Метаданни
Данни
- Серия
- Спър (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Texas Tramp, 1993 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Таня Найденова, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 3,5 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- vens(2010)
- Корекция
- beertobeer(2010)
Издание:
Дърк Флетчър. Опасна мисия в Тексас
Редактор: Мая Арсенова
Технически редактор: Стефка Димитрова
Коректор: Юлия Бързакова
Формат 84/108/32. Номер 103.003
Печат „Полиграфия“ АД, Пловдив
Издателство „Калпазанов“, Габрово, 1995
ISBN 954-17-0073-Х
Copiright © 1993 by Chet Cunningham/BookCrafters, Inc. C/O by ELST — Sofia
История
- —Добавяне
Глава първа
Петнайсет команчи, въоръжени до зъби се появиха внезапно на фона на залязващото слънце, нападнаха голямото тексаско ранчо и принудиха двама каубои да се спасяват в къщата.
Нападателите нямаха предварително изготвен план. Те просто се появиха най-неочаквано, нападнаха дървения корал[1], където стояха конете, отвориха вратите и изкараха навън четирийсет коня. След това половината от индианците подкараха животните на северозапад. Двама се приближиха до обора и хвърлиха горящи въглени в сеното. Само след миг то се превърна в огромна клада.
През това време Пени Уолингтън бе в тоалетната, която се намираше на около четирийсет метра от къщата. Тя чу нападението на индианците и все пак не можеше да повярва. В продължение на месеци не бяха имали проблеми с тях. Когато оборът пламна, тя се притаи в малката постройка, като се надяваше, че индианците няма да й обърнат внимание.
Но когато дочу тропот по вратата, която бе залостена отвътре с кука, тя истински се уплаши. Миг след това нестабилната постройка се наклони, след това се срути на една страна, отделяйки се от земята. Пени падна заедно със стената, на която се беше облегнала, и се претърколи навън.
Един огромен команч, яхнал бойния си кон, се приближи, наведе се, грабна я, хвърли я грубо напреки през седлото и препусна на северозапад.
Пени бе толкова изненадана и ядосана, че дори не изкрещя, но в следващия момент започна бясно да се съпротивлява. Кръвта нахлу в главата й, чувстваше се като парцалена кукла.
Зад себе си долови викове и няколко изстрела от карабина след малко тези звуци започнаха да заглъхват и тя си помисли, че ще припадне. Миг по-късно наистина припадна.
Пени нямаше представа колко време е лежала така, но когато отново дойде в съзнание, видя, че конят все още препускаше през обширната тексаска равнина. Огледа се наоколо и забеляза около десетина, а може би и повече, индианци, които караха пред себе си стадо коне, предимно от ранчото „Бар Уест“.
Пени изкрещя и сграбчи дивака за крака. Той изръмжа и я удари в рамото. Тя пусна крака му, но продължи да крещи от безсилие и ярост.
Когато друсането престана, Пени разбра, че конят е спрял. Тя се обърна и се опита да погледне в лицето на човека, който я бе пленил, но той я хвана през кръста и я повдигна високо, така че главата й се оказа над гърба на коня. Индианецът не я пусна в същото положение, а я накара да яхне животното. Трябваха й няколко минути да се съвземе и да свикне с изправеното си положение върху коня. Не й беше трудно да го направи, тъй като бе родена и израснала в ранчо и от малка бе научена да язди.
Да, имаше дванайсет или петнайсет команчи. Те бяха нападнали ранчото съвсем неочаквано, бяха задигнали всичките коне от корала и се бяха отправили на северозапад към лагера или скривалището си. Откраднатите коне бяха около петдесет.
От ранчото щяха да ги преследват, разбира се, за да си върнат откраднатите животни, но тя се чудеше дали някой е видял, че я отвличат. Съмняваше се. Хората в ранчото бяха твърде погълнати от усилията си да защитят къщата и да спрат конекрадците.
Не! Все пак някой трябва да е видял. Или може би чак когато разберат, че я няма никъде, ще се опитат да я спасят. Трябваше да го направят.
Пени бе облечена в обикновена басмена рокля, която носеше всеки ден, тъй като бе много удобна. Съвсем други рокли носеше, когато придружаваше баща си във Вашингтон, където той беше щатски сенатор. Бе си дошла вкъщи, тъй като любимата й кобила щеше да ражда, а тя искаше да присъства, когато жребчето се появи на бял свят. Малкото се бе родило преди седмица, едно палаво, игриво жребче, и тя с удоволствие се грижеше за него.
Имаше намерение да се върне във Вашингтон в края на месеца.
