Джорджия Боковън
Любовна песен за утре (14)

Четиринадесета глава

Марк вдигна поглед от документите, които четеше, и разсеяно се загледа в падащия на едри бели парцали сняг. Ако продължаваше да вали така, много хора щяха да си останат по домовете за Деня на благодарността.

Вратата се отвори и някой влезе в кабинета.

— Брад! — възкликна малко смутено Марк и стана. — Съжалявам, но съм забравил, че имаме среща.

— Нямаме уговорена среща… — отвърна Брад, също смутен и някак си неспокоен.

Марк пое ръката му и сърдечно я стисна. — Да не се е появил някакъв проблем с новото крило?

— Марк, не съм дошъл по работа, а по личен въпрос.

Двамата се познаваха отдавна, но приятелските им отношения се бяха породили в процеса на съвместната им работата и си оставаха свързани преди всичко с нея.

— Седни. Ще поръчам по едно кафе.

— Не се притеснявай. От Сюзън разбрах, че си бил много зает, и затова не искам да ти отнемам повече от необходимото време.

След напускането на Ейми, Марк доста се преуморяваше, но не позволяваше на Сюзън да прехвърля част от задълженията му на другите директори — освен, разбира се, в изключителни случаи. Очевидно и днес щеше да му се наложи работи до късно вечерта.

— Няма проблеми, Брад. Разполагам с цял час до следващата си среща.

След като си побъбриха няколко минути, Марк забеляза, че въпреки усилията си да изглежда непринуден, Брад продължаваше да се държи сковано и това го озадачи. Брад Тайлър бе един от най-самоуверените хора, които познаваше, и никога не бе показвал признаци на нервност в досегашните им делови контакти.

Марк смени тактиката си и започна да го разпитва за строежа на новото крило. Брад видимо се поотпусна. След десет минути и чаша кафе той най-после „хвърли бомбата си“.

— Истинската причина, която ме доведе при теб, се нарича „Ейми“.

— Ейми Тре… Ейми Фейнстън?!

Марк не би се изненадал толкова, ако Брад го бе фраснал с юмрук в челюстта.

— Откъде познаваш Ейми?

— Това е дълга история…

— Я по-добре ми я разкажи — студено рече Марк.

Брад беше кратък в „изложението“ си. Отначало Марк се вбеси, осъзнавайки, че е бил използван. Брад беше представил своята оферта за строежа на новото крило по времето, когато Ейми е крояла плановете си да се „внедри“ в „Сигма“.

— Разбирам гнева ти — завърши Брад. — И аз на твое място щях да реагирам така.

— Ти предаваше ли й вътрешна информация?

Брад възмутено изсумтя.

— Щеше да е малко трудно, при положение че никой не снабдяваше мен с такава. Търгът за строежа на новото крило още не беше приключил, когато Ейми получи онова писмо. Никога не съм бил неин шпионин, а и тя не ме е молила за това. Някъде бях прочел, че „Сигма“ се интересувала от няколко чуждестранни фармацевтични компании, и го споделих с Ейми. Другото нещо, което й казах, бе, че ти не си човекът, за когото те мисли. Тя обаче не се вслуша в думите ми.

— Искаш да кажеш, че не е имала високо мнение за мен, когато дойде да работи тук?

Брад за първи път се усмихна.

— Това е меко казано.

Усмивката му бързо изчезна.

— Но не след дълго тя мислеше вече съвсем другояче. Ейми е един от най-честните хора, които познавам. Това нейно качество я и забърка в тази каша.

— Каша ли? Не намираш ли, че звучи някак странно? Според мен, тя получава точно това, което е искала.

— Марк, наистина ли си толкова огорчен, колкото изглеждаш? Държиш се така, сякаш Ейми е преследвала теб… или сякаш е имала някакъв избор.

— Винаги има избор.

Брад се поколеба, преди да продължи:

— Не знаех, че те е засегнала толкова дълбоко.

Марк потръпна. „Нима болката е изписана на лицето ми?“

— Това вече няма значение — рече тихо, съзнавайки, че е безсмислено да крие чувствата си.

После стана и отново напълни чашите с кафе.

— Все още не си ми казал какво те води насам.

— Знаеш ли как й се отразява всичко това? Като прибавим и напрежението в работата, не е чудно, че клиентите й се чувстват в правото си да я разпитват какво става с нея. Миналата седмица положението съвсем се влоши и тя напусна, защото реши, че носи повече вреда, отколкото полза за компанията на Максуел.

 

— Да не би под „всичко това“ случайно да имаш предвид скорошното й встъпване в право на собственост? Мога само да ти кажа, че тя ще стане много богата.

Марк добре знаеше, че парите никога не са били нейна цел, но противната мисъл разпалваше гнева му, а гневът от своя страна поразсейваше болката му.

— Но тя ти е обяснила, че въобще не се интересува от „Сигма“.

— Стига, Брад! Не вярвам да си убеден в това. Ако не е искала обезщетение, за какво, по дяволите, е започнала тази игричка?!

