Еужени Рейли
Двойна сватба (39)

Глава 39

Следващите няколко седмици изтекоха много бързо за Миси. Подготвяше се за сватбения си ден, както и за полета си през времето, за които знаеше само тя. Виждаше се често с Фейбиан и все повече я измъчваше перспективата да напусне него и родителите си. От известно време дори се плашеше, че ако е бременна, не би могла да осъществи своя план. Ако наистина носеше неговото дете, не би могла да го напусне. Имаше достатъчно чест и съвест, за да го направи. Но когато седмица преди сватбата месечното й неразположение дойде, тя не знаеше дали да се чувства успокоена или разочарована. Сега нищо не я задържаше тук — освен нейната собствена воля и любовта й към Фейбиан.

В деня преди сватбата тя и Фейбиан, както и семействата Сержънт и Макгий, бяха поканени на импровизирано конно състезание. Двойка коне на бившия бизнесмен Чарлз Мерсър преминаваше по улиците на Мемфис. Готвеха се за състезание в Начез.

Филипа, сега горда собственичка на два чистокръвни коня, беше предизвикала двама мъже на съревнование. Дори беше настояла да яздят собствениците, а не жокеи, както обикновено.

Няколко души с навъсени лица седяха на пейката от едната страна на пътя: Миси и Фейбиан, Луси и Джереми, Антоанет и Брент, както и нацупеният Чарлз Мерсър. Той беше седнал между съпругите на двамата си бивши съдружници. Надолу по пътя, под дърветата, бяха седнали няколко роби. Те трябваше да се погрижат за конете.

Миси се опита да прикрие самодоволната си усмивка, когато забеляза на стартовата линия приятелката си Филипа. Изглеждаше доста сладка, облечена в костюм за езда и яхнала своя величествен породист кон. От двете й страни бяха застанали мъжете, които беше предизвикала. Единият се беше качил върху по-малък черен арабски кон, а другият — върху по-висок сив ездитен кон.

По сигнал на Филипа Фейбиан стана, отиде при ездачите и извади пистолет. Преброи от пет до едно, даде изстрел и конете се понесоха напред.

Миси седеше на крайчеца на пейката и наблюдаваше ездачите. И трите коня бяха изключително грациозни. Мускулите им се вълнуваха и изглеждаше така сякаш красивите животни летяха, а не стъпваха по мръсното трасе. Скоро Миси не можа да устои и започна да окуражава приятелката си. Станала на крака, тя размахваше кърпичката си и крещеше:

— Давай, Филипа! Затвори им устата завинаги.

Мъжете се намръщиха, когато Луси и Антоанет също скочиха на крака и завикаха:

— Можеш да го постигнеш, Филипа!

— Направи ни горди!

Мъжете продължаваха да се цупят.

Финалът вече беше близо, но Филипа пришпорваше усърдно. Когато нейният мощен красавец пресече финалната линия, доста зад нея се зададоха и останалите. Трите й приятелки крещяха прегракнали и се прегръщаха радостни.

Малко по-късно, когато прислужникът отведе коня на Филипа, тя триумфираща се присъедини към жените.

— Не ви ли казах, че мога да го направя? — извика широко усмихната и размаха камшика победоносно.

— Ако поиска, жената може всичко — отговори Миси.

— Амин! — добави Луси.

Докато трите прегръщаха и поздравяваха своята приятелка, загубилите състезанието мъже набързо прибраха съпругите, прислужниците и конете си и си тръгнаха.

Като гледаше приятелките си, Миси се почувства горда, че е променила целия им живот и ги е освободила от оковите на техните скучни съпрузи. Все още се усмихваше до уши, когато четирите, хванати за ръце, се приближиха към мъжете. Но усмивката й се стопи, като видя намръщените им лица.

— Надявам се, че си доволна — излая Чарлз към Филипа и протегна ръка.

Филипа я пое, вирна глава и тръгна с него.

— Наруга ли се за днес? — добави надменно Джереми към Луси.

Тя врътна глава и се насочи към семейната карета, без да му отговори.

