Еужени Рейли
Двойна сватба (25)

Глава 25

Денят, в които Епископската църква устройваше своя благотворителен базар, се случи студен, Фейбиан беше заминал рано на хълма да помага при построяването на павилионите. Миси отиде на събитието с родителите си.

Базарът щеше да се състои в малък парк близо до Мисисипи. Когато тримата пристигнаха, Миси свали от колата цял куп плетени дрехи Джон и Лавиния крепяха кутии с дарени вещи. Наоколо ехтеше от ударите на чукове и виковете на работници, които довършваха работата си. Гледката беше живописна. В полукръг бяха наредени десетина павилиона. Отстрани беше разположена детска площадка. Там имаше понита за яздене и метални резервоари за пускане на кораби играчки. Всички бяха дошли с ръчно изработени вещи. Бяха си донесли и храна за обяд.

— Всичко е наредено чудесно — каза Лавиния, след като се огледа. — Изглежда, ще бъдат събрани доста средства за църквата.

— И вие сте чудесни като продавачки! — добави Джон, като намигна. Жена му и дъщеря му бяха толкова хубави в подходящите за случая сини сака и поли, както и с шапките с пера.

— А, ето ги Елинор и Грейс — възкликна усмихната Лавиния, махна на две дами, които се суетяха в един павилион точно зад тях. Обърна се към Миси — Ще те върне ли Фейбиан у дома?

— Бих предпочела да се прибера с вас.

Лавиния се усмихна.

— На милото момче това май няма да му хареса.

— Ще видим — отговори Миси загадъчно.

— Сега ще ни извиниш, Миси — добави Джон. — По-късно ще дойдем да те видим.

— Разбира се. Забавлявайте се.

Двамата се отдалечиха към мястото, където щеше да продава Лавиния, а Миси се отправи към центъра на парка, където щеше да работи заедно с Антоанет и Луси.

До техния павилион беше този на Фейбиан, Брент и Джереми. В него самотни стояха само няколко кекса.

— Добро утро, дами — каза Миси весело и остави на земята купчината, която носеше. Всичко беше изплетено от Мелиса преди тяхната размяна. — Изглежда, всичко е наред. Къде са мъжете?

— Това е странното — намръщена отвърна Антоанет. — Привършиха работата си по павилиона и изчезнаха.

— Доста съм притеснена — добави Луси.

— Хм — изсумтя Миси. — Никога няма да могат да победят, освен ако не измислят някоя хитрост.

Отсъствието на мъжете скоро беше забравено. Трите се заеха да подреждат стоките си. Най-шарените поставиха най-отпред.

Започнаха да пристигат купувачите — модерно облечени двойки, цели семейства. Тогава се появиха мъжете — дори не погледнаха към жените си. Едва удържаха кутии, претъпкани с пайове, кексове и кифли.

— Какво, за бога… — смаяна прошепна Миси, обърната към малката процесия.

Двете жени също гледаха изумени натам. Мъжете направиха най-малко още пет курса и всеки път донасяха все повече кутии, препълнени с печива.

— Откъде са взели всичко това? — извика Антоанет.

— Обзалагам се, че са изкупили фурната в града — каза подигравателно Луси.

Настанили се в павилиона си, мъжете продължаваха да не обръщат внимание на жените. Паркът се препълни с хора. Докато в будката на Миси, Антоанет и Луси се мотаеха пет-шест купувачи, които само ровеха, в тази на мъжете се събра цяла тълпа.

Когато останаха съвсем без клиенти, трите се зазяпаха удивени към мъжете.

— Какво мислите, че става там? — попита Антоанет, като хапеше долната си устна.

— Намерението им да ни изпреварят вече се осъществява — измъчваше се Луси. — Погледнете само каква опашка има!

Миси кимна мрачно.

— Вие двете стоите тук. Аз отивам да видя какво става.

Миси заобиколи тълпата и се приближи до павилиона от задната стана.

— Да, госпожо Тор — чу тя учтивия глас на Фейбиан, който говореше с една пищно облечена матрона. — Може да получите този кейк за двадесет и пет стотинки.

— О, боже! — възкликна дамата. — В пекарната зад ъгъла биха ми го продали три пъти по-скъпо.

Вбесена, Миси влетя вътре. Най-напред забеляза Фейбиан, който стоеше с гръб към нея, облечен в елегантен черен пуловер и подходящи панталони. Джереми и Брент стояха от двете му страни. Тримата прибираха парите и подаваха сладкишите. Бързаха колкото можеха.

Стиснала зъби тя решително пристъпи напред и го потупа по рамото.

— Фейбиан, трябва да говоря с теб.

