Еужени Рейли
Двойна сватба (17)

Глава 17

Миси закрачи надолу по главния коридор на къщата, защото беше забелязала в дъното му спуснати завеси. Дръпна ги и погледна в стаята, където мъжете се мотаеха и пушеха цигари. Те очевидно се приготвяха да тръгват за събранието.

Вирнала глава, Миси влезе пъргаво. Четиримата, напълно смаяни, се обърнаха към нея.

— Може ли да остана при вас, господа? — попита благо тя.

Чарлз Мерсър се обърна намръщен към Фейбиан:

— Фонтено, обясни учтиво на годеницата си къде й е мястото.

Чула думите му, Миси го атакува директно:

— Не ми чети лекции за мястото ми, тъпо магаре такова! Научих достатъчно от трите плетящи глупачки в другата стая. Моето място е там, където сама си избера. В момента то е точно тук.

Докато тримата я гледаха пребледнели, Фейбиан отиде при нея и прошепна строго:

— Може ли да поговорим насаме?

Тя го изгледа.

— Много добре. Но това няма да промени нищо.

Той я измъкна в коридора и размаха пръст пред лицето й.

— Миси, ние трябва да вървим на събрание. Моля те да отидеш при жените!

— Не. Искам да дойда с тебе.

Лицето му потъмня от гняв.

— Дума да не става!

— Ти си страхливец — подигра му се тя. — Страх те е, че ще се окажа по-умна от останалите мухльовци на събранието. Не би могъл да допуснеш това, нали?

— Миси, ти си невъзможна.

Тя се заинати.

— Виж: или идвам с тебе, или си отиваме у дома.

Като гледаше разгневената млада жена пред себе си, Фейбиан се помъчи да скрие усмивката си.

— Изглежда, не разбираш — каза той накрая. — Другите мъже няма да те приемат.

Тя се усмихна престорено скромно и погали джобчето върху жилетката му.

— Ще ме приемат, ако ги помолиш.

— О, сега прилагаш женски хитрости.

Тя му хвърли горещ решителен поглед.

— Фейбиан, или ще ги убедиш да ме приемат да дойда с вас, или ще проваля вечерта на всички.

— По дяволите, Миси! — избухна той и закрачи напред-назад, като й хвърляше гневни погледи.

— Е, Фейбиан?

— Знаеш ли, мястото на събранието е много неподходящо — опита се да я разубеди той. — То ще се проведе в пивница.

— Какво събрание ще бъде тогава? — иронично го попита тя.

— На Комитета по здравето на Мемфис — обясни й той.

— Комитет по здравето? — подигра се тя. — Всъщност с радост бих предложила и моите два лева за подпомагане на местната хигиена.

— Ако си умна, ще си държиш устата затворена.

— Не ти обещавам. Ти като че ли се колебаеш, Фонтено?

Той изсумтя.

— Много добре. Ще убедя останалите да те вземем с нас, но моята помощ си има цена…

Тя тръсна къдрици.

— Ако мислиш, че можеш да се отнасяш с мен като дивак, няма да стане!

Останалите мъже протестираха, обясняваха, мънкаха, но накрая неохотно се съгласиха Миси да дойде с тях. Джереми, Брент и Чарлз тръгнаха към града с каретата на Сержънт, а Миси и Фейбиан се качиха в своята. Пътуването мина в гробно мълчание.

Най-после двата екипажа спряха пред лошо осветена кръчма на централната улица. Като гледаше звънеца, закачен над разнебитената врата, Миси се чудеше дали това беше прочутата „Механа с камбаната“.

— Политическо събрание в такъв вертеп? — подигра тя Фейбиан.

Той сви рамене.

— За нас са запазили задния салон.

Тя извъртя очи, а той й помогна да слезе.

Заедно с намусените им спътници влязоха в задимената механа. Беше шумно и пълно с мърляви хулигани. Миси ги определи като „речни плъхове“. Двама мръсни бармани и няколко неприятни моряци я изгледаха просташки, когато пресичаше салона с останалите мъже.

В добре осветената и относително чиста задна стая Миси беше представена на още двама — Марк Дейвис и Джеймс Хендерсън. Те бяха част от комитета. Поздравиха Фейбиан с повдигнати вежди, а Миси — със скована любезност.

След като всички заеха местата си около масата, председателят, Джеймс Хендерсън, взе думата.

— Господин Фонтено — започна той хладно, — бихте ли представили вашия гост на комитета?

Фейбиан се изкашля.

— Господа, моля за извинение. Моята годеница беше толкова заинтересувана от нашите проблеми, че помоли да присъства на събранието.

