Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Tender Torment, 1978 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Радослав Христов, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,2 (× 43гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Джейн Арчър. Непокорна страст
ИК „Бард“
История
- —Добавяне
Шестнадесета глава
Късно следобед въздухът стана тежък от влагата. Над малката групичка, която се беше събрала на семейното гробището на Джермън, надвиснаха сиви облаци. На хълма не подухваше вятър. Не се чуваше друг звук, освен глухите удари на буците пръст, които бързо покриваха простите дървени ковчези. Върху лицата на тримата, застанали до пресните гробове, не се четяха никакви чувства.
Джайлс тъкмо запълваше гроба на Елинър. Гробът на мистър Джермън вече беше готов, тъй като Джайлс не си беше направил труда да ги копае достатъчно дълбоки. Не бе счел за необходимо. Ейба стоеше над гроба на Елинър, а по бузите й се стичаха сълзи, докато мълчаливо оплакваше старата си господарка и приятелка.
Глухото тупкане върху ковчезите най-сетне секна. Джайлс се изправи, хвърли настрани лопатата и погледна Александра. Тя коленичи и постави върху влажната, мека пръст на всеки гроб по един малък букет пролетни цветя. След това отвори малката семейна библия, която откри в кабинета на мистър Джермън. Щом започна да чете, Ейба и Джайлс сведоха глави.
Джайлс не остави на Александра време да тъгува. Щом тя спря да чете от библията, взе ръката й и я поведе към оградата от ковано желязо, която заобикаляше семейното гробище. Сега, след като всичко беше привършило, Александра сякаш беше останала без чувства и сили и се остави Джайлс да я води. До портичката спря и се обърна. Ейба ги гледаше с тревожен поглед.
— Ейба, идваш ли с нас? — извика Александра, усещайки загрижеността на жената.
— Не, дете, искам да остана тук още. Ти върви. Аз ще дойда след малко.
Александра кимна и се обърна към Джайлс. Жалните звуци на песента, която Ейба запя, изпълниха въздуха и закръжиха край тях. Мелодията беше странна, а думите непознати и Александра предположи, че вероятно те са част от загадъчно африканско минало на Ейба. Вероятно беше обредна песен, която се изпълняваше при погребение.
Джайлс не отпускаше хватката си и продължаваше да я води през гъстата трева и лабиринта от дървесни клони с надвиснал мек, сив, мъртвешки мъх. Сякаш клоните се протягаха и се опитваха да я хванат с ноктите си и да я задържат в миналото на плантацията. Мекото, почти лепкаво докосване на мъха я отвращаваше. Опита се да разчиства пътя си, но мъхът изглежда растеше навсякъде и избуяваше в топлия, влажен климат.
Всичко беше приключило. Искаше час по-скоро да се махне оттук. За нея тук нямаше повече работа. Трябваше да се махне, но нямаше никакъв план. Не посмя да го стори, докато Елинър все още беше жива, а сега като че ли не беше способна да мисли. Но трябва да мисли, да реши какво да прави. Елинър я бе помолила да отиде в Тексас. Александра й обеща, но Тексас беше едно огромно пространство, толкова диво, толкова далече. Все пак беше дала дума. А може би можеше да се скрие в тази необятна пустош от Стен и от Джайлс.
Джайлс. Хвърли бърз поглед към красивия му профил. Както обикновено лицето му беше неразгадаемо, а очите му — съсредоточени върху някаква точка в далечината. Трябваше да избяга от него, но как? Той беше толкова силен, толкова решителен.
Щом наближиха почти празната, безжизнена къща, ръката му се стегна, сякаш усети мислите й. Александра уплашено се обърна към него и нервно се огледа, като че ли се надяваше неочаквано да се появи някакъв възможност за бягство. Джайлс безмилостно продължи да я влачи към къщата. Александра не искаше да влезе вътре. Не искаше да се среща с духовете, които я обитаваха. Страхуваше се от мъртвата къща почти толкова, колкото от Джайлс.
