Еужени Рейли
Двойна сватба (7)

Глава 7

— Смятам, че трябва да отложим сватбата — каза Хауард.

— Разбира се. Как може да искаме момичето да се омъжва за човек, когото не познава? — попита Шарлот.

— О, мисля, че не е толкова страшно това, че не ме познава — отбеляза Джеф.

— Странна работа! — промълви Агнес.

По-късно този следобед Хауард, Шарлот, доктор Карнес, леля Агнес и Джеф разговаряха в салона, докато пиеха кафе, и се опитваха да си обяснят какво се беше случило с тяхната Миси. Докторът току-що я беше прегледал, а Джеф беше откарал майка си вкъщи и беше се върнал.

— Тя не познава никого от нас — продължи Шарлот. — Дори ме помоли много учтиво да я наричам Мелиса.

— Миси никога в живота си не е била учтива — измърмори Агнес.

— Така е. Струва ми се, че сега изглежда по-добре възпитана — каза Шарлот.

— Желанието й да я наричаме Мелиса също е странно — продължи Агнес. — Миси винаги е обичала името си.

— Е, аз го харесвам — защити я Джеф. — Мелиса звучи очарователно старомодно, не мислите ли?

Всички кимнаха.

— Започва да крещи всеки път, когато споменем, че трябва да излезе навън — подчерта Хауард. — Няма да можем да я откараме до болницата в това състояние.

— Наистина — съгласи се доктор Карнес. — Много ме тревожи нейната амнезия. Сигурно е ударила лошо главата си. Има опасност в мозъка й да се е образувал съсирек, затова непременно трябва да се направят специални изследвания.

— Допускате ли и някакви психически промени? — попита Шарлот.

Докторът сви рамене.

— Нужен е рентген. Колкото по-скоро, толкова по-добре.

Джеф, който досега слушаше намръщен, каза.

— Аз не съм съгласен!

— Джеф! — възкликна Шарлот.

Той изгледа решително останалите.

— Няма да позволя да измъчвате по такъв начин Миси… Мелиса.

— Да я измъчваме?

— Очевидно сега тя е доста объркана и уязвима — обясни той. — Няма да разреша на никого да я принуди да излезе от тази къща, докато тя самата не пожелае.

— Това носи голям риск, младежо — възрази докторът.

— Имате ли някакво доказателство за това, че мозъкът й е засегнат? — нападна го Джеф.

— Няма неопровержими доказателства — призна докторът. — Тя беше в безсъзнание за кратко време. Слухът не е увреден, зениците не са уголемени, но само медицински изследвания могат да докажат всичко със сигурност. А и психическото й състояние е твърде нестабилно.

— Това е вярно — прекъсна го Джеф. — Но дали ще й помогнем, ако я принудим да напусне тази къща? Бедното момиче се страхува от всичко. Не знае какво е автомобил, телевизия радио. Дори нас не познава. Когато една от прислужничките включила прахосмукачката, Миси започнала да крещи от страх. Сякаш никога не е живяла в двадесети век.

— Съгласна съм — повиши глас Шарлот. — Когато я уговарях да се облече за болницата, тя ми предложи да нахраня конете. Много учтиво, разбира се.

— А онзи мъж по телевизията, когото настояваше да застрелям — отбеляза Хауард в съзвучие с общото недоумение.

— Като че е в безвъздушно пространство — съгласи се Агнес. — Когато влязох в стаята преди малко да я видя как е, я заварих да удря по стената с ръце. Настояваше, че някакъв беден музикант е затворен зад стената.

— О, скъпа! — възкликна Шарлот.

Докторът слушаше с мрачно изражение.

— В такъв случаи всички сте убедени, че час по-скоро трябва да я откараме в болницата.

— Това само ще я изплаши до смърт — отново наблегна Джеф.

— Мисля, че момчето е право, Едмънд — заключи Хауард. — Ако принудим Мелиса да се подложи на изследвания, ще я докараме до лудост.

— Много добре — съгласи се отегчен докторът, — щом такова е желанието на роднините. Само запомнете, че това е в противоречие с моето предписание.

След неговото излизане останалите четирима се спогледаха с безпокойство.

— Какво ще правим сега? — попита Шарлот.

— Предлагам да оставим Мелиса да се възстанови по естествен път. Нека тя да определи и времето — каза Джеф.

— Значи за теб сега тя е Мелиса? — отбеляза Агнес. — И ти си забелязал, че момичето изглежда напълно друга личност.

Никой от присъстващите нямаше куража да обсъжда какво означава това.

 

 

Докато караше обратно към дома си, в главата на Джеф се въртяха мисли и въпроси около жената, която сега познаваше като Мелиса. Чувстваше се така, сякаш чудодейно си беше намерил друга годеница. Миси беше паднала по стълбите, а след обяд се беше събудила като съвършено различна жена — мила, кротка. Говореше тихо и молеше да я наричат Мелиса.

Дали не беше подценявал Миси преди? Дали всичките й ценни качества не са били скрити някъде дълбоко в подсъзнанието й и са очаквали да се случи този инцидент — Джеф не беше сигурен, но се чувстваше някак очарован и запленен.

Предишната Миси никога не беше имала нужда от него, а тази имаше. Няколкото минути, прекарани с нея, му бяха достатъчни да почувства колко дълбока беше промяната у нея. Изглеждаше толкова безпомощна, толкова объркана и изплашена. Нещо, което за независимата Миси не беше характерно.

Дали не се беше влюбил? Възможно ли беше сърцето му да не е било съвсем изстинало, въпреки всичко? Почувства, че не може да дочака да я види отново. Искаше да й помогне в този труден за нея период.