— Следващия път може би ще поискаш да яздиш една от глупавите си шапки, нали? — заяде се Брент с Антоанет.

Тя го удари с баретата си и тръгна пред него.

Фейбиан пристъпи напред, усмихнат цинично и предложи ръката си.

— Ще тръгваме ли?

Миси ги погледна предизвикателно.

— Накъдето кажеш.

Докато пътуваха към дома и, тя не спря да излива яда си.

— Вие, мъжете, наистина сте обречени да губите — заяви тя.

Той се изсмя горчиво.

— А ти наистина не направи добро на приятелките си.

— Какво искаш да кажеш? — попита тя.

Той стисна зъби.

— Единственото, което постигна, е, че създаде разногласия в трите семейства. Направи ги нещастни.

— Това не е истина. Тези жени щяха да се превърнат в изтривалки на противните си мъже! Аз просто ги накарах да отстояват правата си.

— Защото мъжът и жената са равни? — присмя й се той.

— Дяволски смешно.

— Но ти не искаш равенство! — възрази той разгорещено. — Ти никога няма да се успокоиш, докато не признаем, че сте по-добри от нас.

— Може би сме.

— Видя ли, че съм прав?

— О, ти си невъзможен. Никога няма да се промениш. Много съм щастлива, че не съм…

Внезапно той спря коня.

— Щастлива си, че не си какво, Миси? — попита той с мъртвешки сериозен тон.

Тя преглътна.

— Щастлива съм, че все още не съм се омъжила заблудена — бързо изфабрикува отговора тя.

Той се изсмя подигравателно.

— Що за двусмислие е това? — притегли я към себе си и намръщен я изгледа. — Знаеш ли какво правиш, любов моя?

— Какво правя, господин Фонтено? — попита тя с ненадминат сарказъм.

— Започваш битка с мен, така че утре да не се омъжиш за мен. Но няма да стане.

Почувствала, че ще я целуне, за да я подчини, тя се извъртя.

— Фейбиан, закарай ме у дома. Имам да правя толкова много неща за утрешния ден. А и, честно казано, нямам настроение да задоволявам долните ти инстинкти.

Той изруга, обърна се и подкара коня.

 

 

Мелиса се подаде срамежливо от кабината. Беше облякла тесни бикини, а дългата си коса беше вързала на конска опашка. Джеф стоеше срещу нея на терасата по плувки. Загорялото му тяло изглеждаше великолепно.

Той подсвирна. Поглъщаше я с очи.

— Казах ли ти, че ще облечеш бански костюм?

Тя силно се изчерви, като погледна ивиците синя и бяла тъкан, които едва покриваха формите й.

— Джефри, чувствам се направо гола!

Той й намигна сериозно.

— Това ще стане по-късно.

Тя пристъпи към него и го побутна закачливо.

— Ти, сексапилен дявол такъв!

Той я прегърна и се разсмя високо.

— Кой би повярвал, че ще говориш такива работи?

— Лайза винаги по такъв начин описва своя приятел — отговори тя.

— Кажи ми кога трите кикотещи се кокетки ще се изтърсят заедно с приятелите си?

— Казах на всички, че водното ни парти започва в пет.

— Добре. Значи имаме един час да бъдем сами — повлече я към близката маса и вдигна едно пластмасово шишенце.

— Първо да те намажа с плажно масло.

— Плажно масло?

Той вече внимателно мажеше страните, челото и носа й.

— Това ще те предпази от изгаряния, мила. Трябва да се грижа за възхитителната ти кожа, защото утре вечер съм решил да те раздробя на парчета и да те изгълтам.

Тя се кикотеше. Беше й приятно да усеща ръцете му, докато нанасяше лосиона върху шията, раменете и останалата част от тялото й.

Той затвори шишенцето и го остави настрани.

— Сега трябва да направим воден тест на тези бикини…

— Но, Джефри, трябва да приготвя храната за партито — протестира тя. — Разбираш ли, майка и аз дадохме почивен ден на госпожа Джаксън и на дъщеря й. Утре, на празненството, ще бъдат много заети.