Скоро стигнаха до задната врата.
— Не искам да се връщам в тази къща, Джайлс — каза Александра.
— Ще влезем вътре, chere. Трябва да опаковаме няколко неща. Тръгваме утре сутринта.
— Не. Не бих могла да прекарам още една нощ тук.
— Александра, ти наистина си доста глупава — тъмните му очи я погледнаха жестоко, докато продължаваше да я влачи към къщата.
Поведе я нагоре по стълбите, без да обръща внимание на отчаяните й опити да се освободи. Александра искаше да крещи, но нямаше кой да я чуе и да й помогне. На втория етаж цареше тишина и мъртвешко спокойствие, които се нарушаваха само от бързите им стъпки.
Александра почувства, че се задушава от потискащата атмосфера на къщата и от силната хватка на Джайлс. Щом Джайлс спря за момент пред вратата на спалнята си, Александра рязко се дръпна, за да избяга, преди да е станало твърде късно. Но той само се изсмя демонично и отвори вратата.
Бързо прекоси стаята и я тласна върху масивното легло. След това заключи вратата. Александра се надигна при щракването на ключа, а от страх ударите на сърцето й започнаха да отекват в ушите й. Видя, че Джайлс стои до вратата и я наблюдава с лека усмивка.
Александра бързо обходи с поглед стаята, търсейки път за бягство. Ненавиждаше подобно обзавеждане. Прозорците бяха закрити от дебели кадифени завеси, които не пропускаха слънчевата светлина. Въздухът в стаята беше задушен и влажен. Не се усещаше дори най-слаб полъх. Нищо в къщата не помръдваше. Единствените обитатели бяха те двамата, застанали един срещу друг в тази стая.
— Chere, колко съблазнителна изглеждаш в моето легло — наруши мълчанието Джайлс. — Отдавна ми се искаше да те видя тук, но ти не беше много отзивчива след Ню Орлиънс. Бях достатъчно търпелив, нали? — Джайлс бавно тръгна към нея.
Александра се сви на леглото, без да откъсва поглед от напрегнатите му, черни очи.
— Не! Не, Джайлс. Не можеш да…
Джайлс продължаваше да се приближава.
— Аз… не съм много добре. Трябва да си почина. Погребението…
— Не си ли добре, chere? Значи аз мога да ти дам точно това, от което се нуждаеш.
Обърна се и се насочи към бюфета. Взе една гарафа и наля малко от кехлибарената течност в кристална чаша. След това добави малко бял прах.
— О, не, Джайлс. Не съм забравила публичния дом. Не искам да се повтаря.
— Това не е същото, Александра. От него ще се почувстваш добре. Ще ти хареса.
— Не! Махни тази чаша.
— Запомни, че трябва да правиш това, което ти казвам — рече Джайлс, като седна на края на леглото и я дръпна към себе си.
— Не! Пусни ме! — изпищя Александра, като се отблъсна от него, но Джайлс отвори устата й насила и изля течността в гърлото й. Александра се задави, но най-накрая преглътна течността.
— Ето. След малко ще се почувстваш съвсем добре, Александра — заяви Джайлс. Стана и отиде към бюфета, за да си налее чаша уиски. Изля питието в устата си с бързо движение, докато очите му алчно наблюдаваха отпуснатото й тяло.
Александра се сви на кълбо и почувства как по тялото й се разлива топла слабост. Ръцете и краката й натежаха и се отпуснаха, сякаш бяха течни. Отпусна се назад върху меките възглавници и се загледа в Джайлс, който свали сакото си и започна да се съблича. Александра се усмихна. Вече не се чувстваше разстроена. Не усещаше нищо друго, освен лекотата, която я обземаше. Чувстваше се добре. Вече нищо нямаше значение.
Джайлс се приближаваше към нея, гордо разкривайки й слабото си, жилаво тяло. Беше поразително хубав мъж със съвършени пропорции. Вече беше до нея. Стаята, Джайлс, всичко сякаш плуваше в розова светлина. Той протягаше ръце към нея, а Александра не се противеше. Просто лежеше неподвижно, без да се интересува какво всъщност става.
