Даниел Стийл
Неустоима сила (16)

Глава 16

— Как мина? — поинтересува се Ана в понеделник сутрин, когато Стив влезе в отделението.

Бе взел такси от летището до болницата, изглеждаше уморен и разсеян, както обикновено, дрехите му бяха измачкани.

— Как беше ли? — За миг той я погледна с празен поглед. — Отвратително, ако трябва да съм честен. Не знам какво не е наред, но ми се струва, че нищо не е както трябва. Държа се с мен, все едно съм непознат. Отказваше да се любим, плачеше. Прекарах наистина фантастичен уикенд. Благодаря ти, че се поинтересува — процеди саркастично.

— По дяволите. — На Ана й стана мъчно за него и се зачуди дали не му е дала погрешен съвет, когато му бе предложила да замине и да я изненада. — Какво според теб става с нея? — Очакваше думите му с интерес.

— Честно? Не знам. Мисля, че работи прекалено много. А може би просто води друг живот, докато е сама. Какво ли изобщо знам?

Ана се въздържа и не зададе въпроса, който бе на върха на езика й. Харесваше го прекалено много и не искаше да го нарани. Но той разбра, че тя има нещо наум, докато си сипваше пълна пластмасова чаша чисто кафе.

— Какво премълчаваш? — Вече се бяха опознали твърде добре през двата месеца, през които работеха заедно.

— Вероятно един глупав въпрос. Щях да те попитам дали според теб си няма друг. Може би е притеснена от това и се чувства виновна.

— Мередит? — Той я погледна изненадан. — Няма начин. Никога не сме си изневерявали. Напълно й вярвам. Мисля, че раздялата ни я превръща във фригидна и невротична жена. Страхотна комбинация.

— Може би има нужда от терапия — практично предложи Ана.

— По-скоро има нужда от мен. А аз съм вързан тук, спуквам се от работа и не мога да намеря място в Калифорния. Наистина гадна ситуация.

— Никой не ти е казал, че ще бъде лесно.

— Благодаря ти, докторе, за безплатния психологически съвет. Сега кажи ми какво стана тук през уикенда. — Видът му бе мрачен, когато седнаха в кабинета му и заговориха за работата.

— Две мозъчни операции, фрактура на бедро, три катастрофи с общо тринайсет пострадали и четири от престрелки, в резултат на които двама починали, другите се прибраха у дома на следващия ден. Това е всичко. О, и два навехнати глезена. — Тя ги изреди, все едно правеше покупки в магазин.

— Господи, шегуваш ли се?

— Ни най-малко. Уикендът бе напрегнат. Звучи обаче много по-забавно от твоя.

— Права си в това отношение. — Сега, когато се бе върнал на работа, се чувстваше по-добре. В известен смисъл тук бе по-здравословно и поне имаха нужда от него.

Ана му показа документите и той прегледа всички случаи, бе силно впечатлен от това, което бе свършила, бе й благодарен, че му предлагаше рамо, на което да поплаче за пропиляния уикенд.

Двамата работиха заедно цял следобед, оперираха вечерта, а във вторник сутринта тя се прибра вкъщи при дъщеря си. Той приключваше дежурството си същата вечер, а главният стажант щеше да го приеме от него.

— Искаш ли да се отбиеш да хапнем макарони, сирене и хотдог?

— Това е пагубна комбинация. Какво ще кажеш да донеса пържоли за теб и Фелиша?

— Нямаме нужда от благотворителност, Стив — отказа тя обидена. — Ако одобряваш менюто, ела. Ако искаш нещо по-добро, отиди в ресторант.

Тя бе много по-горда, сърцата и смела от повечето хора, които той познаваше, и Стив харесваше точно това у нея. Ана не се притесняваше от бедността си и не приемаше подаяния от никого.

— Не исках да засягам способностите ти на готвач. Обичам макарони и сирене — увери я той с възхищение. — Кога да дойда?

— Когато свършиш работа. Можеш да вземеш душ при мен, ако искаш, или просто да си останеш в небрежен вид, ако се чувстваш по-добре така. Това повече би ти приличало.

Обичаше я и заради това. Държеше се естествено и очакваше това и от него. Беше искрена и пряма по характер.

— Ще се видим към седем. Мога ли да донеса бира, или ще ме смъмриш и за това? Просто не обичам портокалов сок. — Това му бе предложила последния път.