— Предполагам, че никой няма да възрази — каза важно Хендерсън. — Добре дошли при нас госпожице Монтгомъри.

— Благодаря — измърмори със свити устни тя. В последния момент се въздържа да не го поправи, че името й е Монроу.

— Тази вечер ние трябва да определим нашите препоръки към кмета и членовете на градския съвет. Тъй като в момента доктор Флечър е при пациент, се налага да започнем сами — кимна към Джереми. — Господин Сержънт, ще водите ли записките?

Джереми извади молив и няколко пергамента.

— През изминалия сезон се наблюдаваше висока заболеваемост от холера. Имаше и няколко случая на жълта треска — продължи Хендерсън. — Градската управа ни помоли да предложим мерки относно ограничаване на заразата през идната година.

— Наистина можем да направим съвсем малко за спиране на болестите — вметна Чарлз Мерсър.

— Вярно е — добави Брент Макгий.

— Ако се почистят отходните места в района на пристанището, нещата относително ще се подобрят — каза Джереми самоуверено. — Онази пяна е причина да се разпространява заразата.

Няколко мъже кимнаха, а Миси слушаше изумена.

— В такъв случай можем ли да напишем тези препоръки и да се заемем с по-важни дела? — попита Хендерсън.

Точно когато всички изказваха одобрението си, Миси скочи на крака.

— Почакайте за минута. Вие всички май сте смахнати?

Настъпи мъчителна тишина. Най-после председателят Хендерсън каза:

— Млада госпожице, минавате всякакви граници.

— Искам да ме изслушате! — заяви Миси.

Хендерсън изгледа многозначително Фейбиан.

— Фонтено?

Той сви рамене.

— Джеймс, ако можех да я спра, щях да го направя.

Председателят отправи хладен поглед към Миси.

— Много добре. Можете да говорите.

— Благодаря — отговори Миси и изгледа всички с презрение. — Преди всичко, глупаци такива, трябва да ви образовам. Тези мерки, които смятате да вземете, ще имат твърде малък ефект за прекратяване на епидемиите. Жълтата треска се причинява от комарите, а холерата — от замърсената питейна вода.

Каквато и реакция да беше очаквала Миси на думите си, беше съвсем неподготвена да понесе внезапния смях, разтърсил стаята.

— Това е най-абсурдното нещо, което някога съм чувал! — каза Чарлз.

— Вода и комари — смешно! — добави Брент.

— Не ни губи времето! — порица я Джереми.

Миси удари с юмрук по масата.

— Слушайте, малоумници такива. Опитвам се да спася живота на хората. Ако искате да прекратите епидемиите, трябва първо да почистите боклуците по улиците, да пресушите тресавищата, да изградите водопроводна и канализационна система.

Мъжете все още се тресяха от смях.

— Как такива мерки биха прекратили епидемиите? — попита Марк Дейвис.

— Направете го и ще видите — отсече Миси. — Всеки знае, че първата стъпка за предпазване от заразни болести е идеалната хигиена — лична и обществена.

Брент Макгий клатеше глава.

— Глупаво момиче. Между боклуците и болестите няма никаква връзка.

Миси занемя.

— Епидемиите ни ги изпраща Всевишния — добави Джереми.

— Миси, имаме и по-важна работа — смъмри я Фейбиан.

Тя се обърна към него.

— Каква по-важна работа?

Той хвърли на масата една колода карти и се ухили.

Миси махна с ръце.

— Това събрание е срам за вас. Вие, момчета, сте само банда лицемери и лентяи. Няма да се учудя, ако през лятото окапете като мухи от треската — тя се тръшна на стола си в недоумение, след това огледа всички. — Ще ме включите ли в играта?

Сякаш покривът падна върху главите им! Последваха спорове, но мъжете категорично отказаха Миси да играе с тях. Тя все още се чудеше какво бяха измислили, за да прикрият играта на покер. Приличаха на непослушни ученици, промъкнали се да направят беля. Играеха на клечки от кибрит и това съвсем я развесели.

— Не ми казвайте, че ви е страх да не загубите някой и друг долар?

От нейната забележка няколко мъже се изчервиха от възмущение, докато Чарлз надменно се защити.

— Джереми страда от скрупули срещу комара.

Миси изкриви устни и се обърна към него.

— Ти имаш морални задръжки срещу комара, а на покера не възразяваш?

Джереми вирна глава.

— Играта на карти сама по себе си е достатъчно безнравствена.

Миси махна с ръка.

— Какви мухльовци!