Да даде на Ейми онова, което считаше, че по право й се полага, се бе превърнало във фикс идея за Марк. Въпреки че не разбираше добре психическото си състояние, за него бе еднакво важно да изкупи греха на своя баща към семейството й и да удовлетвори иска й. Нуждата от изкупление бе причината, поради която бе решил да й преотстъпи половината от компанията, независимо дали Ейми го желаеше или не.

— Може би в началото…

— Да не би да намекваш, че междувременно се е случило нещо, което е променило намеренията й?

Брад укорително поклати глава.

— Наистина ли си толкова сляп?

— И какво по-точно означава това?

— Тя те е обикнала! — извика Брад, изтървайки нервите си.

После стана и с широки крачки се запъти към вратата. На прага се спря и се обърна.

— И поради някаква глупава причина, която аз не схващам, Ейми все още те обича.

Скъса се тънката нишка, която бе задържала чувствата на Марк през последните два месеца. Когато Брад затръшна вратата след себе си, той мъчително простена и с рязък замах захвърли чашата си с кафе. Крехкият порцелан се разби в отсрещната стена и на нея лъсна грозно тъмнокафяво петно.

Вътрешно в себе си Марк се раздвояваше между недоверчивото дете и мъжа, който отчаяно желаеше да повярва, че въпреки всичко Ейми наистина го обича. В края на краищата, съмненията, които бяха определяли целия му живот, взеха връх и сега. Той не можеше да се върне при нея. Излъгала го бе за толкова много неща, но най-важното — бе продължила с лъжите си и след като му бе признала, че го обича.

„Нима трябва да преосмисля казаното от нея и да го разделя на истини и лъжи? Ами ако един ден открия, че никога не ме е обичала? Ще намеря ли сили в себе си, за да събера парчетата от разбитото си сърце и отново да продължа напред?!…“

 

 

Ейми седеше в края на дълга лакирана орехова маса в очакване, членовете на управителния съвет да заемат местата си. Марк се бе разположил в другия край на масата и от време на време поглеждаше към нея. Бяха изминали четири месеца, откакто тя бе напуснала „Сигма“. Цяла вечност!

Сега бе тук, за да се запознае, и както всички се надяваха, да подпише споразумение със „Сигма“ по въпроса за откраднатия преди двадесет и пет години патент. Ейми нямаше представа за съдържанието на договора, състоящ се от тридесет и осем страници. Дори не си бе направила труда да го прелисти, когато й го бе връчил специален куриер. И макар че адвокатите на „Сигма“ първо й предложиха, а после и настояваха да се яви със свой защитник, тя бе пристигнала сама.

В продължение на четири безкрайно дълги месеца бе таила в себе си малка надежда, че по някакъв начин с Марк отново ще се съберат. С учудване беше открила, че под прагматичната си обвивка бе непоправимо романтична. Дори обезсърчаващият разказ на Брад за срещата му с Марк не бе успял да я отчая. Вярваше, че истинската любов побеждава враждата.

Вдигна очи и срещна тези на Марк. Сърцето й подскочи. Явно при нея мечтите умираха трудно, дори когато се сблъскваха с безразличния поглед на своя обект.

Марк посегна към чашата с вода. Не бе предполагал, че срещата с Ейми ще бъде толкова трудна за него. Със своя ръждивокафяв кашмирен пуловер, с високите велурени ботуши и плисираната си пола тя му напомняше за техния есенен уикенд в планината. Изглеждаше толкова малка, крехка и уязвима в сравнение със строгите мъже и жени в тъмни костюми.

Повечето от тях, а може би и всички до един, бяха прочели с безпокойство статията в сутрешния брой на „Уолстрийт джърнъл“, която предсказваше евентуалния крах на една от най-големите фармацевтични компании в страната. За тревожната несигурност, в която се намираше в момента „Сигма“, те бяха склонни да обвинят Ейми.

Когато всички заеха местата си около масата, Марк стана, за да открие заседанието.

— Дами и господа, както вече знаете, днес сме се събрали, за да чуем окончателното предложение по иска…

— Извинете, господин Стърлинг — енергично се намеси Ейми, — но аз не съм предявявала никакъв иск!

Марк я стрелна я очи и се обърна към секретарката:

— Вместо „иск“ впишете „законовата отговорност“ на „Сигма“ към господин Джеси Фейнстън и респективно към неговата единствена наследница — госпожица Ейми Фейнстън.

Погледът му обходи присъстващите в залата.

— Тъй като вече имахте възможност да се запознаете с договора, който госпожица Фейнстън ще бъде поканена да подпише, аз ще обобщя само главните моменти. Първият и най-важен за всички вас е разделянето на компанията. За да се предотвратят евентуални парализиращи ситуации, при които липсва съгласие по директорските назначения, ние молим госпожица Фейнстън да приеме четиридесет и девет процента от компанията. Сигурен съм…

Ейми рязко вдигна глава. Дошла бе с твърдото намерение да откаже половината си дял от „Сигма“, но Марк я унижаваше с тези четиридесет и девет процента. Как би могла да ги приеме с чиста съвест, след като баща й бе подписал договор, гарантиращ му идеалната половина? Знаеше, че действа прибързано, но през изминалите шест месеца не разумът бе определял постъпките й. Все пак правилата на играта трябваше да бъдат спазвани.