Но Джеф сякаш не я чу и настоятелно я повлече към басейна.

— Винаги си толкова внимателна!

— Но аз не знам да плувам!

— Тогава ще зависиш от моята милост.

Двамата се смееха, докато слизаха по стълбите откъм плиткия край. Водата беше хладка и приятно погали кожата на Мелиса. Тя влюбено разглеждаше мускулестото тяло на Джеф. Морскосиният бански костюм му отиваше много. Джеф алчно гледаше прелестните й форми, които бикините правеха още по-съблазнителни.

Когато бяха до кръста във водата, той я прегърна.

— Мислиш ли за утрешния ден, любима?

Тя отбягна погледа му.

— О, да.

— Аз не мога да мисля за нищо друго — каза той прочувствено. — Не мога да дочакам нашия меден месец. Мелиса, толкова искам да преживеем заедно остатъка от дните си!

Тя прокара пръсти през водата и мълчаливо кимна. Страхуваше се, че гласът й ще я издаде.

— Харесва ли ти тук? — попита нежно той.

— Тук? — усмихна се тя.

Ръката му леко масажираше гърба й.

— Тук, в басейна, разбира се. Но също и в двадесети век.

Тя не се поколеба какво да отговори, но очите й бяха тъжни.

— О, да. Тук е хубаво. Отначало беше страшно, но сега ми се струва, че принадлежа на този век.

— Това е, защото принадлежиш на мен — каза той трескаво. — На толкова много неща искам да те науча — да плуваш, да танцуваш каубойски танци…

— Каубойски танци? — прекъсна го твърде озадачена.

— Разбира се. Искам още толкова неща! Заедно да пътуваме със самолет, да се научиш да караш кола, ти да харчиш парите ми…

— Сега вече ме дразниш, Джефри.

— Така ли? — като се наслаждаваше на копринената й коса, той добави: — Ти не разбираш колко много си се променила, откакто си тук.

Тя бързо го изгледа.

— Как съм се променила?

— Сякаш си разцъфтяла, любов моя. Когато за първи път се появи, ти беше една объркана, ужасена млада жена. Сега се превърна в личност със собствено мнение. Стана уверена и смела. Готова си да приемеш двадесетото столетие с всичките му предизвикателства.

Тя прехапа устни. Чувстваше, че ще се разплаче. Не беше ли направила сама наскоро тези изводи?

— Какво говориш, Джеф?

— Казвам, че ще извършиш грях, ако отново се превърнеш в онова, което си била.

— Защо… Защо бих го направила?

Той страстно я притисна до себе си.

— Не ми отнемай любовта… живота ми… като ме напуснеш, Мелиса! — прошепна той затрогващо. — Мога да се опитам да те задържа тук, но решението трябва да бъде твое.

Сълзи бликнаха от очите й. Погледът й говореше за дълбоките чувства, които я измъчваха.

— Обичам те, Джефри. Моля те никога да не забравяш това.

Очите му странно проблеснаха.

— Знам това, любима. Аз също те обичам.

Мелиса се сгуши в Джеф. С цялото си сърце желаеше да го успокои. Не искаше да го залъгва с думи, а да му предложи любовта, която щеше да гори в нейното сърце през целия й живот. Повдигна се на пръсти и го целуна с цялата тази любов. Отчаяно се надяваше споменът от нейната целувка никога да не избледнее в съзнанието му.

 

 

Късно тази нощ Миси стоеше в стаята си, облечена в нощница. Решеше косата си, когато чу трополене зад вратата на балкона. Когато се обърна с разширени очи, вратата рязко се отвори и влезе Фейбиан, облечен с бяла риза и тъмни панталони. В ръцете си държеше букет цветя.

— Фейбиан! — възкликна тя, като остави четката си за коса. — Как се озова тук?

Той се поклони усмихнат.

— Покатерих се по дървото до твоята веранда, любов моя.

— Но… защо?

Той се приближи до нея и й поднесе цветята.

— Предлагам мир.

Дълбоко трогната, Миси взе букета. Вдъхна аромата на красиво подредените рози и нежно ги остави на тоалетката.