Чарлз погледна към Фейбиан.

— Какво означава „мухльо“?

— Не мисля, че трябва да разберете — отговори той мрачно.

— Господа — заяви Миси, — играта си заслужава само ако залогът е достатъчно голям.

Фейбиан я изгледа остро.

— О, да, скъпа моя! Изглежда, ти рискуваш с прекалено голям залог тази вечер!

Без да му обръща внимание, тя продължи остро:

— Предлагам да играем за пари.

Председателят Хендерсън се окашля.

— Е, Джереми?

— Нека бъде волята на дамата — произнесе той късо.

Хендерсън кимна към Миси.

— Ще направите ли първия залог?

— Разбира се — намръщи се за миг, после се обърна към Фейбиан. — Скъпи, бъди добър и ми заеми малко пари!

Шестимата мъже избухнаха в смях.

Отказът му не отчая Миси. Тя продължи да ужасява и разгневява присъстващите мъже, като спечели пет кента от пет раздавания. В крайна сметка спечели по пет долара от всеки джентълмен. Като капак на всичко, когато сервитьорът донесе бира, тя си наля една халба, събирайки прехласнатите погледи на мъжете, и я изпи на един дъх.

Когато помоли Марк Дейвис за пура, Фейбиан вече не издържа. Скочи на крака и задърпа Миси.

— Господа, ако ни извините, моята годеница трябва да се погрижи за болната си майка.

— Майка ми е съвършено…

— Лека нощ, господа — добави Фейбиан, измъкна Миси от стаята и я повлече навън. Затръшна вратата след тях и се отправи към каретата.

— Какво означава това? — попита Миси, като се опитваше се да издърпа пръстите си от ръката му. — Точно когато започнах да се забавлявам, ти провали всичко.

— Забавлявала се — изсумтя той, като я тикаше към каретата. — Прекалено дълго търпях безобразното ти поведение.

— Аз съм безобразна? — изкрещя тя. — Ти и твоите приятели сте тези, които под благовидни предлози се вмъквате в долнопробна кръчма, за да играете покер.

— Другите мъже и аз нямаме намерение да прекарваме вечерите си с макари и конци в ръце.

— И мислиш, че аз искам?

Когато стигнаха до каретата, той буквално я натика вътре. Излая команда към кочияша и седна срещу нея. Когато задрънкаха по пътя, тя започна да се защитава:

— Вбесен си, защото победих и защото имам два пъти повече мозък от празноглавите ти приятели.

— Ха! Само доказа, че си малко момиче и отдавна трябваше да си в леглото.

При думата „легло“ тя се разгневи още повече.

— Как смееш да се отнасяш с мен като с непълнолетна?

— Защо се държиш като такава?

След като се измориха да се карат, в каретата се възцари тишина, предвещаваща буря. Когато пристигнаха пред къщата, Фейбиан грубо я смъкна от каретата. След това, когато тръгнаха по алеята, изненадващо я притегли към дърветата.

— Къде ме водиш? — попита тя.

— На едно усамотено място — изсъска той. — Ние двамата трябва да си поговорим.

— Хвърчащи балони!

— Какво искаш да кажеш?

— Това означава, че все още си ядосан, мой човек. Такъв си, защото аз превъзхождам теб и твоите приятели.

Той замълча, въпреки че пръстите му се стегнаха около китката й. След малко блъсна вратата на малка шестоъгълна постройка и я тласна вътре.

— Къде сме? — попита Миси. Намръщи се от миризмата на мухъл и запремига, за да свикне с тъмнината, Фейбиан затръшна вратата и тя видя как сянката му се надвесва над нея.

— Наричаме я гарсониера.

— Какво?

— Твоите родители посрещат тук гости.

— А-а.

Стаята, в която бяха, изглеждаше много малка. Когато очите й свикнаха с тъмното, тя забеляза наблизо кушетка, маса и столове. Нагоре се виеше стълба. Може би водеше към тавана.

— Е — присмя му се тя, — да не би да имаш намерение да ме повлечеш по тази стълба и да ме изнасилиш. Сега, след като си ме похитил?

— Не ме изкушавай! — предупреди я той.

Тя въздъхна раздразнена и скръсти ръце.

— Добре, Фонтено. Защо просто не се качим горе. Аз и без това засегнах глупавата ти мъжка гордост.

Той пристъпи заплашително към нея. Дори на оскъдната светлина я прониза силата на погледа му.

— Ти ме провокираш, нали, Миси?

— И какво от това? — сви рамене предизвикателно тя. — Няма ли да последваш примера на останалите дръвници и да ми кажеш, че не си знам мястото?

