Дърк Флетчър
Опасна мисия в Тексас (3)

Глава трета

Спър Маккой изгледа студено управителя.

— Мистър Кеймбридж, какво имате предвид с това, че евентуалната война между това ранчо и „Съркъл Джей“ не е моя работа? Аз съм служител на съда, а това се отнася за местните, щатските, териториалните, а също така и за неизползваемите земи. Всичко, независимо какво е то, което е против закона, е моя работа.

Кеймбридж махна примирително с ръка.

— Хей, забрави, че съм казал това. Ядосан съм, дяволски съм ядосан. Може би е по-добре да се каже бесен. Побеснявам още повече само като си помисля, че онези копелета от „Съркъл Джей“ имаха наглостта да дойдат и да изпочупят прозорците на къщата. Мисля, че ще се пръсна от яд. В такъв момент ми идва да се метна на коня, да отида в „Съркъл Джей“ и да им подпаля поне два обора.

— Обикновено така се започва — отвърна Спър. — На ако разбера, че си направил това или че си дал такава заповед, ще хвърля и тебе, и надзирателя ти в затвора, преди да се усетите. Искам думата ти, че няма да си отмъщаваш. Ще напишеш заявление, където ще посочиш какви щети са били причинени и какво ще струва всичко това, а когато се върна, ще го занеса в „Съркъл Джей“. Ще закарам и умрелия кон. — Спър изгледа управителя на ранчото със спокоен, но настойчив поглед. — Какво ще кажете, Кеймбридж, съгласен ли сте?

— Да, съгласен съм.

— Не правете нищо, докато сенаторът не пристигне. Двамата ще поговорим за това и ще предотвратим тази война, преди да е започнала. Просто стойте настрана.

Спър продължи да говори около двайсет минути, като обясняваше всичко, което трябваше да се направи, за да се предотврати тази война, която със сигурност нито една от страните не би спечелила. Спър завърши с един решаващ аргумент, който никой не би могъл да оспори.

— Запомнете, Кеймбридж, това ранчо не е ваше, не са ваши и парите, които ще трябва да похарчите, ако започне междуособна война. А и предполагам, не вашият живот ще бъде в опасност. Ще се видим утре сутринта.

Пътуването обратно към Суийт Спрингс отне на Спър малко повече от час. Върна наетия кон в конюшнята, каза, че ще го вземе пак в шест и половина на следващата сутрин и се отправи към най-близкото кафене, което можа да намери. То се намираше точно срещу банката и имаше шест маси и няколко високи стола, наредени около тезгяха.

Спър си поръча печено телешко с гъст лютив сос, но сосът наистина бе адски лютив, и на Спър му се стори, че очите му ще изскочат от орбитите си. Жената, която стоеше на съседната маса, се усмихна, когато го видя как преглътна с мъка и отчаяно посегна към чаша вода. Без да иска, той блъсна чашата, която падна от масата, счупи се, а водата изпръска обувките и полата на жената.

Спър стана от стола и събра парчетата от чашата, които се бяха пръснали навред около непознатата.

— Съжалявам, бях доста несръчен — каза той. — Порязахте ли се?

Тя погледна надолу, като се усмихваше ослепително. Жената имаше красива кестенява коса и кръгло лице и не преставаше да се смее.

— Няма ми нищо, просто се измокрих малко, но полата скоро ще изсъхне, така че това не е проблем. Хрянът в соса ли бе причината за всичко това?

— Точно така.

Спър събра останалите парченца стъкло и ги сложи на масата си. Жената вече се бе нахранила и пиеше кафе.

— Нов сте в града — отбеляза тя.

— Така е. Всички ли се познават тук?

— Може да се каже. Имате ли нещо против да си изпия кафето на вашата маса?

— Ще ми бъде много приятно. Мразя да се храня сам.

— Щом е така, приемам.

Когато тя стана от стола, Спър огледа стройната й фигура — имаше малък задник, тънка талия, а роклята й бе плътно прилепнала към големите й гърди. Прецени, че е около трийсетгодишна. Тя седна точно срещу него и за един миг коляното й докосна неговото под масата.

— О, съжалявам — каза тя. — Печеното е хубаво.

— Така е. — За миг Спър се поколеба, след което й подаде ръка.

— Казвам се Спър Маккой, за първи път съм в този град.

Тя се усмихна, разкривайки два реда блестящи бели зъби, и стисна ръката му.