— Александра, любов моя! — прошепна Джайлс, докато ръцете му ловко разкопчаваха корсажа й. След това продължи с копчетата на роклята й. — Толкова си красива! Нашите тела са толкова съвършени заедно. Как можеш да не искаш да ги видиш слети в едно?
Джайлс смъкна роклята й и се загледа в тялото й, едва прикрито от прозрачната риза.
— Никога не съм виждал такава съвършена красота.
Свали роклята, чорапите. Сега Александра лежеше гола пред него. Червено-златните й къдрици блестяха на меката светлина. Джайлс измъкна иглите, които придържаха косата й и я остави да се спусне като водопад върху тялото й.
— Толкова си красива, толкова си красива! — промърмори той, без да я докосва.
Александра лежеше неподвижно, изгубена сред розовата мъгла, в която никой никога не би могъл да й причини болка. А младият, мургав бог пред нея изгледаше като част от съня й. Бавно се раздвижи и протегна крака.
— Александра, толкова си красива. Досега нямах възможност да оценя красотата ти. Този път ще бъде съвършено. Сега вече знаеш, че ми принадлежиш и че аз съм твоят господар.
Александра се усмихна и мързеливо се протегна като котка. Почти не чуваше какво й говори, а и едва ли имаше значение. Нека младият бог говори, щом иска. Но някъде дълбоко в съзнанието си беше разтревожена от факта, че не я докосва. Всички мъже преди него се стремяха към това. Но това също беше маловажно. Беше просто възхитително да лежи, без никакви стягащи дрехи, на мекото, удобно легло.
— Знаеш ли, когато едно момче живее в някоя плантация, има възможност от рано да се запознае с жените. Бях дванадесетгодишен, когато започнах, но именно там е проблемът. Момчето твърде рано се насища и осъзнава, че сексът може да стане досаден, без значение колко хубава е жената, ако няма какво да го стимулира. Погледни ме. Самият факт, че лежиш гола пред мен, не може да ме възбуди, колкото и да си съвършена. Трябва ми повече, много повече. Обучил съм много робини да задоволяват желанията ми. Ще обуча и теб, докато не остане нищо, което не можеш или не искаш да направиш за мен.
Александра се съсредоточи не върху думите, а върху тялото му и с изненада откри, че не забелязва никакви белези на възбуда у него. Нима имаше нещо нередно с нея или с него? Не, той й беше обяснил. Е, нямаше значение, просто искаше да си лежи, без да й досаждат.
— Сигурен съм, че не владееш нито танци, нито някое от останалите любовни изкуства. Няма значение. По-късно ще имаме време за това. А сега да видим какво ще направим.
Челото му се намръщи, сякаш избираше вечеря или дреха, която да облече. След това се усмихна. Беше решил. Взе ръката й и започна да я притегля към себе си. Александра се отпусна към него. Джайлс я взе на ръце. Смътно се изненада, че я взима в ръцете си, но всъщност това нямаше значение. По-важно бе усещането за твърдата му, топла плът, която се допираше до тялото й. Мъжественото му тяло й напомни за друг мъж. Джейк. Но не, не трябваше никога да си спомня за него. Джейк си беше отишъл завинаги.
Джайлс отвори вратата на стая, която й заприлича на килер, но беше по-дълга. Влязоха вътре и Джайлс затвори вратата след себе си. Стаята беше слабо осветена. Джайлс се протегна и издърпа надолу някакъв лост. Вдигна ръцете й над главата и завърза китките й. Какво правеше? Изведнъж Александра почувства страх.
— Джайлс? Какво правиш?
— Шшт! Трябва да се научиш да се наслаждаваш на едно удоволствие, което е по-изтънчено от секса — болката.
