Джорджия Боковън
Любовна песен за утре (15)

Епилог
Или три години по-късно

Ехото от ритмичните удари на чуковете изпълваше кухнята. Ейми извади димящото ястие от фурната, сложи го на масата и излезе пред къщата. Вдигна глава към покрива, където Марк и Брад ковяха някаква греда, и се провикна:

— Време е за обяд.

— Идваме ей сега — отговори й Марк.

— Веднага щом свършим тази част — допълни Брад.

Появи се и Джоузефин.

— Не мога да повярвам, че са напреднали толкова много — рече тя. — Сега къщата ти е двойно по-голяма от преди.

Ейми прокара ръка по наедрелия си ханш.

— Новата спалня тъкмо ще ми дойде добре. Само при мисълта за още една бременност…

— Сутрин все още ти се гади, нали?

— Сутрин ли? По цял ден ми се гади!

Джо погали своя подут корем.

— Почакай малко и ще видиш какво още ще те сполети.

— Можеш ли да си представиш, че и двете сме на едно дередже? Ако преди четири години някой ми беше казал, че по цял ден ще пробвам рецепти и ще чета книги за бебета, щях да му отговоря…

— Че е луд! — довърши вместо нея Джо. — Особено що се отнася до готвенето. Спомням си как веднъж едва не подпали кухнята в апартамента, когато се опитваше да опечеш пуканки. Брад си е втълпил, че с теб сме се били наговорили да забременеем по едно и също време, за да отгледаме заедно децата си.

Ейми се засмя.

— Сигурно защото аз намекнах на Марк за това.

— Ейми, защо си му разправяла такива неща?

— Защото са верни.

— А аз защо не си спомням, че сме се наговаряли?

— Беше отдавна, когато все още живеехме в съседни апартаменти. Една нощ…

— О, сега си спомних! Говорихме си колко прекрасно ще бъде, ако дружбата ни намери продължение и в нашето поколение.

— Тогава не вярвах, че това би могло да стане. Просто не съм знаела, че Марк съществува и ме чака.

— Той все още ли се тревожи за това какъв баща ще бъде?

— Толкова се вълнува за бебето, че не мисли за нищо друго, освен за неговата поява на белия свят.

Ейми отвори вратата.

— Ти влизай, аз ей сега ще дойда — рече на приятелката си и тръгна да посрещне Марк.

Както всеки път, когато се виждаха след кратка раздяла, сърцето й започна смешно да тупти. Тя се усмихна. Мъжът със скъпите костюми, шити по поръчка, сега бе изпоцапан от главата до петите. И макар че носеше джинси и скъсана тениска, все така неотразимо я омайваше.

— Как върви работата? — попита го.

— До утре покривът трябва да е готов — отвърна Марк.

— Ако ни стигнат гвоздеите — намеси се Брад. — Марк сякаш ги яде.

— Ако гвоздеят не става, не искам въобще да се занимавам с него.

— Много добре, Стърлинг, но гвоздеите не се продават изкривени.

Въпреки протестите на Марк, че ще изцапа новата си рокля, Ейми го прегърна през кръста и тръгнаха към къщата. Тя се заслуша в закачките на мъжете и живо си представи бъдещето на двете приятелски семейства „животът е прекрасен!“ — помисли си щастливо.

Когато стигнаха до входната врата, Брад мина пред тях и влезе в антрето. Ейми вдигна очи и улови върху себе си погледа на Марк.

— Обичам те! — каза й той и нежно я целуна.

— Не си планувай нищо за довечера… — измърка Ейми и отново вдигна лице за целувка.

Марк се засмя.

— Това все още е второто нещо, което най-много обичам у теб! — отвърна той и нетърпеливо пое пламналите й устни.