— Благодаря — смутена прошепна тя. — Много са хубави.

За момент двамата се гледаха неловко. Той пристъпваше от крак на крак.

— Миси, искам да ти се извиня за днес…

— Искаш да ми се извиниш? — повтори тя невярваща.

Той кимна.

— Пийнахме заедно с Чарлз, Брент и Джереми тази вечер. Най-страшното е…

— Да?

Той се усмихна глуповато.

— Добре. С изключение на Джереми, който е безнадежден формалист, всички ние се съгласихме, че повече харесваме жените си такива. След като се промениха.

— Вие… сте съгласни? — изпъшка тя.

Той кимна енергично.

— Сега животът на всички е по-свободен и интересен. Само понякога вашият дух, съчетан с нашата решителност, ни противопоставя един на друг. Всички имаме нужда да намерим обща почва, за да постигнем компромис — той пристъпи по-близо. Докосна раменете й. — Какво място предполагаш, че е подходящо за нас?

— Аз… Аз не знам — смотолеви тя.

— Може ли да опитаме? — попита той. Очите му издаваха онова, което ставаше в душата му.

Погледът й внезапно се отклони.

— Е, аз предлагам…

— Мисля, че знам подходящо място за нас, откъдето да започнем — добави дрезгаво той и се надвеси сладострастно над нея.

— Фейбиан, не! — извика тя. Опита се с ръка да го отблъсне. — Колкото и да харесвам това, което правим, не може всичките проблеми да се решават в леглото.

Непоколебим, той погали ръката й и започна да целува всеки пръст.

— Не съм казал такова нещо, но позволи ми да те обладая и след това ще поговорим.

Зашеметиха я паника и страст едновременно.

— Аз… Аз не мога.

Сега той беше озадачен и наранен.

— Но защо?

„Защото не мога да те напусна с твоето дете под сърцето си!“ — думите, които не можеше да му каже, я задушиха.

— Да не би да се страхуваш, че родителите ти може да ни сварят? — попита той.

Тя поклати глава измъчено.

— Не, не е това. Аз просто… не мога да се любя с теб отново.

— Не можеш да се любиш с мен отново? Не може да бъде! — извика той.

Тя кършеше ръце.

— Искам да кажа… докато се оженим. Това е някакво суеверие, разбираш ли? — и довърши с прекършен глас: — Искам да направя утрешната нощ много специална.

— А, разбирам — съгласи се той. — Знаеш ли, звучи много приятно, ангел мои — продължаваше да я гледа със страстен копнеж.

— По дяволите, Фейбиан. Моля те да не ме гледаш така!

Стояха и се взираха един в друг. Желанието сякаш щеше да възпламени въздуха между тях. Миси се любуваше на мъжа, когото страстно обичаше. Поглъщаше всяка черта на лицето му, всеки контур на магнетичното му тяло, потъваше в излъчващите светлина дълбини на тъмните му очи. След като осъзна, че може би никога нямаше да го види след утрешния ден, че нямаше да се наслаждава на сладкото му любене, тя внезапно разбра какво трябва да направи, какво копнееше да направи.

— Но аз мога да направя друго за теб — прошепна тя.

— Така ли?

Със сълзи в очите, тя каза:

— Фейбиан, независимо от това, какво ще се случи, моля те, никога не забравяй, че те обичам!

— Аз също те обичам, любима — каза той, въпреки че изражението му беше объркано.

Тя коленичи пред него и започна да разкопчава панталоните му.

— Миси, какво правиш?

Преди да загуби кураж, тя го пое в устата си.

Фейбиан усети как бързо се възбужда, но беше изключително смаян.

— Жено, къде, за бога, си научила да…

— Не съм! Повярвай ми, Фейбиан! Това е нещо, което е позволено между нас двамата — погледна нагоре към него подозрително и приключи: — Най-малкото, надявам се.

— О, да! — увери я той с дрезгав, треперещ глас. — Аз никога…

Останалата част от думите му се загуби в звуци на мъчителен екстаз.