Хедър Греъм
Нощен шепот (15)

Епилог

Напълно се беше слял с нощта.

Стъпките му по влажната земя бяха беззвучни като тихия бриз, който разхлаждаше нощта. Предпазливо пристъпваше по килима от борови иглички през гората — като сянка. Далечно наследство го беше надарило с тези способности и същото това далечно наследство го беше научило да се придвижва с грацията на дивия елен, гордо да пристъпва, да дебне и напада съобразително и умело като пантера, неотстъпно да преследва целта си с настървението на царския орел.

И сега, докато дебнешком се придвижваше в тъмната нощ, си спомни именно за това далечно наследство. Защото нещата никога не се променят истински. Преди много години дедите му са отъпквали същите тези пътеки. По същите причини.

Спря се, преди да стигне поточето. Виждаше я. Кръшен силует на фона на луната. Беше вдигнала ръцете си към небето, след това изведнъж ги протегна към него и се усмихна, защото знаеше, че той е там. Нямаше нужда да го чува или вижда; познаваше сърцето и душата му, знаеше, че той ще дойде.

Той бавно пристъпи към нея, наслаждавайки се на копринената лъскавина на голата й плът и на красотата на женските й форми. Бяха се любили по най-различно време през деня и нощта, но времето, когато луната съблазнително ги осветяваше с лъчите си, винаги ще бъде специално.

Спря се на крачка от нея. Хладният бриз гальовно преминаваше покрай тях и им обещаваше сладко усещане. Котешко — зелени очи с гъсти ресници се втренчиха в неговите. Никога нямаше да се измори да изучава лицето й. Високи, деликатни скули. Бакърени вежди. Прав, орлов нос. Добре оформена уста, чиято долна устна намекваше за вродена чувственост. Всичко обрамчено в буйна и лъскава бакърена коса, която улавяше блясъка на сребърните лъчи и се спускаше по раменете и гърдите й като копринена фантазия.

Беше негова жена. Даде му нежност и любов, върна му собствената му душа. Беше проникнала до тъмните ъгълчета сърцето му; докосна се до слабостите му и от това лечебно докосване той беше придобил нова сила.

Помилва кичур бакърена коса, усети биенето на сърцето й, докато с длани галеше гърдите й. Привлече я в прегръдките си и двамата се отпуснаха в гостоприемното легло на земята, на брега край поточето.

Ритуалът беше свеж като настъпването на пролетта и стар като древните хълмове, които ги заобикаляха.

Беше полунощ и луната грееше.

И беше време за…

Сливане с нощта.