Дори и да беше изненадан от внезапното й появяване, той не го показа. Хвърли й само студен поглед.

— Съжалявам, Миси. Както виждаш, в момента съм зает.

Тя нямаше намерение да го уговаря. Сграбчи ръката му и го повлече навън.

— По дяволите, Миси, Какво означава това? — попита той.

— Ти си измамник! — обвини го тя.

— О, така ли? — безразлично отвърна той.

— Вие тримата сте изкупили пекарната в града. Не се опитвай да отричаш.

Той скръсти ръце. Равнодушието му я вбеси.

— Не отричам. Всъщност изкупихме две фурни.

— Вие… вие какво? — тя беше смаяна.

Той се усмихна нахално.

— Искахме да сме сигурни, че ще спечелим облога.

Миси почувства огромно желание да стъпче в краката си този нахалник.

— Но… ти, подлецо! Запасили сте се със стока и я продавате три пъти по-евтино!

Изобщо нямаше вид на разкаян.

— Правим го, за да увеличим оборота.

— Но това не е честно!

Той оправи маншетите си.

— Добре, мила, знаеш какво казват хората за любовта и войната. Честно казано, ние мъжете, сме решили да сложим край на тази глупост. Изморени сме от войната. Бихме искали малко повече любов.

Като се бореше с обзелата я от думите му възбуда, Миси го изгледа ядосана.

— Не разчитай на това! — изсъска тя. — Вие сте само едни самохвалковци, които стрелят напосоки.

— Вие също.

— Не се надявайте на победа!

Той се изсмя.

— Миси, просто няма начин ти и другите дами да победите. Трябва да го разберете, макар да сте убедени, че ни превъзхождате.

— Ще видим — отсече тя. Обърна се и изхвърча навън.

На обяд всички се събраха да хапнат. На импровизирани маси, покрити с мушами, подредиха пържени пилета, шунка, печен фасул, царевичен хляб, пайове, кексове и други, донесени от къщи, вкусни неща, Достопочтеният Фергюсън — пасторът на църквата — в речта си отправи благодарност към всички за тяхната отзивчивост.

Седнала до мълчаливите си приятелки, Миси нямаше апетит. До тях две възрастни двойки обсъждаха местни проблеми — предстоящото представление на декламаторите спонсорирано от обществото на актьорите, строителството на железницата от Мемфис до Чарлстън.

 

 

Миси хладно гледаше към мъжете, седнали през три маси. Лапаха като прасета и бъбреха с тези около тях. С удоволствие би стоварила върху егоистичните им глави каната с охладен чай.

Към края на обяда Антоанет преглътна на сухо, като видя как весело мъжете се отправят към своя павилион. Наведе се към Миси и прошепна:

— Какво ще правим сега? Вече са толкова преди нас!

— Ще загубим — Вметна Луси, като подсмръкна. — И Джереми няма да ми позволи повече да рисувам!

— А аз ще трябва да се простя с шапкарския си магазин — добави Антоанет нещастно.

— О, престанете да хленчите! — заповяда им Миси тихо. — Защо не помислите за моята съдба, ако загубя? Трябва да се омъжа за онзи дръвник!

Другите две погледнаха към Фейбиан, намръщиха се и й изказаха съчувствието си.

Миси се насили да вземе едно пилешко бутче и да хапне малко.

— Хранете се, дами — заповяда им тя. Очите й блестяха със стоманена решителност. — Трябва да се подкрепим за следобедната битка. Все още не сме свършили.

След няколко часа стана ясно, че пророчеството на Фейбиан ще се сбъдне. Жените бяха продали вече всичко, а около мъжете продължаваха да се тълпят хора, за да си купят сладкиши на ниска цена.

— Какво ще правим сега? — попита Антоанет отчаяно.

Беше се облегнала на празния тезгях и подпираше брадичката си.

— Няма начин да променим положението — добави Луси.

Междувременно Миси се мръщеше към Фейбиан. Той в отговор й се усмихна и изпрати въздушна целувка. Внезапно лицето й грейна. Беше я осенила великолепна идея.

— Знам как ще победим — съобщи възбудена на приятелките си тя.

— Как? — попитаха двете едновременно.

Миси се наведе и зашепна, Луси и Антоанет ахнаха.

— Но скъпа, това просто не може да стане! — каза Луси.

— Всички ще бъдем опозорени — добави Антоанет.

— Кой го е грижа? — възрази Миси — Целта е благородна. Още повече, че мъжете не играят честно с нас.

Антоанет и Луси си размениха смутени погледи.

— Така ли е? Искате ли да победим или не?