Не можа да го разбере, но почувства, че я издърпва нагоре, към тавана. Ръцете я заболяха така силно, сякаш се извадиха от ставите. Краката й не достигаха пода. Александра увисна напълно безпомощно на ръцете си. Но всъщност не усещаше истинска болка. След това Джайлс се приближи към нея с дълъг, черен камшик.
— Какво правиш, Джайлс?
— Използвахме този бич за робите. Има много начини, по които може да бъде използван един камшик. Знам ги всичките. Няма да оставя следи по тялото ти, Александра, ще видиш. Скоро ще се наслаждаваш на болката като мене. А също ще се научиш да го използваш върху мене.
— Камшик? — промърмори Александра и й се прииска да можеше да мисли по-ясно. Със замъгленото си съзнание смътно разбираше, че нещо не е наред. Джайлс сигурно беше луд, но не можеше да събере мислите си поради безразличието, което беше обхванало ума и тялото й.
Джайлс я завъртя, така че гладкият й гръб, стегнатите й хълбоци и дългите й крака се показаха пред него напълно уязвими и зависещи единствено от неговата милост. По челото му избиха капчици пот. Изплющя с камшика във въздуха. След това замахна към гърба й. Камшикът се стовари върху голата й кожа. Джайлс почувства първата вълна от възбуда, която премина през слабините му. Толкова отдавна не беше го правил. Нищо не можеше да го задоволи така добре, както боя с камшик. Да, Александра щеше да свърши работа, щеше да свърши идеална работа, мислеше си той, замахвайки отново. Не трябва да удря твърде силно. Не искаше да обезобрази красивото й тяло, изпънато и напрегнато, обсипано с блестящи капчици пот. Александра се гърчеше в отчаян опит да се измъкне от ужасявалото плющене на камшика. А жарта в него се разгаряше, разпростираше се и търсеше излаз.
Възбудата напълно го завладя. Почти загубил контрол над себе си, той започна да стоварва камшика отново и отново върху раменете й, върху гърба й, върху бедрата й. По цялото му тяло се стичаше пот. Искаше да почувства Александра под себе си, но още повече желаеше да усети жилото на камшика върху тялото си. Знаеше, че този първи път няма да се получи, но скоро, много скоро щеше да я научи как да бъде идеалната му робиня. Най-накрая жаждата на тялото му стана твърде силна. Джайлс хвърли камшика и се приближи към нея. Прекара ръце по тялото й, мокро от кръв. Завъртя я с лице към себе си. Очите й го гледаха със стъклен поглед, без да го виждат или да разбират какво става, но това нямаше никакво значение. Трябваше да облекчи болката в слабините си. Свали я надолу, пое я в ръцете си и освободи китките й.
Джайлс притисна плячката към себе си и побърза да се върне в спалнята, хвърли я върху леглото. Вече не мислеше за нея. Направляваше го страстта. Придърпа я към себе си и разтвори с колене бедрата й. Мъжествеността му се надигаше, пулсиращо напрегната. Гмурна се в мекотата й. Започна да се движи със силни, дълбоки тласъци, луд от страст, докато най-сетне не достигна зенита на желанието си. След това, задоволен се претърколи настрани, далеч от нея и потъна в дълбок сън.
Силната болка започна да се просмуква в зашеметения ум на Александра. Не можеше да се пребори напълно с въздействието на наркотика, но разбираше какво се беше случило и знаеше, че трябва да избяга, преди Джайлс да се е събудил. Всяко движение беше истинско мъчение, тъй като тялото й беше набраздено от камшика почти отвъд границата на издръжливостта й. Все пак си наложи да стане от леглото. Едва се задържа права. Тръгна през стаята, като се придържаше за мебелите. Спря до вратата, обърна се към Джайлс, който продължаваше да спи, спокоен и доволен. Превъртя ключа. Щракването отекна силно в тихата стая, но Джайлс не помръдна. Александра отвори вратата. Протяжното скърцане, което се разнесе, я накара да потрепери. Затвори вратата и спря задъхана.
