Еужени Рейли
Двойна сватба (38)

Глава 38

Родителите на Мелиса дадоха вечеря, за да оповестят сватбата. Бяха поканили десетина семейства. Присъстваха също и леля Агнес, както и Лайза, Мишел и Дженифър с приятелите си. Трите й приятелки жужаха около Мелиса възбудени. Щастливи присъстваха също и преподобните господин и госпожа Уайт, както и Джордж Шмидт и майката на Джеф. Всички се бяха събрали в големия салон и държаха чаши с шампанско в ръце. Шарлот и Хауард притеглиха Джеф и Мелиса в средата на стаята. Хауард щастлив се обърна към всички:

— Приятели, за мен е голямо удоволствие да ви съобщя, че Мелиса е напълно възстановена след падането. Двамата с Джеф са решили тяхната сватба да се състои на петнадесети май. Да вдигнем тост за Мелиса и Джеф. Нека вечно да бъдат щастливи.

Джеф вдигна чаша към Мелиса и двамата мълчаливо се чукнаха. Тя му се усмихна срамежливо. Той с нежност й намигна. Очите му гледаха с обич жената, която обичаше. Как я боготвореше само! Изглеждаше изключително красива тази вечер в сапфиреносинята си рокля и със златните бижута. Прекрасното и лице се беше изчервило от толкова много внимание към нея. Но в очите й имаше тъга. Когато трите й приятелки се спуснаха да я поздравят, усмивката й беше някак куха. Страх смрази сърцето му. Имаше нещо, което тя не беше му казала. И той се досещаше какво е то. Тя възнамеряваше да го напусне. Тази възможност го плашеше до смърт.

Трябваше ли да я спре? Да настоява да узнае плановете й? Да изисква пак да променят сватбения ден? Решително тръсна глава. Не. Ако я насили, ще я принуди да го излъже. Не беше честно да я поставя в такова раздвоение. Би могъл да опита по-подходящи средства. Насила нямаше да постигне нищо.

Ако искаше да я спаси, да спаси тяхната любов, трябваше да действа сам. Но като взе това решение, отново го завладя тревога. Щеше ли да направи добро, ако се опиташе да я спре? Тя вече беше казала истината — силите на съдбата са по-могъщи от тях.

Трябваше ли да разговаря с баща й?

 

 

Родителите на Миси поканиха десетина семейства — техни приятели — на официална вечеря, на която щяха да обявят новия сватбен ден. Разбира се, присъстваха бабата и дядото на Фейбиан, както и Луси, Антоанет и Филипа със съпрузите си. Трите жени жужаха възбудени около Миси. Филипа забавляваше гостите с разкази за пътуването до Кентъки, откъдето се бяха завърнали едва преди седмица.

Всички присъстващи стояха в салона с чаши пунш в ръцете си. Джон и Лавиния притеглиха Миси и Фейбиан към средата на стаята. Джон щастлив съобщи деня на предстоящата сватба. Когато Фейбиан вдигна чаша към Миси, беше сигурен, че е забелязал тъга в очите й. Страх смрази сърцето му. Но откъде идваше този страх, след като най-сетне тя се беше съгласила да се омъжи за него? Имаше чувството, че ще я загуби.

Замисли се за коренната промяна в нейната същност през изминалите седмици. Припомни си цялата радост и любов, които му беше доставила, но си припомни и абсурдните й твърдения, че е дошла от друго време, че е била разменена с истинската Мелиса. Подсмихна се. Тази малка избухливка му се беше подчинила. Сега, след сватбения ден, щеше да бъде негова завинаги…

Техният сватбен ден! Внезапно Фейбиан почувства, че се изпотява. Припомни си, че промяната у Миси беше настъпила непосредствено след падането й на предишния сватбен ден. Оттогава сякаш беше съвършено друга личност. Какво щеше да стане, ако това, което казваше, беше вярно? Ако тя наистина беше дошла от бъдещето?