— Казвам се Тори, всъщност името ми е Виктория, но Тори ми харесва повече.

— Хубаво. Харесвам това име, Тори. Откога живеете тук?

— Откакто се помня. Искам да се махна и да отида в Остин, но баща ми не ми позволява. Тук се чувствам като в затвор.

— Не виждам да имате венчална халка.

— Нямам. Стара мома съм. — Тя спря да говори за миг. — Е, след като заговорихте за това, вие също нямате халка.

— Точно така.

Той не спомена нищо повече, а продължи да се храни. Когато свърши, вече знаеше, че по фамилия е Рот, че работи в банката на баща си и има своя собствена малка къща, разположена недалеч от къщата на баща й.

— Ще възразите ли, ако ви изпратя до вкъщи?

Тя поклати отрицателно глава.

— Няма да може. Твърде много хора ще ни видят и ще започнат да говорят.

С едната си ръка тя напипа коляното му под масата и погали вътрешната страна на бедрото му.

— В хотел ли сте отседнали?

— В „Палас“.

— В коя стая?

Ръката й се премести по-високо.

— Стая двеста и дванайсет. Сигурна ли си в това, което вършиш.

— Да, както съм сигурна, че ще бъда там. Ти се върни в стаята си. Може да са ми нужни няколко минути.

Спър стана и плати сметката. Мъжът зад бара не каза нищо за счупената чаша или за това, че той разговаря с Тори Рот.

Необходими му бяха пет минути да се върне в хотела.

В кутия двеста и дванайсет нямаше никакви съобщения, така че той взе ключа и тръгна по стълбите нагоре. Когато стигна до вратата, той се прилепи до стената, пресегна се и отключи. Нищо не се случи. Блъсна силно вратата, така че тя се удари във вътрешната стена. Никой не се криеше зад нея.

Все още бе светло. Спър надникна предпазливо, но не видя никой да се спотайва в стаята. Пусна щорите зад тънките пердета, запали лампата и свали нещата си от леглото.

На следващата сутрин трябваше да отиде в смесения магазин, за да купи някои съдове и да се снабди с храна за из път. След това щеше да тръгне да търси дъщерята на сенатора. Беше решил, ако се срещне с индианци, ще им предложи като откуп петдесет коня, а ако трябва, ще вдигне на сто.

Тъкмо бе бутнал пътната си чанта под леглото, бе вдигнал колана с патроните и го бе преметнал странично през таблата на леглото, когато долови леко почукване на вратата.

Спър отвори и Тори бързо се вмъкна вътре. Носеше широка сламена шапка, която почти скриваше лицето й. Той затвори вратата и я заключи, след което взе един стол и го подпря поддръжката на вратата. Ако някой се опиташе да разбие вратата, първо трябваше да счупи стола.

Спър кимна.

— Изглеждаш много сигурна…

Тори махна шапката и я запрати на леглото.

— Виж, не знам какво си мислиш. Не обикалям наоколо и не ходя в хотелски стаи с всеки непознат, който дойде в града. С теб е различно. Харесва ми как изглеждаш, харесвам стила ти, начина, по който говориш. Отнасяш се с мен като с дама, въпреки че не съм ти представена от жената на президента. — Тя я погледна и въздъхна. — Може би направих грешка. Искаш ли да си вървя?

Той повдигна леко брадичката й и я целуна нежно по устните. Тя затвори очи, а когато целувката свърши, от гърдите й се откъсна дълбока въздишка.

— О, боже, ще остана. Но ще трябва да ме целунеш пак по този начин

Спър отново я целуна, като я притисна силно към себе си. Ръката й се спусна надолу и започна леко да опипва и притиска, докато не почувства нарастващата му възбуда. И когато спря да я целува, той не я пусна, а я побутна към леглото. Спър я погледна с ням въпрос, а тя кимна.

— О, господи, да! Мина толкова време: когато бях омъжена, обичах да се любя със съпруга си. Познавам жени, които мразят да си разтварят краката, но на мен никога не ми стигаше. Правехме го често и когато разбрах, че не мога да забременея, мъжът ми ме остави.

Спър не я прекъсна, а когато тя скърши, седнаха на леглото, притиснати един в друг. Той отново я целуна, след това покри с целувки шията й и премина надолу към дълбоко изрязаното деколте. Тя разкопча копчетата и той продължи още по-надолу, като се доближаваше все повече до гърдите й.