Пое дълбоко въздух, опитвайки се да преодолее силната болка. Трябва да се махне, да избяга от тази къща. С много препъвания и падания накрая успя да се добере до стаята си. Знаеше, че е гола и обляна в кръв, но нямаше какво друго да стори. Отвори вратата и падна в ръцете на Ейба.
— О, дете, дете. Това чудовище те е наранило. О, колко жени е съсипал. О, мила, трябва веднага да се махаме оттук. Боях се, че ще се случи нещо, затова те изчаках, но дори не предполагах, че ще отиде толкова далеч. О, дете.
Помогна на Александра да стигне до леглото, като клатеше глава и си мърмореше нещо.
— Той спи, Ейба. Нямаме много време.
— Първо трябва да те измия, дете. Трябва да те намажа с мехлем. Раните не са дълбоки, но трябва да се погрижим за тях.
— Побързай, Ейба. Страхувам се, че ще се събуди. Има ли коне?
— Има кон и файтон, но те са на мистър Джайлс.
— Е, значи вече са наши. Ейба, не можеш повече да останеш тук.
— Идвам с теб, мила, можеш да бъдеш сигурна. А сега ще ида да взема мехлема и веднага се връщам. Александра взе чантата си и набута вътре чифт чорапи, бельо и една рокля. Взе от бюфета норвежкия медальон и внимателно го сложи в чантата. Сега той беше най-ценната й собственост.
Откъм вратата се чу някакъв шум. Александра рязко се завъртя и с облекчение видя, че е Ейба. Мисълта за Джайлс, който спеше в другия край на коридора, постоянно я преследваше. Би могъл да се събуди и да ги намери в спалнята й.
Ейба бързо намаза наранения гръб на Александра с мехлема, който миришеше ужасно и я превърза с парче чисто платно. След това помогна на Александра да облече роклята си, внимавайки да не й причини болка.
Александра бързо взе чантата си и излезе в коридора, поглеждайки подозрително към спалнята на Джайлс. После бързо се спусна по стълбите. Спря при задната врата и затаи дъх, за да чуе дали някой не идва след нея, но всичко беше тихо.
Хладният нощен въздух навън освежи лицето й. Главата й започна да се прояснява от замайването на опиата. Не искаше да мисли за преживяното, поне не точно сега. Сега трябваше да мисли преди всичко за бягството от плантацията, преди Джайлс да разбере, че Александра я няма в спалнята му.
Двете с Ейба бързо се насочиха към кухнята. Влязоха вътре и Ейба грабна старата си, износена чанта, която беше побрала всичките й вещи.
— Вече си се приготвила, Ейба? — изненадано попита Александра.
— Знаех, че мис Елинър си отива, дете. Знаех, че щом това се случи, ще си тръгна. В тази чанта е събрано всичко, което имам. А сега, нека да вземем и малко храна. Изпекла съм царевичен хляб. Има и малко месо. Побързай, дете.
— Ейба, ти ще опаковаш храната, а аз ще впрегната коня, освен ако ти не знаеш по-добре как се прави.
Очите на Ейба се разшириха от уплаха.
— Мила, страхувам се от тези животни и никога не съм ги впрягала.
— Е, аз също не съм, но съм виждала как го правят. Ще се постарая да ги впрегна. Това там конюшнята ли е?
— Да, но побързай. Той може да се събуди всеки миг и съм сигурна, че ще ни убие и двете.
— Отивам, Ейба. Ти също побързай.
Излезе от кухнята и тръгна към конюшнята. Не знаеше как ще впрегне коня, но беше решена да използва силите си до последна капка, за да избяга от Джайлс. Затича решително, отмахвайки надвисналия мъх и клоните на дърветата. С всеки изминал миг ставаше все по-гневна. Болката, която изгаряше тялото й, само засилваше решителността й да избяга от плантацията на Джермънови.
Спря за малко пред конюшнята, поемайки въздух на големи глътки, за да успокои дишането си. Отвори вратата и възкликна изненадано. Конят не беше разпрегнат! Значи нямаше нужда да го прави. Колко жестоко от страна на Джайлс Джермън. Бедното животно! Побърза към нещастното животно, чиято глава клюмаше изморено. Очите му я изгледаха подозрително, сякаш очакваше някакво наказание. По хълбоците му се виждаха стари белези от камшика на Джайлс.
