си права, но един ден и аз ще трябва да се омъжа, нали? А как да се запозная с интересни млади мъже, когато баща ми не ме изпуска от очи? — Ан застана пред високото огледало и направи пирует. — Харесва ли ви роклята ми? Не е ли прекрасна?

— Много е хубава — потвърдиха в един глас сестрите.

Ан посочи гардероба.

— Нали ще ми позволите да ви помогна при обличането? Ти какво ще облечеш, Пен?

Пипа отвори широко гардероба и огледа окачените рокли.

— Мисля, че днес Пен трябва да облече тази. — И извади красива роба от яркооранжево копринено кадифе. Пен, естествено, се намръщи и Пипа побърза да изпревари възражението й. — Знам, че обикновено избягваш ярките цветове, но съм сигурна, че днес искаш да изглеждаш колкото се може по-добре. — И вдигна многозначително едната си вежда.

Пен й хвърли предупредителен поглед. Днес сестра й явно беше в настроение да я дразни.

— Моля те, Ан, подай ми ризата.

Момичето й донесе красива долна риза от бяла батиста с фина бродерия на деколтето и ръкавите.

— Ан, скъпа, би ли отишла да предадеш поздравите ни на мама и лорд Хю и да им кажеш, че ще слезем след половин час? — попита Пипа.

— О, те знаят кога ще слезете — отговори с усмивка малката й сестра.

— Може би, но трябва да спазим правилата на приличието — настоя Пен. — Не можем просто да пренебрегнем присъствието им и да им се изтърсим, когато сме готови. Не е редно.

— Е, добре! — Макар и неохотно, Ан се запъти към вратата.

— Хайде, обличай се! — извика Пипа. — Щом излезеш, ще сляза при мама и татко и ще им кажа, че са те повикали спешно при принцесата — след като Ан е слязла при тях. По-късно ще им изпратиш вест, че не ти е възможно да се отделиш от леглото й… че лекарят е много загрижен. Няма да се усъмнят.

— Права си. Дано веднага да се върнат в Холборн. Като не видят нито мен, нито принцесата, няма да имат причини да се съмняват.

— А пък ако се появи и дукеса Съфолк, моментално ще избягат — закиска се Пипа. — Мама не понася присъствието й. Имате ли уговорена среща?

— Да — отговори твърдо Пен. Вече бе решила, че съвсем спокойно може да излезе от Гринуич Палас и да отиде в града. Беше й необходим по-малко от час, за да намери таверната на мистрес Райдър.

Оуен сигурно нямаше да тръгне толкова скоро. Не бе показал нетърпение да изпълни задачата си. Все пак, ако вече бе потеглил към Хай Уайкомб, тя щеше да го последва и да го настигне.

— Щом ще яздиш, сложи това. — Пипа й подаде колосани фусти вместо кринолина, който беше крайно неудобен при езда. — Ще вземеш ли някакъв багаж?

— Само пари — отговори спокойно Пен. — Извади кесията от раклата. — Тя стегна фустите на кръста си и пъхна ръце в ръкавите на роклята, която й подаде сестра й. Сега нямаше време да обмисли какво й е необходимо за това начинание, значи щеше да купува всичко по пътя.

— Вземи си камата — препоръча й сериозно Пипа. — Щом ще яздиш сама, трябва да си много предпазлива. Особено след последното нападение!

— Онази нощ нямаше да се справя сама с просяците, даже да носех кама — отговори с усмивка Пен. Но Пипа беше права. Малката сребърна кама в ръката щеше да й вдъхва усещане за сигурност.

Сърцето й биеше ускорено. Тя се стегна и помоли Пипа да завърже шнуровете на корсета.

— Ох, гади ми се — пошепна уплашено.

— Защото не си създадена за приключения — отбеляза мъдро Пипа. — Но на мен също ми се гади, вероятно и аз не съм създадена. Или поне не за този вид приключения. Не за истинските… Хайде, побързай, защото Ан може да се върне! Къде са ти ботушките?

Докато тя търсеше в гардероба, Пен сплете косата си и я стегна в мрежичка, за да не се изплъзва от качулката, докато язди. После взе ботушките си от ръцете на Пипа, обу се и приглади голите си. Наистина, за предстоящото приключение външният й вид беше без значение, но въпреки това на излизане хвърли изпитателен поглед в голямото огледало.

Оранжевата кадифена рокля се отваряше върху фуста от черна дамаска, избродирана с мънички зелени цветчета. Ръкавите бяха бухнали над лактите и съвсем тесни до китките. Тясна права якичка красеше тила. Дълбокото деколте крещеше за колие, но Пен си каза, че няма никакво значение как е облечена и че би било смешно да си сложи скъпоценности при тези обстоятелства.

Но и без тях изглеждаше много елегантно. Оранжевото придаваше живот на кожата й и подчертаваше смесените цветове в очите й — макар че това въздействие можеше да се припише и на треската, която бушуваше в гърдите й.

— Ето ти камата. — Пипа й подаде малкото оръжие, окачено на тънък кожен ремък. — Ето и кесията.

Пен окачи камата и кесията на талията си. Слава богу, че имаше достатъчно пари. Те също можеха да й осигурят защита.

Пен се уви в тежката кадифена наметка, обточена с кожи, и спусна качулката над очите си. Накрая нахлузи ръкавиците.

— Сигурна ли си, че няма да ти създам проблеми, Пипа? — Тя преглътна тежко. Гърлото й беше пресъхнало.

— О, за бога, Пен, тръгвай най-после! — извика сърдито Пипа и я избута навън. — Ако продължиш да се колебаеш, и двете ще настинем.

— Побързай!

Не, Пен в никакъв случай нямаше да настине. Беше толкова нервна, изпитваше толкова силно чувство за вина, че въвлича в тайната си мисия и Пипа, че чак й се плачеше, но въпреки това нямаше да промени решението си. Трябваше да отиде в Хай Уайкомб и щеше да отиде. Както и да завършеше приключението, поне щеше да си възвърне душевното спокойствие. Или край… или ново начало. Да, ново начало… Пипа отвори вратата и огледа коридора.

— Няма никой. Не слизай по главното стълбище.

— Ще мина отзад — кимна Пен. — Ще се върна след четири дни. — Тя стисна ръка на сестра си и забърза към стълбата, увита в дебелата си наметка.

Пипа изчака Пен да изчезне по тясната стълба към задната част на палата, и се върна в стаята, за да се облече. Вдигна косата си на тила и прибра небрежната фризура под дантелено боне.

Изведнъж сръчните й пръсти, които забиваха фуркетите, спряха. Тя се вгледа в огледалото и смръщи чело. Какво беше намислила Пен?

Всичките тези приказки за тайна среща… Пипа беше твърдо убедена, че това не е цялата истина.

Имаше само една причина, която можеше да накара нейната практична и трезва сестра да се впусне в такова приключение — опасно и спонтанно планирано.

Детето.

И ако предположенията й бяха верни — помагаше ли тя на Пен или само влошаваше нещата? Ако Пен отново изпаднеше в ужасното състояние, в което беше след загубата на детето, значи сестра й не й правеше услуга, като я прикриваше.

Сърцето на Пипа спря да бие. И без това й беше ужасно трудно да лъже майка си — но ако с това щеше да навреди на Пен, то ставаше непростимо.

Но тя беше обещала. Не можеше да предаде Пен… все едно какви щяха да бъдат последствията.