Луси и Антоанет се погледнаха още веднъж и закимаха енергично.

— Добре. Сега слушайте внимателно — заповяда Миси.

Трите отново събраха глави и зашепнаха.

— Тръгвайте — извика след това Миси, като потриваше ръце самодоволно. — Обиколете тълпата и съберете няколко клиента.

— А ти какво ще правиш? — попита Антоанет.

— Ще се цупя и ще се мръщя — намигна й Миси.

 

 

Фейбиан вече се наслаждаваше на успеха си, но когато хвърли поглед към павилиона на жените, видя поразителна гледка: тълпяха се хора, Най-малко двадесет мъже чакаха пред будката. Смееха се и размахваха долари. Там бяха всички местният бизнесмен Робъртсън Топ, търговецът на роби Бедфорд Форест, възрастният кмет на Мемфис Маркус Уинчестър, Фейбиан дори не можеше да зърне Миси през морето от шапки.

Какво, за бога, ставаше там? Преди малко той можеше да се закълне, че те, тримата мъже, със сигурност щяха да победят. А сега това?

Запъти се да види какво става. Пристигна точно навреме, за да види как Миси целува усмихнатия, едър капитан на параход Джим Лий, а Луси дръпна долара от дебелите му пръсти.

Миси продаваше целувки! Малката хитруша целуваше така, сякаш цял живот се беше прехранвала от този бизнес.

Възмутен, Фейбиан се нахвърли върху нея.

— Миси, ще престанеш ли с позорното си поведение най-сетне? — изрева той.

Миси и Джим се разсмяха и изгледаха Фейбиан благо. Междувременно тълпата растеше.

— О, не ни досаждай, Фейбиан — извика Тейлър, един от неговите приятели. — Това е за благородна кауза, нали?

— Наистина, Фонтено, престани! — провикна се друг мъжки глас.

Миси му отправи дяволита усмивка.

— Точно така, Фейбиан, скъпи. Не ни разваляй удоволствието. Краят на опашката е ей там. Ще ти струва един долар.

— Вземи му двадесет — провикна се друг развеселен глас и всички се разсмяха.

Миси спокойно се обърна към следващия си клиент. Пламнал младеж подаваше таксата си с треперещи пръсти.

Вбесен, Фейбиан изхвърча навън сред смях и закачки.

„По дяволите малката безделница“ — помисли си той. За да го победи, беше готова да се държи като жена от улицата.

Но след малко неохотно се усмихна. Разбра, че въпреки всичко той трябваше да уважава твърдоглавата малка кавгаджийка и да я уважава за нейната находчивост. Ударът беше тежък за неговата гордост, но би ли могъл да я обвинява, че прибягва до нечестни методи, след като той пръв го беше направил. Беше рискувал да я насили да се омъжи за него и беше загубил. Сега трябваше да се върне на първоначалния план. Негова беше грешката, че отдавна не я беше поставил на мястото й. О, да. Нейното място… Онова прекрасно, горещо, порочно място… Би искал да види как ще избегне съдбата си. Денят на пролетния бал на семейство Монтгомъри наближаваше, а това означаваше, че скоро щеше да намери в леглото си една много дръзка южна красавица.

Когато бяха отчетени парите, председателят на журито информира, че Миси, Антоанет и Луси са събрали най-голям приход за деня. Трите викаха и се прегръщаха. Мъжете смирено се приближиха до тях. Антоанет и Луси си тръгнаха, усмихнати до уши, придружени от нацупените си съпрузи. Миси остана насаме с Фейбиан.

Той я поздрави за победата с насмешливо потупване по шапката си и каза бавно:

— Изглежда, всички ни надхитри, Миси!

— Така изглежда — отговори тя със самодоволна усмивка.

— Наистина ли си сигурна, че си победила? — попита иронично той.

Усетила значението на думите му, тя вирна глава и отговори гордо.

— Напълно съм сигурна.

— Ще се прибираш ли вкъщи? — продължи учтиво той.

— Мама и татко ще ме вземат.

Той важно се поклони.

— Тогава ще ти пожелая спокойна вечер.

Като го гледаше как крачи на фона на залязващото слънце, Миси се почувства разочарована, че дори не й предложи да я изпрати. Мисълта за разгарящата се битка беше започнала да й харесва. Искаше да се наслади на аромата на победата и превъзходството си над него.

О, да върви по дяволите! В края на краищата, не беше длъжна да се омъжи за този негодник. Изведнъж си припомни леката заплаха в гласа му и циничния блясък в очите му. Сякаш искаше да я предупреди, че няма дълго да се радва на триумфа си. Чудеше се какво имаше в сатанинския му ум сега?