Хвърли чантата си във файтона и хвана здраво юздите. Поведе коня и животното се подчини с неохота. Файтонът излезе от конюшнята със скърцане и хлопане. Александра стисна зъби. Шумът беше достатъчен да събуди мъртвец, да не говорим за спящия Джайлс, но нямаше как да го заглуши. А трябваше да вземат коня и файтона. Вървеше до коня, като му говореше и го успокояваше. Трябваше да заобиколят къщата, за да излязат на пътя. Все още не бяха свободни.
Изведнъж се появи тъмна фигура. Александра се сепна, прехапа устни, за да потисне вика си и спря коня. Изпусна въздишка на облекчение, щом видя, че към нея се приближава Ейба.
— Радвам се, че си се справила, мила. Готови ли сме за тръгване?
— Да, Ейба. Джайлс беше оставил коня впрегнат. Но побързай, побързай. Качвай се. Всичко ли взе?
Ейба кимна, хвърли нещата си вътре и се качи на файтона.
Александра си помисли, че сега им оставаше само да заобикалят къщата и да излязат на пътя, без Джайлс да ги чуе и да тръгне да ги преследва.
Дръпна юздата. Конят не се подчини. Александра напрегна тръпнещите си мускули и затегли отново. Животното я последва. Постоянната болка в гърба сякаш я пришпорваше, принуждаваше я да не спира, да избяга от Джайлс и извратеността му. Мъхът я удряше по лицето, ослепяваше я, пречеше й да намери пътя. Най-накрая излязоха отстрани на голямата къща, след това на алеята. Вече можеха да поемат по пътя, който щеше да ги отведе на далеч от плантацията на Джермънови.
Спря коня и хвърли юздите вътре. Преди да се качи, Александра се обърна. Искаше да хвърли един последен поглед към къщата, в която беше възпитан такъв човек като Джайлс. Ужасена видя на верандата тъмните очертания на мъжка фигура. Мъжът се втурна надолу по стъпалата, прескачайки ги по две наведнъж. Джайлс скочи на земята и се затича към тях.
Александра замръзна, неспособна да се движи от ужас. Всичките й страхове бяха събрани в тъмната, зловеща фигура, която тичаше към нея. Но не можеше да помръдне, а той приближаваше все повече и повече.
— Побързай! — извика Ейба.
Познатият глас извади Александра от унеса.
Качи се на файтона, сграбчи юздите с две ръце и силно ги удари върху гърба на бедното животно. Конят изненадано потрепна и тръгна напред, засилвайки ход. Александра продължаваше да го подканя, но все още не се движеха достатъчно бързо. Джайлс ги застигна. Хвана ръката на Александра и я задърпа, докато файтонът набираше скорост.
В отчаянието си Александра забрави за страха и за болката. Свободната й ръка напипа камшика, който Джайлс беше оставил на седалката. Пръстите й стиснаха дръжката му. Погледът й срещна тъмните му, гневни очи. Яростта накара очите й да заблестят като късчета зелено стъкло. Вдигна камшика и замахна със злоба към лицето му. Стовари го отново и отново, докато кръвта шурна, а лицето му се разкриви от болка и ярост. Продължаваше да се държи за нея, а файтонът се отдалечаваше от къщата. Александра стискаше отчаяно юздите на диво препускащия кон, а с другата продължава да нанася удари с камшика. Изведнъж видя последния си шанс. Приближаваха един завой на пътя. Клоните на дърветата се спускаха ниско от страната на Джайлс. Насочи коня натам, щем приближиха към дърветата. Обърна се към Джайлс и му нанесе един последен удар. Тялото му се удари в клоните и се откъсна от нея и от файтона.
Тържествуващият смях на Александра проехтя в тихата, спокойна нощ.