Еужени Рейли
Двойна сватба (32)

Глава 32

След няколко нощи Мелиса и Джеф се намираха в апартамента му. Бяха ходили на благотворителна вечеря, спонсорирана от Младежкия съюз. Мелиса беше облечена в бледосиня, блестяща вечерна рокля с дълбока цепка от едната страна. Той носеше фрак. Под звуците на стереоуредбата танцуваха в хола. Пееше Фил Колинс.

— Не мога да повярвам, че се намирам в твоето жилище, сама с теб — прошепна тя замечтано. — В моето време това е крайно осъдително.

— Аз съм ти дал свобода, мила — пошегува се той.

— Свобода?

— С някои ограничения, разбира се. Докато си стопроцентово моя, определено можеш да правиш, каквото поискаш.

— Звучи доста привлекателно — каза тя.

— Тази вечер беше приятна, нали? — добави той.

Въртяха се под звуците на музиката.

— О, да. Винаги е приятно да се запознаеш с благородни хора.

Той се отдръпна леко назад. Възхищаваше се на деколтираната й рокля.

— Нямаш представа каква помощ оказваш на един член от обществото, облечена в тази рокля.

Тя погледна надолу объркана.

— Имам ли нещо по роклята?

Той се засмя и целуна върха на носа й.

— Говоря за деликатните форми, които я изпълват, глупачето ми.

Тя пламна.

— Щастлива съм, че съм ти доставила удоволствие, господин Далтън.

Той намигна.

— Искам да те видя по бикини.

— Отново тези бикини. Това част от процеса на освобождаване ли е?

— В определен смисъл…

— Ти си смел мъж, скъпи!

Той внезапно стана сериозен.

— Моята решителност не знае граници. Първо ще те заведа до басейна и ще те науча да плуваш. А след това — да шофираш.

Тя симулира възмущение.

— Но ако се науча да карам кола, моят шофьор, господин Дюк, ще остане без работа!

— Доколкото те познавам, пак ще се възползваш от услугите му.

— Да те повозя веднъж, за мен е достатъчно — намръщи се тя замислено.

— Ти като че ли свикна с техниката на нашето столетие? — попита той.

Тя кимна.

— Вече не ме е страх както преди. Трябва да призная, че това време си има своите удобства.

— Надявам се да те разглезя с тях така, че никога да не ме напуснеш — притисна я до себе си и добави: — Като говорим за модерните чудеса, как мина прегледът онзи ден?

Мелиса се изкашля притеснена.

— Беше доста смущаващо, но предполагам, че всяка жена трябва да свиква с такива неща.

— Започна ли инжекциите?

— О, да. Казах на доктора, точно както ме посъветва, че през целия си живот съм имала па…

— Патологичен.

— Да. Че през целия си живот съм имала патологичен страх от иглите.

— Той клъвна ли?

— Какво да клъвне? — попита тя изумена.

Джеф се разсмя.

— Повярва ли на разказа ти?

— О, малко е да се каже, че беше ужасен. Той ми изнесе една убедителна лекция. Чудеше се как са могли моите родители да бъдат толкова безотговорни. Как съм могла да премина през училище, без да бъда имунизирана, за което нямах подходящ отговор. В известна степен моите аргументи се потвърдиха, когато припаднах по време на първата ваксинация.

— О, не!

— Да, точно така — каза тя сериозно. — Медицинската сестра ми обясни, че много хора губят съзнание, като видят иглите. Госпожица Фостър ми каза, че доктор Марчисън има свободен прием един след обяд седмично. Всъщност те имат нужда от някого, който да отговаря по телефона и да води картотеката. Предложих им услугите си.

Той зарови лице в косите й и каза прочувствено:

— Разбира се, че си го направила. Толкова си мила. Ти остави тук… Ти промени живота ни. Какво щях да правя без теб?

Мелиса замълча. Мислеше върху думите му. Почувства болезнена тъга от несигурността на живота си. Незнайна сила можеше да я изтръгне от прегръдките на Джеф, а колкото и да се чувстваше обвързана с миналото, не можеше да понесе мисълта, че ще разбие сърцето му.

Докато събираше обърканите си мисли, нова песен се разля от уредбата. Тя се заслуша в трогателния лиричен глас, после прошепна:

— Харесвам този господин Колинс. Има нещо много романтично и тъжно в музиката му. Харесах и блусовете, които слушахме онази вечер на Бийл стрийт.

— Ще отидем там отново.

— Бих била щастлива.

