Еужени Рейли
Двойна сватба (30)

Глава 30

На следващия ден Джеф напусна работа около обяд и тръгна към дома на Мелиса. Чувстваше се ужасно виновен, че не беше напълно честен към нея миналата вечер. Правенето на любов с нея беше най-възхитителното преживяване в целия му живот. Беше сбъркал, като заусуква за предпазването от забременяване. Отчаяният му опит да я задържи, гризящият го страх, че би могъл да я загуби преди петнадесети май, не го извиняваше за измамното му поведение.

В къщата на Монроу разбра, че Мелиса току-що е излязла с приятелката си Лайза. Предполагаше, че ще се срещнат с Мишел и Дженифър в старческия дом, затова тръгна с колата натам. Когато влезе във фоайето, радост изпълни сърцето му — в коридора видя жената, която обичаше. Тя даваше нареждания като иконом.

— Дженифер — тъкмо казваше тя, като й подаваше книга с кожени корици. — Може да отидеш при госпожа Диксън. Прочети й нещо от „Война и мир“ — когато момичето послушно тръгна, тя се обърна към Мишел: — А ти, Шели, отиди при господин Тейлър. Той ще ти продиктува писмо до дъщеря си. Колкото до теб, Лайза…

— Добър ден, дами — извика Джеф, като пристъпи към двете жени.

Те се обърнаха към него с усмивки на приятна изненада.

— Добър ден, Джефри — каза Мелиса. — Какво те носи насам днес? Да не би да имаш приятел или роднина тук?

Той я целуна по бузата. Опиянен от женственото и излъчване, обгърна кръста и с ръка.

— Не, ти ме донесе, любима.

Мелиса се изчерви от удоволствие. Лайза намигна и го подразни:

— Не лъжи, Далтън. Ти просто не можеш да свалиш ръцете си от приятелката ми, нали?

— Лайза! — огорчена я смъмри Мелиса. — Ти не беше ли обещала да направиш маникюра на госпожа Рос?

Лайза я погледна лукаво.

— Ясно, разбрах намека — тя се закани с пръст към Джеф. — Да се държиш прилично, Ромео! — и със смях се отдалечи.

— Какво беше това? — намръщи се Джеф.

Мелиса въздъхна.

— Може ли да поговорим навън за малко?

— Разбира се, любима — когато тръгнаха към изхода, Джеф се засмя и добави: — Не мога да повярвам, че от тези три егоистки си направила доброволки в старчески дом.

Мелиса се възмути.

— Но, Джефри, моите приятелки не са егоистки. Те с удоволствие помагат.

Сърдечният му смях я прекъсна.

— Те показват толкова удоволствие, колкото сиромах на опашка за олио. Просто не искат да те обидят. А и кой ли би могъл да го направи?

Когато седнаха на една пейка в двора, Мелиса все още мълчеше. Във въздуха се носеше аромат на рози, жужаха пчели, гукаха скръбни гълъбици.

— Е, Мелиса. Какво означава подигравателният коментар на Лайза?

Виновният й поглед срещна неговия.

— Когато Лайза дойде тази сутрин, прояви любопитство относно нашето… приятелство. Искаше да знае дали ние двамата… — изчервена закърши ръце. — Разбира се, аз никога не бих си признала такова нещо. Но въпросите й много ме засрамиха и тя отгатна всичко.

Джеф изпъшка.

— Ще я удуша!

— Не, моля те, недей! — примоли се Мелиса. — Тя изказа някои доста интересни мнения за ситуацията, в която се намираме. Искаше да знае дали ние сме…

— Да? — повиши глас той.

Тихо и силно смутена, тя изрече:

— Дали сме правили безопасен секс.

— Ще я убия! — Джеф скочи на крака. След това, като забеляза обърканото изражение на Мелиса, взе ръцете й и я погледна сериозен. — Мила, ядосах се, защото Лайза се бърка в чужди работи. Трябва да знаеш, че аз никога не бих те унижил…

— Но, разбира се, че знам. Просто ти предавам това, което ми каза тя.

— Знам — въздъхна той. — Истината е, че съм правил любов само един път в живота си. И двамата бяхме девствени. Но това не е най-важното — унило се засмя. — Това не те предпазва от деветмесечния вирус.

— О, скъпи! Цели девет месеца болест?

Усмихнат, той седна до нея и постави длан върху корема й. Очите му светеха странно, когато каза:

— Бременност, мила.

Тя отново се изчерви. След това се засмя.

— О, разбирам. Това е особеният вирус, от който ще ме заразиш някой ден.

— Господи, ти наистина си ангел! — беше му невъзможно да се въздържи. Сграбчи я и я зацелува жадно. След това оправи един кичур коса върху челото й.

— Мелиса, сигурна ли си, че си добре? Искам да кажа — след изминалата нощ?

Тя кимна и леко се отдръпна.

— Да, добре съм.

Джеф се изкашля.

— Трябва да ти призная нещо.

Мелиса се усмихна въпросително.

— Признание?

— Да — пое дълбоко дъх той. — Разбираш ли, Лайза е права. Снощи, когато ти казах, че няма начин да те предпазя от забременяване, не бях честен.

— Не си бил честен? — повтори тя объркана.

Той скръцна със зъби.

— По дяволите. Излъгах те.

Тя разшири очи.

— Излъгал си ме? Но защо?

Джеф я гледаше развълнуван.

— Защото те обичам толкова много, че с всякакви средства бих те направил своя съпруга, дори ако трябва да забременееш, и бих те задържал тук.

Очите й бяха пълни с тъга и укор, но усмивката й излъчваше обич.

— О, Джефри!

— Казах си — продължи самообвинително той, — че би трябвало да те предпазя от твоя самоунищожителен импулс да ме напуснеш и да се върнеш в миналото.