Но това беше невъзможно, абсурдно. Почувства безразсъден, почти суеверен страх. Дали не трябваше да разговаря с баща й?

 

 

След вечерята Джеф включи уредбата и по-младите затанцуваха весело по двойки. По-възрастните пиеха кафе, играеха карти или гледаха телевизия. Много по-късно, когато всички си бяха отишли, Джеф помоли Мелиса да се разходят до басейна.

След като се отдалечиха достатъчно от къщата, той я прегърна.

— Време е за нашето лично празненство, любима — каза той настоятелно и я целуна.

Мелиса вложи всичките си чувства в целувката. Искаше да изживеят пълноценно всяка секунда, която им оставаше да прекарат заедно. Вдъхваше аромата му, галеше копринената му коса и се наслаждаваше на опияняващата сладост на целувката му. Сякаш искаше да го запечати в душата си завинаги.

Той се отдръпна от нея. Гледаше я като удавник.

— Толкова си красива тази вечер. Господи, не мога да дочакам мига, когато ще си моя.

— Аз също — прошепна тя. Беше заровила лице в гърдите му, за да скрие виновния си поглед.

— Мелиса, ти няма да се опиташ да ме напуснеш, нали? — попита настоятелно той.

С чувство за вина, тя отговори тихо:

— Джеф, никога не съм искала да те напусна!

Ръцете му я притиснаха по-силно.

— Преди да си се размислила, искам да те попитам нещо.

— Какво?

— Това! — с въздишка той я привлече в близкото бунгало. Затвори и заключи вратата след тях. Взе я пламенно в прегръдките си, с устни похити нейните, а с език изнасили устата й дълбоко и настойчиво. След това започна да целува косите и лицето й. Дишаше шумно. Тя потръпна от удоволствие и прокара пръсти по гърба му. Когато разкопча копринената й рокля и сутиена, Мелиса разбра, че той иска много повече от няколко целувки.

— Джефри… — примоли се тя, но потръпна от удоволствие, когато той хвърли дрехите й на пода и погали голите й гърди. — Някой ще ни види.

— Няма — увери я той и я погледна в очите. — Ще дойдеш ли с мен, любима?

Безумното желание, което излъчваха очите му, я заля като вълна.

— Дори и на края на света!

Той я притегли по-близо, седна в близкия шезлонг и я настани в скута си. Прилепи устни до зърната й и силно ги засмука.

— Джеф! — Мелиса се почувства скандализирана от начина, по който я похищаваше. Горещият му език я караше да обезумява. Притисна лицето си към неговото и призна с усмирен шепот: — Не нося никакво предпазно средство.

Той се засмя, взе ръката й и целуна всеки един от пръстите й. Спря се на онзи, който носеше неговия пръстен.

— Не се притеснявай, любима. Тази вечер аз съм се погрижил за това — утеши я той с дрезгав глас и посегна към джоба си.

Тя се стегна учудена.

— Означава ли това, че ще правим безопасен секс?

Той се разсмя подигравателно.

— Господи, обичам те, когато говориш неприлични неща.

— Джефри, бъди сериозен.

Тя чу някакво шумолене, след което той измърмори:

— Да, скъпа. Надявам се да те запозная с всички пороци на двадесети век.

Сега и тя се усмихна. Наведе се да целуне извивката на силната му челюст.

Той пъхна празната опаковка в джоба си. Притисна я силно и прошепна:

— Ще бъда много щастлив. Когато се оженим, няма да бъда принуден да ползвам това. Искам дете веднага. А ти?

Думите му дълбоко я развълнуваха. Почувства се и малко виновна за тайната, която само тя знаеше.

Тъкмо щеше да му отговори, когато почувства, че Джеф разкъса чорапогащника й.

— Джефри?

— Съжалявам, мила, но имаш работа с мъж, който изпитва болка — повдигна я и я настани върху твърдата си ерекция. Чу го как изпъшка от удоволствие.