— Добре. Искам да ти хареса в това столетие! — продължиха да танцуват, докато песента свърши. Джеф я привлече към себе си и прошепна страстно: — Тази песен е много подходяща за момента, защото описва какво бих изживял, ако те загубя.

— Знам, Джефри. Чувствам се по същия начин — през очите й премина сянка. — Ние просто не знаем колко време още ще бъдем заедно. Дори ако Миси реши да остане в миналото, как бих могла да съм сигурна, че присъствието ми тук е завинаги? Може би си имаме работа със сила, която не можем да победим?

— Ние си имаме работа с любовта! — извика той пламенно. — Как би могла да помислиш, че нашата любов няма да се справи с всички прегради? Ти си моя и аз няма да позволя на Фонтено да те притежава!

Повлече я към своята спалня. Притисна я силно към себе си и я целуна настоятелно. Тя отвърна на целувката му. Възхищаваше му се, но горчиви сълзи я задушиха при мисълта, че ще го загуби.

— Попита ли доктора как да се предпазваме от забременяване?

Още в прегръдката му, тя отговори прямо:

— Да. Отговорът е в чантата ми. Споменах му за нашето неблагоразумие.

— Радвам се — прошепна той, като целуваше шията й. — Не че не искам дете от тебе, но беше грешка от моя страна да те насилвам.

— Разбирам, скъпи.

— Искам да се любим, Мелиса! — продължи той настойчиво. — Остани при мен тази нощ.

Думите му я развълнуваха, но тя разшири очи ужасена.

— Но аз не мога. Майка и татко ще бъдат възмутени.

— Не, няма. Просто им се обади по телефона и им кажи, че ще закъснееш. Да не те чакат — обхвана лицето й с ръце. — Любима, не ми ли вярваш?

— О, да! — прошепна трескаво тя.

— Искаш ли да се любим?

— От цялото си сърце.

Той се усмихна и й подаде слушалката.

— Да ти помогна ли да набереш?

Тя също се усмихна.

— Не, татко ме научи.

— Браво на него.

— Между другото, аз трябва да свиквам с тези приспособления, ако искам да помагам в поликлиниката, нали?

— Правилно.

Докато Мелиса говореше по телефона, Джеф отиде в хола да вземе чантичката й. Когато тя сложи обратно слушалката, й я подаде.

— Е?

Тя се усмихна криво.

— Майка каза да се забавляваме.

Той се засмя.

— Обърни се.

Когато тя се подчини, той разкопча роклята й. Целуна голите й рамене. Усмихна се при леката й въздишка и каза възбудено:

— Мисля, че е най-добре да влезеш в банята, любима, преди да съм обезумял.

— О, да! — тя тръгна с чантата, но се спря колебливо.

— Какво има, Мелиса? — попита той.

Тя се обърна, като хапеше устни.

— Това нашето продължителна моногамна връзка ли е, Джефри?

Той се разсмя.

— Какво, за бога, означава този въпрос?

Тя пламна.

— Докторът каза, че това приспособление може да се използва само при продължително моногамно… Така ли е?

Той й намигна.

— Можеш да бъдеш сигурна, че се отнася за твоето сладко задниче.

Сияеща, тя се насочи към банята.

Когато Джеф започна да се съблича, почувства такава силна любов към нея, че гърлото му пресъхна.

Мелиса се върна. Върху себе си носеше само наполовина смъкнат сутиен без презрамки. Джеф я чакаше под завивките, гол до кръста. Изглеждаше много секси. Следеше я с поглед, докато тя се намести до него. Усети, че е легнала върху нещо твърдо. Издърпа го и погледна объркана — беше дистанционното управление.

— Съжалявам, любима — каза той смутен. — Толкова много самотни нощи… Само аз и телевизорът.

Тя се усмихна кокетно и му го подаде.

— Предлагам да прибереш това на безопасно място, Джеф. Не бих искала да те прекъсвам, спирам или изхвърлям.

— Само се опитай — изсмя се гръмогласно Джеф. Взе дистанционното и го постави върху нощното шкафче. Целуна я и разкопча сутиена й.

— Чудех се, Джефри — прошепна тя, останала без дъх, когато той започна да целува гърдите й.

— Да? — гласът му беше дрезгав.

Тя удари мускулестите му ръце.

— Виж… Докато бях в банята, забелязах, че имаш центрофуга. Всеки път, когато се опитам да я използвам у дома, тя изстрелва гейзери срещу мен.

Той се усмихна.

— Как мога да ти помогна, мила?

— Можеш ли да ми покажеш как работи?

Отговори й със страстна целувка, която затвори устата й.

— Някога ще ти покажа…