— Добре, донеси бира. Но никакво вино или шампанско. — Знаеше, че може да си го позволи без проблеми, защото жена му имаше цяло състояние, но не искаше да дели богатството му. Всъщност то я изнервяше.

— Имаш ли нещо против да дойда с лимузината си?

— Както искаш. Ела ако искаш и с реактивния си самолет.

Тя му се усмихна и той разбра, че вече му е простила предложението за пържолите. Понякога приличаше на бодлив таралеж, но вътрешно бе като нежно цвете.

— Мога ли да паркирам хеликоптера си на покрива?

— О, я стига, връщай се на работа — озъби му се тя и си тръгна за вкъщи при Фелиша.

 

 

Същата вечер той се появи в апартамента й в Уест Сайд в шест и половина. Стажантът бе дошъл да го смени по-рано и Стив използва възможността да си тръгне веднага, преди да са дошли нови пациенти и да се е наложило да остане.

Когато Ана отвори вратата, бе облечена в джинси и бял ангорски пуловер. Изглеждаше красива и нежна, а тялото й, което се губеше в болничните дрехи, се очертаваше изящно под ангората. Джинсите й бяха лепнати по бедрата, а пуловерът подчертаваше гърдите й, така че видът й бе направо разсейващ. Косата й бе спусната, бе обула удобни стари чехли. А Фелиша подскачаше из стаята, облечена в чиста розова трикотажна пижама. Като никога хлебарките бяха изчезнали. Собственикът бе пръскал преди няколко дни, но ефектът според Ана обикновено продължаваше около десет минути.

Ала въпреки обикновената храна, вечерята, която тя му приготви, бе вкусна. Макароните със сирене бяха фантастични, сандвичите хотдог — големи, беше омесила и царевични питки. Той бе донесъл два стека с по шест бири, за да остави единия на нея, и шоколадов кейк от деликатесния магазин, който му хареса на пръв поглед.

— Не бива да го ядеш — пошегува се той, — ако смяташ, че те купувам.

— Аз ще ям! — намеси се Фелиша.

— Сега ще ти отрежа. — Стив й подаде голямо парче и Ана му се усмихна. Винаги се държеше мило с дъщеря й и тя го съжаляваше, че няма собствени деца. Понякога се питаше каква жена е Мередит. От време на време имаше чувството, че Стив храни неоснователни илюзии за нея.

Стив отряза и на Ана парче кейк и всички бяха единодушни, че е вкусен.

В осем часа Ана сложи Фелиша да спи, а Стив предложи да й прочете приказка, докато майка й измие чиниите. А когато тя свърши, Фелиша бе заспала дълбоко и Стив се върна в малката кухня.

— Какво й прочете? — попита го с любопитство Ана. Фелиша имаше някои любими истории.

— Един от медицинските ми учебници. Реших, че ще искаш да й повлияя от рано.

— Много смешно, няма що.

Ана избърса ръцете си в чиста кърпа. Всичко в апартамента беше износено, но много чисто. Тя бе безупречна и бе успяла да превърне това място в уютен дом, което несъмнено бе трудно предизвикателство. Боята се лющеше от стените, стаите бяха малки и прозорците гледаха към някаква грозна сграда. Изглеждаше на светлинни години по-зле от неговия апартамент, който Ана никога не бе виждала.

Той й даде още една бира и двамата седнаха на дивана, за да поговорят. Обсъждаха болницата, както винаги, а после подеха темата за Пуерто Рико и тя му призна, че й липсва.

— Липсва ми семейството, приятелите. Липсват ми много неща — разказа му за мечтите си. Все още искаше някой ден да отиде в страна от Третия свят, да помага на хора, които водеха трудно съществуване и се бореха всекидневно за живота си.

— Може би някой ден — завърши тя и остави бутилката бира на масичката за кафе.

— Единственото, което аз искам да направя, е да отида в Калифорния възможно най-скоро — призна той. — Излиза, че си много по-смела от мен.

— Просто не съм разглезена — пошегува се тя.

Винаги твърдеше, че материалното не я вълнува, но подобно на всички други му отдаваше значение до известна степен. Разбира се, не колкото хората, които той познаваше, включително самия него или Мери. Понякога възгледите й го караха да се чувства виновен.

— Ти си дяволски права от политическа гледна точка и от това ми се повдига — отбеляза той с усмивка.

