Джорджия Боковън
Любовна песен за утре (9)

Девета глава

— Облечи това! — властно каза Марк и й подаде фрака си.

Погледът му я предупреди, че не бива да спори точно сега. Ейми го взе и го наметна върху раменете си.

— Казах ти да го облечеш!

С подчертано бавни движения тя мушна ръцете си в ръкавите. Топлината му плътно я обгърна, а ароматът му я замая.

— Готово! А сега ще ми кажеш ли за какво е всичко това?

Марк мълчаливо я хвана за ръката и я поведе навън. По една чакълена пътека я отведе до закътана беседка.

— Сега ще направя нещо, което отдавна мечтая да направя — рече й с дрезгав глас.

В следващия миг обгърна лицето й с длани, зарови пръсти в косите й и бавно се приведе към нея.

Ейми стоеше като хипнотизирана. Ала щом горещият му дъх я опари, желанието й изригна с пълна сила. С тих вик отметна глава назад и срещна устните му.

Страстният й отговор изненада Марк и окончателно срина задръжките му. Той простена и трескаво я привлече към себе си. Езикът му разтвори устните й и жадно се докосна до изкусителната влага на нейната уста.

Ейми обви ръце около врата му и се повдигна на пръсти в стремежа си да го почувства по-пълно. Тялото й гореше от копнеж за ласките му. В този момент нищо друго нямаше значение — нито къде са, нито с кого бяха дошли или пък какво ще си кажат в светлината на деня.

Марк целуваше устните, очите, носа й.

— Ела с мен… сега! — шепнеше й умолително.

— Не мога. Ние не можем… — задъхано промълви Ейми.

— Но защо?

Сянката на разума отново надвисваше над желанието й.

— Знаеш защо, Марк.

— Не, не знам защо. Никога досега не съм бил по-сигурен в чувствата си. Кажи ми, че ти не изпитваш същото към мен, и аз ще те оставя на мира!

Ейми нито можеше да му признае истината, нито да го излъже.

— Кажи ми! — настоя Марк.

Тя вдигна поглед и в полумрака на беседката се взря в очите му. В тях имаше гореща молба за искреност.

— Аз, аз споделям твоите чувства… — най-после изрече Ейми.

Марк си отдъхна и с разтуптяно сърце отново я притегли към себе си. Сгушена на гърдите му, тя отчаяно се молеше за тяхното спасение.

— Не повярвах на очите си, когато те видях тук тази вечер — прошепна й Марк. — Стори ми се като синьо видение… като сън.

Той леко я отдалечи от себе си и погали с поглед бадемовите й очи, веждите, сочните й устни.

— Дъхът ми спря, когато те видях, красавице.

Марк се усмихна, щастлив от нежната им близост.

— Казвал ли ти е някой, че си много красива?

Ейми целуна шията му и аромат на мускус изпълни ноздрите й.

— Никой, който ме е интересувал.

Той мълчаливо я гледа още няколко мига, преди с мъка да изрече:

— Мисля, че се влюбвам в теб, Ейми.

— О, Марк!

Мислите хаотично се блъскаха в съзнанието й. „Как да му кажа, че не бива да ме обича, след като го желая най-много от всичко на света?! А моите родители? А моят дълг към тях? Нима вече загърбвам клетвата си да отмъстя за стореното им приживе зло?…“

— Не казвай нищо сега! — рече Марк. — Дай ни време!

— Не ми трябва време, Марк — тъжно отвърна Ейми. — Вече знам, че те обичам.

Доскоро се опитваше да отрича своите чувства. Преструваше се, че ставащото между нея и Марк е просто мимолетно увлечение, което само леко усложнява тайната й мисия в „Сигма“. Но през уикендите я обземаше някаква празнота, която изчезваше едва в понеделник сутринта, когато отново двамата се срещнеха. А нощем неспокойно се мяташе в леглото и често кръстосваше спалнята в безуспешни опити да притъпи нарастващия в душата й глад.

— Ейми… — дрезгаво й прошепна Марк. — Или веднага ще се върнем в клуба, или отиваме някъде, където ще можем…

Загатнатото обещание в думите му запали кръвта и.