Много внимателно Пени се обърна и измери с поглед похитителя си. Беше твърде едър за индианец. Беше обвил ръцете си около нея, като по този начин не й даваше възможност да направи и най-малкото движение, а в същото време държеше здраво юздите и направляваше бойния си кон.
Лицето му беше слабо, с изпъкнали скули, имаше масивен нос и тъмни, дълбоко хлътнали очи. Кожата му изобщо не беше червена, а кафеникава, все едно имаше хубав слънчев загар. Брадичката му беше квадратна, а двете си бузи бе изрисувал с по три ивици червена боя. Носеше едно-единствено орлово перо в черната си коса, която бе дълга и сплетена на плитка на гърба. Той улови погледа й и се намръщи.
— Аз те хванах и вече си моя. Ще бъдеш третата ми жена.
Той изрече тези думи на езика на команчите и въпреки че Пени не можа да го разбере, тонът му изобщо не й хареса. В главата й нахлуха спомени за многобройни истории, които бе слушала за отвлечени от индианците бели жени. Очите й се напълниха със сълзи, които започнаха да се стичат по страните й.
— Уморена съм и цялото тяло ме боли. Не можем ли да спрем и да си починем? — попита тя, като го гледаше през рамо.
Той изсумтя, а Пени съвсем ясно осъзна, че индианецът разбира езика й не повече, отколкото тя неговия. Пени се опита да погледне назад, но не видя и следа от преследвачи. Индианецът се засмя и каза нещо, което тя не разбра.
Постепенно започнаха да се движат по-бавно. Конете вече не бяха принуждавани да препускат, а просто вървяха, но команчите ги държаха близо един до друг и внимаваха да не се разпръснат. Спомни си, че индианците отглеждат и тренират коне със забележително майсторство. Сега тя повече почувства, отколкото видя, как войнът зад нея управлява животното, което и двамата яздеха. Команчът рядко използваше юздите. Направляваше животното само с крака, колене и пети. Лек натиск с коляно караше коня да се обръща в една или друга посока. Въпреки че трепереше от страх, Пени се възхити от ездаческото изкуство на индианеца.
Скоро осъзна цялата сериозност на положението си — беше отвлечена. Най-напред бе твърде изплашена, за да плаче, но сега, след като бе слушала толкова ужасяващи истории за бели жени, превърнати от индианците в робини, не можа да сдържи сълзите си. Заплака, избърса сълзите, но очите й отново овлажняха и тя продължи да хлипа.
Индианецът зад нея изръмжа нещо, изчака за момент, след което я удари с юмрук по рамото. Тя изстена от болка, а войнът излая още нещо на своя език, което тя, разбира се, не разбра.
Нападението над ранчото бе станало почти при залез-слънце, може би час преди това. Тя бе забелязала как воините се появиха изведнъж, изникнали сякаш от нищото, тъй като лъчите на залязващото слънце заслепяваха погледа и не позволяваха да бъдат видени индианците, докато не се приближиха съвсем.
Сега слънцето бе залязло, но червенокожите продължаваха да яздят. Пени се чудеше колко още ще е в състояние да издържи, преди съвсем да полудее. Добре че поне стоеше изправена на седлото, а не просната напреки. Главата още я болеше от нахлулата в нея кръв, от тръскането и люлеенето. Но сега беше значително по-добре.
Приближиха до малък поток и оставиха конете да се напият с вода. Въпреки че Пени бе обиколила ранчото надлъж и шир, не знаеше за съществуването на този поток, тъй като никога не бе яздила толкова дълго в тази посока.
Тя поиска да пие. Индианецът не я разбра, но продължи да язди на известно разстояние от мястото, където бяха оставили конете да пият, слезе от коня си, хвана я и я смъкна от седлото. Тя се плъзна и падна на земята. Индианецът се засмя и докосна леко дългата й руса коса, която тя смяташе да измие и сплете тази вечер. Сега, разбира се, не можеше да направи това.
Той я побутна към водата и тя запристъпва внимателно. Поне беше с удобни обувки. Когато приближи потока, тя коленичи и загреба вода с пълни шепи. Индианецът я наблюдаваше внимателно, след това изсумтя, приведе глава към бистрата вода и жадно започна да пие. Миг по-късно вдигна глава, седна на земята и продължи да я наблюдава.
Попита я нещо. Пени поклати глава.
— Не те разбирам — каза тя.
Той изръмжа, произнесе една дума и посочи голите си гърди. Тя се намръщи в недоумение, а той повтори движението си.
— Уонтъби — каза той, а тя кимна.
— Уонтъби — повтори тя и посочи към него. След това посочи себе си. — Пени — каза тя.
Той изсумтя и се засмя, посочи я и изрече нещо, което изобщо не приличаше на името й. Той го повтори и Пени се заслуша по-внимателно.
