Еужени Рейли
Двойна сватба (3)

Глава 3

Сто и четиридесет години по-късно Джеф Далтън и Миси Монроу стояха до същата колона и се целуваха. Двамата се бяха върнали от вечеря. Миси беше облечена в черна вечерна рокля и обувки с висок ток, Джеф — в тъмносин костюм, бяла риза и вратовръзка.

Миси се притискаше плътно към Джеф. Устните й сякаш го поглъщаха. Опитваше се да прелее в него най-хубавото от себе си. Отговорът му беше повече от сдържан. Устните му оставаха плътно затворени, ръцете му вяло обгръщаха раменете й. Тя се откъсна раздразнено от него.

— Джеф, какво ти става тази вечер? Сякаш целувам ледено блокче.

Усмивката на Джеф разкри очарователните му трапчинки.

— Нека да доживеем до утре. Тогава само се опитай да ме спреш.

Миси въздъхна разочаровано и взе ръката му.

— Хайде да изпием по едно питие в салона.

— Разбира се. Както кажеш.

Миси наля по една чаша коняк. Двамата седнаха на канапето. Джеф свали сакото и разхлаби вратовръзката си. Наслаждаваха се на приятната атмосфера в изисканата стая.

Миси тайничко разглеждаше годеника си. Колко представителен беше с гъстата си руса коса, сини очи, с мъжествените си черти. Беше висок и слаб, но мускулест.

Често си беше мислила, че двамата биха имали хубави деца — въпреки че се беше отдала на кариерата си, мечтаеше да има няколко деца. Дълбоко вярваше, че работата няма да й попречи да създаде собствено семейство. Често тъгуваше, че няма брат или сестра.

Дали Джеф щеше да бъде баща на децата й? Отпи от коняка и се намръщи. Сега осъзна, че наистина се е притеснявала от факта, че двамата с Джеф още не бяха се любили. Дали нямаше да се окаже, че скъпият расов кон е безплоден?

Джеф остави чашата си на масичката и се усмихна уморено.

— Познай какво ще правим утре, Миси? Ще имаме дълъг ден.

Тя докосна ръката му.

— Джеф, наистина ли искаш да се ожениш за мен?

Той се облегна назад.

— Защо? Разбира се, че искам.

— Просто понякога се съмнявам — каза тя мрачно.

— Миси, трябва да знаеш, че аз съм обречен да бъда твой съпруг — чу тя тактичния му отговор.

Тя неуверено притисна пръсти към снежнобялата му риза.

— Хайде тогава да се целунем още веднъж, преди да си тръгнеш!

Той се усмихна смирено.

— Разбира се, скъпа!

Джеф взе чашата на Миси и я постави върху масичката. Привлече годеницата си и нежно притисна устни до нейните. Бяха й омръзнали целомъдрените му целувки. Пръстите й смело се насочиха към копчетата на ризата му, а езикът й жадно се плъзна навътре в устата му.

Джеф простена и я притисна по-силно в ръцете си. За момент тя си помисли, че ще победи. Окуражена от възбуденото му дишане и страстното притискане на тялото му, откопча няколко копчета и прекара пръсти по широките му мускулести гърди. Вътрешно вече триумфираше, когато езикът му се стрелна с внезапен копнеж. Ръката й се спусна палаво надолу, пръстите й обгърнаха нещо превъзходно твърдо…

Въздъхна с радостно облекчение: нямаше съмнение, че Джеф беше стопроцентов мъж.

Но точно когато започна да откопчава колана му, той внезапно се отдръпна, стана и отиде до прозореца. Застанал с гръб към нея, започна да закопчава ризата и да затяга вратовръзката си.

— Миси, не трябва да го правим — каза дрезгаво той. — Родителите ти…

— Са дълбоко заспали — нетърпеливо завърши изречението тя. — Колкото до теб, Джеф Далтън, твърдо съм решила тази вечер да разбера какъв сватбен подарък си ми приготвил.

Той се извърна към нея с внезапен гняв.

— Не мога да разбера тромавите ти опити да се шегуваш, Миси!

Тя скочи на крака.

— Искам да знам защо се жениш за мене!

Още малко и Джеф щеше да каже истината, но успя да се овладее. Пъхна ръце в джобовете на панталона си и изрече примирено:

— Женя се за теб, за да ти доставя радост. Това е и най-голямото желание на нашите семейства.

— А ти? Сватбата ни няма ли да направи щастлив и тебе? — настъпи агресивно Миси.

Той се усмихна.

— Това е основното, заради което се женя за тебе, Миси!

— Не съм съвсем сигурна — изгледа го тя насмешливо. — Девствен ли си, Джеф?