— Марк… не можем да изчезнем просто така. Анжела ще изпрати полиция по петите ти, ако вече не го е направила, а и аз не мога да постъпя така с Джейсън.

За миг той се вцепени, а после тихо се засмя.

— Май за пръв път в живота си почувствах ревност.

Ейми прокара пръст по устните му. Досега не беше забелязвала малката бенка в ъгъла на устата му. Знаеше толкова малко за него, а ужасно й се искаше да го познава добре.

— Нямаш основание да ревнуваш. С Джейсън се запознахме едва тази вечер, но вече съм абсолютно сигурна, че той няма да поиска да ме види втори път.

— Не мога да кажа, че съжалявам за това.

Ейми се усмихна на неговата откровеност.

— Но това не значи, че сега не трябва да се върна при него.

В последвалата целувка Марк вложи всичката необуздана сила на своята страст. После двамата тръгнаха ръка за ръка към клуба, неспособни да говорят поради случилото се току-що с тях.

На входа Ейми свали фрака от раменете си и му го подаде. Марк загадъчно се усмихна.

— Какво има? — попита го тя.

— Мислех си колко еротично е усещането да бъда пропит от аромата на твоя парфюм и колко трудно ще ми бъде да скрия чувствата си от всички онези хора в залата.

Парфюмът, който Ейми си бе сложила тази вечер, бе специално направен за нея и притежаваше характерен мирис.

— Ами ако Анжела…

— В никакъв случай! — прекъсна я Марк. — Тя прекалява с нейния, тъй че е невъзможно да усети нечий друг. Честно казано, ти ме притесняваш в този момент.

— Какво искаш да кажеш?

— Изглеждаш така… Не зная как точно да ти го обясня, Ейми. Изглеждаш така, сякаш си правила точно това, което наистина си правила. Устните ти, очите ти… Около теб има особено сияние, което неминуемо ще привлече вниманието на околните.

Ейми сложи ръка на устата си.

— Ами ако се наплискам…

— Една шепа вода не ще угаси погледа ти.

Марк се усмихна отново.

— Единственото спасение е да се гмурнеш в басейна.

„Господи, тя е толкова красива!“ Погледът му се плъзна от лицето й към нежната извивка на шията и после към крехките й млечнобели рамене. Някак неволно очите му се спряха на гърдите й, напиращи изпод дълбоко изрязаното деколте на роклята. С разтуптяно сърце Марк си представи как те изпълват шепите му и как зърната им набъбват под нежните му ласки.

Вдигна глава и установи, че тя го наблюдава.

— Май не съм единствената, която трябва да се притеснява за особения си поглед.

Марк я взе в обятията си и жадно я целуна.

— Защо, по дяволите, сме тръгнали да се връщаме при всичките онези хора, след като и двамата искаме да бъдем сами?

— Защото спазваме общоприетите норми за приличие.

— Е, това няма да е задълго. След колко време ще можеш да се измъкнеш?

— След половин час.

— Давам ти десет минути — безапелационно отсече Марк.

— Едва ли ще успея…

— Десет минути! Ще те чакам на паркинга.

— Марк…

Той леко повдигна брадичката й и настойчиво я целуна по устните.

— Десет минути!

Ейми кимна утвърдително. Изглежда това го задоволи и Марк я пусна.

Когато Ейми пристигна в уреченото време, той вече я очакваше до колата си. Бе се измъкнала по-лесно, отколкото очакваше. Джейсън бе приел с разбиране и дори със загриженост извинението й, че не се чувствала добре. Брад и Джо се бяха успокоили, че в края на краищата тя бе намерила изход от заплетената ситуация, и че Марк не бе разбрал за тяхното познанство.

— Къде отиваме? — с неочаквана свенливост попита Ейми.

— Няма значение. Къде би искала?

— У нас.

— Добре.

Марк понечи да й отвори вратата на купето.

— Но аз не мога да пътувам с теб, защото колата ми е тук.

— Тогава ще карам след теб. Къде си паркирала?

Разговорът им бе толкова обикновен, сякаш до преди малко не бяха изгаряли от страст.

— От другата страна на паркинга, до фонтана.

Когато бръкна в чантата си да извади ключовете, ръцете на Ейми силно трепереха. Марк не пропусна да забележи безпокойството й.