— О, господи, моля те, Спър Маккой, целуни ме там.

Той доразкопча останалите копчета, махна горната част на роклята й и посегна към гърдите й. Тя имаше малки розови зърна, които постепенно се изпълваха с кръв от надигащата се в нея страст.

Той целуна едната й гръд, а тя потрепери от удоволствие, след това се засмя, когато ръката й започна да гали косата му.

— О, миличък, продължавай все така. Това ме кара отново да се чувствам истинска жена, а не просто една банкова касиерка в някакъв проклет малък тексаски град. О, кара ме да се чувствам като истинска жена!

Той целуна зърното й, а тя започна да диша тежко, след това го засмука и тя застена. Когато той захапа зърното й, тя потрепери, обгърна го с ръце и го блъсна в леглото. Тялото й се разкъсваше от спазми, които я караха да притиска бедрата си в неговите. Останала без дъх, тя започна да стене, приближи се още повече към него и продължи да го целува толкова силно, че устните му изтръпнаха.

Спазмите разтърсиха тялото й още веднъж, след това отминаха, оставяйки я задъхана и изтощена. Тя се претърколи на леглото настрани от него, като се сви на топка.

— Не — каза тихо тя. — Не мога да ти позволя да го направиш. Въпреки че съм разведена, все още съм уважавана. Половината жени от града все пак ми говорят. Ако това се разчуе… — тя изведнъж спря и бавно се извърна към него. — О, по дяволите, беше много хубаво. Забрави какво ти казах. Толкова много те искам в мен, че дори се осмелявам да ти кажа: „Чукай ме“ — За момент очите й се разшириха от страст и тя се усмихна. — Да, Спър Маккой, искам да ме чукаш дълго и силно през цялата нощ. Може би мъжът ми беше стерилен, не аз. Ако забременея, ще мога да му го докажа, не мислиш ли?

Тя се изправи, разкопча роклята надолу и я съблече през главата си. След това съблече тънката си долна риза и остана само по бельо.

Пресегна се и опипа през панталона възбудения му член.

— О, все още ме искаш, Спър Маккой.

Тя посегна към колана му, разхлаби го, след това разкопча копчетата на панталона му. През това време той събу ботушите си, смъкна панталоните и ги изрита настрани.

Тори впи жаден поглед в издутината под късите му гащета. Ръцете й го докоснаха, след това се отдръпнаха. С плавно движение хвана гащетата му и ги смъкна. Когато пред очите й се разкри гледката на възбудения му член, тя изпищя, а очите и се разшириха от изумление.

— О, боже! Та той е два пъти по-голям от този на бившия ми мъж. Все повече си мисля, че той е бил причината да не мога да зачена. — Тя вдигна поглед. — Не мога да преценя добре, искам да кажа, че през целия си живот съм била само с двама мъже, той и ти… така че не знам колко голям… — Тя се изчерви. — Знаеш какво имам предвид.

Спър се засмя и погали гърдите й.

— Да, знам какво имаш в предвид. Големината няма значение. Както и при женските гърди. Каквито и да са, размерите им са достатъчни да изпълнят предназначението си.

— О, небеса, сигурна съм, че той ще изпълни предназначението си.

Тя махна жакета и ризата му, докато той застана гол пред нея.

Спър протегна ръка да свали нейното бельо, но тя го възпря.

— Не още. От дълго време не съм го правила, искам да събера повече смелост.

Той я целуна и я привлече върху себе си.

— О, обичам така. Той никога не ми позволи да го направя.

Спър я повдигна по-високо, така че можа да улови едната й гръд с уста и започна нежно да я смуче.

— О, боже, той преди не ми е правил това. Кара ме да се чувствам секси, става ми горещо и се овлажнявам отдолу. По дяволите, чудесно е!

Спър направи същото и с другата й гръд, след това хвана ръката й и я постави върху втвърдената си мъжественост.

— Спър Маккой, толкова се радвам, че тази вечер излязох да се храня навън, а не останах вкъщи да приготвям сама вечерята си. Много съм щастлива, че бутна и счупи чашата си с вода.

Спър остави за миг гърдата й и се усмихна.

— Аз също.

Той я обърна по гръб и бавно прокара ръката си по вътрешната страна на бедрото й. Дишането й се учести и тя започна да се задъхва от удоволствие.