— Пенуу — каза той, като я посочи с пръст.
Тя сви рамене, кимна с глава, повтори името си така, както той го бе казал, и посочи с ръка отново към себе си. След това индианецът се изправи, хвана я за рамото и я побутна към коня. Повдигна я и я качи на седлото, а когато дългата й пола покри главата му, от гърдите му се изтръгна весел смях. След това се метна на коня зад нея и обгърна тялото й с двете си ръце. Сложи длани на гърдите й и изръмжа, доволен от това, което усети. Само за миг ги притисна леко, след което хвана юздите и пришпори коня.
Не след дълго индианците отново подкараха животните, като продължиха да държат посока северозапад. Пени не знаеше почти нищо за северозападните земи, към които се бяха отправили, освен че в тази посока се намираха Стейкид Плейнс, където не вирееше почти никаква растителност и никога не валеше. Беше чувала, че в продължение на стотици мили не можеше да се намери и капка вода. Сигурно индианците нямаха намерение да се отправят точно натам.
След като яздиха около час от мястото, където бяха спрели да напоят конете, изведнъж чуха пред себе си дълъг протяжен вой и скоро попаднаха сред голяма група индианци и още по-голямо стадо коне и мулета.
Въпреки че беше тъмно, Пени забеляза, че имаше много коне, може би около двеста. Със сигурност този набег на команчите се бе увенчал с успех.
Групата, с която дойде Пени, се присъедини към другите индианци, а конете, които бяха откраднати от ранчото, се смесиха с останалите животни. След това воините се пръснаха и се настаниха около неголеми огньове, където ги чакаше топла храна.
Без да се церемони много, Уонтъби зашлеви на Пени звучна плесница, изръмжа и я побутна напред. Нарече я Пенуу, а тя тръгна в посоката, която й бе посочена.
Това не беше обикновено индианско селище, а боен лагер — нямаше ги типичните индиански шатри, а в целия лагер имаше само няколко жени, чиято задача беше да приготвят храната. Всичко необходимо беше опаковано и натоварено на конете, в случай че се наложеше да потеглят веднага. Приближиха се до един слаб огън, на който се печеше месо. Уонтъби блъсна Пени и тя падна на земята, а той приклекна до огъня.
Дотук местността беше равнинна, но сега започваше да се чувства лек полегат наклон. Пени се чудеше на какво разстояние от ранчото се бяха отдалечили и как биха могли да я открият. Една от жените вареше някаква яхния на огъня, а Пени се помъчи да не мисли какво месо би могло да има в тази отвратителна каша.
Междувременно се бе смрачило напълно и местността се изпълни с характерните нощни шумове и звуци. Самотна птица нададе жален писък някъде далеч в прерията. Съвсем близо изкрещя сова. Щурците подхванаха романтичната си песен.
Пени хвърли поглед към Уонгъби и се опита да привлече вниманието му в тъмнината.
— Къде е тоалетната? Трябва да отида до тоалетната — каза тя, осъзнавайки, че звучи глупаво, но не знаеше как да се обърне към него, така че той да я разбере.
Индианецът се втренчи в нея, очите му я фиксираха, без да мигат, лицето му бе абсолютно безизразно, изобщо не даваше никакъв признак, че я е разбрал…
— Върви по дяволите — каза тя, заплювайки го в лицето.
Уонтъби се ухили. Тя се изправи на крака, седна, отново се изправи и посочи към тъмното пространство извън обсега на огъня. Този път Уонтъби кимна в знак на съгласие. Той стана, хвана я за ръка и я изведе от лагера.
— Почакай малко. Ако си мислиш, че ще ти позволя да ме гледаш…
Тя знаеше, че той не може да я разбере, но чувстваше, че не може да издържа повече. Мехурът й щеше да се пръсне. Тя клекна, смъкна дългите си до коленете дамски гащички, вдигна полите си и се облекчи. Уонтъби се засмя.
Когато се върнаха при огъня, той отново я бутна на земята, а индианката й подаде кратуна, пълна с рядка яхния. Отначало Пени изобщо не искаше и да опита. После извади с два пръста парче месо, вдигна купата към устните си и изпи редкия сос, след което доизяде всичко, което беше останало. Усети вкуса на див лук, който индианците сигурно бяха намерили някъде край потока. Да се оцелее в пустинните земи на западен Тексас не беше никак лесно, освен ако човек не привикне да яде гущери и гърмящи змии.
До временния им бивак нямаше нито поток, нито река. Пени жадуваше да измие лицето и ръцете си, да се съблече и да се изкъпе хубаво, но това бе невъзможно. Изведнъж усети настойчивия поглед на Уонтъби.