— Да не би да се колебаеш, Ейми?

Да, тя се колебаеше, но не в чувствата си към него, а вътрешно в себе си.

— Не…

Ейми срещна очите му. Дълго време двамата се гледаха, без да продумат. Изведнъж я прониза болезнена мисъл: „Независимо от развръзката на нашата история, аз ще го загубя като приятел!“

— Марк, минавало ли ти е през ума, че тази нощ ще промени много неща?

Марк я привлече към себе си и отмахна един немирен кичур коса от лицето й.

— Ейми, вече няма връщане назад. Промяната е факт.

Ейми осъзна, че той бе прав. Двамата бяха признали любовта си един на друг и вече нищо не можеше да бъде както преди. Погали лицето му, а Марк взе ръката й и я поднесе към устните си.

— От какво се боиш?

— От себе си… — промълви тя след дълга пауза.

Отговорът й го изненада.

— Защо от себе си?

— Аз не исках да се влюбвам в теб, но въпреки всичко те обикнах. И ето, вече не мога да се владея, когато ти си до мен.

— Да не би да се страхуваш, че ще те нараня?

Ейми имаше всички основания за това. През последния месец Марк непрекъснато бе демонстрирал голямата си слабост към жените. Ала Ейми не можеше да знае, че той излиза с такива, които търсят само забавления и нищо повече. Не знаеше също така, че преди нея се бе обяснил в любов само на една жена — на Анжела, към която отдавна вече не изпитваше особени чувства.

— Може би се страхувам, че накрая и двамата ще страдаме.

„Но нали добре знам, че животът е пълен с рискове? Защо тъкмо сега се държа като страхливка?!“

— Аз съм готов да рискувам, Ейми.

Тя уморено се сви в наметката си и Марк разтвори палтото си, за да я приюти до себе си.

— Никога не съм пожелавал жена така, както желая теб — прошепна й и зарови лице в косите й.

— О, Марк! Аз наистина не исках да стане така.

Той не разбра смисъла на думите й, но усети, че нещо й тежи.

— Да не би да съжаляваш за това, че се обикнахме?

— Не… Не и докато ти не съжалиш!

— Никога няма да престана да те обичам така, както те обичам в този миг!

Тежестта в гърдите й застрашително нарастваше. Побиха я ледени тръпки.

— Марк, заведи ме вкъщи и ме люби! — отрони тихо и се притисна о него.

Целувката му прогони тежките мисли от главата й и я изпълни с трепетно очакване.

Когато Ейми паркира пред къщата си, съмненията й се бяха върнали отново. Почти се бе вцепенила от страх заради онова, което скоро щеше да се случи. Марк спря колата си плътно до нейната, излезе и отиде да й отвори вратата.

Ейми го погледна и насила си усмихна.

— Хайде, Ейми! — нежно я подкани той. — Просто си представи, че съм дошъл да изпия едно кафе, което ми дължиш.

Този път алеята, водеща към къщата й, беше добре осветена и нямаше нужда да го води за ръката. Ала Ейми го хвана както първия път и се притисна към тялото му, сякаш искаше да вземе от неговата сила и увереност. Когато стигнаха до стълбите, изтича напред, за да отключи.

Щом влязоха, тя тръгна към дневната, като пътьом захвърли наметката и чантата си на дивана в антрето, а после свали обувките си на високи токчета.

Марк остана до входната врата, загледан замислено подире и. „Какво толкова я тревожи, че отново се отдръпва от мен?“ Ако не беше сигурен, че привличането им е взаимно, тази нощ не би я последвал в жилището й. Ейми му бе казала, че го обича, а в същото време като че ли се ужасяваше от чувството си.

Тя стоеше в дневната, а Марк в антрето и мълчанието, което се бе възцарило помежду им, болеше. Най-после той се приближи до нея, обхвана й нежно лицето и се взря в зениците й.

— Мисля, че най-добре ще е да си вървя.

Очите й плувнаха в сълзи.

— Къде ще отидеш?

— Днес си тръгнах от работа с намерението да прекарам уикенда в една вила до Естес парк и не виждам причина да не замина. Там ходя винаги, когато ми се иска да остана сам и да си помисля. Сигурно…

— За мен ли ще мислиш?

— Да — тихо отвърна Марк.