За пръв път през изминалите шест дълги самотни години Джеф почувства, че се вълнува.

 

 

— Смятам, че сега трябва да отложим сватбата — каза Лавиния.

— Разбира се — добави Джон. — Как може да искаме момичето да се омъжва за човек, когото не познава?

— Може би не трябва да правим голяма трагедия от факта, че не ме познава — отбеляза Фейбиан.

— Така е — подкрепи го бабата.

Фейбиан, Джон и Лавиния, лекарят и баба Монтгомъри седяха в салона и обсъждаха необичайното душевно състояние на Мелиса.

— Постоянно говори несвързани неща — продължи Джон. — Изглежда, не познава никого от нас. Не знае дори коя е тя.

— И този скандален речник, които използва — подчерта докторът. — Какво означават тези лудости като „смахнати“…

— Като че ли е съвършено друга личност — отбеляза бабата. — Не ти ли казах, Лавиния, че дори и външността й е различна?

— Казахте ми, майко — съгласи се Лавиния.

Възрастната жена се наведе към снаха си и продължи с покрусен шепот.

— И това неприлично бельо, което свалихме от нея, когато я съблякохме… Никога не съм виждала такива… толкова тесни и шокиращи. Изхвърлих ги при старите парцали.

Лавиния намръщена галеше възрастната жена по ръката. Джон каза:

— Преди малко, когато се качих при нея да я видя, тя настоя да я наричам Миси. Какво странно име? След това настоя да й дам някакъв предмет. Сигурен съм, че го нарече „телефон“.

— Дали не е казала телеграф? — предположи безпомощно докторът.

— Телеграф в спалнята? Бъди сериозен, Флечър.

— Чух, че е хвърлила нощното гърне по прислужницата — добави баба Монтгомъри. — Казвам ви, че детето се е побъркало.

Внезапно Лавиния се разсмя.

— О, я се стегнете. Разбира се, че момичето е нашата Мелиса. Само че сега притежава характер.

— Бих казала, че това е чудесно. Не си ли съгласен, момчето ми? — обърна се към Фейбиан.

Той й се усмихна.

— Не бих казал, че ми харесва да ме наричат „мижитурка“ или „конски задник“ Даже не знам какво означават тези думи, въпреки че се досещам. Въпреки всичко трябва да призная, че падането даде възможност да видим по-хубавите черти на Мелиса, но съм смаян от нейното объркване и загубата на паметта — обърна се към доктора — какво ще кажете, доктор Флечър?

— Все още съм на мнение, че припадъкът й се дължи на нервна криза. Тя е причинила виенето на свят и падането. Трябва да ви предупредя, че отровите разяждат мозъка й дори и в този момент. Само ако ми разрешите да й пусна кръв…

— О, глупости! — пренебрежително махна с ръка Лавиния. — Никога не съм одобрявала изтезанията, които причиняват пиявиците.

— Тогава, ако с девойката се случи нещо лошо, отговорност ще носите вие — злокобно заключи докторът. — Ако болестта се задълбочи, тя би могла и да умре. Или ще трябва да я изпратите в лудницата — той се изправи, взе черната си чанта и докосна цилиндъра си. — Очаква ме родилка. Желая ви приятен ден.

Зловеща тишина се възцари в стаята след излизането му. Лавиния се наведе към Джон и прошепна:

— Наистина се моля доктор Флечър да не прикрепи своите пиявици към бедното момиче или към майка му. Изглежда, твърдо е решил днес да пусне кръв на някого.

— Какво ще правим с Мелиса? — попита бабата.

— Тя сега е Миси — поправи я Джон.

— Защо трябва да правим нещо? — намеси се Фейбиан. Стисна зъби, после се усмихна. — След като състоянието и е факт, бих предпочел да я оставим такава, каквато е.

— Тя е толкова различна… — измърмори Лавиния.

Никои от присъстващите нямаше куража да коментира що за благословия беше това.

 

 

По-късно, когато Фейбиан яздеше към семейната плантация, мислите му бяха насочени към жената, която преди два часа го беше нарекла мижитурка. Почувства се развеселен, дори заинтересуван и запленен.

Трудно беше за вярване, но падането по стълбите беше предизвикало драматични промени у годеницата му. Беше изчезнала прекалената и деликатност, смирената и покорна Мелиса се беше събудила като смелата и с гореща кръв Миси.

Всичко би дал, за да опознае тази жена по-отблизо.

Дали я беше подценявал преди? Сега беше разбрал, че жената, която преди мислеше за отегчителна като помия и студена като леден блок, притежаваше страстна натура и вътрешен огън, достатъчен да изгори и двамата. Дали наистина злополуката беше изкарала на повърхността по-добрите й качества?

Усмихна се. Утре отново щеше да започне да я ухажва. Той щеше да я спечели, да я победи. Дано това объркване, тази внезапна чудотворна промяна у нея никога не свърши! Тръпки на възбуда пропълзяха по слабините му. Само преди часове се беше ужасявал, че трябва да вземе тази безинтересна девственица в леглото си. Беше възнамерявал да изпълнява съпружеските си задължения към Мелиса толкова често, колкото е необходимо, за да й осигури наследник.

Но сега… след като се беше променила… По дяволите! Каква малка избухливка беше станала! Безсрамната й, нахална малка уста сякаш просеше да й даде това, което заслужаваше… Миси! Харесваше това име.

— Добре, госпожице Миси — каза гласно той, като наклони шапката си. — Твоята съблазън ще бъде удоволствие за мен.