Когато пръстите му почти докосваха влажния триъгълник, изведнъж се преместваха на другото бедро и продължаваха надолу по него.

— Върни се — мълвеше тихо тя, а гласът й бе леко дрезгав от страст. — Докосни ме там, моля те, Спър. Моля те, докосни малкото ми сладко котенце.

Той я притисна леко там, където бе започнала да овлажнява, а тя изстена от удоволствие. Ръката й хвана неговата и я насочи към гащичките. Заедно ги смъкнаха и ги захвърлиха настрани.

— Докосни ме пак, Спър.

Той го направи и разбра, че е мокра и готова за него. Беше повече от ясно, че го очаква с нетърпение. Погали големите й срамни устни, след това съвсем леко докосна клитора и почувства как тя потрепери.

— Искам те вътре в мен, сега! — каза тя.

Гласът й беше нисък и мек, изпълнен с толкова желание и страст, че изобщо не звучеше както преди.

Тя повдигна колене и ги разтвори, протегна ръце към него и кимна.

Спър се плъзна между бедрата й и я погледна въпросително.

— О, да, Спър, моля те, сега, направи го сега, докато не съм експлодирала.

Той коленичи и приближи. Нетърпеливите й ръце го насочваха и той потъна във влажната й топлина.

— О, да! — продължаваше да стене тя. — Да, да, целият!

С мощно движение Спър рязко навлезе в нея. Тори изпусна вик на болка и удоволствие, обгърна го с ръце, а бедрата й се движеха в синхрон с неговите. В очите й заблестяха сълзи, когато с мъка се опитваше да си поеме въздух.

Спър се бе облегнал на лакти и първоначално навлизаше бавно и нежно в нея. Но после бедрата й се повдигаха да посрещнат неговите с такава сила, че той постепенно започна да се движи все по-бързо и по-грубо, докато накрая вече не можеше да се владее.

Тори стенеше от удоволствие, като усещаше, че неговата кулминация наближава. Тя посрещна тласъците му с енергични движения на тялото си, а той започна да се движи още по-бързо, докато накрая светът около него експлодира. Спър продължи тласъците още известно време, след това се отпусна върху нея, притискайки я с тежестта си плътно към леглото.

Лежаха така около пет минути, накрая той дойде на себе си.

— Значи това било. Той никога не го направи по този начин. Казваше, че боли, или нещо подобно. Никога не ме чукаше толкова силно, както ти го направи. Беше чудесно!

Спър се засмя тихо.

— Сладка Тори, мисля, че ако срещнеш един истински мъж, няма да имаш проблем да забременееш. Причината е била в съпруга ти, не в теб.

Тя го прегърна толкова силно, че той едва можа да си поеме въздух.

— Наистина ли мислиш, че причината е била в него?

— Така изглежда.

Тя му отговори с такава ослепителна усмивка, че той изведнъж пожела тя да не престава никога да се смее по този начин. Очите й заблестяха с особен блясък, който — той бе сигурен в това — нямаше да изчезне от погледа й през целия й живот.

— О, слава богу. Сега, когато знам, ще мога отново да ходя с вдигната глава. Бих могла да си намеря мъж, който да ме обича и който ще иска да създадем семейство. О, Спър Маккой, надявам се, че разбираш колко е важно това за мен, и то точно в този момент.

Той й отвърна, че разбира.

— Хайде да го направим още веднъж, чудесни Спър Маккой.

Той се засмя.

— Хей, трябва да ми дадеш поне петнайсет минути, за да възвърна силите си.

— Ще ти дам десет минути, не повече. Преди нощта да свърши, искам да изпробваме още много чудесни и възбуждащи начини.

И те ги изпробваха…

Едва бе минало шест сутринта, когато някой заблъска по вратата на Спър.

— Маккой? Вътре ли си?

Спър се събуди бавно, стана от леглото и видя, че Тори още спи. Отиде до вратата и я открехна леко.

— Спър Маккой?

— Да.

— По-добре веднага да дойдеш в ранчото „Бар Veer“. Имаме неприятности. През нощта трима човека от ранчото „Съркъл Джей“ дошли и подпалили втория обор. Нашият пазач стрелял по единия от нападателите и го убил. Застреляният е Джед Матюз. Той работи в ранчото „Съркъл Джей“. Мистър Кеймбридж иска да дойдете в ранчото колкото е възможно по-скоро.

— По дяволите! — измърмори Спър. — Като че ли войната започна.