Ейми усещаше, че не може да го отпрати просто ей така. Имаха да си кажат толкова много неща. Трябваше да му обясни всичко.

— Може ли да дойда с теб?

Сърцето на Марк подскочи. Тази вила бе неговата „светая светих“ и той винаги ходеше там самичък. Но сега повече от всичко друго на света му се искаше да вземе Ейми със себе си.

— Не е много изискана…

— Има ли тоалетна? — усмихна се тя.

Марк също се усмихна.

— Само една.

Страхуваше се да мръдне, за да не развали магията, която отново се бе създала помежду им.

— Но трябва да те предупредя, че миялната машина понякога се държи странно.

Очите на Ейми закачливо проблеснаха.

— Хайде да се обзаложим, че знам как да я поправя.

— Мислиш се за много умна, нали?

Любовта й към него я изпълни с желание, което вече граничеше с болка. Невъзможно бе да потиска чувствата си. Надигна се на пръсти и обви ръцете си около врата му.

— Целуни ме, Марк!

— О, Ейми… — устните на Ейми пламнаха от огъня на страстта му, която бе започнала да зрее в него още през онзи първи ден, когато я бе видял скромно седнала в кабинета му. Езикът му властно се втурна в устата й, молейки я, настоявайки да се отърси веднъж завинаги от онова, което й пречеше да му се отдаде свободно.

Дланите му започнаха бавно да галят топлата й кожа. Устните му изследваха лицето й, а после и съвършенството на нейната шия и раменете й. После Марк прокара с езика си влажна диря до улейчето между гърдите й. Ейми се изви назад и с лека въздишка прошепна името му. Тази единствена дума бе като бяло знаме и същевременно като триумфална победа на копнежа й да бъде с него. Вече нямаше сили, пък и желание да се съпротивлява нито на Марк, нито на себе си.

Той с вълнение усети промяната в поведението й. Вдигна глава и я погледна.

— Сигурна ли си?

Ейми кимна.

— Кажи ми го!

— Сигурна съм. Сигурна съм — усмихна се щастливо тя. — Да, сигурна съм.

Марк я взе на ръце и я завъртя. Полата й се изду като камбанка от вихъра, а косите се разпиляха по гърба й. Безмълвно се сгуши на гърдите му, когато той я понесе към спалнята.

Марк бавно я пусна на пода до леглото. В живота си бе имал много жени, но към никоя не бе посягал с такъв трепет. Целият пламваше, само като си представеше Ейми гола. Обърна я с гръб към себе си й започна бавно да сваля ципа й, който свършваше чак под ханша. Наслаждаваше се на всеки милиметър от нейната кожа, на всяко свое откритие — малките лунички, триъгълният белег…

Най-после роклята й бе отворена. Отметна косата й и бавно прокара език надолу по гръбнака й.

Кръвта на Ейми се разбушува и тя притихна в сладката си болка.

Марк мушна ръцете си под фината материя на роклята и обгърна талията й. Ейми се наклони назад и се отпусна глава на рамото му. С почти неуловимо движение той свали роклята й и тя се свлече на пода. Големите му длани обхванаха твърдите й гърди, а зъбите му погъделичкаха шията й. С глухо стенание Ейми притисна ръцете си към неговите, изви се и срещна отворените му устни. Езикът й нетърпеливо се стрелна в топлата пещера на устата му с обещание за скорошния любовен акт.

Марк я обърна с лице към себе си. Светлината от дневната меко очертаваше релефа на стройното й тяло.

— Колко си красива!

Не за първи път й се възхищаваха, но за първи път Ейми оцени по достойнство тези простички думи. Страшно й се искаше да бъде хубава в неговите очи. Застанала гола пред него, не изпитваше дори капчица свян, а само някаква чудна освободеност.

Вдигна роклята си от пода и я преметна на един стол. После се зае да сваля папийонката на Марк. Бавно съблече фрака му и посегна към копчетата на ризата. Когато стигна до пояса му, направи гримаса.

— Как можа да се навлечеш толкова!

Той се усмихна и побърза да й помогне. След малко всички детайли от вечерното му облекло се присъединиха към роклята и на стола.

Марк отметна завивките на леглото и протегна ръка към Ейми. Тя леко трепереше, когато се гушна в обятията му.