— Господи, ангел мой, толкова е хубаво! — каза той, като потъваше в нея. — Не знам какво ще правя, ако някога те загубя!

Мелиса изтръпна, защото това наистина можеше да се случи. Думите му отекнаха мъчително в съзнанието й. Като си помисли, че скоро би могла да загуби тези обични моменти, в които бяха в интимна близост, по страните й потекоха сълзи. Сълзи на изключително удоволствие и горчиво съжаление.

 

 

След вечерята, всички танцуваха валс. На пианото свиреше Луси Сержънт. След като гостите си отидоха, Фейбиан изведе Миси на верандата. Започна да я целува жадно и опияняващо, докато я остави без дъх. После я привлече към сенките на нощта.

— Къде ме водиш? — прошепна тя.

— Време е за нашето лично празненство — достигна до нея дрезгавият му, загадъчен отговор.

Водеше я към тъмнината под дърветата. Спряха до една люлка, провесена на здрав дъбов клон. Седнаха един до друг и той започна да я целува.

— Скъпи, много сме разгорещени днес — каза тя с треперлив смях.

Той се отдръпна. На лунната светлина Миси видя, че я гледа напрегнато.

— Имаш ли представа колко великолепно изглеждаш?

Тя се усмихна криво.

— Трябва да призная, че и ти изглеждаш доста красив.

Той взе ръката й и целуна всеки пръст.

— Господи, не мога да дочакам мига, когато ще бъдеш моя!

Тя потръпна от удоволствие. Той я погледна настойчиво в очите и попита:

— Няма да се опиташ да ме напуснеш, нали Миси?

Лицето й побеля. Почувства се виновна и обърна поглед настрани.

— Да те напусна? Не бъди глупав. Защо трябва да те напускам?

Той бавно поклати глава.

— Тази вечер, точно когато родителите ти оповестяваха сватбата ни, ме обхвана странно предчувствие. Стори ми се, че ще те изгубя, Миси, вледених се при тази мисъл.

— Вледеняването ти, без съмнение, не е било причинено от това — каза тя назидателно. — Не ти ли обещах, че ще се оженя за теб?

Той хвана брадичката й. Наведе лицето й и се загледа вглъбено в очите й.

— Защо имам чувството, че не ми казваш всичко? Защо се страхувам, че може да те загубя?

Тя преглътна. Погледна го с болка и с любов и изстена:

— Няма да ме изгубиш — думите и прозвучаха неубедително дори за нея самата.

Той въздъхна и я постави на коленете си. Зъбите му нежно хапеха шията й, а ръцете му повдигаха полите й.

— Фейбиан? Какво правиш, за бога?

— Искам тази вечер да почувствам, че си моя — прошепна той настойчиво, като разхлабваше връзките на панталонките й.

— Велики боже! Тук… — извика тя. Беше възмутена, но и изпълнена с желание, което я караше да трепери неудържимо.

— Никой няма да ни види. А дори и да ни види, ще помисли, че просто се люлеем.

Тя победоносно се присмя на двадесетия век. Само успя да изпъшка, когато се намери върху него. Краката му се подпираха здраво в земята. Следващото нещо, което разбра, бе, че той потъва дълбоко в нея с вик на върховно удоволствие. Желанието й се засилваше трескаво. Можеше жив да го погълне.

— Да се люлееш, е доста приятно, нали, любима? — нежно промълви той, докато се клатеха напред-назад.

Тя кимна енергично. Правеше неистови усилия да диша.

— Какво би предпочела първо — момче или момиче? — продължи той.

— О, боже господи! — извика тя.

— Не се притеснявай. Ще имаме достатъчно време да решим — прошепна той. Хапеше шията й, притиснал здраво ръцете си върху кръста й.

Държа я така, докато ботушите му направиха вдлъбнатина в земята.