С нея се отпускаше, чувстваше се много щастлив. Неприятният спомен от катастрофалния уикенд в Калифорния избледняваше. Вече започваше да си мисли, че не е било чак толкова лошо. Като никога обаче той не обсъди с Ана проблема си с Мередит. Просто разговаряха за себе си.

Тя говореше за Йейл и за мечтите си за Фелиша.

— Искам да стане адвокат. Те печелят повече пари от нас.

— Моят боклукчия също печели повече пари от нас. А, между другото, мислех, че не одобряваш печеленето на прекалено много пари.

— Не важи, когато става дума за дъщеря ми. — Тя се усмихна добродушно.

Беше добра майка, добър човек и Стив я харесваше. Освен това бе красива и сексапилна, с нея се чувстваше спокойно.

— Е, как така си нямаш приятел? — попита я той след известно време и тя се усмихна.

Поставяха се взаимно в затруднено положение и си задаваха щекотливи въпроси. Но и двамата си даваха искрени отговори.

— Нямам време. Работя прекалено много. Освен това, от години не съм срещала човек, който да ми хареса. Всички мъже, които познавам, са гейове, негодници или женени.

— Звучи окуражаващо — отбеляза той, отпуснал се на дивана й. — Какво им е лошото на гейовете?

— Не обичам да нося едни и същи дрехи с момчетата, с които излизам. Те обикновено изглеждат в тях по-добре от мен.

— Това е трудно постижимо. — Той направи малко тромав опит за комплимент и тя се усмихна. Приятно й бе, че е с него. — Е, внимавай с гейовете. Но с негодниците положението е по-опасно — понякога са интересни. Трябва да признаеш, че имат известен чар. Ами женените?

— Не обичам неравностойното положение — отвърна тя искрено. — Не искам да се забърквам в игри, които не мога да спечеля. Научих този урок твърде рано. — Бе се сблъскала с неравностойното положение заради бащата на Фелиша. В техния случай бе победило семейството му.

— Това е разумно — съгласи се Стив. — Аз самият никога не съм се впускал в авантюри. Не ми изглеждаше честно към Мери. Освен това не съм срещал жена, която да харесвам повече.

— Дори когато не е тук? — Ана го гледаше настоятелно в очите с подвеждащия си въпрос. А той се опита да не обръща внимание на гърдите й, очертани от пуловера. — Ти си много праволинеен мъж, щом можеш да бъдеш верен на жена, която виждаш един-два пъти в месеца, а понякога и по-рядко. Това е впечатляващо.

— Може би по-скоро глупаво.

— Ами ако разбереш, че не ти е била вярна, Стив?

— Това не може да се случи. Познавам я. Единственото, за което мисли, е работата. Живее, спи, яде и диша заради нея.

— Това не ми звучи твърде сексапилно.

— Особено напоследък. — Бе искрен. В очите му се четеше тъга. Не смяташе, че Мередит го мами, но мислеше, че губят почвата под краката си, губят връзката и, още по-лошо, губят се един друг. Усетил го бе ясно предния уикенд в Калифорния.

— Все още я обичаш, нали? — Той кимна, но когато усети изпитателния й поглед, стигна още по-далеч в признанието.

— Обичам я. Но не мога да не си давам сметка, че откакто тя замина, нещо се е променило. Понякога имам чувството, че вече не сме женени, че просто се срещаме като любовници… или приятели… или нещо друго. Сега, откакто живеем разделени, когато се видим, сякаш не можем да установим връзка. Отвратително чувство.

— Сигурно.

Ана имаше собствена теория по въпроса, но не искаше да го наранява, затова не я сподели. Познаваше жените много по-добре. Започваше да мисли, че вероятно той никога няма да замине за Калифорния. Преместването му се проточваше, а и съпругата му изглежда не бързаше много да се събере с него. Но не му го каза.

— Странно, как хората се отчуждават. Веднъж бях влюбена в един мъж и той се премести далеч. Бях обзета от мисълта за него в продължение на година. Само той бе в ума ми. А когато го видях отново, ми се стори чужд човек. Бях си създала за него фантастична представа, която нямаше нищо общо с реалността. Той всъщност бе негодник — призна тя и Стив й се усмихна.

— Поне не е бил гей или женен. Ана, сигурно има и други мъже, свободни. Просто не си опитала.

— Няма ги, повярвай ми. Много трудно е да ги откриеш.

— Ето това е проблемът. Мързелива си.