— Студено ли ти е?

— Малко…

Марк внимателно я положи на леглото и легна до нея. С езика си погали набъбналите зърна на гърдите й и жадно ги засмука. Откъм слабините я пролазиха тръпки на удоволствие. Той прокара ръка по плоския й корем, закръгления ханш и безпогрешно се насочи към пулсиращата сърцевина на желанието й. Тя бе влажна и го очакваше. Тихо простенвайки, Ейми започна да трие бедрата си в неговите.

След като досега всячески му бе показвала нежеланието си да се сближават, готовността, с която му се отдаваше в този момент, леко го изненада. Доверието й бе дар, който обещаваше щастливо съвместно бъдеще. То го изпълни със спокойствие и доволство, каквито досега не бе изпитвал.

— Обичам те — рече й някак учудено.

— О, Марк…

Ейми се изплаши ужасно от тези думи, които толкова копнееше да чуе!

— Разбираш ли колко удивително е, че се намерихме? Помисли си само, Ейми! Как си могла да се спреш точно на „Сигма“…

Тя сложи пръст на устните му.

— Нека не говорим за това сега!

Страхът се прокрадна надолу и присви стомаха й. „Как ще реагира той, когато разбере, че в срещата ни няма нищо случайно?!“ Нито можеше да му признае истината, нито да я премълчи.

— Права си — въздъхна Марк. — Цял живот после ще се чудим на страхотния си късмет. А сега…

Лудо я целуна и тя му отговори. След това подканващо разтвори бедра, за да го приеме в себе си.

Марк коленичи между тях и проникна в нея. Сливането на телата им взриви утробата й с ликуваща радост. След като толкова дълго време бяха копнели един за друг, двамата едновременно и с шеметна бързина достигнаха върха на екстаза си.

После задъхани и потни се отпуснаха в прегръдките си.

Сега, в негата на прегорялата си страст, Ейми с любопитство откриваше някои неща, които преди й бяха убягвали. За човек, който работеше седнал зад бюро, ръцете и краката на Марк бяха изключително мускулести, а коремът — плосък и твърд. В полумрака на спалнята забеляза няколко сребърни косъмчетата по гърдите му. „Кога ли и гъстата му черна коса ще започне да сребрее? — мина й през ума. — Толкова много неща не знам за него. Харесва ли стари филми, алергичен ли е към нещо, обича ли да чете… Дано обича книгите! Той е на трийсет и пет, а аз — на двайсет и осем. И двамата сме зрели, самостоятелни хора, съзнателно избрали да живеят сами.“ Ейми осъзнаваше, че Марк бе направил своя избор не по-лесно от нея. Животът на самотника означаваше трудно и често мъчително отричане от ролята, която обществото бе определило за мъжа и жената. След дългите лутания, след усещането за гордост и свобода, които бяха дошли с решението й да приеме съдбата на самотна жена, нима можеше да позволи една-единствена нощ с Марк отново да я накара да застане на кръстопът?

Той нежно я целуна по слепоочието.

— И ти ли си потънала в мислите си като мен? — попита я тихо.

— Не смея дори да ги изкажа на глас. — Наистина ли се страхуваш?

— Ужасявам се…

— И аз.

— И сега? — въздъхна Ейми.

Марк я прегърна.

— В този момент знам само, че не искам да те загубя.

— Марк, чуваш ли се какво говориш? Задавал ли си си въпроса какво наистина означава това?

— Да… и усещането е невероятно.

Ейми седна в леглото и придърпа завивката към гърдите си.

— Всичко стана толкова бързо… Само преди малко повече от месец за пръв път влязох в кабинета ти.

Марк също се надигна и обгърна раменете й.

— Няма да те притеснявам, Ейми. Пред нас е целият живот!

Ейми изтръпна. „Той дори не подозира причината за тревогата ми. Как да разкрия пред него мрежата от лъжи, която изплетох, за да ме вземе на работа в «Сигма»? Имам ли въобще желание за това? Но нали винаги съм вярвала, че любовта се крепи преди всичко на взаимното доверие? Всъщност, аз ще загубя любовта му в момента, в който той узнае истината. Мили Боже, какво да правя?!“…