Лицето му притъмня.

— Разбира се, че не!

— Добре. Аз също не съм — заяви безочливо тя.

Той се усмихна сухо.

— Почувствал съм го.

— Тогава защо не сме се любили досега? — попита тя.

— Страхуваш се, че ще бъдеш ощетена?

— Може би да — язвително каза тя. — Не съм напълно сигурна дали ще изпълняваш добре съпружеските си задължения.

— По дяволите, Миси!

До този момент беше сигурна, че познава Джеф Далтън. Изненада се обаче, когато той прекоси стаята пребледнял, сграбчи я и я целуна с изненадваща страст.

Малко по-късно той се отдръпна и я изгледа. Мускулите на челюстта му играеха.

— Не се притеснявай, Миси — увери я рязко той, — ще изпълня задълженията си.

Тя стоеше като вкаменена и го гледаше как излиза от стаята. Никога не беше предполагала, че Джеф е способен на такива силни чувства.

— Боже мой, откъде се появи това? — прошепна тя.

 

 

Джеф не се чувстваше доволен от себе си, когато се прибираше с колата вкъщи. По природа беше търпелив и внимателен мъж, но тази вечер годеницата му беше успяла да предизвика у него гняв и страх. Сега дълбоко съжаляваше.

Припомни си безмилостните й въпроси: защо се жени за нея, дали е девствен… Усмихна се печално. Хем беше спал с жена, хем не беше. Как ли щеше да се смее Миси, ако научеше истината? Той се беше любил само с една жена през живота си. Женеше се за Миси не заради себе си, а заради другите!

Колкото повече се стараеше да играе ролята на влюбен годеник, толкова повече се убеждаваше, че женитбата им беше само сделка. Трябваше да се уедрят предприятията. За любов не можеше да става и дума. През целия си живот родителите му, основали компанията „Стоманени тръби — Далтън“, се бяха стремили да се обединят с компанията „Сачмени лагери — Монро“. Известно време Джеф се беше съпротивлявал. Но преди две години, когато здравето на баща му рязко се влоши, той се предаде. Утре неговата овдовяла майка щеше да види реализирането на тяхната мечта. А Джеф щеше да се ожени без любов. Той не беше нищо друго, освен предан син.

Беше ли честен към Миси? Горчив смях се надигна у него. О, да! Той беше безкрайно честен. Тя също участваше в сделката. Единственото й изискване беше той да бъде баща на децата й, за да продължи рода си.

Джеф щеше да изпълни дълга си, въпреки че сърцето му беше далеч от този брак.

Къде беше то? Като се замислеше за това, го обземаха тъжни чувства.

Двадесет и шест годишен. Джеф беше завършил Харвардския бизнес университет. Работеше неуморно и успешно ръководеше семейната компания. За пред хората беше любезен, жизнерадостен и очарователен. Но вътрешно… беше като мъртъв. Беше загинал на четвърти юли преди шест години. Тогава загуби жената, която обичаше.

Аби беше само на осемнадесет години. Пълна с живот, весела и искрена. Обичаше я още от гимназията, продължи да я обича и когато замина да учи в университета.

Посвещаваше й стихове, прекарваха прелестни мигове с книгите в лятната им вила. Любовта им се задълбочаваше и ги повличаше като във водовъртеж. Беше си налагал да не я докосва. Искаше и двамата да бъдат девствени в първата си брачна нощ.

На втори юли тя толкова го съблазни, че два часа се любиха с изгаряща страст на задната седалка в колата му. Джеф никога не беше подозирал, че може да съществува такъв екстаз. Беше я помолил да се омъжи за него веднага, но тя отказа под предлог, че той първо трябва да завърши образованието си. Това беше техният пръв и последен спор. Тя беше предложила да се разделят за една седмица, докато се успокоят.

Въпреки това два дена по-късно, на четвърти юли, й се беше обадил. Помоли я да се срещнат и да поговорят. Тя беше планирала с членовете на своята църква да боядисват през деня къщата на някакъв беден съсед, но обеща да се срещнат вечерта на любимото им място в парка.

Но те никога не се срещаха. Докато карала към мястото на срещата, пиян шофьор се ударил челно в нея и я убил на място.

Светът беше рухнал за Джеф и продължаваше да бъде в руини. Ако някой прочетеше безнадеждните, черни поеми, които пишеше сега, би го помислил за обезумял.

Аби беше единствената жена, която беше обичал, единствената жена, с която беше се любил.

А сега се обвързваше с брак без чувства. Любовта му към мъртвата се беше съхранила непокътната.

Къде беше неговото сърце? То лежеше в Мемориалното гробище, при ангела, който никога не навърши деветнадесет…