Това изобщо не беше вярно. Той подозираше, че тя е твърде уплашена, за да се обвърже с някого. Имаше стари рани и белези. Криеше се.

Седяха и говориха още дълго и в десет часа тя започна да се прозява, а той погледна часовника си.

— Трябва да тръгвам — каза, макар да ненавиждаше мисълта да се прибере в празния апартамент. С нея бе толкова приятно да се разговаря.

— Не е необходимо. Обикновено не си лягам преди полунощ.

— Какво правиш сама?

— Главно чета.

— Това ми звучи самотно — нежно каза той.

И двамата бяха самотници в град, пълен с хора.

— Понякога, но аз не обръщам внимание. От време на време е приятно да си сам. Това те кара да мислиш и да проумяваш неща, които в друг случай не би разбрал. Не се страхувам да съм сама — смело заяви Ана.

— А аз понякога се страхувам — замислено произнесе той. — Животът ми бе много по-хубав, когато съпругата ми бе тук. Сега нямам при кого да се прибера. Ти поне имаш Фелиша.

— Вярно е — кимна тя.

Той задържа погледа си върху лицето й и почти инстинктивно я докосна по бузата. Кожата й бе като коприна. Бе много привлекателна. Тя не се отдръпна, което го изненада. Накара го да стане по-смел и той я притегли към себе си и я целуна. А тя отново не го спря.

— Нещо глупаво ли правя? — попита я шепнешком. — Не съм гей, но съм женен и мога да се окажа негодник.

— Не мисля така — отвърна тя. — Знам каква е сделката… и основните правила.

— Какви са те?

Бе озадачен колко открита е тя с него. Бяха твърде самотни, зажаднели за топлина и можеха да си я дадат. И за двамата бе трудно да устоят и да се откажат. Чувстваха се сигурни един с друг.

— Основните правила са, че ти обичаш съпругата си и можеш да изчезнеш в Калифорния — като го гледаше в очите, отговори тя.

— Не може, а ще изчезна със сигурност. — Не искаше да я подвежда.

— Знам — отвърна тя лаконично и пъхна ръка под пуловера му. Той носеше болничните си панталони и тя внимателно развърза връвта, която ги придържаше.

— Искаш ли да останеш тук тази нощ?

Той кимна, а после я целуна, този път по-страстно. Цялото й същество го караше да я желае. Чувстваше се съвсем различно, отколкото през уикенда. Ставаше нещо мило, чисто, просто и почтено и когато я докосна, усети копнежа и страстта й. Не хранеше никакви илюзии за него, не искаше обещания. Единственото, което желаеше от него, бе да улови мига.

— Нека отидем в спалнята ми.

Никога преди не бе изневерявал на Мередит, но с Ана това му се струваше естествено и той я желаеше до болка.

Последва я в стаичка с размер на килер. Беше малко по-голяма от леглото, имаше лампа само от едната страна. Тя я включи за минута, докато се ориентират, после я угаси и заключи вратата. Стив я разсъблече в тъмнината и легна в леглото до нея, повече я чувстваше и усещаше, отколкото я виждаше. Уличната лампа хвърляше достатъчно светлина, колкото да различи очертанията на красивото й тяло.

Помежду им нямаше думи, обещания, лъжи, просто искреше истинско, първично желание, обхванало и двамата, и той я облада, докато тя стенеше, извиваше се и възбуждаше невероятно. Не можеше да не се поддаде на страстта. Любовта изригна като вулкан в сърцето му и го остави без дъх в прегръдките й.

Те дълго мълчаха, а после тя нежно погали косата му, като на дете, и го притисна по-силно към себе си. Не бе изпитвал подобно щастие от дълго време, по-дълго, отколкото си спомняше.

— Не искам да те нараня, Ана — наруши мълчанието той. — Краят може да е отвратителен.

— Същото важи и за живота. Но засега е добре. Ако ти можеш да го приемеш, за мен няма проблем.

Тя искаше толкова малко от него и единственото, което можеше да му даде, бе в ръцете му в момента, но и то бе много повече, отколкото съпругата му желаеше да му дари.

— Само ми кажи, когато за теб връзката ни приключи или искаш да се оттеглиш. Не е необходимо да затръшваш вратата. Можеш да я затвориш внимателно — каза тихо тя.

Но сега нямаше врати, които той да иска да затвори. Все още ги отваряше и докато я изследваше отново с длани и език, тя направи същото с него и му подари нощ, която дълго щеше да помни.