Пени не мислеше, че индианците ще продължат пътя си през нощта, по всяка вероятност щяха да останат да нощуват на това място. Дали Уонтъби ще я нападне? Дали ще я изнасили тук, на открито?
Пени потръпна. Беше само на осемнайсет години на някакъв църковен пикник едно момче я бе целувало и галило и с това се изчерпваше целият й сексуален опит. Започна да следи с поглед Уонтъби, но той не направи и най-малкото движение към нея.
Миг по-късно тя се протегна, легна по корем и се опита да заспи. Уонтъби веднага застана до нея.
— Не! — изкрещя тя.
Уонтъби се засмя тихо. В ръката си държеше късо усукано въже от сурова кожа. Върза единия край около китката й, а другия беше увил около своята. Ако тя мръднеше дори на сантиметър, той веднага щеше да усети.
Сега Пени осъзна, че не може да легне по гръб. Трябваше да лежи по корем цяла нощ. Тя въздъхна. Може би така бе по-безопасно. Опита се да заспи, но не можа.
Изведнъж почувства ръката на команча да гали косите й; Пени започна да диша дълбоко, преструвайки се, че спи. Ръката му продължи да се движи надолу по гърба й, опипа задника и се задържа между бедрата. В един миг бе готова да изкрещи. После той отдръпна ръката си, изпусна дълбока въздишка и миг по-късно тя долови слабото му хъркане.
Пени се събуди призори от шума и суматохата в лагера. Когато отвори очи, видя, че индианците прибираха всичко, товареха багажа на конете и се готвеха да потеглят. Този път не ядоха нищо. След като станаха от сън, просто се качиха на конете и потеглиха. Уонтъби й даде да яхне малък петнист кон, който, бе сигурна в това, бе виждала преди в ранчото. Нямаше нито седло, нито одеяло. Тялото й беше изтръпнало и все още я болеше от вчерашната езда без седло. Нежната кожа от вътрешната страна на бедрата й беше протъркана и зачервена, а когато Уонтъби я вдигна и я качи на коня, тя щеше да изкрещи от болка, но писъкът замря в гърлото й, когато очите й срещнаха намръщения му поглед. Подвря под себе си дългата пола, за да й служи като възглавница, а с тази част, която бе останала отпред, се опита да прикрие и защити бедрата си от грубата кожа на животното.
След като напуснаха мястото, където бяха пренощували, Пени се огледа и се изненада колко много индианци се бяха събрали тук. Имаше не по-малко от четирийсет воини и шест или осем жени — всички те водеха поне двеста коня. Когато се върнат при племето си, тези хора ще бъдат смятани за изключително богати.
Къде беше цялото племе? Беше чувала за Стейкид Плейнс, която се намираше далеч на северозапад от ранчото, но никога не беше стигала дотам. Скотовъдците не виждаха никаква причина да ходят нататък, тъй като там нямаше вода и земята беше напукана от сушата, а растителността бе толкова оскъдна, че дори двеста акра земя не биха могли да изхранят и една крава.
Малко преди обяд тя забеляза някакво вълнение сред команчите. Сигурно бяха близо до летния си бивак. Те се спуснаха в неголяма долина, пресичана от извивките на малка река, и продължиха да яздят бързо в тази посока около пет мили. Тогава Пени видя лагера.
Бреговете на реката бяха осеяни с палатки. Уонтъби пое юздите на петнистия й кон и поведе животното право към една от най-големите палатки.
Наоколо се изпълни с жени и деца, които крещяха през цялото време. Разлаяха се кучета. Тя долови апетитната миризма на прясно изпечено месо и предположи, че беше или от елен, или от антилопа.
Уонтъби я смъкна от коня и я побутна напред. Две индианки внимателно я наблюдаваха. Едната беше стара, а другата — млада и в напреднала бременност. Уонтъби бутна Пени в палатката и за момент тя не можеше да вижда нищо.
Уонтъби я хвана и я събори върху куп кожи. Улови гърдите й и започна да ги мачка толкова силно, че тя започна да стене. Той я пусна и дръпна роклята й. Пени кимна в знак на съгласие: ако скъсаше роклята, тя нямаше да има какво да облече, затова сама разкопча копчетата и съблече роклята, а след това и фустите под нея, след което седна на купчината кожи почти гола от кръста надолу. Само една тънка риза покриваше гърдите й. Скръсти ръце на гърдите си и го погледна.
Уонтъби изръмжа. Хвана ризата и я скъса. След това покри гърдите й с ръце, засмя се тихо и я повали под себе си.
За миг Пени си помисли, че ще умре, но в следващия се уплаши, че няма да умре.