— Бедничкият ми! — прошепна тя.

Той стисна ръката й.

— Сърдиш ли ми се? Разочарована ли си от мен?

Тя тръсна глава.

— Не. Разбирам твоето желание да създадеш такава трайна връзка между нас.

— Не мога да понеса да те загубя — продължи напрегнато той. — Но същевременно не е честно от моя страна да те принуждавам по такъв начин. Разбери и се опитай да ми простиш: луд съм по тебе и вече не мога да контролирам действията си.

— Зная — каза тя, като го прегърна. — Станалото — станало. Не бива да се измъчваш повече.

— Ще се омъжиш ли за мен?

Тя тръсна глава със съжаление и стана.

— Не мога.

Джеф скочи на крака след нея.

— Защо?

Сянка на обреченост помрачи очите й.

— Когато се върнах вкъщи късно снощи, отново видях лицето на Миси в малахитовия овал. Изглеждаше толкова нещастна! Разбрах, че иска по някакъв начин да се свърже с мен.

— Какво? — попита обезпокоен Джеф.

— Мисля, че двете се разбрахме — докосна ръкава му. — Тя си иска живота обратно.

— Мелиса, не! — извика той. — Не ми казвай, че е възможно отново да размените местата си!

Тя въздъхна.

— Мисля, че това е единственото, което трябва да стане. Нещо ми подсказва, че Миси ще намери начин да го направи.

— Да върви по дяволите! — прокле той и прегърна Мелиса силно. — Защо не може да напусне само тя?

— Аз живея нейния живот — каза Мелиса нещастно.

— Но това, което иска тя би могло да разсипе нашите съдби! — каза той страстно. — Не разбираш ли? Хората тук имат нужда от теб. Аз се нуждая от теб, твоите приятелки, Шарлот и Хауард също имат нужда от теб. Ще причиниш такъв ужасен катаклизъм в нашия живот. Никои от нас няма да бъде същият, след като ни напуснеш.

Тя стоеше измъчена.

— Ще носите спомена за мен в сърцата си, както и аз винаги ще мисля за вас.

— А какво ще стане с добрите дела, които си започнала? — възрази настъпателно той. — Кой ще убеждава Шели, Лайза и Дженифър да помагат в старческия дом? Кой ще чете на господин Диксън и ще прави маникюра на госпожа Рос?

— Моите приятелки ще продължават да идват тук. Зная, че ще го правят — настоя тя през сълзи. — Моето дело ще продължава да живее.

— Дело? — хвана лицето й с ръце и заговори раздразнен: — А ако имаме дете? Ако си бременна?

Тя прехапа устни. По страните й потекоха сълзи.

— Ще говорим за това, когато стане ясно. Междувременно…

— Да? — нежно избърса сълзите й с палец той.

Тя го гледаше с любов и яд.

— Не мисля, че трябва да рискуваме да се любим отново.

Той се отдръпна.

— Но ти твърдеше, че искаш моето дете?

— Искам го, но не се чувствам свободна да ти се отдам отново… докато не ми бъде разрешено да остана тук постоянно.

Той изпъшка.

— Не се притеснявай, няма да направя отново такова нещо. Всъщност, мислех си…

— Да?

Той я погледна сериозно.

— Мисля, че е време да те прегледа лекар.

Тя пребледня.

— Лекар? Но аз не съм болна!

— Разбира се, че не си, любима — каза усмихнат той.

— Означава ли това, че ще бъда натикана в едно от онези чудовища и ще бъда откарана за рентгенов преглед? — извика тя.

— Не, не така драстично — утеши я той. — Всичко, което се иска от теб, е да отидеш в лекарския кабинет, за да ти направят няколко обикновени тестове и инжекции.

— Инжекции?

Той кимна твърдо, примирен със съдбата си.

— Какво ще стане, ако те отнесат обратно в твоето време? Много болести, които в действителност са леки, в твоето време може да се окажат смъртоносни за теб. Трябва да си надеждно защитена най-малкото срещу дребна и едра шарка, заушка или тетанус.

— А, разбирам. Говориш ми за чудесата на съвременната медицинска наука?

— Да, никога няма да си простя, ако се върнеш в 1852 година, без да си получила защитеността, която може да ти даде нашето бреме. Може и да не успееш да направиш всичките имунизации, но трябва да ги започнеш.

— Разбирам — тя се разтревожи от думите му. — Джеф, начинът, по който ми говориш… Сякаш си се примирил, че ще ме загубиш, сякаш знаеш нещо, което аз не знам!

— Не бъди глупава — каза той сърдито. — Просто искам да се погрижа за твоето здраве. Ще отидеш ли на лекар? Мислиш ли, че си готова?

— Щом казваш, че така е най-добре, ще го направя. Ще ме изпратиш ли до кабинета на доктор Карнес?

Той се замисли за момент.

— Не, може би е по-добре да те прегледа лекар, който не е лекувал Миси. Майка ми познава един добър специалист — той я прегърна по-силно. — Можеш да го попиташ и за предпазването от бременност.

Тя се усмихна засрамена.

— Много добре, Джеф.

Той започна да я целува по лицето.

— Искам да разбереш, моя сладка любима, че ще се любим всеки ден, докато сме заедно. Мисля, че бих умрял, ако не го правим, и още… Няма да позволя да ме напуснеш. Чуваш ли ме? Няма да позволя!

Мелиса кимна. Очите й се напълниха със сълзи, когато устните на Джеф се сляха с нейните. Сега с цялото си сърце знаеше, че трябва да се завърне в миналото, но тя не искаше да му го каже, защото той със сигурност щеше да се опита да я спре.

Джеф също се измъчваше. Би дал живота си, за да я задържи, но трябваше да се подготви за вероятността да я загуби…