Еужени Рейли
Двойна сватба (14)

Глава 14

— Дулси, страшно съжалявам, че онзи ден хвърлих нощното гърне по теб — каза Миси.

Седеше на леглото и наблюдаваше как прислужницата бърше праха. През изминалите два дена беше подобрила отношенията си с чернокожата жена. Сега дълбоко съжаляваше, че беше отпуснала юздите на избухливия си характер.

Дулси, стройна и хубавичка млада жена, бършеше тоалетката.

— Всичко е наред, госпожице Монтгомъри. След падането не се чувствахте добре. Но аз казвам, че ако ще хвърляте нощни гърнета, по-добре е да го правите предварително, а не след това…

Миси се замисли за момент, после избухна в смях.

— Дулси, имаш чудесно чувство за хумор. Аз пък казвам, че ти трябва да хвърлиш нощното гърне по мен.

След малко Дулси се обърна сериозна, като клатеше енергично глава.

— О, не, госпожице. Това не е позволено.

Миси се намръщи.

— Защото си робиня? Сигурно се чувстваш ужасно.

Дулси сви рамене.

— Никога не съм се замисляла. Вашите родители са добри към нас.

— Не е същото, като да си свободен.

Дулси замълча.

— Трябва да разговарям с татенцето по този въпрос — прошепна гласно Миси.

Дулси попита:

— Ще отидете ли на вечеря с господин Фейбиан?

— Хм — изсумтя Миси. — Бих искала тази мижитурка да се изпари.

Прислужницата се изхили.

— Изразявате се много странно. Трябва да изхвърлите такива думи от речника си — още се смееше, когато излезе.

По-късно Миси закрачи из стаята. Сърдита обмисляше предстоящата си среща с Фейбиан. Това пътуване до деветнадесети век се превръщаше в сладко малко развлечение. Стана време да се маха оттук, преди този дяволски сексапилен мъж да е успял да обърка напълно живота й. Но докато все още беше тук, трябваше да се опита да освободи робите. Това беше, разбира се, благородно намерение, но тя не можеше просто ей така да се меси в живота на хората.

Но как да напусне деветнадесети век, след като нямаше представа как се беше озовала тук? Досещаше се, че пътуването й през времето някак е свързано с падането й по стълбите. Подозираше, че „вълшебната“ малахитова плочка също играеше някаква роля. Но каква беше причината за пренасянето и в друго време?

Излезе от стаята и заслиза дебнешком по стълбите. Внимателно разглеждаше всяко стъпало за скрити вратички или други чудатости. Старателно възстановяваше миговете на падането, но не успя да намери отговор.

Най-накрая застана до централната колона, в която беше ударила главата си. Вгледа се в зеления малахитов камък и отново забеляза странно мигащо проблясване. Внезапно застина. Докато гледаше като хипнотизирана, концентричните кръгове започнаха да преливат един в друг.

Видя замъглен образа на жената, която познаваше като Мелиса. Тя стоеше в нейната собствена къща в настоящето и се целуваше с нейния годеник!

Миси трепна като наелектризирана. Какво трябваше да прави сега?

 

 

След като Джеф си отиде, Мелиса се чувстваше влюбена, объркана и отчаяна. Искаше й се да остане с новите си родители и с Джеф. Но все още изпитваше чувство на вина към онези, които беше оставила в миналото. Знаеше, че единственото почтено нещо беше да се върне в мястото, на което принадлежеше.

Но как би могла да се върне в миналото, след като нямаше представа как… или защо е била пренесена в 1992 година?

Знаеше, че и двете с Миси бяха изчезнали след падането си по стълбите в деня на своите сватби. Дали и Миси беше прелетяла през времето като нея? Отново си зададе въпроса, дали „вълшебният“ малахитов камък имаше някакво значение за странните събития. Взираше се внимателно в него. За нейно безкрайно учудване видя замъглен образа на Миси. Тя стоеше в нейната собствена къща в миналото.

— Ето, това е.

 

 

Дълго след като видението изчезна, Миси се взираше поразена в малахитовия камък. Най-сетне разбра всичко: двете с Мелиса бяха разменили местата си във времето. Сега всяка живееше живота на другата. Разбра, че размяната е станала, когато двете са се запремятали едновременно по стълбите и са ударили главите си в онази централна колона.

Но защо са били разменени? Защо?

„Искам да съм навсякъде, само не и тук…“

— О, господи! — извика Миси.

Спомни си съкровеното желание, което беше изрекла в сватбения си ден. По дяволите, дали тя беше причината за случилото се?

Обърна се към малахитовия камък.

— Искам да съм навсякъде, само не и тук! Казвам ти! Искам да съм навсякъде, само не и тук!

Но нищо не се случи.

— Искам си моя живот обратно! — извика отчаяна. — Примитивният живот в миналото е подходящ само за историческите романи.

Отново нищо не се случи.

Внезапно обаче Миси си спомни древната поговорка: „Внимавай какво си пожелаваш…“ и падна на колене, потънала в сълзи.

 

 

— О, скъпа! — шепнеше Мелиса. — О, скъпа! Най-сетне разбра странната мистерия. Тя беше тук с Джеф и родителите на Миси, а Миси живееше в миналото с Фейбиан и нейните собствени родители. Това означаваше, че всеки тук я приемаше за Миси, а в миналото трябваше да приемат братовчедка й за нея самата.

Тя не беше изчезнала и нямаше причина да се завръща.

Не. Имаше причина: жената, която беше заела нейното място, изглеждаше много нещастна. Дали Миси искаше обратно стария си живот и годеника си?