Ако се съгласеше с условията на Марк, щеше да се радва на финансови облаги, но не и на власт. Неговите петдесет и един процента щяха да бъдат решаващи при избора на директори и той спокойно можеше да я държи настрана от управителния съвет. Гласът й нямаше да има особена тежест в управлението на компанията.

— Можете да спрете дотук! — каза твърдо и се изправи срещу Марк.

— Някакъв проблем ли има?

— Как смеете да ми предлагате четиридесет и девет процента, когато…

Тя очевидно не бе прочела договора! Най-после Марк бе принуден да й повярва, че наистина не е възнамерявала да търси правата на баща си по съдебен път.

— Преди повече от седмица бе ви връчено копие от договора — с мъка произнесе той.

„Господи, нека ми отговори правилно на следващия въпрос!“ — помоли се мислено.

— Щом не сте била подготвена да подпишете договора днес, защо не ни уведомихте своевременно?

— Не си направих труда да го прочета…

Изявлението й бе посрещнато с неодобрителна глъч.

— Както вече казах — натърти Ейми, — така и не си направих труда да го прочета, защото никога не съм възнамерявала да подписвам нещо, което ще ме обвърже със „Сигма“.

Ядът й вече стихваше, но тя за кой ли път положи усилия да го запази жив, защото само той можеше да й помогне да дочака края на заседанието, без да рухне.

Опря длани на масата и предизвикателно се приведе към Марк.

— През цялото време вие се опитвахте да ме въвлечете в нещо, което аз не исках. Неведнъж съм ви казвала към какво действително се стремя. Изглежда, че сега топката е в мен, и ако смятате да участвате в играта, ще трябва да спазвате моите правила.

Марк се усмихна едва забележимо. Тихата, сговорчива женичка си бе отишла и мястото й бе заето от истинската Ейми — пламенна и злъчна — онази, която винаги бе обичал, въпреки натрапчивите си съмнения.

— И какви са вашите условия? — попита я с равен глас.

— Или ще делим на две, както е редно, и ще спорим люто винаги, когато сме на различни мнения…

— Или? — натърти той, без да го е грижа за нейните условия.

Интересуваше го само това, че я обича, и че трябваше да си я върне на всяка цена. Ейми преглътна.

— Или ще се ожениш за мен и ще имаш в мое лице съмишленик!

От израза на лицето й Марк разбра, че тя е почти толкова изненадана от думите си, колкото и останалите хора в залата.

Този път й се усмихна открито.

— Ами ако се съглася с условията ти?

Ушите й забучаха.

— С кои по-точно?…

— Струва ми се, че ще е по-разумно да приема второто.

Ейми се изкашля.

— Може би ще е по-добре, ако обсъдим подробностите на четири очи.

Марк огледа присъстващите.

— Ще ни извините ли, дами и господа… Членовете на управителния съвет напуснаха шумно стаята.

Когато двамата с Ейми останаха сами, Марк се приближи до нея и седна на ръба на масата.

— Знаех, че си умна, но не съм предполагал, че си способна на такива нетрадиционни решения.

Тя се вгледа в очите му, но загадъчните им дълбини пазеха тайната си.

— Едва ли си повярвал, че съм запланувала предварително всичко това.

Марк я хвана за ръката и нежно я притегли към себе си.

— Би било хубаво да си мисля, че е така, но нямам право, след като се държах толкова лошо с теб през последните четири месеца.

Ейми почувства, че е на предела на силите си. Защитната й броня се бе стопила под напора на отчаяната й любов.

— Не ме оплитай в мрежата на думите, Марк — тихо промълви. — Просто ми кажи има ли шанс за нас.

Марк се взря в зениците й и бавно я погали по бузата. Съзнаваше, че думите му са безсилни да я убедят в неговите чувства. Обхвана лицето й в дланите си и нежно докосна с устни нейните. После благоговейно започна да целува клепачите, върха на нослето й, слепоочията.

— Обичам те! — прошепна й и отново жадно потърси устата й.

Целувката му я остави без дъх.

— Никога не съм преставал да те обичам.

Ейми обви ръце около врата му.

— Съжалявам за случилото се, Марк.

— Няма за какво да съжаляваш, Ейми. Все пак разбрах, че си направила онова, което е трябвало.

Тя преглътна сълзите си.

— Означава ли това…

— Че приемам второто ти предложение?

Ейми кимна.

— Само ако се съгласиш да преименуваме компанията на „Фейнстън и Стърлинг“ и приемеш да си мой равнопоставен съдружник.

Марк я познаваше прекалено добре и си даваше сметка, че тя ще се успокои напълно само при условие, че изпълни докрай синовния си дълг.

Очите й преливаха от любов, когато отново кимна в знак на съгласие.

— Ще се омъжиш ли утре за мен или ти е твърде рано?

— Звучи ми като цяла вечност — отвърна Ейми и му поднесе устните си за целувка.

Най-после тя разбра защо майка й не се бе омъжила повторно. Някои жени имаха щастието да срещнат идеалния мъж и загубеха ли го, мястото му завинаги оставаше празно в техния живот.