— О, имам предвид едно място за теб — каза тихо той.

— И къде е то? — присмя му се тя.

Той я гледаше право в очите.

— В моето легло.

Тя го гледаше, наелектризирана от дръзките му думи. Усети, че я пронизва гореща тръпка на желание.

Преди да разбере какво става, той я грабна през кръста, повали я на кушетката и я притисна с тежкото си, възбудено тяло.

Изведнъж тя се опомни.

— Пусни ме! — изкрещя, като го удряше по гърдите.

Той много лесно хвана китките и.

— Понякога говориш необмислени неща, нали, мила? Харесва ти да дразниш другите. Добре, може би второто действие е игра за двама ни…

— Махни се от мен, дебелак такъв!

— Не искаш ли да разбереш повече за мястото, което съм ти избрал? — безмилостно й се подигра той.

— Спести ми гнусните подробности.

— Но това прави играта по-забавна — той се наведе и я гризна по ухото. Тя застина. Възбуден, той й прошепна: — Мястото ти е да дращиш и да се задъхваш под мене…

— Млъкни!

— С крака, усукани здраво около кръста ми.

Миси беше колкото възмутена, толкова и възбудена.

— Защо просто…

Той сграбчи лицето й и започна да хапе треперещите й устни.

— Мястото ти е да стенеш в устата ми и да просиш за още.

Миси беше прекалено замаяна, за да проговори. Неговата възбуда се усилваше.

— Твоето място е до мен, ти, разглезено дете такова… Да те обичам, да правя любов с тебе, докато не можеш да станеш от леглото ми…

— Не — възрази тя със слаб глас.

Опита се да се извърти, но ръцете му още държаха лицето й. Насилваха я да срещне погледа му.

— Казах ти, Миси, че помощта ми тази вечер си има цена. Приготви се да платиш.

Фейбиан задуши слабия й протест с настойчиви устни и жаден език. Цялата съпротива на Миси се стопи, удави се в стремителния порои от желание излял се върху нея. Целувката на Фейбиан беше гореща, алчна. Толкова настойчива, колкото твърдата мъжественост, която я притискаше така безсрамно.

Вътрешно Миси изгаряше: цялото й същество копнееше за неговата всепоглъщаща топлота и тя престана безсмислено да хленчи. Обви ръце около врата му и отвърна на целувката му.

Той се отдръпна и я погледна.

— Нашият безнравствен разговор ти харесва, нали?

Макар че го желаеше до болка, Миси намери сили да се разбунтува и той получи точно отговора, който беше очаквал.

— Ако мислиш, че ще ме изплашиш Фонтено, много се лъжеш.

Нещо жестоко просветна в очите му. В следващия миг тя разбра, че той разкопчава роклята й.

— По дяволите, Фейбиан, спри се!

Той само се подсмихна и продължи.

— Казах да спреш!

— Долавям ли нотка на паника? — присмя й се той — Или това е просто желание?

Хвърли настрани корсета й и погали напрегнатите зърна на гърдите й през прозрачната тъкан на долната риза. Това не изплаши Миси. Страхуваше се повече от удоволствието, което изпита.

— Недей, Фейбиан — помоли тя, останала без дъх.

— Недей? — подигра й се той, а пръстите му продължаваха да я галят.

— Моля те! Не съм готова за това!

Той наведе лице, устните му се стремяха към гърдите й.

— Разбира се, че си готова.

— О, господи! — извика тя.

— Целуни ме! — заповяда той.

Тогава Миси се забрави. Когато той прилепи устни към нейните, езикът й вече не можеше да се спре.

— Велики боже, жено!

— Говори ми — отново се нахвърли да го целува тя.

Чу неговия стон. Усети треперенето му. Нещо изпращя. Следващото нещо, което тя усети преди окончателно да загуби разсъдък, беше, че устните му жадно се впиха в зърната й.

— Фейбиан, не мога да се спра — прошепна тя вплела пръсти в косата му и го привлече по-здраво към себе си.

— Гърдите ти са прекрасни — чу го да изрича.

Устните му играеха върху тялото й. Тя се извиваше под него, изгаряща от желание. Нещо изшумоля. Усети, че ръката му се плъзга под фустата по крака й.

— Фейбиан!

— Шшт — прошепна той, като продължаваше да я целува навсякъде.

Когато езикът му затанцува бавно, влудяващо в устата й, пръстите му намериха цепката на долните й гащи и започнаха да се промъкват навътре — нежно, възбуждащо. Миси откъсна устни от неговите, за да си поеме дъх, и замята глава. Той наблюдаваше реакцията й алчно. Когато се разплака и прехапа устни, той я целуна отново и прошепна:

— Ухапи ме. Не обезобразявай тази красива уста.

Тя го целуна с буйна страст: той плъзна пръст в пламтящата й вътрешност с непознат еротизъм. В момент на върховно удоволствие тя захапа устната му до кръв. Той удължаваше момента на екстаз до припадък. Чу го да ръмжи от удоволствие, докато се задъхваше и хълцаше в устата му.

— Добре ли си? — достигна до нея въпросът му.

— Да… О, да!

Фейбиан прошепна:

— Следващия път ще те взема с устни и…

Остатъкът от изречението му я накара да изтръпне до пети. Можа само да се притисне към него с неизпитвано досега удоволствие.

Лежаха дълго, вплетени един в друг. Чакаха пулсът им да се нормализира. След това Фейбиан седна изражението на лицето му изглеждаше странно далечно, когато я помоли да оправи дрехите си. Стана и протегна ръка.

— Ще тръгваме ли, мила?

Миси мигаше срещу него неразбиращо. Не можеше да проумее странната промяна у него — от страстна любов към сковаваща студенина. Как можеше да се държи толкова безразлично, след като само преди малко двамата се бяха гърчили като котки на горещо? Цялата трепереше, разтърсена до дъното на душата си. Току-що беше преживяла най-силната, най-невероятната възбуда в своя живот. Като най-безсрамна уличница, каквато без съмнение беше, не искаше нищо друго, освен да го привлече отново върху кушетката и да изживее отново същото удоволствие.

— Но, Фейбиан…

Той стоеше безучастен и я гледаше с безразличието на непознат. По дяволите! Защо го беше започнал? За да я накаже? Да я унижи?

— Фейбиан — успя да продума най-сетне, — има ли нещо нередно?

— Нищо — отговори решително той. — Просто е време да те върна вкъщи.

Беше непреклонен. Тя нямаше друг избор, освен да стане на разтрепераните си нозе и да напусне къщата с него.

Навън студеният нощен въздух сякаш заледи пламналото й лице. Когато вървяха по алеята, го чу да казва:

— Сега няма съмнение, че ще се оженим, нали?

— Какво? — извика тя, спря и го изгледа.

— Позволихме си повече, отколкото е разрешено на двама сгодени — продължи той безочливо. — Ще се оженим след две седмици.

— Няма да стане.

Той заклати пръст пред нея.

— Миси, бях достатъчно търпелив към безобразното ти поведение тази вечер, но повече няма да понасям твоето своеволие!

— Да, разбира се. Ти си типичен мъж.

— Какво означава това?

— Означава, че си ме прелъстил само за да стане на твоята.

Той се усмихна вулгарно.

— Добре казано.

Тя го удари през лицето, но треперещата й ръка не можа да го улучи точно и Миси се ядоса.

— Ти, кретен такъв! Мислиш, че всичко ще се оправи с малко секс?

— Малко секс? — разсмя се той. — Откъде, жено си се научила да приказваш така? Това е достатъчно, за да си задам въпроса, дали си целомъдрена.

— Целомъдрена? Ти, надут глупак такъв! Ти, който по един и същи начин се забавляваш във всеки бардак по Мисисипи и с мене! Сигурна съм, че не съм първата, с която си се веселил в тази гар…

— Гарсониера.

— Точно така — тя презрително сви устни. — Няколко мига на удоволствие в кревата не са основание за брак.

— По дяволите, жено! — Фейбиан я сграбчи за раменете и изрече със смазваща жестокост: — Ти ще се ожениш за мен, дори ако трябва да те набия, за да смажа ината ти.

Миси беше на края на силите си.

— О, това е смешно. Борим се като куче и котка. Мразим се в червата. Защо, по дяволите, искаш да се ожениш за мен?

— И още питаш след това, което се случи?

— О, ти, простак такъв! На тебе ти трябва жена само за в леглото!

Той се засмя.

— Бих казал, че леглото е най-подходящото място, за да започнем нашата женитба.

Тя се отскубна от него.

— За хиляден път ти повтарям, тъпак такъв, че няма да се омъжа за тебе! — внезапно тя се изсмя, осенена от внезапна идея. — Бих могла обаче да бъда послушна в тайната ни игра.

Улучи в целта, Фейбиан се разтрепери от обида.

— Само в сънищата ти, скъпа! — отсече той, сграбчи я за ръката и я повлече към къщата.